Подобно на Земята и Венера се е образувала преди около

Подобно на Земята и Венера се е образувала преди към 4,5 милиарда години, от облак от прахуляк, скали и парчета. В доста връзки двете планети са сходни – по мярка, компактност и гравитация. И двете имат богати на желязо ядра, мантии, цялостни с пълзяща разтопена канара, и тънки скалисти кори, които покриват повърхността им.

Учените подозират, че в един миг повърхността на Венера е приличала доста на Земята с тектоника на плочите и плитки водни океани.

След това, след 2 милиарда години, всичко се трансформира. Плитките океани на повърхността на Венера са почнали да се изпаряват, съгласно НАСА. Количеството радиация, предавано от слънцето, ставало все по-силно и по-силно. Атмосферната водна пара се разпада и водородът се губи в космоса, оставяйки кислорода да се трансформира в задушаващ облак от въглероден диоксид.

Този облак обгръща планетата за милиарди години, улавяйки топлината и силата на Слънцето в това, което учените назовават „ бягство на парниковия резултат “. При тези условия планетата гълтам повече топлота от слънцето, в сравнение с е в положение да излъчва назад на открито към космоса.

Повърхността на Венера става доста по-малко привлекателна. Това е най-горещата планета в Слънчевата система – парещата температура на повърхността е 470 градуса по Целзий, която е задоволително гореща, с цел да стопи олово. Свръх високите температури вършат търсенето на живот на повърхността на Венера съвсем безсмислено деяние. Изследователите не считат, че е евентуално да намерят някакъв тип жив организъм там, под каквато и да е форма.

В продължение на епохи Венера е обгърната в тайнственост – безусловно. Учените не могат да надникнат под облачната й атмосфера и не са били сигурни, че даже има скалиста повърхнина. Това е и една от аргументите, заради която планетата е най-светлият нелунен обект на небето – нейната ярка, бяла мъгла отразява светлината елементарно.

Атмосферата й е също потресаваща – 90 пъти по-плътна от земната, упражняваща сразяващ напън върху повърхността на планетата.
Тази плътна атмосфера, построена от 96,5 % въглероден диоксид, 3,1 % азот с пробиващи капчици сярна киселина, прави чудесна работа за уединяване на планетата като една възглавница от огън.

Не звучи доста гостоприемно, само че необичайно, учените считат, че горните течения на гъстата й атмосфера може да са мястото, на което най-вероятно може да се открие живот. Това е макар обстоятелството, че ветровете в горната част на атмосферата на Венера извиват спирали със скорост над 350 км в час.

Температурите на тези височини обаче, са доста по-обитаеми – по-близки до тези на земната повърхнина. Документ за 2018 година, оповестен в списанието Astrobiology, допуска, че тъмните, вихрени облаци в атмосферата на Венера могат да бъдат показателни за завихрящи се колонии от поглъщащи светлина бактерии.

Близостта на Венера до Слънцето, до момента в който към момента е в обитаемата зона, евентуално започва този планетарен развой. Драматично е, само че някои откриватели гледат настъпващата крах на Венера като предвестител на нещата, които предстоят за Земята, в случай че не сме в положение да направляваме равнищата на въглероден диоксид.
Във всеки случай има доста уроци, които да научим за нашето бъдеще и климата на Земята от атмосферата на Венера.

Непроницаемата скалиста повърхнина на Венера е също толкоз завладяваща, колкото и нейната атмосфера. Кората е осеяна с планини, долини и вулкани, като Максуел Монтес, най-високият връх на планетата, има височина от 6094 метра над повърхността. Атмосферното налягане върху повърхността на планетата, която има радиус от едвам 6016 км, е еквивалентно на това, което може да намерите на повече от половин миля под океана.

Големи плата от лава се популяризират по повърхността на планетата. Миналата година документ, оповестен на 9 август в Journal of Geophysical Research: Planets сложи под въпрос състава на някои от тези високопланински плата, и историята с вода на Венера. Вместо да бъдат формирани напълно от гранитна канара, откривателите наново проучиха старите данни на Магелан и акцентираха, че тези форми на земята могат да бъдат формирани от базалтова лава. Базалтовите скали не се нуждаят от вода за образуването си, за разлика от гранитните скали.

Нашето схващане за повърхността на Венера се трансформира от самото начало. Вулканите на Венера може да са доста по-активни, в сравнение с се смяташе до момента, съгласно изследвания, оповестени на 3 януари 2020 година в списанието Science Advances. Изследователите проучват скоростта на изветряне в оливин кристали – химическият симптом на който Venus Express Orbiter на ESA откри при започване на 2000-те – и откриха, че лавите, съдържащи тези химически изменени минерали, са били единствено на няколко дни.

Венера има странни черти, които не се срещат на никое място другаде в Слънчевата система. Например, пръстеновидни структури изскачат, изкривявайки повърхността на планетата, съгласно Space.com. Има кратери, само че единствено огромни – множеството метеороити са задоволително огромни, с цел да основават кратери. Интересното: самата планета е единствената, наречена на името на жена. Редица повърхностни характерности на планетата са наименовани също на женски исторически фигури като Сакаявеа и римската богиня Диана.

Венера също има мощно необикновена орбита на въртене. Това е една от двете планети в нашата Слънчева система дружно с Уран, която се върти „ обратно “ – от изток на запад, вместо от запад на изток. И без аксиален надолнище, като няма сезони.

Тъй като Венера се върти извънредно постепенно по оста си, един ден на планетата се равнява на 243 земни дни, само че на Венера са нужни 225 земни дни, с цел да се завърти към слънцето. Така че, да, една година на Венера е по-кратка от един ден на Венера. Любопитното е, че Венера има съвсем кръгова орбита, до момента в който други планети, които обикалят Слънцето, вършат това по елиптична орбита.

Поради бавното въртене на Венера към Слънчевата система, нейното желязно ядро не е в положение да генерира здрава, защитна магнитосфера, каквато има тук на Земята. В последна сметка, като всяка друга вътрешна, скалиста планета в Слънчевата система, Венера ще бъде погълната от Слънцето. За благополучие, откривателите настояват, че това няма да се случи преди към 7 милиарда години.

Нова задача към Венера към този момент е на хоризонта. Наскоро учените предложиха да се освободи флот от балони с парещ въздух, оборудвани със свръхчувствителни сеизмометри, които могат да улавят инфразвукови талази надолу в дебелата атмосфера на Венера. Други измислят диви проекти за изстрелване на „ облачни градове “ в горните течения на атмосферата на Венера.

Последният галактически транспортен съд на НАСА, който изследва Венера, беше Магелан, който се завъртя към планетата повече от 15 000 пъти за четири години, преди да се блъсне в повърхността й през 1994 година Магелан сподели преди този момент в никакъв случай не виждана картина на планетата, картографирайки над 90 % от повърхността й. Преди това Маринър 2, мина около Венера, събирайки температурата и атмосферните показания на планетата, дружно с орбитата на Пионер от 80-те години на предишния век.

През 70-те години на предишния век Съветският съюз изпраща няколко сонди на Венера, в това число първия галактически транспортен съд, който сполучливо каца на друга планета – Венера 7, която се докосна до скалната повърхнина на 15 декември 1970 година, преди да бъде смазана и разтопена от рисковия напън на атмосферата на Венера и парещата й топлота. Общо Съветският съюз изпрати седем задачи до Венера и върна редица изображения, значими атмосферни показания и разбор на почвата.

Сондата на Европейската галактическа организация – Venus Express, която започва през 2006 година обикаляше планетата в продължение на осем години, разкри секрети за тъмната й страна и откри доказателства за светкавици в атмосферата й. Агенцията има амбициозни цели за нови задачи на планетата. На среща в Мадрид през 2019 година учените предложиха изпращането на апарати за кацане на планетата, балон и ракета, които да върнат проби на Земята.

В момента Akatsuki, галактическият транспортен съд на Японската галактическа организация – JAXA, който започва през 2010 година, е единственият галактически транспортен съд от Земята в орбита на планетата. През 2017 година апаратът записва необичайно атмосферно разстройване, дъга от гравитационни талази, които се извиха над планетата и забавиха нейното въртене.

През декември 2019 година слънчева сонда Park, която не е предопределена за проучване на планети, се завъртя покрай Венера. Докато галактическият транспортен съд учи основно плазмата на слънцето, той ще изследва защитната граница към планетата, която я защищава от слънчеви ветрове, и ще направи измервания за загубата на атмосферата на Венера. През юли 2020 година и февруари 2021 година Паркър още веднъж ще обиколи планетата, с цел да мери загубата на атмосфера, породена от интензивни слънчеви ветрове.

Най-голямото предизвикателство за визитата на Венера, несъмнено, е проектирането на сонда, която може да преживее на парещата повърхнина на планетата. НАСА непрестанно усилва вложенията си в създаването на „ горещи технологии “, които могат да устоят до седмици на повърхности, като тази на Венера.
Да се надяваме, че някой ден ще стигнат до там.