Под безкрайната бяла пустиня на Антарктида се развива природен процес,

Под безкрайната бяла пустиня на Антарктида се развива естествен развой, който впечатлява даже учените, привикнали с необикновеното. Нарича се brinicle, само че станалото известно име – „ пръстът на гибелта “ – надалеч по-точно разказва резултата му.

Въпреки че е прочут от 60-те години, явлението остава съвсем митично до 2011 година, когато екипът на BBC снима за Frozen Planet по какъв начин от долната страна на морския лед се спуска ледена тръба, растяща към дъното.

Това е динамична конструкция, която се движи, уголемява и замръзява всичко, което допре. Кадрите на потъващия мразовит „ пръст “, който улавя морски звезди и таралежи в незабавен капан, се трансфораха в едни от най-запомнящите се в документалното кино.

Как природата построява мразовит механизъм с смъртоносен резултат

За да възникне brinicle, би трябвало да бъдат изпълнени строги условия, които съществуват единствено на няколко места на планетата. Ледената завивка над океана би трябвало да бъде задоволително дебела, температурата на въздуха – трагично по-ниска от тази на водата, а в структурата на леда би трябвало да се образуват канали от съсредоточена, свръхсолена саламура.

Когато тази саламура откри излаз през цепнатина, тя потъва надолу. Плътността ѝ е толкоз огромна, а температурата – толкоз ниска, че замразява океанската вода при досег. Така се оформя ледена тръба, която пораства надолу – като извърнат подводен сталактит.

В Антарктида въздухът постоянно е –20°C, а водата под леда – към –2°C. В този „ термичен контрастност “ саламурата може да бъде още по-студена – задоволително, с цел да сътвори незабавен лед, който се движи, пораства и гълтам пространство.

Къде може да се появи — и за какво България не е място за „ ледени пръсти “

Brinicle е събитие, което се образува съвсем извънредно в полярните океани. Условията, които го основават, са толкоз характерни, че малко райони на Земята могат да ги предложат.

На първо място е нужен морски лед, който се образува от солена вода. България, даже през най-студените години, няма морски заливи, в които се образува сходна конструкция. Черно море съдържа доста по-малко сол, а климатът не разрешава продължителни интервали на цялостно заледяване, при които да се образуват каналите за свръхсолен разтвор.

Второ, нужни са рисково ниски непрекъснати температури. В Антарктида зимните стойности са задоволително постоянни, с цел да поддържат ледена кора с дебелина, подобаваща за формиране на brinicle. В България даже при най-тежки студове липсва сходен температурен профил.

Трето, явлението изисква бездънен, леден океан, в който температурният градиент да остане непрекъснат. Черно море е относително топло и стратифицирано по напълно друг метод – не е среда, в която свръхсолена саламура би могла да се спусне, без мигновено да се разтвори.

С други думи, колкото и трагично и завладяващо да наподобява явлението, то е напълно „ домашна продукция “ на полярните региони. България не предлага нито подобаваща соленост, нито подобаващ климат, нито конструкция на лед и океан, която да го възпроизведе.

Леденият капан, който разкрива тайните на планетата

Когато „ пръстът на гибелта “ доближи морското дъно, саламурата продължава да се стича и основава зона на незабавно заледяване, която унищожава постепенно движещите се организми. Това е подводна версия на лавина, само че доста по-тиха и по-непреклонна.

Макар да наподобява като гибелен случай, brinicle е и значим теоретичен инструмент, който оказва помощ да разберем по какъв начин солта и температурите оформят живота в рискови условия. Той ни припомня, че даже в XXI век природата пази своите лични механизми за изненада — от хубостта на полярните сияния до съвсем невидимите ледени клопки под океанския лед.