Почитателите на Норман Мейлър се отнасяха с него като с

Почитателите на Норман Мейлър се отнасяха с него като с великолепие. И на него това несъмнено му харесваше. „ Развил съм някакъв извратен вкус за популярност, даже от време на време да я ненавиждам ”, споделя приживе писателят. По-голямата част от критиците смятаха, че писателският талант на Мейлър е затъмняван от странното му, постоянно скандално държание. Встрани от творчеството си той беше прочут с неутолимата си пристрастеност към алкохола, опиатите и покера, шестте си брака и деветте си деца, едно от които – осиновено.

Но макар честото му надменно държание Норман Мейлър е приет за един от най-изтъкнатите американски писатели, журналисти, драматурзи, сценаристи и кино режисьори, прочут с дейната си политическа позиция, постоянно остро сериозна към държавното управление на Съединени американски щати. Един от пионерите на новата публицистика, дружно с Труман Капоти, Том Улф и Джоан Дидиън – виртуози в изкуството на репортажа с литературни детайли.

Всеки ден се раждат нови неистини – неистини от страниците на вестниците, шокиращи вести от телевизионния екран и сантиментални измами от киноекрана.

Ние всички сме толкоз отговорни за това, че сме разрешили светът към нас да става все по-грозен и блудкав с всяка година, че отстъпваме пред терора и сами се потапяме в него.

Книгите на великите писатели не са лесни за четене. И не би трябвало да бъдат.

Тежките думи живеят в подземието на сърцето.

В последна сметка воин е този, който спори с боговете и по този метод провокира дяволите да оспорват неговото разбиране. Колкото повече може да реализира един човек, толкоз повече може да бъде сигурен, че дяволът ще населява в неговото творчество.

Съществува една известна илюзия за индивида като нещо приблизително сред животното и ангела. Всъщност индивидът е преход сред животното и Бога.

Естествената роля на индивида от ХХ-ти век е тази на тревогата.

Има едно нещо, което съм научил през всичките тези години, и то е да не върша обич, когато в действителност не го чувствам; надали има нещо по-лошо, което бихте могли да извършите на себе си от това.

Съществува прикрит подтик към порнографията, толкоз мощен, че половината свят на бизнеса е пийнал от този тип полусекс, който се намира и в рекламите.

В секса няма нищо безвредно. Никога няма да има.

Съществува ничия земя сред секса и любовта, само че това се трансформира през нощта.

Лошите момчета не танцуват. По-добре да го повярваш.

Не ме интересуват безспорните морални присъди. Само си помислете какво значи да бъдеш добър или неприятен. В последна сметка в какво се мери разликата? Добрият човек може да бъде 65% добър и 35% неприятен – това е доста добър човек. Приличният междинен човек може да бъде 54% добър, 46% неприятен, а междинният неприятен по душа тъкмо противоположното. Значи, в случай че кажете, че съм 60% неприятен и 40% добър – поради това би трябвало да пострадвам от постоянно наказване?

Живеем във време, което е основало изкуството на парадокса. Това е нашето изкуство. То включва хепънингите, поп арта, лагера и театъра на абсурда… Дали имаме това изкуство, тъй като парадоксът е патината на отпадъците?… Или сме изправени лице в лице с обезвереното или в противен случай най-рационалното изпитание, идващо от най-дълбоките пластове на подсъзнанието ни, да спасим цивилизацията от пъкъла и чумата на нейното залежаване.

Не мисля, че животът е нещо неуместно. Мисля, че всичко ние сме тук заради някаква голяма цел. Мисля, че се смаляваме от необятността на задачата, поради която сме тук.

Във всеки един миг от съществуването си човек или израства в освен това или се свива до нещо по-малко. Човек постоянно живее малко повече или си отива лека-полека.

Съществува подобен житейски закон – по този начин нечовечен и обективен – който изисква от индивида или да израства, или да заплати доста повече, с цел да си остане същия.

Единствената честност, която имат хората, е към страстите, които те се пробват да си възвърнат.

Нищо друго няма по-голямо значение в целия свят от това да знаете, че сте прав, а международната вълна е в неточност и тази вълна се разрушава във вас.

С гордостта на художник би трябвало против стените на всяка власт, която съществува, да надувате дребната тръба на вашето непокорство.

Безрадостна е моята вяра, неспокойна от паники, тъй като с цел да вярваш в Бога се изисква не обич, а храброст. Любовта идва като премия.

И Бог като нас страда от упоритостта да направи ориста по-необикновена, в сравнение с е била планувана за Него – да, Бог е като мене, само че малко повече.

Любовта си е обич – можеш да я намериш във всекиго, можеш да я намериш на всички места. Въпросът е, че в никакъв случай не можеш да я задържиш. Не и до момента в който не си подготвен да загинеш за нея.

Бракът има четири стадия. Първо е ухажването, по-късно женитбата, след това децата, и най-после – последния стадий, без който не можете да опознаете изцяло дамата, е разводът.

Не можеш да опознаеш една жена същински, до момента в който не се срещнете в съда.

Убийството дава заричане за огромно облекчение. То в никакъв случай не е лишено от половост.

Малко обезчестяване е даже потребно за душата на мъжа.

На никое сърце не му е толкоз тежко, колкото на плахото сърце.

Това, което характеризира един член на малцинствена група, е, че е заставен да вижда себе си по едно и също време като извънреден и като нищожен, като прелестен и като ужасяващ, като добър и като неприятен.

Функцията на социализма е да издига страданието на по-високо равнище.

В Америка доста малко хора ще ти се доверят, в случай че не си нечестен.

В американския метод на живот не е останало съвсем никакво достолепие.

Америка… се е изгубила в малкия екран. Защото в рекламата лъжливостта и операцията са издигнати до равнището на вътрешните полезности на рекламодателите. Прекъсването за реклами се смята като съпътстваща нужда за пазара. Преди се е смятало, че седем-осемгодишните могат да четат непрестанно в продължение на час или два. Но те към този момент не го вършат. Навикът е загубен. На всеки седем до 10 минути детето бива прекратено от реклами по малкия екран. Децата са привикнали с мисълта, че в тяхна полза е да бъдат прекъсвани. В резултат те повече не са в положение да учат. От систематичното спиране техните качества за централизация са мощно намалели.

Америка е вихър и единствените хора, които не чуват мощния й плач, са щастливците или необикновено глупавите и самодоволните.

В Америка ударите, които се нанасят против тялото, са прекомерно малко. Ние тука убиваме духа и сме станали специалисти по това. Използваме душевен патрони и се убиваме един различен, клетка по клетка.

Демокрацията е робия, чиито граници не са обрисувани.

За да накарате армията да работи, би трябвало да напъхате всеки един от хората в нея в скалата на страха… Армията действа най-добре, когато сте уплашени от индивида над вас и сте изпълнени с пренебрежение към вашите подчинения.

Крайната цел на изкуството е да ускори, даже в случай че е належащо, да изостри моралното схващане на хората.

Културата заслужава големи жертви. Без просвета ние всички ще станем зверове.

Снимки: knownpeople.net