Защо диамантите „изчезват“ на снимка с рентген?
Митът за " магическата непрозрачност " на диамантите вълнува доста хора
Митът за " магическата непрозрачност " на диамантите при рентгенови фотоси от дълго време вълнува феновете на скъпоценни камъни. Често при сканиране на бижута металният обков се вижда ясно като компактен контур, до момента в който поставеният в него елмаз като че ли изчезва. Науката обаче дава напълно разумно пояснение на този феномен, което няма нищо общо с магията, а се основава напълно на атомната физика.
Атомният номер дефинира видимостта
Ключът към загадката се крие в метода, по който рентгеновите лъчи взаимодействат с другите химични детайли. Според главните физични закони, способността на даден материал да гълтам радиация зависи директно от неговия атомен номер. Елементите с по-висок атомен номер са по-плътни за лъчите и ги стопират по-ефективно, което води до появяването на бял или ярък облик върху фотографията.
Диамантът е построен от въглерод, който има извънредно невисок атомен номер – 6. Това го прави " транспарантен " за рентгеновите лъчи. Те минават свободно през кристалната решетка, без да бъдат погълнати, и по този метод камъкът се слива с тъмния декор на негатива.
За съпоставяне, човешките кости се виждат ясно в бяло, тъй като съдържат калций. Неговият атомен номер е 20, което е задоволително, с цел да блокира част от лъчението и да остави явен отпечатък върху фотографията. Меките тъкани, формирани от водород, О2 и азот, също като диаманта пропущат лъчите и остават съвсем незабележими.
Тест за достоверност
Тази специфичност на диамантите се употребява от специалистите като един от методите за различаване на фалшификати. Популярният сурогат на диаманта – цирконът, реагира по напълно друг метод. Тъй като съдържа детайла цирконий с атомен номер 40, той гълтам мощно рентгеновите лъчи.
При рентгенова фотография същинският елмаз ще остане мрачен или незабележим, до момента в който имитацията от циркон ще се появи като блестящо ярко леке с ясни контури.
Изключения от правилото
Твърдението за цялостната непрозрачност обаче не е безусловно. Съвременните технологии за рандеман на диаманти употребяват профилирани скенери, настроени на характерни честоти, които могат да засекат даже дребни камъни в кимберлитовата канара.
Ситуацията е друга и при системите за сигурност по летищата. Там операторите разчитат не толкоз на директното виждане на самия камък, който може да се изгуби измежду други предмети, а на засичането на подозрителни опаковки, метали или плътни материали, в които скъпоценностите биха могли да бъдат укрити.
Митът за " магическата непрозрачност " на диамантите при рентгенови фотоси от дълго време вълнува феновете на скъпоценни камъни. Често при сканиране на бижута металният обков се вижда ясно като компактен контур, до момента в който поставеният в него елмаз като че ли изчезва. Науката обаче дава напълно разумно пояснение на този феномен, което няма нищо общо с магията, а се основава напълно на атомната физика.
Атомният номер дефинира видимостта
Ключът към загадката се крие в метода, по който рентгеновите лъчи взаимодействат с другите химични детайли. Според главните физични закони, способността на даден материал да гълтам радиация зависи директно от неговия атомен номер. Елементите с по-висок атомен номер са по-плътни за лъчите и ги стопират по-ефективно, което води до появяването на бял или ярък облик върху фотографията.
Диамантът е построен от въглерод, който има извънредно невисок атомен номер – 6. Това го прави " транспарантен " за рентгеновите лъчи. Те минават свободно през кристалната решетка, без да бъдат погълнати, и по този метод камъкът се слива с тъмния декор на негатива.
За съпоставяне, човешките кости се виждат ясно в бяло, тъй като съдържат калций. Неговият атомен номер е 20, което е задоволително, с цел да блокира част от лъчението и да остави явен отпечатък върху фотографията. Меките тъкани, формирани от водород, О2 и азот, също като диаманта пропущат лъчите и остават съвсем незабележими.
Тест за достоверност
Тази специфичност на диамантите се употребява от специалистите като един от методите за различаване на фалшификати. Популярният сурогат на диаманта – цирконът, реагира по напълно друг метод. Тъй като съдържа детайла цирконий с атомен номер 40, той гълтам мощно рентгеновите лъчи.
При рентгенова фотография същинският елмаз ще остане мрачен или незабележим, до момента в който имитацията от циркон ще се появи като блестящо ярко леке с ясни контури.
Изключения от правилото
Твърдението за цялостната непрозрачност обаче не е безусловно. Съвременните технологии за рандеман на диаманти употребяват профилирани скенери, настроени на характерни честоти, които могат да засекат даже дребни камъни в кимберлитовата канара.
Ситуацията е друга и при системите за сигурност по летищата. Там операторите разчитат не толкоз на директното виждане на самия камък, който може да се изгуби измежду други предмети, а на засичането на подозрителни опаковки, метали или плътни материали, в които скъпоценностите биха могли да бъдат укрити.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ