Поетът, който сякаш никога не получава истинско признание от обществото,

Поетът, който като че ли в никакъв случай не получава същинско самопризнание от обществото, а може би и поради това съумява да „ болести “ със стиховете си даже хора, на които по принцип е непознато това изкуство. Далчев умее да комбинира високата философия с облици, които могат да бъдат разбрани от всекиго. Сложна задача, решена от един от основателите на литературния кръг „ Стрелец “, който с точните си “стрели” безпощадно улавя фините линии от живота.

„ Обичам изкуството, което завоюва действителността, а не бяга от нея, което претопява нещата и явленията и извлича от тях като от руда стройния свят на облиците “, написа Далчев.

Темите за погледа на открито, за прекрачването на границите и суровата реалност се предопределят от детството му. Той идва на бял свят на 12 юни 1904 година в Солун. След краха на Балканската война, в която родната къща на поета изгаря, фамилията се открива в София. Атанас приключва Първа мъжка гимназия и философия в Софийския университет. По това време – през 1926 година, излиза първият му независим алманах „ Прозорец “- един от обичаните облици в неговата лирика.

1927-а е рождената година на кръга „ Стрелец “, в който се включват видни интелектуалци като проф. Константин Гълъбов, Светослав Минков, Кирил Кръстев, Фани Попова-Мутафова. Обединява ги фантазията да повдигнат националната ни литература на европейско равнище, само че запазвайки достоверния й български образ. За страдание, не срещат изключително самопризнание – вестникът, носещ името на кръга, стопира да излиза единствено след 12 броя поради слабия интерес. Обществото не е узряло за предлагания от тях мироглед, само че това не стопира Далчев да продължи да написа по този начин, както вижда живота през прозореца на стиховете.

Втората международна война повтаря за поета и неговото семейство нещастието, сполетяло ги през Балканската: къщата им е разрушена при американските бомбардировки над София. После с 9-ти септември идват измененията, а свободолюбивият и кардинален интелектуалец мъчно се вписва в новия живот. Той стопира да написа за цяло десетилетие . Завръща се със стихосбирката „ Стихотворения “.



Далчев не се стреми да бъде харесан непременно, в нито един миг не се въздейства от преобладаващите желания на обществото. Нещо повече, с непримиримост и креативен усет той прозорливо съумява да проправи последователно път на своите разнообразни стихове, които по-късно ще повлияят на цели генерации български създатели. Тихата културна гражданска война, която Далчев реализира, трансформира радикално нашия книжовен живот и го модернизира. По-малко познати, само че несъмнено не маловажни са неговите заслуги като преводач – на тази част от работата си поетът отдава извънредно значение.

Далчев подарява на българския четец произведения на създатели като Балзак, Лафонтен, Гарсия Лорка, Чехов, Стендал. Поетът умира през 1978 година. Душата му отлита през прозореца на времето, само че не си отива. Прочетете стиховете му и ще я видите през стъклото на изящните му строфи, в които всеки облик рисува нова багра по живата картина от другата страна на прозореца…

Днес, 114 години след рождението му, ви припомняме една от най-знаковите му произведения.

***

МОЛИТВА

Аз не помня, аз не съм видял

минаха ли моите години?

Ти не ме оставяй да почина,

господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от вссяка трудност,

научи ме отново на елементарност:

да приписвам сетния петак

от сърце на срещнатия просек.

Да чувствам своя насладата

на почтеното дете, което

първите снежинки от небето

сбира със отворена уста.

И без срам да мога да приказвам

с простите на елементарен необразован език…

Научи ме, господи популярен,

да пребивавам като всички хора.