Сплинтернет: Фрагментирането на Интернет
Под „ Сплинтернет “ се има поради метода, по който интернет e накълцан или изобщо сегментиран на разнообразни елементи (от splinter – цепеница, отломка). А това става, тъй като без значение дали за страна или корпорация, в операцията на това до каква информация имат достъп хората, има доста пари и надзор. Идеята за накъсване на интернет не е нова, нито пък казусът е нов. Но последните развития евентуално ще засилят сегментирането и сигурно още веднъж го изкарват на напред във времето.
Според вас дали всички по земята разполагаме с един еднороден интернет, или има доста разнообразни интернети съгласно зависи кой си и къде си?
Нека дадем образец с неща като небето, морето или стопанската система. Въпреки че концептуално всяко едно от тях е единично, монолитно нещо, постоянно виждаме единствено част от него, когато го претърпяваме директно. Същото се отнася и за интернет.
Голяма част от него е по този начин наречената „ дълбока мрежа “: частите, до които търсачките нормално не стигат. Статистиките варират, само че се приема, че към 70% от мрежата е „ дълбока “.
Въпреки името и тревожните вести, които се чуват, дълбоката мрежа е най-вече безобидна. Тя просто съставлява частите на мрежата, до които достъпът е стеснен по някакъв метод.
Личната ви е-поща е част от дълбоката мрежа – без значение какъв брой неприятна е паролата ви, за достъп до нея е належащо позволение. Същото важи и за сметките ви в Dropbox, OneDrive или Гугъл Drive. Ако вашата работа или учебно заведение имат лични сървъри, те също са част от дълбоката мрежа – свързани са с интернет, само че по дифолт не са обществено налични (надяваме се).
Можем да разтеглим това определение до неща като видеоигрите с доста играчи, множеството обществени медии и още доста други. Да, има елементи от нея, които са със съмнителна легалност, само че по-голямата част от дълбоката мрежа е формирана единствено нещата, до които просто е нужна ключова дума за достъп.
Интернет също се трансформира – реализират се нови връзки, кабели се прекъсват или спътниците се повреждат, хората свързват към мрежата новите си устройства – от телефони до като „ умни “ хладилници и звънци – или инцидентно отварят портовете на компютрите си.
Но защото голяма част от мрежата се образува от нашия самостоятелен достъп, всички ние имаме свои лични гледни точки за това какво е да ползваш интернет. Точно както когато стоим под небето, нашaта позиция е друга от тази на другите. И никой не може да види цялостната картинка.
Имало ли е в миналото един-единствен „ интернет “? Със сигурност първообразът му, наименуван ARPANET, през 60-те години на предишния век е бил едносъставен, предпазлив и нераздробен.
Наред с това през 60-те и 70-те години държавните управления на Съветския съюз и Чили също работят по сходни мрежи, наречени надлежно ОГАС и CyberSyn. Те също бяха мрежи, които могат да се разширят доста, и имаха качества, които резонират през днешния ден – ОГАС беше мощно следена от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а CyberSyn беше обществен опит, погубен по време на извънредно десен прелом.
Всяка от тях беше доста ясно обособена, всяка от тях беше раздробена компютърна мрежа, която разчиташе на държавна поддръжка, с цел да успее, само че ARPANET беше единствената, която съумя – с помощта на забележителното си държавно финансиране. Именно тя е ядрото, което по-късно се трансформира в основата на интернет, и точно работата на Тим Бърнърс-Лий по HTML в ЦЕРН скелетът на тази мрежата, която познаваме през днешния ден, и нещо, което той се стреми да отбрани.
Много страни към този момент имат свои лични интернет мрежи. Те към момента са механически свързани с останалата част от интернет, само че се подчиняват на най-различни политики, разпореждания и правила, че са доста разнообразни за потребителите.
Например Русия следи своя интернет (в напълно руски стил) и надалеч не е сама в това отношение – с помощта на Си Дзинпин към този момент съществува „ огромната китайска защитна стена “ (огромна система за цензура).
Наблюдението не е единствената спънка пред потреблението на целия интернет: тормозът онлайн, злоупотребата, цензурата и паричната цена на достъпа и други сходни ограничения за надзор на интернет са главен проблем в доста страни.
Контролът върху наличието самичък по себе си не е неприятен – елементарно е да се сетим за онлайн наличие, което множеството хора биха предпочели да не съществува. Въпреки това националните регулации водят до накъсване на интернет прекарванията според от това в коя страна се намирате. Всъщност във всяка една страна има локални фактори, които оформят сърфирането в интернет – от езика до закона, от културата до цензурата.
Макар че това може да бъде преодоляно посредством принадлежности като VPN или прекосяване към блокчейн мрежи, на процедура това са самостоятелни решения, които се употребяват единствено от дребен % хора и не съставляват устойчиво световно решение.
Дори и без държавните управления да цензурират, проблематиката на раздробяването на интернета си остава. През 2021 година Фейсбук спря да пуска австралийски вести в символ на митинг против Кодекса за договаряне на новинарските медии. Преди това организации като Wikipedia и Гугъл стачкуват против ликвидирането на наредбите за индиферентност на мрежата в Съединени американски щати през 2017 година Фейсбук се опита да сътвори заградена интернет градина в Индия, наречена Free Basics – което докара до всеобщи митинги по отношение на корпоративния надзор в края на 2015 година и началото на 2016 година Днес нарушаванията на правото на Европейски Съюз от страна на Meta излагат на риск нейния бизнес модел на територията на съюза.
Тази необятна смяна е разказана от Марк Андреевич през 2007 година като цифрово обграждане – когато страните и комерсиалните ползи от ден на ден сегментират, разделят и лимитират това, което е налично в интернет.
Бъдещото фрагментиране на интернет няма да е по-различно от това, което към този момент имаме. Но то ще направи мрежата още по-малко световна, по-малко естествена, по-малко обективна и по-малко обединена от тази, която имаме през днешния ден.
