Диалогичен юрист, опитен администратор и рокаджия. Кой е Росен Желязков?
Подкрепяният за ръководител на Народното събрание Росен Желязков е на 55 години, правист, диалогичен и умел админ. Реално Желязков бе и ръководител в сянка на предходния парламент, тъй като по всички значими тематики на него делегираха воденето на съвещанието, пише „ 24 часа “.
Бе контрактувано той да е ръководител за 3 месеца. А в случай че този парламент има по-дълъг живот, ще бъде заменен на поста от човек на Кирил Петков и Христо Иванов. Дотогава обаче Желязков ще би трябвало да работи доста настойчиво, с цел да откри правилния звук в извънредно комплицираната настройка в пленарната зала. В годините си в политиката до момента е потвърдил, че може да чува хората и да води разговор. Не са една или две обстановките, в които е успявал да позволи огромни спорове. Като министър на превоза съумя да откри общ език с превозвачи и таксиджии. Сдържан и диалогичен, търси най-хубавото решение за всички страни. А като правист владее правните тънкости, с цел да не остави опозицията да му върти номера.
Друг негов плюс е, че е минал по стълбичката на администрацията - общинска и държавна, умел е в дебрите на ръководството, което е извънредно скъпо за първата институция в страната, каквото е Народното събрание.
Почти цялата кариера на Желязков е в администрацията. След като приключва магистратурата си по право в СУ “Св. Кл. Охридски ”, става юрист на софийската община “Средец ”. Между 1995 и 1998 година е юрист по търговски каузи, след това става зам.-кмет на регион “Лозенец ”. А през 2003 година кметът Стефан Софиянски го издига до основен секретар на Столичната община. Остава и при кметуването на Бойко Борисов.
Престоят на Желязков на “Московска ” е огромният тест за качествата му като правист и админ. Впечатлен от работата му, през 2009 година Борисов го кани да отиде с него в Министерския съвет като основен секретар. Тази позиция, въпреки и в сянка, е една от най-важните в страната. Без подписа на основния секретар не може да влезе в действие нито едно решение на държавното управление, а той носи и персонална отговорност до каква степен актовете на министрите дават отговор на законите. През неговите ръце минава безусловно действието на страната.
Заради този си пост Желязков бе забъркан, незаслужено и грозно, в аферата с бюлетините в Костинброд. В деня за размисъл преди предварителния избор през 2013 година прокурори нахлуват в печатницата в града, която прави бюлетините. Акцията е по сигнал на Мая Манолова, тогава в Българска социалистическа партия, а изказванието - печатницата приготвя бюлетини, които да бъдат вкарани в урните, с цел да завоюва ГЕРБ. Прокурорите упрекват Желязков, че не е упражнил задоволително надзор върху печатницата, тъй като възложител е Министерски съвет. През 2015 г той е оправдан изцяло от съда.
Тогава Борисов търси Желязков още веднъж и през 2015 година го прави консултант за развиването на електронното ръководство. Участва интензивно в основаването на архитектурата на електронното държавно управление в България. След това стана и първият ръководител на Държавна организация “Електронно ръководство ”. През 2018 година обаче Борисов реши, че опитът на Желязков като админ ще му е скъп в Комисията по контролиране на известията. А 9 месеца по-късно по неотложност пое поста на министър на превоза.
Безспорно това е и върхът в кариерата на Желязков. И макар че твърди, че тогава не е имало пожари за гасене, на него се падна да се бори с пакета “Мобилност ” на Еманюел Макрон и с връщането на празните камиони през цяла Европа, а по-късно и пандемията от COVID-19. Помогна и на таксиджиите да им се понижи патентният налог. По негово време бе подписан и договорът за концесията на летище София за 35 година Пак той подписа контракта за нови 10 локомотива на “Сименс ” и през 2020 година започнаха да идват първите. А при банкрута на разпространяването на печатни издания той избави сектора, откакто за учудване на всички съумя да накара “Български пощи ” да влезе в този бизнес, без провали за вестниците и списанията.
Желязков е рокаджия - свири на китара, моторджия, който е подкарвал своя “Харли Дейвидсън ” до работното си място като министър.
Бе контрактувано той да е ръководител за 3 месеца. А в случай че този парламент има по-дълъг живот, ще бъде заменен на поста от човек на Кирил Петков и Христо Иванов. Дотогава обаче Желязков ще би трябвало да работи доста настойчиво, с цел да откри правилния звук в извънредно комплицираната настройка в пленарната зала. В годините си в политиката до момента е потвърдил, че може да чува хората и да води разговор. Не са една или две обстановките, в които е успявал да позволи огромни спорове. Като министър на превоза съумя да откри общ език с превозвачи и таксиджии. Сдържан и диалогичен, търси най-хубавото решение за всички страни. А като правист владее правните тънкости, с цел да не остави опозицията да му върти номера.
Друг негов плюс е, че е минал по стълбичката на администрацията - общинска и държавна, умел е в дебрите на ръководството, което е извънредно скъпо за първата институция в страната, каквото е Народното събрание.
Почти цялата кариера на Желязков е в администрацията. След като приключва магистратурата си по право в СУ “Св. Кл. Охридски ”, става юрист на софийската община “Средец ”. Между 1995 и 1998 година е юрист по търговски каузи, след това става зам.-кмет на регион “Лозенец ”. А през 2003 година кметът Стефан Софиянски го издига до основен секретар на Столичната община. Остава и при кметуването на Бойко Борисов.
Престоят на Желязков на “Московска ” е огромният тест за качествата му като правист и админ. Впечатлен от работата му, през 2009 година Борисов го кани да отиде с него в Министерския съвет като основен секретар. Тази позиция, въпреки и в сянка, е една от най-важните в страната. Без подписа на основния секретар не може да влезе в действие нито едно решение на държавното управление, а той носи и персонална отговорност до каква степен актовете на министрите дават отговор на законите. През неговите ръце минава безусловно действието на страната.
Заради този си пост Желязков бе забъркан, незаслужено и грозно, в аферата с бюлетините в Костинброд. В деня за размисъл преди предварителния избор през 2013 година прокурори нахлуват в печатницата в града, която прави бюлетините. Акцията е по сигнал на Мая Манолова, тогава в Българска социалистическа партия, а изказванието - печатницата приготвя бюлетини, които да бъдат вкарани в урните, с цел да завоюва ГЕРБ. Прокурорите упрекват Желязков, че не е упражнил задоволително надзор върху печатницата, тъй като възложител е Министерски съвет. През 2015 г той е оправдан изцяло от съда.
Тогава Борисов търси Желязков още веднъж и през 2015 година го прави консултант за развиването на електронното ръководство. Участва интензивно в основаването на архитектурата на електронното държавно управление в България. След това стана и първият ръководител на Държавна организация “Електронно ръководство ”. През 2018 година обаче Борисов реши, че опитът на Желязков като админ ще му е скъп в Комисията по контролиране на известията. А 9 месеца по-късно по неотложност пое поста на министър на превоза.
Безспорно това е и върхът в кариерата на Желязков. И макар че твърди, че тогава не е имало пожари за гасене, на него се падна да се бори с пакета “Мобилност ” на Еманюел Макрон и с връщането на празните камиони през цяла Европа, а по-късно и пандемията от COVID-19. Помогна и на таксиджиите да им се понижи патентният налог. По негово време бе подписан и договорът за концесията на летище София за 35 година Пак той подписа контракта за нови 10 локомотива на “Сименс ” и през 2020 година започнаха да идват първите. А при банкрута на разпространяването на печатни издания той избави сектора, откакто за учудване на всички съумя да накара “Български пощи ” да влезе в този бизнес, без провали за вестниците и списанията.
Желязков е рокаджия - свири на китара, моторджия, който е подкарвал своя “Харли Дейвидсън ” до работното си място като министър.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ