Подозираме, че мнозина са имали честта да се докоснат до

Подозираме, че мнозина са имали достойнството да се допрян до книгата „ За Япония като за Япония “ на Марко Семов, в която българският създател ни среща с някои забавни обичаи, методът на живот и други любопитни обстоятелства от страната на изгряващото слънце. Вниманието към Япония постоянно е било изключително и.

И до момента в който Япония постоянно ще остане в светлината на прожекторите със своя софтуерен принос, не би трябвало да забравяме, че преди 121 години една друга страна се трансформира в обект на ползи от западния свят – Китай. Световните погледи се задълбочиха през последните две години, когато коронавирусът стана част от живота на всеки гражданин по света. Какво знаем през днешния ден за Китай?

Това е международната индустриална площадка, която основава безусловно всичко, без никакви изключения.  Всяка огромна компания е изнесла своите фабрики точно там. Не са малко и личните им марки, които все по-често се трансформират в желан избор. Цената за тези триумфи също не може да бъде пропусната, някои от най-замърсените градове в света се намират точно там, все по-честа процедура е да следим и изкуственото опрашване на растения, като в някои зони се приказва за унищожена еко система. И до момента в който Китай се е славил като люлка на цивилизация и страна с много съществени обичаи, през днешния ден е софтуерен колос, който не може да се пренебрегва. Ако се срещнем по-подробно с историята ѝ, бихме забелязали съществуването на най-различни династии, а в избрани интервали ще станем очевидци на делба сред провинциите и разграничено ръководство сред армии, политиката не е била изключително мощна.

Следвайки стъпките на Япония, Китай е заставен да се отхвърли от старите обичаи и да посрещне западния метод на живот, последната китайска династия Куинг прави своя обезверен опит и заплаща висока цена. Империята притегля погледите малко, откакто Япония е завършила своята революция, където самураите се изправят против барута и осъзнават, че етиката им е морално остаряла. Западните сили търсят следващата цел, за да разширят доста въздействието си, без да се постанова да водят каквито и да било войни. Следователно първите хора, които се насочат в името на благосклонност, са мисионерите. Религията винаги се счита за сполучлив инструмент в налагането на въздействие, а когато тя успее, комерсиалните пътеки ще са вечно отворени.

Снимка: By Henri Meyer – Bibliothèque nationale de France, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62229

Провинцията Шандон, до която доближават християните, е известна с голям брой божества, обичайната китайска просвета и личностно развиване. Младите поданици са задължени да усъвършенстват тялото си и да го каляват посредством разнородни физически натоварвания и особена философия към бойните изкуства. Именно оттова потегля и по този начин нареченото скрито общество „ Праведните и хармонични юмруци “. Гостите на тази провинция постоянно наричали домакините – боксьори и това име остава в историята. От 1889 до 1901 година Китай е разкъсван от една изключително жестока война, известна на историците като Боксьорската гражданска война. Именно тук стартира и съпротивата пред новата вяра и чужденците.

Известен факт е, че когато боксьорите се афишират като съществена съпротива, всеки незает гражданин се записва като доброволец. Легендата споделя, че жителите от тази околност са имали безчовечен сили, може ли да отблъскват патрони, били неуязвими за артилерийския огън, а сабята, която лети към тялото им, щяла да се прекърши на две. Ако и това не помогне, боксьорите обещавали, че стотици войни ще се спуснат от Рая, с цел да им оказват помощ. Вярващи в тези сили, китайските поданици почнали постоянно да атакуват мисионери, да считат външната интервенция за рискова, а всеки чужденец за демон.

В един миг даже и китайците, които одобряват християнството, са считани за врагове и тяхната присъда не може да бъде друга от смъртна. Китайското население почнало да чува от ден на ден за надигащата се власт и през 1900 година самата императрица Цъси декларира, че страната би трябвало да отхвърли външното въздействие. Вдъхнатият кураж разрешава на боксьорите освен да разпрострат сили, само че и да се приближат покрай Пекин, като унищожават всеки зложелател по пътя си. Изгарят се църкви, изтребва се китайски християни и всеки, който се изправи на пътя им. На 30 май непознатите дипломати в Пекин изискват помощ и група от 435 пехотинеца отпътуват, с цел да окажат поддръжка.

Прословутите боксьори

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=383849

Толерантността е изгубена и откакто дребни престрелки се случват сред двете страни на 11 юни немските сили в Пекин залавят един от членовете на боксьорите – малко момче, което в следствие е екзекутирано безмилостно. В резултат на това, всички представители на партизанската секта напущат своите укрития и стартират изпепеляването на днешната китайска столица. Горят се църкви и катедрали, доста от посетителите в храмовете са изгорени живи. Гражданската война е в разгара си. Когато идва идващото подкрепление на американската войска, боксьорите към този момент са унищожили жп линията, която да ги води до Пекин. Адмирал Едуард Сиймор се приготвя за поход, въпреки и дистанцията до задачата да е към 120 километра. До този миг само боксьорите се демонстрират.

Когато принц Дуан схваща, че през територията му се движи задгранична войска, публично засилва и китайските сили. Американците доближават до Тиендзин и осъзнават, че са обградени от неприятеля. Китайските боксьори се поддържат от смелчаците на Гансу и представители на постоянната войска. Докато Сиймор отстъпва, въпреки и нападателите да означават своята пирова победа, китайската артилерия не стопира да показва качества. В този интервал, точно тя се счита за надалеч по-напредналата от европейската. Опитите на американския легион да доближи до Пекин, стават изключително сложни. Те не могат да открият съперника, нито артилерията и най-сетне са принудени да се окопаят и да чакат спасението. На 25 юни 1800 боеца – 900 от които руснаци, дебаркират на Порт Артър, подкрепяни от 500 британци и други бойци. Тяхната задача е да избавят спасителя, който по този начин и не е съумял да стигне до Пекин.

Императрица Цъси

Снимка: By Hubert Vos – Seed, John, Hubert Vos, Court Painter of Empres Dowager Cixi, Arts of Asia, Jan/Feb 2015, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1063099

Боксьорите и постоянната войска са отблъснати. Защитавани от съветски бойци, американците унищожават боеприпасите, които не могат да носят – приблизителната им стойност през днешния ден е към 3 милиона паунда. На 16 юни императрицата събира всички подчинени и като обожател на традициите като излага своите гледни точки. Разделението в Китай е явно – едни желаят да се прогонят чужденците, други декларират, че образуваните партизани са глупави и самоуверени, в случай че считат, че могат да се борят против запада. На идващият ден Китай стартира да асистира на боксьорите. На 17 юни армията на обединените народи съумяват да завземат форт Дагу, изискват от Китай да се съобщи и в същото време отворят кулоар, с цел да одобряват подкрепления. Императрицата дава отговор по следния метод:

„ Сега те започнаха експанзията и изтреблението на нашата нация е неизбежно. Ако приберем оръжията си и стартираме да ги прегръщаме, няма по какъв начин да погледна моите прадеди след гибелта си. Ако би трябвало да бъдем заличени, за какво да не се борим до гибел? “

Официалната война е към този момент факт, императрицата изрича от всеки задграничен представител  да напусне Пекин до 24 часа под защитата на китайската войска. Дипломатите нямат изключително доверие на домакина и отхвърлят да изоставен. Немският барон Клемънс Фрайхер декор Кетлер упорства да се срещне с императрицата и за тази си смелост е погубен по улиците на Пекин. Кървавото известие е признато. Слугите му съумяват да се върнат при останалите чужденци и да опишат за случилото се.  Адът в този интервал, може да бъде видян непосредствено в Китай.

Редовна китайска войска

Снимка: By Unknown author – http://www.lasalle.edu/~mcinneshin/251/week11.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24498140

Императрицата не може да се възползва от всички сили, някои южни провинции отхвърлят да се включат и явно прикриват изпратеното разпореждане. В избрани райони именно редовната китайска войска охлажда пристрастеностите на боксьорите, а те самите осъзнават, че патронът не може да бъде спрян с мускули. Делегациите на Англия, Франция, Германия, Италия, Австро-Унгария, Испания, Белгия, Холандия, Съединени американски щати, Русия и Япония се намират в Пекинските дипломатически квартири и благодарение на 437 цивилни, 409 боеца от 8 страни и към 3000 китайски християни, основават дребен форт, който  да пазят.

С помощта на револвери, три леки картечници и едно остаряло оръдие, те резервират позицията си до идването на помощ. Самото оръдие се назовава „ Международно “, тъй като цевта е английска, колелата са италиански, снарядите са съветски, а артилеристите са американци. Китайските християни съумяват да заведат бойците до остарялото оръдие и с това да оказват помощ доста за отбраната. Под блокада се оказва и Северната Катедрала, чиято отбрана е поверена на 43 французи и италианци, 33 католически свещеника и монахини и към 3200 китайски католици. На 22 и 23 юни китайските боксьори възпламеняват северните околности на града, както и западните, в които са сигурни, че се намират чужденци. От нелепост унищожават и Ханлинската академия, където се намира и една от най-старите и богати библиотеки в света. До през днешния ден всяка една страна упреква другата. Пекин се трансформира в полесражение и никой няма желание да отстъпва.

Британски бойци изгарят китайски параклис по образеца на домакините

Снимка: By Amédée Forestier[1], The Illustrated London News. – http://www.artfinder.com/work/the-destruction-of-a-chinese-temple-on-the-bank-of-the-pei-ho-am/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15921035

Желанието за потреблението на артилерия е охладено от китайския принц Дуан, с цел да не се нанесат още вреди на града. Очаквано и 8-те народи в съюз изпращат 54 кораба войска от близо 51 755 члена на постоянна войска, придружавани от близо 5000 пехотинеца. Първата борба се води в град Тиендзи и гостите претърпяват тежки загуби, пътят към Пекин е отворен, откакто бранителите избират да водят сраженията на партизански принцип. Там ги чакат към 70 хиляди имперски боеца и сред 50 и 100 хиляди боксьора. На 4 август максимален зложелател на непознатите сили се оказва точно жегата. Температурите доближават до 42 градуса по Целзий, конете умират, дехидратацията занулява силите и за неволя, всеки непознат боец, който се приближи до бунар, бива убиван на място.

Войната добива един от тези доста специфични облици, за които през идващите години може да се споделя. Чуждестранният съюз губи самообладание и стартира да обезглавява всеки китаец, който се изправи на пътя им, изнасилванията са дежурна процедура. Понеже постоянно боксьорите се престрували на мъртви и показали по какъв начин оживяват със саби, бойците били принуждавани да обезглавяват труповете за гаранция.

Казаците към този момент стрелят без предизвестие, до момента в който японските бойци обичали да ритат до гибел пленените боксьори. Дочувайки новините за новата процедура, всеки руснак автоматизирано се трансформирал в особена плячка за китайските сили. Някои очевидци описват, че са забелязали двама японски боеца да висят заковани на стена с изрязани езици и извадени очи. Сериозният конфликт обаче ще се води в Пекин. Китайската войска там се радва на съвременно оръжие като пушки Маузер и съвременна артилерия. Китайските принцове към този момент са поели командването, а с изключение на всичко останало тигровата дивизия от 10 000 души е приела поканата за борба.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=179133

Голяма част от призованите бойци доста добре познават западния жанр на стълкновение, откакто съветски и немски офицери са ги подкрепили, предоставяйки освен оръжие, само че и познания. Именно тази войска е съумяла да окаже особена опозиция в Тиендзин и в този момент е заела изключително положителни позиции за стълкновение. Боксьорите също получават съвременно оръжие и този път силите са изравнени. Когато руснаците първи пробиват портите на града, откриват китайски боксьори, постоянна армия и симпатизанти да дебнат в офанзива. В следствие съумяват да се изтеглят, само че сражението продължава. На 14 август покрайнините са завладяни и скоро се вее задграничен байрак. Моралът на бранителите е грохнал и скоро доста от партизаните ще побързат да се укрият.

На 15 август императрицата съумява да избяга от двореца. Няма нареждания да бъде преследвана и безпроблемно се избавя от съперника. През идната година задграничните сили ще се отдадат на това, което вършат най-добре – да избиват всеки, който подозират за зложелател. Забавен миг е, че до момента в който всички вземат участие интензивно в убийствата и униженията, всяка една страна упреква другата. Армиите работят в тандем за изнасянето на скъпоценности, а международните вестници назовават този акт „ Оргията на кражбите “. Това обаче не е единственият проблем, униженията са повече от жестоки. От тук нататък, войната към този момент е закононарушение против човешката персона.

Японски публицист оповестява, че задграничните бойци са се отдали на разврат, изгарят къщи, а китайките избират да се самоубият, вместо да станат жертва на изнасилвания. Китайката се е трансформирала в разменна монета, а възрастта не е от голяма важност. Преследването на боксьорите продължава, само че с тази разлика, че никой не пита какви са политическите убеждения на преследвания, той просто е зложелател. Мирът е вероятен единствено след жестоки репарации, които би трябвало да бъдат платени от самия Китай до 1940 година Армиите се отдръпват, откакто схващат и една доста значима детайлност:

„ Хората се опасяват от управляващите, управляващите се опасяват от чужденците, чужденците се опасяват от хората. “

Руските сили бързо завземат Манджурия и затварят всички шансове на Европа да продължи търговията със страната, до момента в който Япония не охлажда пристрастеностите им. В този интервал на владичество, заниманието продължава. Императрицата, която би трябвало да продължи ръководството си, стартира да постанова нови политически промени и бързо да отхвърля старите имперски практики.

Обезглавяване на китайски боксьори от новата публична власт

Снимка: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/d7/a8/45fc7fa3c6f4574293e6c38fda67.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/V0031251.html, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36597751

Въвежда се демократичната система, която мнозина не харесват, само че при всички положения може да се счита за доста по-доброто решение от продължаването на геноцида. Броят на жертвите е към 100 000 души, като огромна част от тях са точно китайци. Извършените зверства умерено могат да се считат за геноцид, но и до през днешния ден не се приказва за подобен.

Обезглавяване на боксьори от френски бойци

Снимка: By Internet Archive Book Images – Image from page 52 of "The land of the boxers, or, China under the allies " (1903), No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43189790

Китайски християни обезглавяват боксьори пред погледа на чужденци.

Снимка: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/aa/14/cbcbadc77d1feb7511ea15af72b3.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/V0031250.html, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36597750

Екзекуция на боксьори след залавянето им от задграничните сили

Снимка: By File created by Jeff Lea. Author unknown – Postcard, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8819694

Заглавна фотография: By Julius Jääskeläinen – Troops of the Eight-Nation Alliance (except Russia) that fought against the Boxer Rebellion in China, 1900. From the left: Britain, United States, Australia, India, Germany, France, Austria-Hungary, Italy, Japan., CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=91532070