Какво се обърка с аптеките
Почти в края на мандата си постоянното държавно управление разгласи, че 56 медикаменти за сърдечни заболявания стават изцяло безвъзмездни. Безплатни за пациента, заплаща Националната здравноосигурителна каса. Други над 300 са с понижено доплащане.
При разискване на мярката причините бяха, че страната ни е в челото по смъртност от сърдечносъдови болести. Първата мярка бе е да се усъвършенства контролът върху заболяването със основаване на опция да се организира постоянно терапия, в по-далечен проект да намалеят хоспитализациите на сърдечноболни, които в този момент водят по количество в лечебните заведения. Както се споделя - малко повече разноски в този момент, съществени икономии в бъдеще.
Според статистика на Касата от мярката се възползват над 600 000 пациенти. Когато се обсъждаше въвеждането ѝ от Министерството на финансите се произнесоха, че " предлагането е уравновесено и не слага в риск бюджета на НЗОК за 2024 година " За всеки случай означиха, че при привършване на средствата, след 1 септември има опция да се употребява запасът на фонда.
Мярката влезе в действие от 1 април.
През юни НЗОК стигна и по-далеч. Обяви планове да влага в безвъзмездни медикаменти за астма и някои нервни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон. От това облекчение се чака да се възползват към 110 000 души.
Седмици по-късно здравното министерство разгласява промени в Наредба 4 за реда за изписване и разпределяне на лекарствени артикули, с която се редуцира броят издавани предписания т. е. отпада условието една рецепта да съдържа не повече от три медикамента, заплащани от Касата. Освен това се основава опция, в случай че една аптека не може да извърши цялата рецепта, това да стане в друга.
От НЗОК обявиха, че това ще усъвършенства финансовата дисциплинираност и ще бъде в интерес на пациента. Но им " убягна " дребната детайлност, че на аптеките се заплаща на обработена рецепта.
Естествено фармацевтите и притежателите на аптеки възроптаха. Не е все едно дали ще получиш към 5 лева за отпущането на 10 медикаменти в една рецепта или 15, в случай че те са както до момента не повече от три в една рецепта. Освен това при безплатните за пациента медикаменти надценката е минимална или я няма. Фармацевтите настояват, че по този начин продажбата на медикаменти по Каса става рискова, защото изисква съществени разноски, а облагата е никаква. Те са безапелационни, че им се вменяват обществени функционалности - облекчава се достъпът на пациента до терапия, за сметка на тези, които му продават медикаментите. Според тях преди да се оферират сходни промени, би трябвало да се контракти обезщетителен механизъм, който да покрива загубите от продажбата на реимбурсираните лекарства.
Собственици на аптеки предизвестиха за всеобщи банкрути, защото 70% от приходите на една аптека в общия случай идват от НЗОК. В този смисъл внезапни придвижвания като връчване на предупреждения за преустановяване на договорите с фонда са по-скоро театрални. Колко аптеки могат да се устоят и да печелят от продажба на козметични и санитарни артикули или от скъпи хранителни добавки? Не че медикаментите без рецепта са малко, само че тях ги заплаща пациента, в случай че може, и парите не са сигурни.
От НЗОК пък настояват, че от април, когато беше въведена мярката, заплащанията към аптеките са се нараснали с 11%.
Към 31.07.2024 година общият размер на здравноосигурителните заплащания за активността на аптеките по разпределяне на лекарствени артикули, заплащани 100 на 100 от НЗОК на база електронно наставление (рецепта), към този момент ще съставлява разход от 34 млн. лева или близо 94% от здравноосигурителните заплащания, заложени в бюджета на НЗОК по това перо. Посочената сума също по този начин съставлява към 56% от цената на самите лекарствени артикули, заплатени напълно от бюджета на НЗОК на база електронно наставление (рецепта), показаха в мнението си от Касата.
Два месеца след въвеждането на безплатните медикаменти и. д. шеф на Касата Момчил Мавров разгласи, че парите свършват през юли, а опция за прилагане на запаса ще има едвам след два месеца. На този декор желанието на Надзорния съвет за въвеждане на още безвъзмездни медикаменти наподобява меко казано необичайно.
С аптеките у нас е като с лечебните заведения - доста и неравномерно разпределени. В огромен град като София аптека има на всеки ъгъл, от време на време са по две една против друга. В малко обитаемо място може даже няма. Защото не е стопански преференциално да се отваря аптека там, където няма да има облага. Липсата на достъп до медикаменти в такива региони се разяснява от дълго време, само че смяна няма. Фармацевтите желаят страната или общината да финансира откриването на такива аптеки. Търговски интерес - разбираемо е. Както е разбираемо за какво в огромните градове частните лечебни заведения се роят, а в отдалечените региони няма даже здравна работа. Пак търговски интерес.
Да се предвижда, че с налична терапия контролът върху хипертонията да вземем за пример по този начин ще задобрее и хората няма да стигат до болница, надлежно няма да се харчат пари за скъпи кардиологични клинични пътеки, е голословен оптимизъм, до момента в който лечебните заведения разчитат навръх тях. Твърде сериозен търговски интерес, с цел да бъде подценен. И НЗОК отново ще заплаща. Като с аптеките - оборотът се е нараснал, само че се е стопила надценката. В момента, в който доплащането от пациента се извади от уравнението, нещата зациклят - и Касата, и фармацевтите надават писък. Затова доплащане ще продължи да има. Търговските сдружения би трябвало да печелят и там обществените ограничения на страната не се толерират. Сигурно е обикновено. Всъщност би трябвало да спрем с това " Касата заплаща ". Плащаме ние с осигуровките си, а фондът единствено прави помен с непозната пита.
При разискване на мярката причините бяха, че страната ни е в челото по смъртност от сърдечносъдови болести. Първата мярка бе е да се усъвършенства контролът върху заболяването със основаване на опция да се организира постоянно терапия, в по-далечен проект да намалеят хоспитализациите на сърдечноболни, които в този момент водят по количество в лечебните заведения. Както се споделя - малко повече разноски в този момент, съществени икономии в бъдеще.
Според статистика на Касата от мярката се възползват над 600 000 пациенти. Когато се обсъждаше въвеждането ѝ от Министерството на финансите се произнесоха, че " предлагането е уравновесено и не слага в риск бюджета на НЗОК за 2024 година " За всеки случай означиха, че при привършване на средствата, след 1 септември има опция да се употребява запасът на фонда.
Мярката влезе в действие от 1 април.
През юни НЗОК стигна и по-далеч. Обяви планове да влага в безвъзмездни медикаменти за астма и някои нервни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон. От това облекчение се чака да се възползват към 110 000 души.
Седмици по-късно здравното министерство разгласява промени в Наредба 4 за реда за изписване и разпределяне на лекарствени артикули, с която се редуцира броят издавани предписания т. е. отпада условието една рецепта да съдържа не повече от три медикамента, заплащани от Касата. Освен това се основава опция, в случай че една аптека не може да извърши цялата рецепта, това да стане в друга.
От НЗОК обявиха, че това ще усъвършенства финансовата дисциплинираност и ще бъде в интерес на пациента. Но им " убягна " дребната детайлност, че на аптеките се заплаща на обработена рецепта.
Естествено фармацевтите и притежателите на аптеки възроптаха. Не е все едно дали ще получиш към 5 лева за отпущането на 10 медикаменти в една рецепта или 15, в случай че те са както до момента не повече от три в една рецепта. Освен това при безплатните за пациента медикаменти надценката е минимална или я няма. Фармацевтите настояват, че по този начин продажбата на медикаменти по Каса става рискова, защото изисква съществени разноски, а облагата е никаква. Те са безапелационни, че им се вменяват обществени функционалности - облекчава се достъпът на пациента до терапия, за сметка на тези, които му продават медикаментите. Според тях преди да се оферират сходни промени, би трябвало да се контракти обезщетителен механизъм, който да покрива загубите от продажбата на реимбурсираните лекарства.
Собственици на аптеки предизвестиха за всеобщи банкрути, защото 70% от приходите на една аптека в общия случай идват от НЗОК. В този смисъл внезапни придвижвания като връчване на предупреждения за преустановяване на договорите с фонда са по-скоро театрални. Колко аптеки могат да се устоят и да печелят от продажба на козметични и санитарни артикули или от скъпи хранителни добавки? Не че медикаментите без рецепта са малко, само че тях ги заплаща пациента, в случай че може, и парите не са сигурни.
От НЗОК пък настояват, че от април, когато беше въведена мярката, заплащанията към аптеките са се нараснали с 11%.
Към 31.07.2024 година общият размер на здравноосигурителните заплащания за активността на аптеките по разпределяне на лекарствени артикули, заплащани 100 на 100 от НЗОК на база електронно наставление (рецепта), към този момент ще съставлява разход от 34 млн. лева или близо 94% от здравноосигурителните заплащания, заложени в бюджета на НЗОК по това перо. Посочената сума също по този начин съставлява към 56% от цената на самите лекарствени артикули, заплатени напълно от бюджета на НЗОК на база електронно наставление (рецепта), показаха в мнението си от Касата.
Два месеца след въвеждането на безплатните медикаменти и. д. шеф на Касата Момчил Мавров разгласи, че парите свършват през юли, а опция за прилагане на запаса ще има едвам след два месеца. На този декор желанието на Надзорния съвет за въвеждане на още безвъзмездни медикаменти наподобява меко казано необичайно.
С аптеките у нас е като с лечебните заведения - доста и неравномерно разпределени. В огромен град като София аптека има на всеки ъгъл, от време на време са по две една против друга. В малко обитаемо място може даже няма. Защото не е стопански преференциално да се отваря аптека там, където няма да има облага. Липсата на достъп до медикаменти в такива региони се разяснява от дълго време, само че смяна няма. Фармацевтите желаят страната или общината да финансира откриването на такива аптеки. Търговски интерес - разбираемо е. Както е разбираемо за какво в огромните градове частните лечебни заведения се роят, а в отдалечените региони няма даже здравна работа. Пак търговски интерес.
Да се предвижда, че с налична терапия контролът върху хипертонията да вземем за пример по този начин ще задобрее и хората няма да стигат до болница, надлежно няма да се харчат пари за скъпи кардиологични клинични пътеки, е голословен оптимизъм, до момента в който лечебните заведения разчитат навръх тях. Твърде сериозен търговски интерес, с цел да бъде подценен. И НЗОК отново ще заплаща. Като с аптеките - оборотът се е нараснал, само че се е стопила надценката. В момента, в който доплащането от пациента се извади от уравнението, нещата зациклят - и Касата, и фармацевтите надават писък. Затова доплащане ще продължи да има. Търговските сдружения би трябвало да печелят и там обществените ограничения на страната не се толерират. Сигурно е обикновено. Всъщност би трябвало да спрем с това " Касата заплаща ". Плащаме ние с осигуровките си, а фондът единствено прави помен с непозната пита.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ