Подготви Христо ГеоргиевНе мога да открия българин, който е писал

Подготви Христо Георгиев

Не мога да открия българин, който е писал толкоз въодушевени слова за нашите национални герои Васил Левски, Яне Сандански, Гоце Делчев, Димитър Благоев като англичанката Мерсия Макдермот. Тя постоянно е била наша, по-българка от българите, надълбоко вярна на България и на социалистическата концепция - и в живота, и в творчеството си в течение на десетилетия. Затова решението отпреди четири дни да й бъде присъдено най-високото отличие на Българска социалистическа партия - премията "Димитър Благоев " за книгата й "Ален мак уединен. Биография на Димитър Благоев " - за живота и делото на създателя на партията, е следващият реверанс на българското самопризнание към нея.
Преди обаче да й дадем думата за тези събития на Бузлуджа през 1891 година, които и тази година ще съберат десетки хиляди социалисти на историческия връх, дано напомним, че на тържественото отбелязване на националния ни празник Трети март в Европейския парламент в Страсбург на 3 март 2009 година се случва нещо значимо и ненадейно. Както се досещате, през днешния ден то е съвсем забравено, въпреки че от този момент не са минали и 10 години. В Европарламента нашата Мерсия държи слово на български и показва излязлата от щемпел на британски език своя книга "Апостолът на свободата ". Но за какво нашата, както би я нарекъл и през днешния ден Ботьова, "продажна публицистика " и тогава, и до момента изпада в унило безмълвие за това слово? Може би, тъй като в него доблестната Мерсия Макдермот се извини на българския народ за страданията, които нейното родно родно място, великата Британия, и другите Велики сили са предизвикали на втората й татковина България и на беззащитния български народ. Сред тях е най-голямата несгода - разкъсването на българските земи след освобождението на България от турско иго, подбуда и до ден сегашен за всички сполетели отечеството ни по-късни беди. Може ли така да се оскърбяват нашите нови "началници ", носители на свещените евроатлантически полезности?!
Словото на Мерсия. То дава задоволително мотиви за мислене, стига на някого да му се мисли. То заслужава всичко друго, само че не и давност.

Из слово пред Европейския парламент
3 март 2009 година
През 1948 година пристигнах за пръв път в България като студентка. Помагахмe на градежа на язовир "Копринка " край Казанлък. Дотогава нищо, напълно нищо не знаех за българската история. Бяхме единствено чули за зверствата след Априлското въстание, само че, несъмнено, нищо не знаехме за средновековната просвета на България, за революционното придвижване, даже не ми беше ясно къде тъкмо беше България, когато потеглих от Англия като бригадирка с група от други британски студенти. Понеже следвах съветска лингвистика, знаех най-малко за Инсаров от романа на Тургенев "В навечерието ". Знаех, че има български патриоти, чисти хора, които се борят за свободата. Обаче името на Левски, на Раковски, на Ботев още ми бяха непознати. Знаех малко за Берлинския контракт, тъй като учехме за него в учебно заведение. Искам да се извиня пред вас за това, което Англия е направила на България. Може би по тази причина, като разбрах, че вашата страна има героична история, когато разбрах, че България е красива страна, желаех да науча повече за България. Обаче не можах да намеря книги в Англия в елементарните библиотеки. По-късно разбрах, че имало книги в огромните библиотеки на Британския музей. Разбрах, че има книги, написани от Братя Бъкстон да вземем за пример, само че не можах да намеря книги, разбираеми за елементарния четец. И тогава взех решение като Паисий Хилендарски, че аз самата следва да основа такива книги. Затова започнах да пиша за българската история. А когато разбрах какво Англия и другите велики сили са сторили на един заслужен и безсилен народ, аз желаех да опиша пред света какви премеждия сме ви предизвикали. И видях, че все пак това българите почитат другите нации, не са изпълнени с ненавист към тях.
Най-напред аз написах една история за българите и България по време на турското иго. Когато правех проучвания за тази книга, открих Васил Левски. Можете ли да разберете за какво аз взех решение, че идната ми книга ще бъде отдадена на този обаятелен воин. И по този начин написах книгата "Апостола на свободата ". Но аз нямах поради българската аудитория. Защото в България имаше книги за Левски, имаше експерти и подробни проучвания. В моята книга няма автентичен материал. Просто аз събрах от разнообразни източници материали за Левски - това, което бе належащо да осведомя нашите читатели в Англия и други хора, които знаят британски, за този превъзходен воин. През 60-те години на ХІХ век в Европа имаше всякакви придвижвания за национално избавление, само че имаше и терористични групи. Аз си сложих за цел да покажа, че има и различен път към свободата, че един народ не може да се освободи единствено с група заговорници или с чети, извън отечеството. Необходимо е да се построи търпеливо необятно национално движение; не е нужно единствено водачите, а и елементарни хора да схванат по какъв начин могат да се борят за свободата. И в този момент, коства ми се, по света още има наивници, а даже и някои свестни хора имат намерение да смъкват държавното управление с една дребна група конспиратори. Наистина през днешния ден мнозина могат да научат нещо от Левски. Имам поради най-много неговите демократични хрумвания, записани в Устава на неговата комитетска мрежа (наречен Нареда). Когато го разпраща до комитетите за разискване, той оставя половината от всяка страница на бланката празна, с цел да бъдат вписвани там всякакви оферти. Искал е комитетските бойци да споделят свободно своето мнение по отношение на Устава. Левски е бил подготвен да даде своето място на различен, по-способен от него. Ако има в света по-способен от Левски, в случай че е имало изобщо. Но аз самата нямам доверие да е имало сходна персона. Когато събирах материал за Левски, аз имах достойнството да подържа в ръката си неговото джобно тефтерче. Това е едно от най-големите съкровища на България, в което той е записал всяка изхарчена стотинка национални пари. За игла, за маслини, даже за една изгубена монета... За всяка стотинка национални пари той се регистрира пред Организацията. А през днешния ден знаем какво става по света? Затова всички би трябвало да знаят за Левски, за неговия образец. Може би най-важното през днешния ден е, като виждаме каква ненавист има сред хората, най-важният завет на Левски: хората могат да живеят спокойно и заедно. И даже да мразиш управниците на една страна, не би трябвало да приемаш нейния народ като провинен за това. Някои съвременници настояват, че Левски е бил склонен турците да останат да живеят в България, в случай че са били подготвени да работят дружно с българите за по-добро бъдеще. Притежавам една остаряла снимка, на която еврейски оркестър свири на арабска женитба. Защо и през днешния ден да не бъде по този начин в Израел и линията Газа! Ние знаем, че всички сме братя. Ние, хората, имаме някои идентични гени в родословните си дървета. Представляваме един свят. Васил Левски е посочил това. Младежта от целия свят обича Че Гевара. А Левски е еднакъв, бих споделила и по-значим от него. Той също заслужава да бъде прочут като Че. Днешният свят има потребност от образеца на повече герои. Моята цел беше да направя нещо потребно за България, тъй като ние, англичаните, сме й сторили много несгоди. И да показва най-хубавите български качества пред целия свят като залог за едно по-добро спокойно бъдеще!
Словото е било предоставено на в. "За буквите "


Из книгата "Ален мак уединен "
ИК "Синева ", 2018 година
През пролетта на 1891 година търновските социалисти вземат решение да поканят социалисти от други градове на конференция, с цел да обсъдят основаването на социалдемократическа партия в България, а Благоев и Габровски приготвят проектопрограма за разглеждане. Конференцията се организира по време на Великденските празници в лозето на Габровски и присъстващите представители най-вероятно не са повече от 10, са от социалистическите кръгове в Търново, Габрово, Севлиево, Дряново и Казанлък.
Основният въпрос за разискване е дали те би трябвало да излязат навън и да основат същинска социалдемократическа партия. Благоев и Габровски са на мнение, че би трябвало и че нищо не може да се завоюва, в случай че характерът й е скришен.
Три месеца по-късно представителите на социалистическите кръгове още веднъж се срещат на място, което към този момент е свещено в българската история - връх Бузлуджа в Стара планина, която образува гръбнака на България и минава по цялата дължина на страната от Сърбия до Черно море.
Недалеч на запад е проходът Шипка, в който са водени някои от най-решителните борби на Руско-турската война, а тъкмо под връх Бузлуджа е мястото, където през 1868 година Хаджи Димитър от Сливен води последното си стълкновение с турците.
Датата съответствува с Илинден, празникът на Св. Илия, който след покръстването на българите в християнството поема доста от качествата на Перун, бога гръмовержец и основно провидение на езическите вярвания. Илинден е огромен църковен и национален празник, а хората по цяла България честват по разнообразни способи. Хаджи Димитър в действителност е погубен на 18 юли, а честването на гибелта му по всяка възможност е трансферирано на Илинден, тъй че повече хора да са свободни и да участват в миг, когато жътвата е в цялостен ход.
Социалистите възнамеряват втората среща да съвпадне с честването на гибелта на Хаджи Димитър, защото след опита за ликвидиране на Стамболов през март 1891 година политическите събирания са неразрешени, а при загадка среща при положение на неуспех ги заплашват правосъдни обвинявания за "антидържавни действия ". Затова е решено, че представителите би трябвало да се насочат намерено към Бузлуджа, като че ли те са просто една група от патриоти, които честват и водят полемиките си навън, като излетници измежду природата. И в действителност проектът работи съвършено. Никой не вижда нищо съмнително или непристойно в групата млади мъже, които се занимават със сериозен диалог в лагера си на стотина метра от мястото, където умира Хаджи Димитър.
Тук на върха на планината, под греещите звезди и горещото августовско слънце, доста влакна от българската история и традиция се събират в едно събитие, което е и време за прибиране на реколтата, и време за сеитба - това е краят на една ера и начало на последваща. Излетът под буковите дървета в действителност е учредителният конгрес на Българската социалдемократическа партия, която с разнообразни промени в името ще поддържа непробиваема марксистката традиция повече от 100 години.
Според самия Благоев, участниците не са публично определени делегати, а са редица видни социалисти, основно от Търново, Казанлък, Стара Загора, Габрово, Дряново и Севлиево, а някои от тях са съпроводени от членове на социалистическите групи, които съставляват. Проведена е относително къса полемика, тъй като почвата е добре готова и проблемите са напълно ясни за всички.
След диалозите в лозето Благоев и Габровски преглеждат и трансформират плана на партийната стратегия и статута, копия са изпратени авансово до всички групи. Програмата, която заимства от стратегиите на белгийските и френските социалистически партии, стартира с ревю на главните моменти на историческия материализъм и по-специално на природата на капиталистическото произвеждане и метода, по който то приготвя пътя за социализма. Като твърди, че и България към този момент е на път към капитализма, програмата прикани социалистите да се обединят в една политическа партия, наречена Българска социалдемократическа партия, чиято задача е да приготви служащите за идващата радикална смяна към социализъм.
Крайната цел на партията е разказана като социална благосъстоятелност върху средствата за произвеждане, в това число земята; децентрализация на страната и нейното преобразяване във федерален съюз на общините на производителите (тази точка е заимствана от програмата на френските социалисти); обществено и политическо тъждество сред половете и даване на цялостно, свободно, научнообосновано публично обучение за децата от двата пола.
Тъй като множеството от тези цели не могат да бъдат реализирани в близко бъдеще, партията има и "минимална " стратегия с по-лесно осъществими претенции, включващи цялостна независимост на словото и съвестта; унищожаване на цензурата над пресата, смъртното наказване и оковите за осъдените; общо изборно право за мъжете и дамите на възраст над 21 години; по-голямо присъединяване на обществеността в предложенията за приемане или отменяне на законодателството и в решаването на въпроси на войната и мира; въвеждане на закони за отбрана на труда в предприятията; законодателство, предопределено да пази наемните работници; унищожаване на десятъците и косвените налози, които да бъдат сменени с обединен напредничав налог върху доходите; разкриване на държавни магазини за продажба на селскостопански и промишлени стоки; прекачване на държавни земи на селскостопански кооперации за култивиране с публични машини; ремонт на пандизите и основаване на учебни заведения и семинари в тях; обезпечаване на по-добри пътища и междуселски пощенски и телеграфни услуги; по-добро улично осветяване в градовете; даване на общински бани, перални и подобаващи за старите, незрящите, психологично болните и така нататък институции и най-после всички определени представители както на локално, по този начин и на национално ниво, да бъдат виновни пред своите гласоподаватели и да подлежат на подменяне, в случай че не съумеят да изпълнят инструкциите на тези, които са дали своят вот за тях.
Управителният орган на партията, прочут като Генералния съвет, по модела на Първия интернационал, се състои от пет души, определени от народен конгрес за тригодишен мандат, които вземат решение между тях кой ще дава отговор за това. Те са задължени да извършват решенията на Националния конгрес и могат да бъдат сменени когато и да е, в случай че Партията сметне за належащо.
* * *
Социализмът не е несполучлив. Напротив, в България социалистическата система се оказа извънредно сполучлива за бързото модернизиране на изостаналата страна и за повишение на виталния стандарт, изключително на тези, които преди този момент са небогати и без привилегии.
Но социализмът не може да успее, когато липсват уверени същински социалисти...
Корените на социализма са непокътнати надълбоко в българското схващане и история, а в отхвърления червен мак се крие още един знак: макар че отрязаните цветове бързо изсъхват, разпръснатите семена остават в земята, жизнеспособни, чакащи своя момент и подготвени да порастат и да се разпространят още един път. Трайното завещание на Благоев е неговият завет, че политика като ветропоказател и безполезна и нездравословна, че елементарните хора не са глупави, те могат да се учат от опита си и че в случай че поредно ползват същинска, безкомпромисна социалистическа стратегия, рано или късно болшинството ще осъзнае, че има смисъл и ще го одобри като единствения път пред себе си и останалото човечество.



Щом хората още четат за Дядото и вървят на Бузлуджа, има вяра



Днес светът има още по-голяма потребност да приказва за Левски и Благоев, споделя британската писателка

Разговаря по телефона Велиана Христова

- Здравейте, Мерсия! Поздравявам ви и ви благопожелавам от сърце премията "Димитър Благоев " - най-високата премия на Българската социалистическа партия!
- Това е огромно нещо, огромно нещо е за мен! Благодаря за високата премия, напълно непредвидена чест.
- За присъждането на тази ваша премия ще бъде обявено на Националния събор на социалистите на Бузлуджа. Там се събират 50-60 хиляди души...
- Толкова доста!
- Да, и с всяка година са от ден на ден.
- Радвам се, че има толкоз хора, които желаят да вървят на Бузлуджа. България има потребност от такива хора, нали? Аз ще бъда безпределно щастлива, в случай че и през днешния ден с книгата ми за Благоев мога да допринеса нещичко за неговото дело в България.
- Вие пишете книги за такива български идеалисти като Левски, Яне Сандански, Гоце Делчев, Благоев. А днешният свят е толкоз нечовечен и комплициран, кондензиран с световно опълчване. Има ли смисъл да се приказва за тези хора през днешния ден в толкоз нечовечен свят?
- Има още по-голяма потребност! Това е наследството на България. Има потребност един Левски, един Яне да приказват на хората за опцията да имат по-светло бъдеще. Днес светът има още по-голяма потребност да приказва за Левски и Благоев. Има смисъл! Нека хората знаят, че България е родила такива синове.
Ако в България към момента има хора, които желаят да четат за Дядото и в случай че вървят на Бузлуджа, това значи, че има вяра.
- Затова се надяваме, че ще пристигна по-добър живот за България.
- "Смело, приятели в битката " - имаше такава ария...
- Аз още един път ви приветствам. Ние всички доста ви обичаме и доста ще сме щастливи, в случай че може още веднъж да ви забележим в България. Много желаеме.
- Отново да дойда? Аз нямам сили към този момент да пътувам. Много рядко излизам от моя град, тъй като доста елементарно се изтощавам. Толкова доста срещи ще имам в България, в случай че дойда, че тази обич ще ме убие.
- Но сме дружно със сърцата си. Много, доста здраве ви искам!