Нереализираните проекти в московското метро
Подземни дворци, величествени преходи – станциите на столичната подземна железница са проектирани като същински архитектурни шедьоври.
Все отново доста от тях можеше да наподобяват по друг метод, а някои си остават единствено на план върху хартия.
Подземието на Червения площад
Архивна фотография
За построяването на метрополитена още при започване на века си мечтаят инженерите Петър Балински и Евгени Кноре. Те се обръщат към генерал-губернатора на Москва Великият княз Сергей Александрович с предлагането да се основат градски стоманени пътища за огромна скорост с отвън улично придвижване.
Дължината на метрото би трябвало да доближи 105 км, планувани са подземни и надземни станции. Най-голямата точка за прекачване от линия в линия е препоръчано да бъде Червеният площад. Трябва да се намира на Василевския спуск, покрай храм Василий Блажений, а подземната станция под Театралния площад. За построяването на метрото инженерите оферират да се съборят „ пречките “, а точно множеството църкви. Прогресивната концепция не събира поддръжници, а Императорското Московско археологическо общество дефинира концепцията като „ смело посягане на това, което е скъпо на всички съветски хора “.
Архивна фотография
Впрочем началото е положено. Когато през 1920 година Московските градски железници стартират да проектират метрото, те взаимстват концепцията на Кноре и Балински за станция в самия център на столицата. Тя е трябвало да се намира тъкмо под Червения площад. Проектът е създаден от архитекта Владимиров и инженера Болдирев, те избират настоящия жанр на конструктивизма, представяйки бъдещата станция като триетажна, с подземни преходи и опция за прекачвания. Но, уви, не съумяват да осъществят концепцията.
„ Театрална “ или „ Свердлова “
Архивна фотография
Станциите, проектирани от Болдирев и Владимиров, са изцяло разнообразни от тези, които виждаме през днешния ден. По-скоро тяхното московско метро копира парижкото. Лаконичност, елементарност, оптимално утилитарен жанр – нищо сходно на мраморните дворци в днешните станции. Например станция „ Театральная “ (тогава – „ Свердлова “) в плана им наподобява на една от многото спирки на метрото в някой европейски град. Облицована с плочки, с перони в профил на тунела, а в средата железопътните релси. В резултат на това е определен планът на архитекта Иван Фомин, в който всичко е подчинено на тържествената театрална тематика.
Три „ Павелецки “
Архивна фотография
Изключителни архитекти от това време работят върху външния тип на станциите. Сред тях са и братя Веснини. За бъдещата станция „ Донбас “ (тогава по този начин би трябвало да се назова „ Павелецкая “) архитектите конструктивисти основават три плана едновременно.
Архивна фотография
Те би трябвало да описват за усвояването на земните глъбини и индустриалното развиване на района. Братя Веснини оферират като украса да се употребяват цветни мозайки за тавана, а самата станция да не е доста претрупана с елементи.
Архивна фотография
В един от плановете лампите, ситуирани в центъра на залата, би трябвало да придават необикновен темп. Но поради войната нито една от скиците не е осъществена, макар че плановете им печелят състезанието.
Архивна фотография
А готовите мозайки, основани по схема на Александър Дейнека, са употребявани в декора на друга станция – Новокузнецкая.
„ Библиотека имени Ленина “
Архивна фотография
В началото на XX век, в новата форма на превоз – метрото, на жителите на града би трябвало да им е оптимално удобно. Те не би трябвало да си помислят, че пътуват във вагони, които се движат под тежестта на земята. При проектирането на първите метростанции на този въпрос е отделено огромно внимание.
Например Константин Джус-Даниленко предлага да направи тавана на станцията „ Библиотека имени Ленина “ черен. Така би трябвало да се сътвори усещане на пасажерите, че чакат влака на улицата под нощното небе. Ефектът следва да бъде заздравен от пейки и фенери на пероните. Правителството не е въодушевено от плана. В определения вид единственото нещо, което може да подскаже концепцията за станция на повърхността на земята, е асфалтовата настилка на перона. Едва по-късно е сменена с гранитна.
Древноруската „ Октябрьская “
Архивна фотография
Една от най-сдържаните и в това време тържествени станции на московското метро е същински химн на военния героизъм по времето на Втората международна война. Проектът на архитекта Леонид Поляков напомня в мозъка на хората гледките на антични храмове.
Светъл мрамор, тематични барелефи, лампи във формата на факли и най-после ниша, скрита в края на перона, наподобяваща олтар. Дори входът припомня на победоносната Триумфална арка. Съвсем друго усещане прави планът на Петър Ревякин. Той си показва станцията в древноруски жанр. В неговите скици подземната „ Октябрьская “ наподобява повече на боярските покои, боядисани с ярки цветове и плавни линии на сводовете, напомнящи за Кремъл.
Многоетажната „ Киевская “
Архивна фотография
Много хрумвания, както архитектурни, по този начин и механически, са въплътени в градското метро. Големи транспортни възли, обменни станции, необикновени стилистични решения. Но има и хрумвания, които изпреварват времето си.
Архитект Иван Таранов работи дълго време по проектирането на двуетажна станция. По негова концепция четири коловозни тунела на такава основна станция би трябвало да влизат в обща зала. А пасажерите ще стигат до вярната платформа благодарение на къси ескалатори – отвесните прехвърляния ще разрешат избягването на скупчването на хора. Идеята е вдъхновяваща, решено е да се употребява при построяването на „ Киевская “. През 1947 година новаторската станция е планувана като самобитен подарък за 70-ия рожден ден на Сталин. Но откакто си показват вероятните последствия, в случай че строителството се провали, в Метрострой вземат решение да не поемат плана.
създател: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
Все отново доста от тях можеше да наподобяват по друг метод, а някои си остават единствено на план върху хартия.
Подземието на Червения площад
Архивна фотография
За построяването на метрополитена още при започване на века си мечтаят инженерите Петър Балински и Евгени Кноре. Те се обръщат към генерал-губернатора на Москва Великият княз Сергей Александрович с предлагането да се основат градски стоманени пътища за огромна скорост с отвън улично придвижване.
Дължината на метрото би трябвало да доближи 105 км, планувани са подземни и надземни станции. Най-голямата точка за прекачване от линия в линия е препоръчано да бъде Червеният площад. Трябва да се намира на Василевския спуск, покрай храм Василий Блажений, а подземната станция под Театралния площад. За построяването на метрото инженерите оферират да се съборят „ пречките “, а точно множеството църкви. Прогресивната концепция не събира поддръжници, а Императорското Московско археологическо общество дефинира концепцията като „ смело посягане на това, което е скъпо на всички съветски хора “.
Архивна фотография
Впрочем началото е положено. Когато през 1920 година Московските градски железници стартират да проектират метрото, те взаимстват концепцията на Кноре и Балински за станция в самия център на столицата. Тя е трябвало да се намира тъкмо под Червения площад. Проектът е създаден от архитекта Владимиров и инженера Болдирев, те избират настоящия жанр на конструктивизма, представяйки бъдещата станция като триетажна, с подземни преходи и опция за прекачвания. Но, уви, не съумяват да осъществят концепцията.
„ Театрална “ или „ Свердлова “
Архивна фотография
Станциите, проектирани от Болдирев и Владимиров, са изцяло разнообразни от тези, които виждаме през днешния ден. По-скоро тяхното московско метро копира парижкото. Лаконичност, елементарност, оптимално утилитарен жанр – нищо сходно на мраморните дворци в днешните станции. Например станция „ Театральная “ (тогава – „ Свердлова “) в плана им наподобява на една от многото спирки на метрото в някой европейски град. Облицована с плочки, с перони в профил на тунела, а в средата железопътните релси. В резултат на това е определен планът на архитекта Иван Фомин, в който всичко е подчинено на тържествената театрална тематика.
Три „ Павелецки “
Архивна фотография
Изключителни архитекти от това време работят върху външния тип на станциите. Сред тях са и братя Веснини. За бъдещата станция „ Донбас “ (тогава по този начин би трябвало да се назова „ Павелецкая “) архитектите конструктивисти основават три плана едновременно.
Архивна фотография
Те би трябвало да описват за усвояването на земните глъбини и индустриалното развиване на района. Братя Веснини оферират като украса да се употребяват цветни мозайки за тавана, а самата станция да не е доста претрупана с елементи.
Архивна фотография
В един от плановете лампите, ситуирани в центъра на залата, би трябвало да придават необикновен темп. Но поради войната нито една от скиците не е осъществена, макар че плановете им печелят състезанието.
Архивна фотография
А готовите мозайки, основани по схема на Александър Дейнека, са употребявани в декора на друга станция – Новокузнецкая.
„ Библиотека имени Ленина “
Архивна фотография
В началото на XX век, в новата форма на превоз – метрото, на жителите на града би трябвало да им е оптимално удобно. Те не би трябвало да си помислят, че пътуват във вагони, които се движат под тежестта на земята. При проектирането на първите метростанции на този въпрос е отделено огромно внимание.
Например Константин Джус-Даниленко предлага да направи тавана на станцията „ Библиотека имени Ленина “ черен. Така би трябвало да се сътвори усещане на пасажерите, че чакат влака на улицата под нощното небе. Ефектът следва да бъде заздравен от пейки и фенери на пероните. Правителството не е въодушевено от плана. В определения вид единственото нещо, което може да подскаже концепцията за станция на повърхността на земята, е асфалтовата настилка на перона. Едва по-късно е сменена с гранитна.
Древноруската „ Октябрьская “
Архивна фотография
Една от най-сдържаните и в това време тържествени станции на московското метро е същински химн на военния героизъм по времето на Втората международна война. Проектът на архитекта Леонид Поляков напомня в мозъка на хората гледките на антични храмове.
Светъл мрамор, тематични барелефи, лампи във формата на факли и най-после ниша, скрита в края на перона, наподобяваща олтар. Дори входът припомня на победоносната Триумфална арка. Съвсем друго усещане прави планът на Петър Ревякин. Той си показва станцията в древноруски жанр. В неговите скици подземната „ Октябрьская “ наподобява повече на боярските покои, боядисани с ярки цветове и плавни линии на сводовете, напомнящи за Кремъл.
Многоетажната „ Киевская “
Архивна фотография
Много хрумвания, както архитектурни, по този начин и механически, са въплътени в градското метро. Големи транспортни възли, обменни станции, необикновени стилистични решения. Но има и хрумвания, които изпреварват времето си.
Архитект Иван Таранов работи дълго време по проектирането на двуетажна станция. По негова концепция четири коловозни тунела на такава основна станция би трябвало да влизат в обща зала. А пасажерите ще стигат до вярната платформа благодарение на къси ескалатори – отвесните прехвърляния ще разрешат избягването на скупчването на хора. Идеята е вдъхновяваща, решено е да се употребява при построяването на „ Киевская “. През 1947 година новаторската станция е планувана като самобитен подарък за 70-ия рожден ден на Сталин. Но откакто си показват вероятните последствия, в случай че строителството се провали, в Метрострой вземат решение да не поемат плана.
създател: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ