Конституционалистът проф. Пламен Киров пред „Труд“: Свидетели сме на бруталност и наглост сред политиците
Погази ли Народното събрание волята на народния представител Делян Добрев да се откаже от депутатството? Не изпадна ли по този начин Народното събрание в странна обстановка? Какво беляза началото на мандата на новия Висш правосъден съвет и ще имаме ли скоро ръководител на Върховния административен съд. За тези и други юридически и освен юридически проблеми, беседваме с известния конституционалист проф. Пламен Киров .
– Г-н Киров, вие сте прочут и почитан конституционалист. Тези дни Народното събрание отхвърли посредством гласоподаване подадената оставка като народен представител на Делян Добрев от ГЕРБ. Смятате ли, че беше належащо такова гласоподаване?
– На първо място би трябвало да внесем няколко разяснения. Парламентът не отхвърли посредством гласоподаване подадената оставка, а отхвърли да приключи предварително пълномощията на народния представител на съображение подадената от него оставка. Чл.72, ал.1 от Конституцията категорично показва основанията за преустановяване мандата на депутатите и преди всичко измежду тях е подаване на оставка пред Народното събрание. Оставката е изложение на воля за овакантяване на Народното събрание и този персонален акт не предстои на разискване. Народният представител може да изложи аргументите, заради които желае да приключи мандата си, само че не е длъжен да стори това. Конкретните аргументи могат да са от всякакво естество, само че тук е значима само изразената воля, а не претекстовете. По силата на чл.72, ал.2 от главния закон Народното събрание е задължен да вземе решение за преустановяване пълномощията на народния представител. Това е категорично посочено в конституционната норма и Народно събрание следва да гласоподава официално съответното решение. Дебати по плана за решение не би следвало да се организират, тъй като те биха се отнасяли до претекстовете за подадената оставка, а това е ирелевантно във връзка с правните последствия на оставката. Решението на Народното събрание установи само, че е налице оставка, че тя е подадена от лицето, което я е подписало, т.е. това е действителната воля на депутата, след което с гласоподаване Народното събрание приключва пълномощията на народния представител. Решението на Народното събрание има като последица овакантяването на мандат и нуждата този мандат да бъде запълнен. Мястото не може да остане вакантно. Председателят на Народното събрание изпраща решението на ЦИК, която афишира идващия в листата на същата партия от съответния изборен регион претендент за определен.
– Не беше ли по този начин потъпкана персоналната воля на народния представител. В малко по-широк подтекст – не стана ли той пленник на някакви партийни противоборства и не е ли това престъпление?
– Да, в последна сметка това се получи – персоналната воля на народния представител не беше зачетена. Наблюдава се странна обстановка, при която е подадена оставка (и доколкото знам тя не е оттеглена до този момент), а Народното събрание не е приел решение за преустановяване на мандата. На процедура Народното събрание отхвърли да одобри оставката, пренебрегва я, все едно, че в никакъв случай не е била подавана и този факт не съществува в правния мир. Добре известна е от предишни проблеми опцията националният представител да отдръпна оставката си до гласуването на съответното решение за преустановяване на мандата. Нещо повече, излиза, че е допустимо депутат неведнъж да подава и да отдръпва оставката си, а Народното събрание настойчиво да отхвърля да се произнесе с решение. Така общата воля на Народното събрание, и по-точно на болшинството, се слага над персоналната воля на депутата. Да си напомним, че крепостното право е отстранено в Русия от Царя Освободител през 1861 година, само че явно то се ползва още в политическата процедура у нас. Казусът има и различен аспект. При състояние, че Делян Добрев не е отдръпнал оставката си и при отхвърли на Народното събрание да одобри решение за преустановяване на мандата му, народни представители от опозицията, несъмнено, могат всеки ден да внасят в деловодството нови планове за решение за предварително преустановяване на пълномощията. Това е по този начин, тъй като изразената воля за овакантяване на Народното събрание си остава настояща, а по чл.71, ал.1 от главния закон тя е съображение за гласоподаване на решение от Народното събрание.
– Естествено е да ви попитам, по какъв начин оценявате правната просвета на народните представители. Все отново сред тях има много адвокати, а в тази ситуация с Делян Добрев, те не се обадиха, не се намесиха…
– Не бих желал да давам оценки за правната просвета на народните представители, само че в границите на шегата може да се каже, че в България всички схващат от футбол и Конституционно право. Да, в Народното събрание има адвокати – народни представители, само че във всяка последваща легислатура те стават все по-малко. Дори се стигна до там, че в Комисията по правни въпроси не всички членове са адвокати. Тези дни стана ясно, че ръководителят на Народното събрание ще образува съвещателен съвет по законодателството, в който ще работят представители на правната просвета. Това в някаква степен потвърждава едно безмълвно самопризнание на народните представители на 44-тото Народно заседание за неспособността им да одобряват положително законодателство без външна помощ.
– Имаме определен нов Висш правосъден съвет. Началото на мандата му обаче стартира с отвод на президента Румен Радев да издаде декрет за назначението на нов ръководител на Върховен административен съд. Става дума за Георги Чолаков. Моля ви за коментар по проблема.
– Да, новият състав на Висш съдебен съвет встъпи в своя мандат и още на идващия ден президентът Радев, упражнявайки конституционното си пълномощие по чл.129, ал.2 от Конституцията, върна предлагането на предходния Висш съдебен съвет за назначение на ръководител на Върховен административен съд. Това е в пълномощията на президента, тъй че драматизъм в обстановката надали може да се търси. Не станаха ясни обаче, претекстовете на президента при издаване на въпросния декрет. Наистина, няма конституционно условие за обосноваване на президентските укази, отвън случаите на указите за налагане на отлагателно несъгласие по признат от Народното събрание закон. Струва ми се, че в тази ситуация президентът дължи на обществото и държавните институции изясняване на аргументите, заради които е отклонил назначението на арбитър Георги Чолаков за нов ръководител на Върховен административен съд. Несериозно е, съгласно мен, да се желае от новия Висш съдебен съвет да препотвърждава избора на предходния предвид на придаване на спомагателна легитимност на процедурата. Подобни претекстове са официални и най-вероятно прикриват същинските. В случай, че президентът има искания по отношение на законосъобразността на процедурата или се съмнява в компетентността и сериозността на персоналния състав на остарелия Висш съдебен съвет, президентът би трябвало да го разгласи на всеослушание. При изискване, че президентът има лични възражения по отношение на претендента за ръководител на Върховен административен съд, те също следваше да бъдат изложени. Не намирам правна логичност в изказванието на президента, което най-вероятно му е внушено от неговите съветници, че в края на мандата остарелият Висш съдебен съвет не би трябвало да прави оферти за ръководител на Върховен административен съд и, че е налице нужда новият състав на този орган наложително да се произнесе по направеното предложение. Новият Висш съдебен съвет не може да откаже да прегледа указа на президента за връщане на кандидатурата на арбитър Георги Чолаков и следва да гласоподава решение, с което или да удостовери тази кандидатура и предложи още веднъж същото лице на президента, или да откаже да направи наново предложение.
– Може ли да се стигне до импийчмънт на президента. Каква е правната процедура?
– До импийчмънт на президента може да се стигне единствено при нарушение на Конституцията или на осъществяване на държавна измяна. Това са двете учредения за предварително преустановяване на мандата на президента, а процедурата е уредена в чл.103 от Конституцията и Закона за Конституционния съд. Очевидно връщането на предлагането за назначение на ръководител на Върховен административен съд не е съображение за осъществяване на политическа отговорност от президента. Може да имаме някакви искания по отношение на оповестяването на указа за връщане от ВИП-а на Софийското летище и необявяването на претекстовете на президента за осъществяване на това деяние, само че явно това не е нарушаване на Конституцията и за никаква отговорност не може да става и дума. Държавният глава е осъществил едно свое пълномощие по главния закон и претенциите към него могат да бъдат единствено от политическо естество, само че в това време дейностите му са юридически издържани.
– Какво произтича оттук-нататък. Забавянето на указа ще попречи ли на естественото действие на Върховния административен съд?
– Забавянето на процедурата по назначение на новия ръководител на Върховен административен съд не е прелестно, само че не бих споделил, че е съдбовно. Бегъл обзор на обстановката в страната демонстрира, че има много държавни институции с изминал мандат, само че ние сякаш свикнахме с тази обстановка. Да напомним – Апелативният съд в София в продължение на повече от две години действаше без титулярен ръководител. В съответния случай някой от заместник-председателите на Върховен административен съд краткотрайно ще извършва отговорностите на ръководител на съда. В случай, че се стигне до отвод на Висш съдебен съвет за наново предложение на кандидатурата на арбитър Георги Чолаков за ръководител на Върховен административен съд, ще се пристъпи към нова процедура по желание. Тя може да се проточи във времето, доколкото за този избор се изисква взимане на решение с болшинство от 17 гласа на членовете на Висш съдебен съвет. Такова болшинство мъчно се реализира при издигане на повече релативно равностойни кандидатури и почти отмерено систематизиране на гласовете по тях. Ситуацията се усложнява и от това, че още през цялото време на мандата на Висш съдебен съвет, президентът Радев със своя декрет за връщане на предлагането за ръководител на Върховен административен съд, сякаш раздели Висш съдебен съвет на противостоящи се лагери.
– Европейският съюз продължава да следи деликатно промените в България в региона на правораздаването и вътрешните работи. Не смятате ли, че в Брюксел малко се престарават. Дори някои страни пробват да обвържат участието ни в Шенген с тъкмо тези проблеми. Вашият коментар?
– Причините към момента да не сме в Шенгенското пространство мисля са изцяло ясни. От една страна България покрива всички механически критерии, и то по мнението на европейските ни сътрудници. От друга – към страната ни се предявяват политически искания и рецензии. Отделни европейски страни методично стопират влизането ни в Шенген. Поставят се най-много въпроси за правосъдна промяна, битка с проведената престъпност и корупцията по високите етажи на властта. По реформирането на правосъдната власт извършихме не малко работа – за следващ път в края на 2015 година изменихме Конституцията си все в частта й за правораздаването. Внесоха се основни усъвършенствания в Закона за правосъдната власт и по нова процедура бе определен актуалният състав на Висш съдебен съвет. В сферата на битката с корупцията и проведената престъпност се сътвори цяла нова система от държавни органи, като се стартира с БОРКОР и се стигне до Специализирания углавен съд и прокуратура. Може би до края на годината ще бъде признат Закон за нова институция (Комисия или Агенция) за битка с корупцията по високите етажи на властта. Независимо от тези старания не съм оптимист за влизането ни в Шенген. Във всеки следващ мониторингов отчет ще се възпроизвежда и в бъдеще една и съща формула – липса на задоволително забележими резултати. А по кое време тези резултати ще бъдат задоволителни, не преценяме ние.
– Като правист, смятате ли, че политиците, депутатите имат право да се месят в работата на публицистите, на така наречен Четвърта власт? Въпросът ми е във връзка офанзивите на депутата Антон Тодоров към сътрудника Виктор Николаев от Нова тв.
– Стореното от народния представител Антон Тодоров от екрана на Нова телевизия е неприемливо в една демократична и правова страна. За страдание сходно държание не е изолирано събитие през последните десетина години. Не инцидентно от 2009 година насам падаме в класацията по медийна независимост от 68-мо на 109-то място. Все по-често установяваме грубост и безочливост в държанието на политиците, които се подхранват от възприятието за всесилност и недостижимост. В същото време обособени медии, публицисти и телевизионни водещи се държат рабски към мощните на деня. Когато някой самичък се слага в състояние на прислужник, не трябва да се изненадва, че отношението към него е такова. Иначе мястото на хора като Антон Тодоров не е в българския парламент. И това всички го знаят. В същото време Антон Тодоров участва в медийното пространство в последния месец доста по-осезаемо спрямо министър-председателя, президента, министрите, ръководителя на Народното събрание и така нататък Той е ухажван и канен от медиите, тъй като задоволява желанието им да покажат политиката в България като реалити или шоу.
Нашият посетител
Проф. доктор Пламен Киров е някогашен парламентарен арбитър и началник на катедрата по конституционно право в СУ „ Св. Климент Охридски “ Преподава от 1986 година насам в Софийския и във Великотърновския университет. В интервала 1995-2006 година е бил член и заместник-председател на няколко Централни изборни комисии. Бил е юридически секретар и ръководител на Правния съвет към президента на Република България.
– Г-н Киров, вие сте прочут и почитан конституционалист. Тези дни Народното събрание отхвърли посредством гласоподаване подадената оставка като народен представител на Делян Добрев от ГЕРБ. Смятате ли, че беше належащо такова гласоподаване?
– На първо място би трябвало да внесем няколко разяснения. Парламентът не отхвърли посредством гласоподаване подадената оставка, а отхвърли да приключи предварително пълномощията на народния представител на съображение подадената от него оставка. Чл.72, ал.1 от Конституцията категорично показва основанията за преустановяване мандата на депутатите и преди всичко измежду тях е подаване на оставка пред Народното събрание. Оставката е изложение на воля за овакантяване на Народното събрание и този персонален акт не предстои на разискване. Народният представител може да изложи аргументите, заради които желае да приключи мандата си, само че не е длъжен да стори това. Конкретните аргументи могат да са от всякакво естество, само че тук е значима само изразената воля, а не претекстовете. По силата на чл.72, ал.2 от главния закон Народното събрание е задължен да вземе решение за преустановяване пълномощията на народния представител. Това е категорично посочено в конституционната норма и Народно събрание следва да гласоподава официално съответното решение. Дебати по плана за решение не би следвало да се организират, тъй като те биха се отнасяли до претекстовете за подадената оставка, а това е ирелевантно във връзка с правните последствия на оставката. Решението на Народното събрание установи само, че е налице оставка, че тя е подадена от лицето, което я е подписало, т.е. това е действителната воля на депутата, след което с гласоподаване Народното събрание приключва пълномощията на народния представител. Решението на Народното събрание има като последица овакантяването на мандат и нуждата този мандат да бъде запълнен. Мястото не може да остане вакантно. Председателят на Народното събрание изпраща решението на ЦИК, която афишира идващия в листата на същата партия от съответния изборен регион претендент за определен.
– Не беше ли по този начин потъпкана персоналната воля на народния представител. В малко по-широк подтекст – не стана ли той пленник на някакви партийни противоборства и не е ли това престъпление?
– Да, в последна сметка това се получи – персоналната воля на народния представител не беше зачетена. Наблюдава се странна обстановка, при която е подадена оставка (и доколкото знам тя не е оттеглена до този момент), а Народното събрание не е приел решение за преустановяване на мандата. На процедура Народното събрание отхвърли да одобри оставката, пренебрегва я, все едно, че в никакъв случай не е била подавана и този факт не съществува в правния мир. Добре известна е от предишни проблеми опцията националният представител да отдръпна оставката си до гласуването на съответното решение за преустановяване на мандата. Нещо повече, излиза, че е допустимо депутат неведнъж да подава и да отдръпва оставката си, а Народното събрание настойчиво да отхвърля да се произнесе с решение. Така общата воля на Народното събрание, и по-точно на болшинството, се слага над персоналната воля на депутата. Да си напомним, че крепостното право е отстранено в Русия от Царя Освободител през 1861 година, само че явно то се ползва още в политическата процедура у нас. Казусът има и различен аспект. При състояние, че Делян Добрев не е отдръпнал оставката си и при отхвърли на Народното събрание да одобри решение за преустановяване на мандата му, народни представители от опозицията, несъмнено, могат всеки ден да внасят в деловодството нови планове за решение за предварително преустановяване на пълномощията. Това е по този начин, тъй като изразената воля за овакантяване на Народното събрание си остава настояща, а по чл.71, ал.1 от главния закон тя е съображение за гласоподаване на решение от Народното събрание.
– Естествено е да ви попитам, по какъв начин оценявате правната просвета на народните представители. Все отново сред тях има много адвокати, а в тази ситуация с Делян Добрев, те не се обадиха, не се намесиха…
– Не бих желал да давам оценки за правната просвета на народните представители, само че в границите на шегата може да се каже, че в България всички схващат от футбол и Конституционно право. Да, в Народното събрание има адвокати – народни представители, само че във всяка последваща легислатура те стават все по-малко. Дори се стигна до там, че в Комисията по правни въпроси не всички членове са адвокати. Тези дни стана ясно, че ръководителят на Народното събрание ще образува съвещателен съвет по законодателството, в който ще работят представители на правната просвета. Това в някаква степен потвърждава едно безмълвно самопризнание на народните представители на 44-тото Народно заседание за неспособността им да одобряват положително законодателство без външна помощ.
– Имаме определен нов Висш правосъден съвет. Началото на мандата му обаче стартира с отвод на президента Румен Радев да издаде декрет за назначението на нов ръководител на Върховен административен съд. Става дума за Георги Чолаков. Моля ви за коментар по проблема.
– Да, новият състав на Висш съдебен съвет встъпи в своя мандат и още на идващия ден президентът Радев, упражнявайки конституционното си пълномощие по чл.129, ал.2 от Конституцията, върна предлагането на предходния Висш съдебен съвет за назначение на ръководител на Върховен административен съд. Това е в пълномощията на президента, тъй че драматизъм в обстановката надали може да се търси. Не станаха ясни обаче, претекстовете на президента при издаване на въпросния декрет. Наистина, няма конституционно условие за обосноваване на президентските укази, отвън случаите на указите за налагане на отлагателно несъгласие по признат от Народното събрание закон. Струва ми се, че в тази ситуация президентът дължи на обществото и държавните институции изясняване на аргументите, заради които е отклонил назначението на арбитър Георги Чолаков за нов ръководител на Върховен административен съд. Несериозно е, съгласно мен, да се желае от новия Висш съдебен съвет да препотвърждава избора на предходния предвид на придаване на спомагателна легитимност на процедурата. Подобни претекстове са официални и най-вероятно прикриват същинските. В случай, че президентът има искания по отношение на законосъобразността на процедурата или се съмнява в компетентността и сериозността на персоналния състав на остарелия Висш съдебен съвет, президентът би трябвало да го разгласи на всеослушание. При изискване, че президентът има лични възражения по отношение на претендента за ръководител на Върховен административен съд, те също следваше да бъдат изложени. Не намирам правна логичност в изказванието на президента, което най-вероятно му е внушено от неговите съветници, че в края на мандата остарелият Висш съдебен съвет не би трябвало да прави оферти за ръководител на Върховен административен съд и, че е налице нужда новият състав на този орган наложително да се произнесе по направеното предложение. Новият Висш съдебен съвет не може да откаже да прегледа указа на президента за връщане на кандидатурата на арбитър Георги Чолаков и следва да гласоподава решение, с което или да удостовери тази кандидатура и предложи още веднъж същото лице на президента, или да откаже да направи наново предложение.
– Може ли да се стигне до импийчмънт на президента. Каква е правната процедура?
– До импийчмънт на президента може да се стигне единствено при нарушение на Конституцията или на осъществяване на държавна измяна. Това са двете учредения за предварително преустановяване на мандата на президента, а процедурата е уредена в чл.103 от Конституцията и Закона за Конституционния съд. Очевидно връщането на предлагането за назначение на ръководител на Върховен административен съд не е съображение за осъществяване на политическа отговорност от президента. Може да имаме някакви искания по отношение на оповестяването на указа за връщане от ВИП-а на Софийското летище и необявяването на претекстовете на президента за осъществяване на това деяние, само че явно това не е нарушаване на Конституцията и за никаква отговорност не може да става и дума. Държавният глава е осъществил едно свое пълномощие по главния закон и претенциите към него могат да бъдат единствено от политическо естество, само че в това време дейностите му са юридически издържани.
– Какво произтича оттук-нататък. Забавянето на указа ще попречи ли на естественото действие на Върховния административен съд?
– Забавянето на процедурата по назначение на новия ръководител на Върховен административен съд не е прелестно, само че не бих споделил, че е съдбовно. Бегъл обзор на обстановката в страната демонстрира, че има много държавни институции с изминал мандат, само че ние сякаш свикнахме с тази обстановка. Да напомним – Апелативният съд в София в продължение на повече от две години действаше без титулярен ръководител. В съответния случай някой от заместник-председателите на Върховен административен съд краткотрайно ще извършва отговорностите на ръководител на съда. В случай, че се стигне до отвод на Висш съдебен съвет за наново предложение на кандидатурата на арбитър Георги Чолаков за ръководител на Върховен административен съд, ще се пристъпи към нова процедура по желание. Тя може да се проточи във времето, доколкото за този избор се изисква взимане на решение с болшинство от 17 гласа на членовете на Висш съдебен съвет. Такова болшинство мъчно се реализира при издигане на повече релативно равностойни кандидатури и почти отмерено систематизиране на гласовете по тях. Ситуацията се усложнява и от това, че още през цялото време на мандата на Висш съдебен съвет, президентът Радев със своя декрет за връщане на предлагането за ръководител на Върховен административен съд, сякаш раздели Висш съдебен съвет на противостоящи се лагери.
– Европейският съюз продължава да следи деликатно промените в България в региона на правораздаването и вътрешните работи. Не смятате ли, че в Брюксел малко се престарават. Дори някои страни пробват да обвържат участието ни в Шенген с тъкмо тези проблеми. Вашият коментар?
– Причините към момента да не сме в Шенгенското пространство мисля са изцяло ясни. От една страна България покрива всички механически критерии, и то по мнението на европейските ни сътрудници. От друга – към страната ни се предявяват политически искания и рецензии. Отделни европейски страни методично стопират влизането ни в Шенген. Поставят се най-много въпроси за правосъдна промяна, битка с проведената престъпност и корупцията по високите етажи на властта. По реформирането на правосъдната власт извършихме не малко работа – за следващ път в края на 2015 година изменихме Конституцията си все в частта й за правораздаването. Внесоха се основни усъвършенствания в Закона за правосъдната власт и по нова процедура бе определен актуалният състав на Висш съдебен съвет. В сферата на битката с корупцията и проведената престъпност се сътвори цяла нова система от държавни органи, като се стартира с БОРКОР и се стигне до Специализирания углавен съд и прокуратура. Може би до края на годината ще бъде признат Закон за нова институция (Комисия или Агенция) за битка с корупцията по високите етажи на властта. Независимо от тези старания не съм оптимист за влизането ни в Шенген. Във всеки следващ мониторингов отчет ще се възпроизвежда и в бъдеще една и съща формула – липса на задоволително забележими резултати. А по кое време тези резултати ще бъдат задоволителни, не преценяме ние.
– Като правист, смятате ли, че политиците, депутатите имат право да се месят в работата на публицистите, на така наречен Четвърта власт? Въпросът ми е във връзка офанзивите на депутата Антон Тодоров към сътрудника Виктор Николаев от Нова тв.
– Стореното от народния представител Антон Тодоров от екрана на Нова телевизия е неприемливо в една демократична и правова страна. За страдание сходно държание не е изолирано събитие през последните десетина години. Не инцидентно от 2009 година насам падаме в класацията по медийна независимост от 68-мо на 109-то място. Все по-често установяваме грубост и безочливост в държанието на политиците, които се подхранват от възприятието за всесилност и недостижимост. В същото време обособени медии, публицисти и телевизионни водещи се държат рабски към мощните на деня. Когато някой самичък се слага в състояние на прислужник, не трябва да се изненадва, че отношението към него е такова. Иначе мястото на хора като Антон Тодоров не е в българския парламент. И това всички го знаят. В същото време Антон Тодоров участва в медийното пространство в последния месец доста по-осезаемо спрямо министър-председателя, президента, министрите, ръководителя на Народното събрание и така нататък Той е ухажван и канен от медиите, тъй като задоволява желанието им да покажат политиката в България като реалити или шоу.
Нашият посетител
Проф. доктор Пламен Киров е някогашен парламентарен арбитър и началник на катедрата по конституционно право в СУ „ Св. Климент Охридски “ Преподава от 1986 година насам в Софийския и във Великотърновския университет. В интервала 1995-2006 година е бил член и заместник-председател на няколко Централни изборни комисии. Бил е юридически секретар и ръководител на Правния съвет към президента на Република България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ