Няма грехове - само невежество ♠ Кристофър МАРЛОУ
Pоден в една и съща година с Шекспир, Кристофър Марлоу (1564 ~ 1593) е първият професионален драматург на ренесансова Англия, пожънал блестящ триумф. Фаворит на тайната доктрина измежду кандидатите за авторството на Шекспировите пиеси, той си остава единственият съпоставим с Барда театрален стихотворец, както и най-мистериозната фигура на Елизабетинския спектакъл. Роден в Кентърбъри, Англия в оскъдно семейство, Марлоу получава магистърска степен в Университета на Кеймбридж и през 1587 година стартира да написа пиеси като професионален драматург. Някои откриватели поддържат тезата, че Марлоу е бил протеже на ръководителя на тайната работа на кралица Елизабет I сър Томас Уолсингам. През 1593 година тайният съвет на кралицата го приканва по обвинявания в содомия, осквернение и атеизъм. За да избави своя другар, Уолсингам инсценира убийството на Марлоу в Детфорд и провежда неговото бягство оттатък Ламанша. Смята се, че във Франция младият драматург написа пиеси от името на Уилям Шекспир, който по това време е второкласен артист от трупата на спектакъл „ Глобус “, твърди английският публицист Калвин Хофман в своята книга „ Човекът, който беше Шекспир “, издадена през 1955 година Марлоу си отива от този свят едвам на 29 години и завещава на поколенията единствено седем пиеси, измежду които най-известни са „ Трагичната история за живота и гибелта на лекар Фауст “ и „ Едуард II “. Преди 2 години издателството на университета „ Оксфорд “ официално призна Кристофър Марлоу за съавтор на три от историческите пиеси на Шекспир, измежду които драмата „ Хенри VI “, основана през 1591 година
„ Еленът горски, като го прострелят,
търчи към тази лековита билка,
която раната му ще затвори.
Но закърви ли царска лъвска плът,
звярът я къса с гневната си лапа
и погнусен, че низката земя
кръвта му ще попие, скача гордо. ”
От „ Едуард II ”
Ценностите са извора на достойнството.
Парите не могат да ви купят обич, само че усъвършенстват позицията ви за договаряне.
Смятам религията за детска играчка – там няма грехове, единствено незнание.
Защо да обичаш този, който ненавижда целия свят? Защото той те обича повече от целия свят.
Аз съм Завистта… не мога да чета и по тази причина желая всички книги да бъдат изгорени.
Кой се е влюбвал, без да е било от пръв взор?
Какво са кралете, когато режимът им си отиде, в случай че не сенки в безоблачен ден?
Излишъкът на благосъстояние е причина за алчността.
Това, което ме подхранва, ме и унищожава.
Проклет да е този, който първи е разкрил войната.
Въоръжен съм с освен това от съвършена стомана – справедливостта в разногласието.
Направи ме вечен с целувка.
Добродетелта е изворът, от където извира достойнството.
Адът е просто положение на мозъка.
Пред любовта избираме постоянен другар.
Няма грехове – единствено незнание.
Ето това е пъкъл, а аз не съм излязъл от него.
* An anonymous portrait in Corpus Christi College, Cambridge, believed to show Christopher Marlowe - Wikipedia




