Подписах договор със самия себе си при изгодни условия. Бях на

Подписах контракт със самия себе си при преференциални условия.

Бях на 34, когато осъзнах, че съм се трансформирал в мързелива угоена свиня. Задъхвах се, взе да ме боли сърцето, скърцаха ми ставите – разпадах се. Но основният претекст да променя живота си беше уплахата ми, когато видях физиономията си на една фотография с другари. Тогава се заклех, да намеря метод да трансформира тази трагична панорама.

Да изпълзиш от ямата
Първото, което направих – погледнах се в профил. Потресаваща панорама. В жилището ми, зарит с ненужни сувенири, овехтели мебели, глупави плакати, разхвърляни книги и сумати разнообразни отпадъци – седеше противен и печален човек.

И тоя човек се разтреперваше единствено от мисълта, какво има в хладилника – преследван от уязвимост, хронически апетит, фикс идея. Общото положение можеше да се опише с една дума - суматоха. Аз не разбирах какво се случва с мен и за какво не мога да управлявам живота си.

Така измежду купчините от разпадащия се мой живот, започнах най-отчаяната акция в него. Започнах да изхвърлям всички трупани през годините безумия, всичко, с което в миналото нещо ме е свързвало. Оставих единствено най-необходимото. След няколко дни стоях в неузнаваемия си привидно апартамент – празен, с девствено бели стени, а зад прозорците, също по този начин девствено белееше пухкавия февруарски сняг. В кабинета ми – бюро и работен стол, в спалнята – легло и долап за долни дрехи. В опустялата кухня пред мен се разкри бялата сърцевина на хладилника, където се обитаваха само елементарни артикули – мляко, масло, яйца, месо, плодове. И какво се случи...

Разпаднаха се ограничаващите ме рамки и връзките, които непроменяемо ме притегляха към остарялата ми бърлога – убежището, което ме приласкаваше с претъпкания си интериор и претъпкания ми ледник – спасението на всеки уединен човек. Опустелият ми дом ми даде независимост - да вдишвам с цялостни гърди, да се разхождам на открито по снежните улици, да зървам неща, дето в никакъв случай преди не съм забелязвал... За спорт още не ставаше дума.

У дома ме очакваше гладката повърхнина на работното ми бюро, на което стоеше единствено най-необходимото – бели листове, молив и химикалка. Бях подготвен да седна и напиша най-важният документ в живота си.

Договор със самия себе си – при преференциални за мен условия. И ето какво се получи:

1. Работа
От през днешния ден нататък, ще се наемам само с работа, която ми е ясна и понятна. Дори да ме уволнят, аз изрично отхвърлям да извършвам това, което ми предизвиква паника, и което е срещу моите разбирания. Не искам да пребивавам в нравствен безпорядък.

2. Глътка въздух на открито
Тъй като работните ми отговорности лишават доста от времето ми, аз давам награда себе си със наложително излизане на открито. При това не един път дневно, а просто по този начин – ставам, излизам, вдишвам, разтъпквам се. За 5 минути, за 10, за 15. Без значение къде работя – вкъщи или в офиса. Надявам се в днешно време, не са останали офиси, в които да има свирепи закони, спиращи човек да излезе да подиша чист въздух на открито.

3. Пушене
Място за пушене – моят балкон. Много неуютно, прохладно и мразовито кътче. Не можеш дълго да се задържиш там. Приемам цигарата като тип премия – по тази причина, че съм поработил крепко, а след това съм излязъл на въздух, на улицата. Именно в тая поредност – работа-улица-цигара. Този порядък ме докара до 5 цигари дневно. Връщайки се от разходката ми на открито, аз просто сядах да работя, забравяйки за цигарите.

4. Хранене
Храня се само с позната за мен храна. Не знам какво има в големия хамбургер в промоция, по тази причина не го хапвам. Заменям го с нещо естествено, натурално, близо до природата. И не става дума за нищожно хранене. Просто е нужно да знаете, какво сте си поставили в чинията, лишавайки се от кулинарната еклектика, която може да ви докара разстройство.

5. Алкохол
От този ден това не е развлечение, а лекарство. Лекарството оказва помощ в тези случаи, когато е вярно дозирано. Всъщност, бирата почиства организма, конякът уголемява съдовете, виното понижава напрежението. Но рационално, в съзнателни дози.

6. Аз в бъдеще
Слагам на видно място в дома си портрет на някого, на който желая да наподобявам след 5 години – може и Брат Пит, може просто човек, на който се удивлявам. Но по контракт – това ще бъда аз след 5 години. Може и да ви е смешно, само че организмът само че неосезаем и неразбираем метод, разчита матрицата на моя блян и ме приближава до него. С моя помощ, несъмнено.

7. Аз и моите близки
Всеки човек има разнообразни потребности и темп на живот. Трудно е биоритмите на всички да съответстват. Затова още първоначално със брачната половинка ми се разбрахме по този начин: тя излиза на открито, когато й е комфортно, а аз – когато на мен ми е комфортно. Ако свободното ни време и стремежи съвпаднат – отлично. Но никой от нас не стои на вратата, с цел да подвиква и да се тръшка: „ Е, хайде да вървим там и там! ". Същото се случва и със фамилната вечеря – „ Как по този начин, няма да опиташ от пирога, който направих!? Ти не ме обичаш, не ме уважаваш! ". С жена ми имаме спогодба – никакви начинания, просто „ за компания ". Единствено, когато нашите стремежи съответстват.

След половин година, в приятелския ми кръг с „ шкембета " /към който принадлежах и аз/, взеха да ме назовават „ неприветлив " – не пушех, не пиех и не посещавах питейните заведения „ за компания ". Промяната у мен ми даде доста сила, започнах да работя доста по-продуктивно, кипях от възторг и даже се снабдих с желанието да търча. Един ден в парка, ме настигна групичка спортисти, които ми подвикнаха: „ Мъжки, в случай че искаш да тичаш, купи си маратонки! ". Така и направих. Оттогава спортувам всеки ден.

На тази фотография съм на 51 години. Поуката в тази история е елементарна – всичко, което ни заобикаля, се намира и вътре в нас, в душата ни. Хаосът към нас, основава безпорядък и в телата ни. Нашето тяло не може да оцелее и да действа вярно в такава среда. Подредете живота си, никой различен няма да го направи вместо вас.

Юрий Балабанов │lifehacker.ru