Поезия, музика, танц, вино и един забравен Бургас. Това е

Поезия, музика, танц, вино и един пропуснат Бургас. Това е една сантиментална покана за поетично-музикалния театър „ Жив ”, отдаден на творчеството на огромния стихотворец Христо Фотев. Това своебразно странствуване из поезията на Фотев ще се състои на 26 август в двора на Етнографския музей в Созопол и на 18 септември в Летния спектакъл в Бургас. Събитието в Созопол особено отдава респект и на огромния другар на Христо Фотев артиста от златното потомство на българския спектакъл и кино Доси Досев, чийто живот и професионален път бе обвързван с Бургас и със Созопол.

Зад „ Жив ” стоят млади и надарени артисти, отдадени на изкуството, въодушевени и вдъхновяващи се от стойностните неща в живота, в театъра и киното. За мнозина от тях този поетично-музикален театър е и доста персонален. Режисьорът и създател на плана Теодор Каракачанов е родом от Созопол, продуцентът – Георг Киряков, който постави неимоверни старания спектакълът да бъде пренесен и на огромна сцена в Бургас, пък е бургазлия. Всички артисти, които вземат участие в „ Жив ” са студенти на именития режисьор и учител проф. Снежина Танковска - Теодор Каракачанов, Георг Киряков, Христо Тенчев, Спартак Панталеев, Слав Бойчев, Георгий Михеев, Велина Георгиева, Емилия Радичева и София Джустрова. В Бургас в спектакъла особено присъединяване ще вземе и артистът Стефан Илчев. 

Актьорът и режисьор на „ Жив “ Теодор Каракачанов замисля този музикално-поетичен план преди няколко години, още като студент в НАТФИЗ. Към него го предизвика артистът Доси Досев, с който двамата се познават от Созопол. Теодор е родом от античния морски град, а Досьо също смяташе себе си за созополчанин, защото имаше къща на брега на морето и там прекарваше всеки свободен от театъра и киното момент. Досев кани младия си другар в къщата си и двамата четат стиховете на Христо Фотев.

„ Христо Фотев не е поетът на сладникавите думи, не е сантименталният стихотворец. Разговорите ми с Досьо за Христо Фотев, за прекарванията му и за срещите му с поета някак си построиха в съзнанието ми една външност за този човек, друга от общоприетите клишета за него като безгрижник “, показа Теодор Каракачанов пред Lupa.bg. Така последователно се ражда това зрелище, което за пръв път бе показано през ноември 2022 година в дребното театрално пространство I AM Studio на ул. „ Раковски “. Проектът е подсилен от Национален фонд „ Култура “ по програмата „ Творчески стипендии “.

Сега Теодор Каракачанов дружно със своя другар и сътрудник Георг Киряков вдъхват нов, друг живот на музикално-поетичния театър и първата стъпка към това предизвикателство е стиховете на Христо Фотев да звучат на огромната сцена на Летния спектакъл в Бургас на 18 септември. За смисъла на поезията, за вдъхновението и за това по какъв начин звучат през днешния ден стиховете на Христо Фотев, за какво те не престават да допират човешката душа, Lupa.bg разговоря с Теодор Каракачанов и Георг Киряков.



Екипът на поетично-музикалния театър " Жив "

- Как се роди концепцията спектакълът да се разрасне и да бъде показан и на открити подиуми?

- Теодор:Започнах работа по този план през септември 2022 година, като премиерата беше през ноември. Оттам нататък всеки от актьорите отпътува да репетира някъде и към три месеца „ Жив “ не се игра. През цялото това време обаче си мислех, че не може този театър да бъде показан единствено веднъж-два пъти, откакто сме вложили толкоз сила и толкоз персонални претекстове в него. Още сега, в който създавахме спектакъла, желаех да поканя и Георг. Но тогава той снимаше, продуцираше филм и нямаше по какъв начин да се включи. И при започване на тази година започнахме да сътворяваме „ Жив “ изначало, с нова сила и с нови претекстове.

Влизането на Георг в плана като артист доста способства за това ние да подбудим още един път на 100% интереса си и да стартираме изначало работата си по поезията на Фотев. Ние открихме доста нови неща, които сме пропуснали при някои от прочитите си. В София представлението се игра за повторно през май т.г. и беше в напълно друг тип. Пак камерно, само че доста друго. Този театър стана още по-специален за мен и за нас с присъединението на Георг, който е бургазлия. Това има голямо значение, защото той внесе особена сила.

Бидейки морски човек ти доста по-сензитивно можеш да усетиш дребната метафора в работата на Христо Фотев. По време на подготовката за второто зрелище ние взаимно се зареждахме с диалози за Фотев и за поезията. Георг непрекъснато ми задаваше въпроси, които пък ме предизвикаха да изобретявам нови неща. Той влезе в спектакъла летящо - за 10 дни. Но този оздравителен развой на представлението даде напълно друг претекст на всички ни.



Теодор Каракачанов, който е от Созопол, е режисьор и основател на спектакъла по стихове на Христо Фотев " Жив "

- Георг: За мен няма по-морски създател от Фотев и съм доста щастлив, че се включих в този план. Това е безпределно персонален театър освен за двама ни, а и за огромна част от екипа. Ако не участвах в „ Жив “ щях да се разплача. Сега упоритостта ни е да разтеглим мащаба на спектакъла, който се игра в дребното пространство на I Am Studio и естествено там имаше своя сексапил. Сега спектакълът ще бъде показан в Созопол на 26 август и в Летния спектакъл в Бургас на 18 септември. И се надяваме, че от идващия сезон ще има нов живот за „ Жив “ и в София.

- Трудно ли се намират арт пространства, където създатели като вас да показват самостоятелни театрални планове?

- Теодор: Изключително мъчно е да се намерят самостоятелни театрални пространства освен в София, само че и в страната. Аз се сблъсках с този проблем, още първоначално, започвайки работа по плана. Тогава открихме I Am Studio и за тогавашната концепция на спектакъла това пространство беше прелестно. Сега мащабът се променя, посланията, които в същността си остават същите, стават по-мощни.

Въпросът е, че в този момент с променянето на рамката мащабът става малко по-голям и потребността на хората от това да чуят текстове на Фотев става все по-голяма и по-голяма, което е прелестно. И тук идва работата на Георг като продуцент и като основател на гостуването на „ Жив “ на Летния спектакъл в Бургас.

След второто зрелище в София се бяхме събрали в едно барче и си казахме, че този театър не може да свърши. Всички изпитвахме душевно наслаждение, когато се занимавахме и когато играхме. И тогава Георг подмятна за мен налудничавата концепция: „ Защо не отидем да го изиграем в Летния спектакъл в Бургас? “ Това е прелестна концепция, само че тогава, имайки поради мащаба на представлението, си споделих, че звучи необикновено. Но той ме въодушеви, че би трябвало да го създадем.



Бургазлията Георг Киряков, който е артист и продуцент, съумява да провежда посещение на " Жив " в Летния спектакъл в Бургас

- Георг: Гостуването в Бургас ще е единствено началото. Бяхме седнали на по чашка след второто показване на „ Жив “ в София, което бе първо за мен. Коментирахме, че като студенти в НАТФИЗ сме играли на сцената на Народния спектакъл, където показахме „ Peter Gynt “, гостували сме с „ Бесове “ в театъра на съветския киноинститут ВГИК в Москва, и тези театрални подиуми са доста развити уреди. Чувството да играеш там е ужасно.

И в един миг излизам на дребната сцена на I Am Studio и страстта, която ме обхвана, не бях усещал нито в Народния спектакъл, нито в НАТФИЗ. Беше доста необичайно и открих, че като чувство това е едно ново равнище. Тази сила ме държа освен в деня на спектакъла, само че и на идващия ден, и на по-следващия. Дали тъй като е наше дело, дали тъй като е обвързвано с Фотев, защото ние всички сме свързани с морето, аз си показах по какъв начин играем този театър пред цялостен салон в Летния спектакъл в Бургас. Така ми пристигна концепцията да разтеглим мащаба. Имах насъбран и продуцентски опит около един филм, който продуцирах и взех решение, че мога да бъда потребен в този аспект.

- Теодор: Георг продуцира към този момент втори филм и без негова помощ организирането на спектакъла в Бургас няма по какъв начин да се случи. Само той си знае какъв брой договаряния е провел и с Община Бургас, и с други институции, какъв брой административни проблеми е преодолял досега, с цел да може да покажем „ Жив “ пред близо 2000 души на Летния спектакъл в Бургас.

В Созопол открих едно бутиково място, в което ще покажем спектакъла – двора на Етнографския музей покрай къщата на Доси Досев. Там няма по какъв начин да влязат повече от 60 души, само че там имаме различен претекст да представим „ Жив “ – по този начин ще отдадем респект на Досьо, който в миналото ме въодушеви да се обърна към поезията на Фотев.



- Решихте да определите „ Жив “ като поетично-музикален театър.

- Георг: Да, това е поради разширение на мащаба на спектакъла. Оттам ни пристигна концепцията да поканим още един бургазлия с гений от Бога – Стефан Илчев. Той доста задушевно одобри поканата. Стефан е прелестен човек и има нюх към изкуството, освен към музиката. Много се веселя, че той се включва, тъй като прибавя един цвят, който е доста нужен на цялото това нещо като форма. Ние като артисти ще рецитираме стиховете на Фотев, а Стефан ще пее. Имаме виолончелист и актриса, която е профилирана в танцовия спектакъл и всичко това ще бъде показано в този поетично-музикален театър.

- Теодор: Като режисьор на спектакъла й дадох задача да направи монолог през тялото. Исках тя да употребява нереалното изразно средство – наречено тяло. Тя се оправя прелестно с тази задача. Мисля, че съумяваме да осезаем синтеза сред трите изкуства – слово, и музика, които да работят в името на текстовете на Фотев. Защото доста елементарно може да се получи някакво концертно осъществяване единствено за себе си. Ние се опитваме да градим театър и целият екип на представлението има огромна заслуга това да се получи.

- Има ли и други актьори, които сте поканили за възраждането на „ Жив “?

- Теодор:Да, поканихме и шефа на най-голямата актьорска школа в България – МОНТФИЗ -  Слав Бойчев, който също като нас е студент на проф. Снежина Танковска. Ние с Георг Киряков преподаваме в МОНТФИЗ. Обожавам да се срещам с хора, с които мога да се схвана единствено с взор. С хората, които са учили при проф. Танковска мога да се схвана, без да си кажа нито една дума. На мен ми беше извънредно прелестно да репетираме и да мислим дружно по този план, тъй като не съм изпълнявал ролята на режисьор в смисъла на някакъв постановчик, който през цялото време знае какво ще бъде. Градихме цялото зрелище дружно от самото начало и в това е неговата хубост.

- Вие и двамата сте много млади, на пръв взор поколението и кръга на Христо Фотев са малко надалеч от вас. Какво обаче ви сближава с поета като светоглед, като чувство за живота?

- Теодор: Чудил съм се кое е нещото, което ме обвързва с моите сътрудници, с които играем „ Жив “. И съм си казвал, че не е театърът, защото имам доста сътрудници в театъра, само че не съм чак толкоз непосредствен с тях. И това, което открих за себе си е, че с Георг, който седи на тази маса, както и с Христо, със Спартак и с другите сътрудници от спектакъла, това, което ни свързва е особеният нюх към живота, особеното бохемство, което от ден на ден стартира да губи цената си. В момента то се възприема единствено и само като някакво пиене или разхайтеност.

За мен и за тези хора бохемството е изключително положение на духа, една свободна душа, една свободна огромна мисъл и това е събирателната линия сред мен и всички останали участници в спектакъла и сред нас и Христо Фотев. Може би звучи малко претенциозно да се назовем бохеми, само че на мен почтено казано, ми подхожда този метод на мислене. Както виждам и на тях им подхожда и това е прелестно. Бохемството ни събира и ни освобождава.

- Георг:Да, това ни събира. Имаше един интервал, в който безусловно приключвахме работа в МОНТФИЗ с групите и се прибирахме към 11-12 през нощта, сипвахме си по едно пиво и работихме до 4-5 сутринта. Спяхме по 3-4 часа и сутринта сме на подготовки или в МОНТФИЗ. Но беше толкоз крепко. „ Работим “ даже не е точният глагол, тъй като това беше наслада за нас.

- Теодор: Бохемството не значи да седнеш на една маса, да пийваш, да хапваш и да си приказваш за ланския сняг с някого. Ние това го трансформираме в смисъл.



- Каква е вашата мотивация да продължите да надграждате „ Жив “ и кои фенове смятате, че ще проявят интерес към спектакъла?

- Георг:Фотев е от поколението на нашите татковци, те са го познавали, познават и неговата лирика. Хората от поколението на поета считаме, че биха пристигнали да чуят неговата лирика в един по-различен вид. Но ние се борим и за нас е значимо да успеем да притеглим по-младото от нас потомство, сегашните възпитаници. Струва ни се, че Христо Фотев е леко позабравен, а в това време той е талантлив и е хубаво да се възроди ползата към него.

Ако след спектакъла се намерят пет души, които да си купят негова стихосбирка, това ще е прелестно. Може пък да няма от кое място другаде да се възпламенят по поезията на Фотев. И по тази причина този театър си коства. За мен Христо Фотев постоянно е актуален – тематиките, които го вълнуват и за които написа, думите, които употребява. Особено за хората от морето Фотев отношението към него е персонално, тъй като те могат да усетят тази по-специфична връзка с морето. Тя е метафорична.

- Теодор: Искаме повече младежи да поканим на спектакъла, с цел да се допрян до поезията на Фотев. За мен той е най-хубавият български стихотворец, поради сантимента ми към него. Все повече добиващата известност „ сапунена или чалга лирика “ стартира да надвива. А не ми се желае да е по този начин. Затова бих желал да преоткрием Фотев.

- Георг: Мисля си, че около този взрив на чалга поезията генерално поезията стана малко по-интересна на хората. Покрай чалга поезията може пък някой да открие нещо в действителност стойностно. Имаше години, когато поезията тотално беше забравена.

Можем да използваме този взрив към поезията, с цел да се опитаме да отворим очите на хората към нещо по-стойностно.



- Вас какво ви притегля в поезията на Фотев?

- Теодор: Фотев е необикновен създател, извънредно човешки създател. При него свободата на мисълта, полетът на мисълта са водещи. Дори и да не съм живял в тези времена, през диалозите с мои другари за тях, аз като артист и като човек, който може да си показа и да се вкара в разнообразни условия, мога да си показва разнообразни времена и столетия. Изпитвам някаква странна носталгия към това време, в което не съм живял. А като че ли съм живял.

- Георг:Тази атмосфера, която е съпровождала Фотев, в този момент я няма. Усещам я обаче без да съм живял тогава. И двамата с Тео сме родени преди поетът да си отиде, само че нямаме никакви съзнателни мемоари от това време, само че все пак го усещаме. И си мисля, че и хората могат да го усетят. То е във всеки от нас, някъде прикрито и е въпрос на средства да го усетим.

- Как смятате да предадете вашето неспокойствие на публиката?

- Георг: Спектаклите в Созопол и в Бургас няма да имат нищо общо, те ще са доста разнообразни. Морето е едно от нещата, които обаче ще сплоти тези две постановки. Морето е на метри от Летния спектакъл в Бургас, морето ще се вижда и до момента в който играем в Созопол. Едно от най-красивите неща на актьорството е, че всеки един човек – артист или фен, припознава себе си с нещо самостоятелно, което на него му се е случило и го е докоснало. Морските хора имаме един и същи прочит на Фотев. Това се отнася и за студентите на проф. Танковска, само че има и самостоятелен детайл и той стои във всеки един човек от публиката.

- Теодор:Страшно доста се вълнувам за тези две гостувания, които в действителност ще са разнообразни като чувство. И това прави нещата още по-интересни за нас. Защото ние ще бъдем разнообразни. На 26 август в Созопол ще бъдем едни, на 18 септември в Бургас – други. Ние като хора непрекъснато се меним и това е част от живата работа, наречена спектакъл. Тук няма координатна система, по която да стигнеш.

- Георг:Да, тъй като театърът е жив организъм и е обикновено да се трансформира и ние да сме разнообразни всякога.

- Теодор: Една от аргументите, заради които ние усещаме този театър е, че артистът на сцената, употребявайки лиричен текст, е безусловно гол. В поезията не можеш да си позволиш безусловно никаква игра, никакъв фалш. Не можеш да си позволиш откъс. Това, което Христо Фотев е писал преди години, тези обстановки ни се случат на нас в този момент. И се опитваме през поезията да задаваме въпроси. И ние в този театър сме чисто голи, не безусловно несъмнено.

Винаги съм насърчавал всички сътрудници, с които преговарям, да употребяват персоналния си претекст. Никога не съм се опитвал да ги въвеждам в някакъв шаблон на моето виждане за Фотев. Аз персонално изследвах върху какво подчертава поетът, какво вижда в съответно стихотворение. Аз примерно мога да виждам разнообразни неща, той – друго. Но в случай че е подплатено с персонален претекст то е правилно.

- Георг: Ако е правилно, то е належащо.

- Теодор:В театъра няма вярно и неверно. Има правилно и погрешно. И в случай че бъде правилно за мен, това е най-прекрасното нещо. Ако ти не изневеряваш на личната си природа, а работиш с нея като най-хубав твой мотор и мотор, това сигурно води до по-голяма целокупност, синтез и отбор. С всички от плана „ Жив “ съм си другар.

И двамата с Георг си мислим, че това, което живот и здраве ще създадем на морето – и в Созопол, и в Бургас, не е някаква екзотика. Това е извънредно належащо за мен като човек и като един от основателите на този план. И то резонира в съзнанието на хората, които го гледат. И за мен това е извънредно скъпо, красиво, свястно и вълнуващо. Всяка една свободна минута от денонощието си и аз, и Георг, и всички сътрудници живеем с този театър.

- Георг: Имаме цялостната поддръжка на Община Бургас за „ Жив “, те помогнаха с финансиране, за което сме им признателни. Не го споделям, тъй като съм бургазлия, само че е реалност, че Община Бургас е от дребното общини, която обръща такова внимание на културата. Те подкрепиха и кино лентата за Петя Дубарова. Ние се обърнахме към Община Бургас да подкрепи с финансиране гостуването ни на Летния спектакъл в последния вероятен ден. И те откликнаха.



Георг Киряков в спектакъла " Peter Gynt " по концепция на проф. Снежина Танковска и под режисурата на Боян Арсов, който бе подложен в Театър НАТФИЗ

- Имате ли обичана строфа или стихотворение на Христо Фотев, което изключително ви въодушевява?

- Георг:Аз имах един интервал от месец и половина, в който всяка вечер като се прибирах у дома си споделях три-четири негови стихотворения, които и на сън ги знам. Това е като някаква изповед. Но през днешния ден може едно стихотворение на Фотев да ме въодушеви, на следващия ден – друго. Зависи от обстановката и от това по какъв начин се усещам прочувствено в даден миг.
Ето тези строфи ми идват в този момент:

„ …аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих още веднъж изживял. “

Фотев няма една непотребна дума в стихотворенията си.

- Теодор: На мен, през днешния ден на 16 август, в 20 часа (тогава водим диалога с Теодор и Георг, б.а.), обичаният ми откъс е:

„ …Мисля си от време на време,
че любовта е възприятие към морето ни… “

Ето това ме вълнува мен в този момент. Утре може да е друго. Има прелестни български поети, които пишат прелестни стихове. Начинът, по който Фотев подрежда думите е страховит. Няма по какъв начин някой да ти каже „ какъв брой си същинска “ и ти да останеш апатичен към това. Това са такива думи. В днешно време за жалост и флиртът, и ласката получиха доста по-хамалски тип. Аз съм сигурен, че всяка жена през днешния ден, чувайки стихотворение като „ Колко си хубава “, казано персонално от някой мъж към нея, тя ще излезе с него. Никой сега не борави с тези думи. Тези думи изгубиха стойност.

- Георг: Думите генерално изгубиха силата си като средство.

- Затова поддържаме връзка с емотикони.

- Георг: Да, за жалост.

- Тео: Аз като не изключително набожен човек бих си разрешил да загатна този есенциален откъс: „ В началото бе Словото… “, който е извънредно годен. Мисля, че употребявайки такова слово по метода, по който написа Христо Фотев, бихме могли да дадем съображение за размисъл. За нас това би било най-ценно като резултат от нашите старания.

- Георг: Мразим да приказваме за резултат, когато става въпрос за нашата специалност. Но в тази ситуация, в случай че мога да загатна резултат, който бихме могли да търсим и да забележим е по какъв начин поезията на Христо Фотев рефлектира върху младите. И имаме вяра, че има смисъл. Не ме интересува дали звучи високопарно или леко претенциозно, само че това в действителност дава смисъл.



Теодор Каракачанов като Верховенски в " Бесове " по Достоевски и Камю на режисьора Боян Арсов в Театър НАТФИЗ

- Резултатът от едно културно събитие съгласно мен не може да бъде измерен единствено в числа. Да, разноски, доходи, брой фенове – окей. Но има нещо оттатък простите числа – това е страстта, интелектуалното израстване и обучение на нацията, това е провокирането на интерес към изкуството, към другите форми. Един театър може да те предизвика да си купиш книга, да отидеш на галерия, да отидеш на различен театър. И по този метод ти самият да израснеш духовно. Това по какъв начин тъкмо ще бъде изобразено в графата „ резултат “?!

- Георг: Няма по какъв начин. Именно под резултат нямам поради единствено чисто финансовия. Това е един развой, който няма начална и няма последна точка. Хубавото е, че сме си разпределели посоките – аз продуцентски, Тео - креативен. Готиното е и че имаме свободата всеки да дава съвет на другия – аз да предлагам креативен хрумвания, той - продуцентски. Наистина е доста прелестно.

- Теодор: Георг има доста персонален претекст „ Жив “ да се играе в Бургас. Той много време се е занимавал с изкуство, само че под друга форма. Преди да учи в НАТФИЗ Георг се занимава със спортни танци. Като човек от Бургас той ревниво възприе концепцията, отстоява я, за което доста се веселя. Георг е съвсем на 100% осведомен с всички административни проблеми, които може да се случат по пътя на изнасяне на едно зрелище в огромен открит спектакъл.

Досега за мен не беше ясно какъв брой административна работа съпътства едно такова посещение. Гледах от креативната страна на нещата и по какъв начин да се приспособява спектакълът съгласно съответната сцена. И по тази причина, популярност Богу, се включи Георг.

Тандемът, който оформяме и на двамата ни се коства обещаващ, може да работи сносно, тъй като никой не пречи на другия и се допълваме откъм процедура в една сфера, само че откъм другите съставни елементи.

Като темперамент аз съм малко по-избухлив и когато нещо не се получава превъртам. Георг е по-уравновесен. Той прелестно ме заразява с това. Когато нещо не се случи в период обезумявам. Вдигам въстание и хубавото е, че първият човек, на който звъня е Георг. Той поема първия удар, само че съумява по някакъв метод да усмири това мое неспокойствие, върху което би трябвало да работя. И това е още една причина, заради която ние се допълваме.

- Георг:Стремя се да виждам по-рационално на нещата, да съумявам да запазя самообладание в съвсем съдбовни на пръв взор обстановки. Знам, че имат решение. Предпочитам да се дефинира с думата „ балансиран ”, тъй като „ спокоен ” я асоциирам с ленив, пък аз съм цялостната диаметралност на ленив.

Ние сме обвързани с пъклен доста хора, от които подвластен директно. Ето тук е разликата – за нас като артисти този театър, а и освен този, е доста персонален, само че за различен – не е. И в случай че един човек от тази верига, от които зависи един театър да се случи, не откликне както би трябвало, цялата верига се размества. Надяваме се и имаме вяра, че Бургас е единствено началото. Тази колаборация, която се заформи освен актьорски, само че и чисто организационно посред ни с Тео около „ Жив ”, може да прерасне и в други планове.



Георг Киряков и Теодор Каракачанов имат вяра, че тандемът сред тях ще докара и до други забавни планове в киното и в театъра

- Има ли разлика, когато играете под звездите и в затворени театрални зали?

- Георг:Разликата е голяма. Връзката е по-различна. Енергията. Това не е чиновническа работа. То се усеща и от време на време не може да го облечеш в думи. Ще си разреша да изтъквам нашия професор по театрална тирада Божидар Матанов, който ни беше споделил каква е приликата сред стриптизьорката и артиста. И на двете места хората отиват да гледат едно и също нещо – стриптизьорката си съблича облеклата, а артистът си разголва душичката.

Стиховете на Фотев би трябвало да бъдат от първо лице – артистът става техен съавтор, с цел да може това, за което приказваме да се случи. За да няма фалш, с цел да няма игра, ние би трябвало да бъдем голи, да разголим душата си.

- Теодор:За мен също има разлика. Не мога да кажа коя сцена избирам. Но напълно друга е органиката и ситуацията. Театралната сцена в едно затворено пространство носи този необикновен дух на актьорите, играли преди теб. На сцената имаш възприятието, че може да разрежеш въздуха. До такава степен е съсредоточен от предходни сили. За артиста театралната сцена е животът и тази сила се усеща. Същевременно, играейки под звездите мащабът е по-различен. Надяваме се, че ще получи един огромен празник. Защото, играейки това зрелище, това за нас е празник.

Тук не става дума за декламация или за подправена лирика. Ние гледаме на тези текстове като монолози, които са живо слово. Това е доста необикновен материал за актьорска работа. Радвам се, че всички съумяваме, още имаме да градим в тази посока, само че съумяваме да се разголим, съумяваме да оголим душите си, да обострим сетивата на 100%, работейки с тези текстове. Много държа това да не се възприема като театрално зрелище. Затова по време на предходните два спектакъла, в които ние на сцената пиехме вино, насърчавахме и публиката да пие с нас. И в този момент желая по време на спектакъла феновете да пият вино. Георг съумя да уреди и за всички фенове в Бургас ще има по чаша вино.

- Георг:Идеята на Теодор за вино не беше самоцелна, а беше с цел да може фенове и артисти да бъдем от една и съща страна. И по тази причина доста искахме този театър да се случи и в Бургас, където обаче публиката е повече от 60 индивида – близо 2000. Но успяхме да намерим винарска маза и с тяхно подпомагане ще има вино за цялата аудитория. Мисля, че по този начин дружно с музиката и танците поезията на Фотев ще звучи по-искрено.