Животът в прериите: За миналото и настоящето на Дивия запад
Поглед към една непозната Америка, която рядко може да се види в холивудските филми, тиражиращи известните показа за Съединени американски щати. Извън огромните мегаполиси на двете брегове, остава голяма земя, която светът рядко вижда и чиято история рядко си припомняме.
Нашият сътрудник Симеон Гаспаров пропътува близо 4000 километра из прериите на Дивия запад и споделя за предишното и бъдещето на тази сурова и малко позната реалност.
Масово хората изкупували земи в прериите и засаждали аграрни култури, даже там, където в никакъв случай не са били засаждани. Механизирането на селското стопанство и въвеждането в приложимост на дребните, леки трактори за оране на земята, съдействали този развой да се развие. Земеделците станали богати.
Но когато свършва Първата международна война, цената на зърното пада. Фермерите, вместо да спрат със свръхпроизводството и да оставят земята да си почине, употребявали закупените към този момент машини, с цел да засаждат колкото се може повече култури. Правели го не за друго, а с цел да платят на банките дълга, който натрупали за закупуването на новите технологии.
През 20-те години на предишния век внезапно дъждовете спрели. Настъпили няколко следващи сухи години. Изтощената от непрестанната оран земя, давала живот на растенията, животните и племената в прериите, земя, съществувала още от ледената ера, не устоя. Превръща се в необитаем прахуляк и изчезва, понесена от вятъра.
Така стартира първата екокатастрофа. Цели три години. Истинският апокалипсис настава през февруари 1934 година Тогава стартира да духа вятър, който надига най-горния пласт от земята. Превръща го в великански черен облак от десетки тонове пръст и минава 3200 км над земята. Там, откъдето минел, настъпвал цялостен мрак. След себе си оставял мъртви птици, зайци, катерички, домашни животни. Масово хора се разболявали от чернодробни инфекции и не след дълго умирали. Прахът затрупал улиците, покривите и достигал до 1-2 метра навътре в къщите.
На 10 май 1934 година облакът засегнал Ню Йорк и блокирал изцяло живота в града за цели пет часа. Хората мислели, че настава краят на света. Дори на 500 км във вътрешността в Атлантическия океан корабите били посипани с праха от мъртвата земя на прериите. Десет години по-късно дъждовете още веднъж се завръщат, а с това, малко по малко, и животът в прериите.
Животът на локалното индианско население не се трансформира към доста по-добро. В резерватите бедността, смъртността от принуждение и опиати е доста висока. И макар че доста от индианското население през днешния ден излиза от резерватите и се образова в университети, има огромна заплаха след време неговите обичаи и метод на живот, непокътнати от хилядолетия, да изчезнат.
И въпреки всичко американският запад не е изгубил своята магия и сексапил. Американският бизон - кралят на американските прерии, през днешния ден постепенно се завръща. Застрашени от изгубване преди век, сега бизоните свободно пасат из прериите и понякога стопират трафика по автомагистралите, с цел да припомнят на индивида, кой въпреки всичко е същинският стопанин тук - господарят на американския запад.
Текст и фрагменти: Симеон Гаспаров
Нашият сътрудник Симеон Гаспаров пропътува близо 4000 километра из прериите на Дивия запад и споделя за предишното и бъдещето на тази сурова и малко позната реалност.
Масово хората изкупували земи в прериите и засаждали аграрни култури, даже там, където в никакъв случай не са били засаждани. Механизирането на селското стопанство и въвеждането в приложимост на дребните, леки трактори за оране на земята, съдействали този развой да се развие. Земеделците станали богати.
Но когато свършва Първата международна война, цената на зърното пада. Фермерите, вместо да спрат със свръхпроизводството и да оставят земята да си почине, употребявали закупените към този момент машини, с цел да засаждат колкото се може повече култури. Правели го не за друго, а с цел да платят на банките дълга, който натрупали за закупуването на новите технологии.
През 20-те години на предишния век внезапно дъждовете спрели. Настъпили няколко следващи сухи години. Изтощената от непрестанната оран земя, давала живот на растенията, животните и племената в прериите, земя, съществувала още от ледената ера, не устоя. Превръща се в необитаем прахуляк и изчезва, понесена от вятъра.
Така стартира първата екокатастрофа. Цели три години. Истинският апокалипсис настава през февруари 1934 година Тогава стартира да духа вятър, който надига най-горния пласт от земята. Превръща го в великански черен облак от десетки тонове пръст и минава 3200 км над земята. Там, откъдето минел, настъпвал цялостен мрак. След себе си оставял мъртви птици, зайци, катерички, домашни животни. Масово хора се разболявали от чернодробни инфекции и не след дълго умирали. Прахът затрупал улиците, покривите и достигал до 1-2 метра навътре в къщите.
На 10 май 1934 година облакът засегнал Ню Йорк и блокирал изцяло живота в града за цели пет часа. Хората мислели, че настава краят на света. Дори на 500 км във вътрешността в Атлантическия океан корабите били посипани с праха от мъртвата земя на прериите. Десет години по-късно дъждовете още веднъж се завръщат, а с това, малко по малко, и животът в прериите.
Животът на локалното индианско население не се трансформира към доста по-добро. В резерватите бедността, смъртността от принуждение и опиати е доста висока. И макар че доста от индианското население през днешния ден излиза от резерватите и се образова в университети, има огромна заплаха след време неговите обичаи и метод на живот, непокътнати от хилядолетия, да изчезнат.
И въпреки всичко американският запад не е изгубил своята магия и сексапил. Американският бизон - кралят на американските прерии, през днешния ден постепенно се завръща. Застрашени от изгубване преди век, сега бизоните свободно пасат из прериите и понякога стопират трафика по автомагистралите, с цел да припомнят на индивида, кой въпреки всичко е същинският стопанин тук - господарят на американския запад.
Текст и фрагменти: Симеон Гаспаров
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ