„Включете екрана!“ Какво всъщност иска охранителната служба от вашия смартфон и законно ли е това?
Почти всеки, който постоянно употребява публичен превоз или посещава обществени събития, е бил помолен от чиновник по сигурността освен да покаже смарт телефона или преносимия компютър си, само че и да включи техния екран. Тази процедура, която от време на време провокира неразбиране или даже леко неспокойствие, надалеч не е условност или любознание. Тя е неразделна част от актуалните протоколи за сигурност, подбудени от суровата действителност на заканите.
Проверка на обекта: отличаване на джаджата от фиктивното устройство
И по този начин, главният въпрос е: за какво служителят на службата за сигурност би трябвало да види дейния екран на вашето устройство? Отговорът се крие в областта на антитерористичната сигурност. Основната цел на тази инспекция е да ревизира образно, допустимо най-бързо и с минимална интервенция, дали пред него има в действителност работещо електронно устройство, а не ловко изработен фалшификат, в който може да е прикрито самоделно взривно устройство.
Практиката демонстрира, че нарушителите непрестанно търсят нови способи за маскиране на рисковите предмети. Калъфите на телефоните, таблетите, преносимите компютри, външните акумулатори и даже електронните книги, които са познати и не будят съмнение, биха могли да се употребяват за слагане на компактни, само че разрушителни заряди. Когато са изключени, е извънредно мъчно да се разграничи същинска джаджа от сходен „ троянски кон “ единствено с незадълбочен образен обзор. Активният, светещ екран е главното, първично удостоверение, че устройството действа по предопределение, а не е просто обвивка.
Еволюция на заканите и отговорите на сигурността
Необходимостта от тези инспекции не е подбудена от някаква волност, а от обективната оценка на риска. Масовите събирания на хора – железопътни гари, летища, игрища, концертни зали – обичайно се преглеждат като евентуални цели за нахлуване. С развиването на технологиите се развиват и тактиките на нападателите. За страдание, миниатюризацията на електронните съставни елементи също работи в интерес на хората с деструктивни цели, като им дава опция да основават все по-усъвършенствани и прикрити закани.
Ето за какво службите за сигурност са принудени да приспособяват методите си на работа. Тестването на функционалността на електрониката е една от бариерите, предопределени за идентифициране на един евентуално рисков обект на ранния стадий на инспекцията. Важно е да се разбере: служителят по сигурността в този случай не се интересува от наличието на паметта на телефона ви или историята на браузъра, а единствено от физическото положение на самия обект. Това е процедура за идентифициране на обекта, а не нахлуване в персоналния живот в неговия дигитален аспект.
Правното съображение и подтекстът на процедурата
Дейността на чиновниците по сигурността в обектите на транспортната инфраструктура, както и на други места с всеобщо наличие на жители, се контролира от настоящото законодателство. На първо място става дума за разпореждания, осигуряващи транспортната сигурност и предопределени за противопоставяне на терористичните закани.
Макар че в общодостъпните източници не може да се открие съответен параграф от закон, който буквално да предписва „ да се желае включване на екрана на телефона “, самата процедура по персонален обиск и инспекция на движимостите на лицето има правни учредения. Такива неща са да вземем за пример настояването за демонстриране на редовността на електронното устройство. Тези дейности се подхващат, с цел да се подсигурява публичната сигурност.
