Евробарометър: В ЕС българите харесват най-много възможностите за работа
Подкрепата за Европейския съюз в България расте; българите са най-доволни от опциите за работа, които им дава Европейски Съюз, също така са измежду най-горещите последователи на Европейския парламент.
Това демонстрира последното изследване на Евробарометър. Подкрепата за Европейския съюз в България е скочила с 6 процентни пункта спрямо 2016 година Сега тя е 55%, към момента по-ниска от междинното за целия съюз, което е 57%. Българите са и измежду народите, които утвърждават най-вече Европейския парламент (49%), като по този индикатор ги изпреварват единствено ирландците.
56% от българите считат, че страната е спечелила от присъединението си към Европейски Съюз, 22% са на противоположното мнение. На въпроса какви са съответните изгоди от съюза, безспорен любимец е отговорът " нови благоприятни условия за работа ". 52% сочат този отговор (на европейско равнище единствено 28% от запитаните са дали отговор така). Други аргументи са съдействието сред България и други страни, икономическия напредък и мира.
Проучването, поръчано от Европейския парламент, демонстрира, че ясно болшинство от европейските жители (57%) има вяра, че участието в Европейски Съюз е нещо положително за страната им. Това ниво съвсем се връща до стойностите от 2007 година, преди финансовата и икономическа рецесия.
37% от българите са на мнение, че гласът им се зачита в Европейски Съюз, а 45% - че той има тежест и в България. 47% от европейците считат, че гласът им се зачита в Европейски Съюз, което е най-хубавият резултат след изборите за Европейски парламент през 2009 година Проучването " Парламетър " 2017 на Евробарометър е извършено измежду 27 881 жители в 28-те страни членки на Европейски Съюз.
Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни съобщи: " Европейците все по-често виждат Европейски Съюз като основна фигура, когато става въпрос за справяне с огромни провокации и за отбраната им от общи закани като тероризма, безработицата, бедността и общественото изключване "
Доверието на жителите в Парламента се усилва
33% от европейските жители имат позитивна настройка към Европейския парламент, което е с 8 пункта повече от резултатите през 2016 година За България делът на утвърждение е 49%, като нарастването е с 11 пункта, а това е вторият най-хубав резултат в Европейски Съюз след Ирландия.
Европейският парламент има безпристрастен имидж измежду 42% от европейците (два процентни пункта по-ниско по отношение на предходното проучване), а отрицателният имидж е понижен със 7 пункта до 21%. За България резултатите са надлежно 30% (–4 процентни пункта) и 12% (–9 процентни пункта).
Повече от половината интервюирани (55%) декларират интереса си към Европейските избори през 2019 година, а 47% смятат, че Парламентът би трябвало да играе по-голяма роля в бъдеще.
Защита от закани
Предишното изследване, извършено през март 2017 година, към този момент сподели, че жителите от ден на ден осъзнават, че Европейски Съюз работи от тяхно име в области, които смятат за значими. В допълнение на възходящото самопризнание за дейностите на Европейски Съюз в тези предпочитани сфери, ползата към съюза остава висок и непрекъснато нараства в последните години достигайки до 57% през септември.
Европейските жители чакат, че Европейски Съюз ще ги пази от избрани закани. Основните опасности, при които европейците желаят интервенция, са тероризъм (58%), безработица (43%), беднотия и обществено изключване (42%) и неконтролирана миграция (35%).
© Европейски парламент
По-малко от една четвърт от хората показват изменението на климата (23%), религиозния радикализъм (23%), проведената престъпност (22%), въоръжените спорове (21%), политическия екстремизъм (20%), разпространяването на инфекциозни болести (10%), хакерските атаки, обществения дъмпинг и заканите за неприкосновеността на персоналните данни (9% всяка).
Основните предпочитани области, в които българите желаят повече дейности от страна на Европейски Съюз, дават отговор на тези в Съюза: битката с тероризма (61%), бедността и общественото изключване (40%) и неконтролирана миграция (38%).
След тях идват казусът с безработицата (33%), религиозният радикализъм (26%), проведената престъпност (24%), въоръжените спорове (23%), общественият дъмпинг (21%). Най-малко интервенция от Европейски Съюз българите желаят при отбраната от хакерски атаки (11%), разпространяването на инфекциозни болести (10%), заканите за неприкосновеността на персоналните данни (8% всяка).
Опазване на съществени права
Европейските жители чакат Съюзът да обезпечи отбрана на главните им права (44%), правото на свободно напредване, работа и обучение в Европейски Съюз (36%), на труд (34%), на съответни пенсии (34%) и на постоянна стопанска система (33%). В частност, те чакат Европейски Съюз да пази човешките права (56%), свободата на словото (34%) и равноправието сред мъже и дами (32%).
Насърчаване на съответни дейности
Хората чакат Екологичен потенциал да поддържа дейности против бедността и общественото изключване (41%), тероризма (също 41%) и безработицата измежду младежите (31%).
Проучването " Парламетър " 2017 е извършено сред 23 септември и 2 октомври 2017 година посредством директни стандартизирани изявленията измежду 27 881 европейци на възраст от 15 години нагоре във всички 28 страни членки на Европейски Съюз.
Това демонстрира последното изследване на Евробарометър. Подкрепата за Европейския съюз в България е скочила с 6 процентни пункта спрямо 2016 година Сега тя е 55%, към момента по-ниска от междинното за целия съюз, което е 57%. Българите са и измежду народите, които утвърждават най-вече Европейския парламент (49%), като по този индикатор ги изпреварват единствено ирландците.
56% от българите считат, че страната е спечелила от присъединението си към Европейски Съюз, 22% са на противоположното мнение. На въпроса какви са съответните изгоди от съюза, безспорен любимец е отговорът " нови благоприятни условия за работа ". 52% сочат този отговор (на европейско равнище единствено 28% от запитаните са дали отговор така). Други аргументи са съдействието сред България и други страни, икономическия напредък и мира.
Проучването, поръчано от Европейския парламент, демонстрира, че ясно болшинство от европейските жители (57%) има вяра, че участието в Европейски Съюз е нещо положително за страната им. Това ниво съвсем се връща до стойностите от 2007 година, преди финансовата и икономическа рецесия.
37% от българите са на мнение, че гласът им се зачита в Европейски Съюз, а 45% - че той има тежест и в България. 47% от европейците считат, че гласът им се зачита в Европейски Съюз, което е най-хубавият резултат след изборите за Европейски парламент през 2009 година Проучването " Парламетър " 2017 на Евробарометър е извършено измежду 27 881 жители в 28-те страни членки на Европейски Съюз.
Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни съобщи: " Европейците все по-често виждат Европейски Съюз като основна фигура, когато става въпрос за справяне с огромни провокации и за отбраната им от общи закани като тероризма, безработицата, бедността и общественото изключване "
Доверието на жителите в Парламента се усилва
33% от европейските жители имат позитивна настройка към Европейския парламент, което е с 8 пункта повече от резултатите през 2016 година За България делът на утвърждение е 49%, като нарастването е с 11 пункта, а това е вторият най-хубав резултат в Европейски Съюз след Ирландия.
Европейският парламент има безпристрастен имидж измежду 42% от европейците (два процентни пункта по-ниско по отношение на предходното проучване), а отрицателният имидж е понижен със 7 пункта до 21%. За България резултатите са надлежно 30% (–4 процентни пункта) и 12% (–9 процентни пункта).
Повече от половината интервюирани (55%) декларират интереса си към Европейските избори през 2019 година, а 47% смятат, че Парламентът би трябвало да играе по-голяма роля в бъдеще.
Защита от закани
Предишното изследване, извършено през март 2017 година, към този момент сподели, че жителите от ден на ден осъзнават, че Европейски Съюз работи от тяхно име в области, които смятат за значими. В допълнение на възходящото самопризнание за дейностите на Европейски Съюз в тези предпочитани сфери, ползата към съюза остава висок и непрекъснато нараства в последните години достигайки до 57% през септември.
Европейските жители чакат, че Европейски Съюз ще ги пази от избрани закани. Основните опасности, при които европейците желаят интервенция, са тероризъм (58%), безработица (43%), беднотия и обществено изключване (42%) и неконтролирана миграция (35%).
© Европейски парламент
По-малко от една четвърт от хората показват изменението на климата (23%), религиозния радикализъм (23%), проведената престъпност (22%), въоръжените спорове (21%), политическия екстремизъм (20%), разпространяването на инфекциозни болести (10%), хакерските атаки, обществения дъмпинг и заканите за неприкосновеността на персоналните данни (9% всяка).
Основните предпочитани области, в които българите желаят повече дейности от страна на Европейски Съюз, дават отговор на тези в Съюза: битката с тероризма (61%), бедността и общественото изключване (40%) и неконтролирана миграция (38%).
След тях идват казусът с безработицата (33%), религиозният радикализъм (26%), проведената престъпност (24%), въоръжените спорове (23%), общественият дъмпинг (21%). Най-малко интервенция от Европейски Съюз българите желаят при отбраната от хакерски атаки (11%), разпространяването на инфекциозни болести (10%), заканите за неприкосновеността на персоналните данни (8% всяка).
Опазване на съществени права
Европейските жители чакат Съюзът да обезпечи отбрана на главните им права (44%), правото на свободно напредване, работа и обучение в Европейски Съюз (36%), на труд (34%), на съответни пенсии (34%) и на постоянна стопанска система (33%). В частност, те чакат Европейски Съюз да пази човешките права (56%), свободата на словото (34%) и равноправието сред мъже и дами (32%).
Насърчаване на съответни дейности
Хората чакат Екологичен потенциал да поддържа дейности против бедността и общественото изключване (41%), тероризма (също 41%) и безработицата измежду младежите (31%).
Проучването " Парламетър " 2017 е извършено сред 23 септември и 2 октомври 2017 година посредством директни стандартизирани изявленията измежду 27 881 европейци на възраст от 15 години нагоре във всички 28 страни членки на Европейски Съюз.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ