Нобеловият лауреат, който чупи Африканския рог
Подписаният меморандум за съгласие сред Етиопия и Сомалиленд ще придаде спомагателна динамичност на така и така комплицираните и разнопосочни процеси, разрастващи се в Африканския рог. Още повече, че стратегическото и политическо значение на този полуостров постоянно са били по-големи от чисто географските му параметри, заради което протичащото се там има свойството да ангажира вниманието и ползите на прилежащи страни (от Египет до Кения). Достъпът до Червено море и протокът Баб ел-Мандеб, откъдето минава към 12% от международната търговия по вода и артикули за 1 трилион $ годишно, е част от аргументите за значимостта на полуострова. Обезпечаването на безпроблемното действие на тази комерсиална линия бе главната причина за образуването на интернационална коалиция от военноморски сили, лидирани от Съединени американски щати, чиято цел е да парира пиратските дейности на хутите, разположените от другата страна на Червено море.
Мотивацията за подписването на упоменатия нагоре Меморандум за съгласие е съвпадане на ползите сред Етиопия и Сомалиленд. Адис Абеба желае да се снабди с достъп до Червено море, което е съществена цел на етиопската външна политика след оповестяването на независимостта на Еритрея през 1993-та година. Вместо да бъде гледка към света, Африканският рог се трансформира в затвор за Етиопия, доколкото тя няма личен изход към комерсиалните морски артерии. Предвид това ограничаване и след обособяването на Еритрея като обособена страна през 1993-та година, Етиопия разчиташе на едноименното пристанище в Джибути, през което минава към 95% от вноса и износа на страната, за което тя заплаща по 1 млрд $ такси на крайбрежната страна.
Сомалиленд пък, посредством сключването на сходно съглашение, цели да реализира официализиране на другояче практическата си самостоятелност по отношение на Сомалия. В този аспект Етиопия - като втората по население на континента, като дипломатически колос на Африканския рог и като страната, чиято столица е хазаин на централата на Африканския съюз - може да бъде потребна на Сомалиленд в степен, която няма районна опция. Острата реакция на Сомалия против това съглашение издава освен сериозното връзки към дейностите на Адис Абеба, само че и заплахата от това, че те идват от дипломатическата столица на района.
Въпреки че текстът на подписания Меморандум за съгласие сред Етиопия и Сомалиленд не е обществено разгласен, от изявления на техни представители разбираме, че става дума за договорка от следния порядък. Етиопия ще употребява 20 километрова част от крайбрежието на Сомалиленд за комерсиална и военна логистика, включително и врата в Бербера, за интервал от 50 години, против което Адис Абеба ще признае независимостта на Сомалиленд и ще даде дял в държавния флагмански транспортьор Ethiopian Airlines на управляващите в Харгейса. Подобно предложение, касаещо пристанището в Масава, бе отхвърлено предходната година от Еритрея.
Въпреки че тук става дума за Меморандум за съгласие, което значи, че той може и да не бъде осъществен, доколкото показва по-скоро положителната воля, в сравнение с прецизен ангажимент от подписалите го страни, този сред Етиопия и Сомалиленд е индикативен за динамичността в геополитическата констелация на района.
На първо място, разбирателството сред двете страни алармира поврат в етиопската външна политика. Досега тази на министър-председателя Абий Ахмед търсеше ползотворно съдействие със Сомалия въз основата на споделения интерес сред Адис Абеба и Могадишу в налагането на тяхната централната власт по отношение на обособените, отличаващи се със сравнителна независимост райони в двете страни. С подобен приоритет Абий Ахмед стартира война против Тиграй, а управляващите в Могадишу водеха договаряния с тези в Харгейса за сдържането на самопровъзгласилата се република в границите на Сомалия. Към тази ос Етиопия - Сомалия до неотдавна се идентифицираше и президентът на Еритрея, Исаяс Афеверки, който бе един от съдружниците на етиопския министър председател в упомената война на последния против Тиграй (въпреки че правилен на своята повратливост, в този момент Афеверки подкрепя Амхара в техния спор с Абий Ахмед и централните управляващи в Адис Абеба). По този метод Етиопия се завръща в един предходен интервал, в който същата си партнираше със обособените райони на Сомалия против ползите на Могадишу (предвид съществуването на сомалийско население в Етиопия).
На второ място, възможен пробив на Етиопия по отношение на Червено море ще усложни в допълнение връзките на страната с Египет и Судан, които към този момент са задоволително проблематични около построяването на язовира " Ренесанс " на Синия Нил, който афектира количеството водни запаси, достигащи до Хартум и Кайро. Оттук съдействието сред Етиопия и Сомалиленд е самобитна покана за Еритрея още веднъж да възвърне партньорството си с Египет и Судан като самобитен опит за контрирането на въздействието на Адис Абеба в района. Преди постигането на спокойно съглашение сред Етиопия и Еритрея през 2018-та година, точно в лицето на Египет Исаяс Афеверки виждаше естествената контратежест на геополитическите упоритости на Етиопия (процесът, несъмнено, бе амбивалентен, доколкото Кайро също виждаше в Асмара бодил в петата на Адис Абеба).
Въпреки че практическата функционална самостоятелност на Сомалиленд по отношение на Сомалия към този момент е даденост, с която страните от района са привикнали, то превръщането на тази територия в споделен плацдарм на Етиопия и ОАЕ е нещо от напълно различен порядък, което е по-трудно за преглъщане от страните, имащи отношение по отношение на процесите в Африканския рог. Сключвайки въпросния Меморандум за съгласие със Сомалиленд, Абий Ахмед се въвлича в нова случка, която има ресурса да се трансформира в по-сложна за него, в сравнение с са общоприетите външно-политически проблеми на Адис Абеба с Кайро, Хартум и Найроби или каквито са вътрешно-политическите му такива с Тиграй до неотдавна и с Амахара през днешния ден. Под управлението на Абий Ахмед, Етиопия рискува да загуби двама досегашни другари (Сомалия и Джибути), да сближи още веднъж Еритрея към Египет (и към онази част на Судан, която към момента е следена от военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан) и да накара Турция и Саудитска Арабия да преоценят връзките си с Адис Абеба (особено имайки поради забележителния стопански и дипломатически запас, който Анкара влага в Могадишу, както и неналичието на възторг в Риад от материализирането на въздействието на ОАЕ на запад от Кралството по Червено море). Предвид всичко това, е дискусионно до каква степен инвестицията на Абий Ахмед в одобряването на съдействията му със суданския военачалник Мохамед Хамдан Дагало, прочут като Хемети, който тези дни бе в Адис Абеба, и с ОАЕ, чиято DP World оперира врата Бербера в Сомалиленд, могат да обезпечат задоволителна поддръжка за Етиопия, тъй че тя да успее да превъзмогне рикошетите на авантюризма на етиопския министър-председател.
Именно Абий Ахмед получи Нобелова премия за мир през 2019-та година за постигнатото спокойно съглашения с Еритрея година по-рано. Награда, която наподобява цинично поради последвалата властова последователност на етиопския министър-председател. Днес Африканския рог има потребност от повече мир и по-малко нобелови лауреати.
Мотивацията за подписването на упоменатия нагоре Меморандум за съгласие е съвпадане на ползите сред Етиопия и Сомалиленд. Адис Абеба желае да се снабди с достъп до Червено море, което е съществена цел на етиопската външна политика след оповестяването на независимостта на Еритрея през 1993-та година. Вместо да бъде гледка към света, Африканският рог се трансформира в затвор за Етиопия, доколкото тя няма личен изход към комерсиалните морски артерии. Предвид това ограничаване и след обособяването на Еритрея като обособена страна през 1993-та година, Етиопия разчиташе на едноименното пристанище в Джибути, през което минава към 95% от вноса и износа на страната, за което тя заплаща по 1 млрд $ такси на крайбрежната страна.
Сомалиленд пък, посредством сключването на сходно съглашение, цели да реализира официализиране на другояче практическата си самостоятелност по отношение на Сомалия. В този аспект Етиопия - като втората по население на континента, като дипломатически колос на Африканския рог и като страната, чиято столица е хазаин на централата на Африканския съюз - може да бъде потребна на Сомалиленд в степен, която няма районна опция. Острата реакция на Сомалия против това съглашение издава освен сериозното връзки към дейностите на Адис Абеба, само че и заплахата от това, че те идват от дипломатическата столица на района.
Въпреки че текстът на подписания Меморандум за съгласие сред Етиопия и Сомалиленд не е обществено разгласен, от изявления на техни представители разбираме, че става дума за договорка от следния порядък. Етиопия ще употребява 20 километрова част от крайбрежието на Сомалиленд за комерсиална и военна логистика, включително и врата в Бербера, за интервал от 50 години, против което Адис Абеба ще признае независимостта на Сомалиленд и ще даде дял в държавния флагмански транспортьор Ethiopian Airlines на управляващите в Харгейса. Подобно предложение, касаещо пристанището в Масава, бе отхвърлено предходната година от Еритрея.
Въпреки че тук става дума за Меморандум за съгласие, което значи, че той може и да не бъде осъществен, доколкото показва по-скоро положителната воля, в сравнение с прецизен ангажимент от подписалите го страни, този сред Етиопия и Сомалиленд е индикативен за динамичността в геополитическата констелация на района.
На първо място, разбирателството сред двете страни алармира поврат в етиопската външна политика. Досега тази на министър-председателя Абий Ахмед търсеше ползотворно съдействие със Сомалия въз основата на споделения интерес сред Адис Абеба и Могадишу в налагането на тяхната централната власт по отношение на обособените, отличаващи се със сравнителна независимост райони в двете страни. С подобен приоритет Абий Ахмед стартира война против Тиграй, а управляващите в Могадишу водеха договаряния с тези в Харгейса за сдържането на самопровъзгласилата се република в границите на Сомалия. Към тази ос Етиопия - Сомалия до неотдавна се идентифицираше и президентът на Еритрея, Исаяс Афеверки, който бе един от съдружниците на етиопския министър председател в упомената война на последния против Тиграй (въпреки че правилен на своята повратливост, в този момент Афеверки подкрепя Амхара в техния спор с Абий Ахмед и централните управляващи в Адис Абеба). По този метод Етиопия се завръща в един предходен интервал, в който същата си партнираше със обособените райони на Сомалия против ползите на Могадишу (предвид съществуването на сомалийско население в Етиопия).
На второ място, възможен пробив на Етиопия по отношение на Червено море ще усложни в допълнение връзките на страната с Египет и Судан, които към този момент са задоволително проблематични около построяването на язовира " Ренесанс " на Синия Нил, който афектира количеството водни запаси, достигащи до Хартум и Кайро. Оттук съдействието сред Етиопия и Сомалиленд е самобитна покана за Еритрея още веднъж да възвърне партньорството си с Египет и Судан като самобитен опит за контрирането на въздействието на Адис Абеба в района. Преди постигането на спокойно съглашение сред Етиопия и Еритрея през 2018-та година, точно в лицето на Египет Исаяс Афеверки виждаше естествената контратежест на геополитическите упоритости на Етиопия (процесът, несъмнено, бе амбивалентен, доколкото Кайро също виждаше в Асмара бодил в петата на Адис Абеба).
Въпреки че практическата функционална самостоятелност на Сомалиленд по отношение на Сомалия към този момент е даденост, с която страните от района са привикнали, то превръщането на тази територия в споделен плацдарм на Етиопия и ОАЕ е нещо от напълно различен порядък, което е по-трудно за преглъщане от страните, имащи отношение по отношение на процесите в Африканския рог. Сключвайки въпросния Меморандум за съгласие със Сомалиленд, Абий Ахмед се въвлича в нова случка, която има ресурса да се трансформира в по-сложна за него, в сравнение с са общоприетите външно-политически проблеми на Адис Абеба с Кайро, Хартум и Найроби или каквито са вътрешно-политическите му такива с Тиграй до неотдавна и с Амахара през днешния ден. Под управлението на Абий Ахмед, Етиопия рискува да загуби двама досегашни другари (Сомалия и Джибути), да сближи още веднъж Еритрея към Египет (и към онази част на Судан, която към момента е следена от военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан) и да накара Турция и Саудитска Арабия да преоценят връзките си с Адис Абеба (особено имайки поради забележителния стопански и дипломатически запас, който Анкара влага в Могадишу, както и неналичието на възторг в Риад от материализирането на въздействието на ОАЕ на запад от Кралството по Червено море). Предвид всичко това, е дискусионно до каква степен инвестицията на Абий Ахмед в одобряването на съдействията му със суданския военачалник Мохамед Хамдан Дагало, прочут като Хемети, който тези дни бе в Адис Абеба, и с ОАЕ, чиято DP World оперира врата Бербера в Сомалиленд, могат да обезпечат задоволителна поддръжка за Етиопия, тъй че тя да успее да превъзмогне рикошетите на авантюризма на етиопския министър-председател.
Именно Абий Ахмед получи Нобелова премия за мир през 2019-та година за постигнатото спокойно съглашения с Еритрея година по-рано. Награда, която наподобява цинично поради последвалата властова последователност на етиопския министър-председател. Днес Африканския рог има потребност от повече мир и по-малко нобелови лауреати.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ