В своята нова самостоятелна изложба Красимир Терзиев изследва времето като

В своята нова независима галерия Красимир Терзиев изследва времето като културна структура и инструмент на надзор, през който се пренареждат връзките сред природа, технология и облик. Днес, 22 януари, в изложба „ Куб “ , в „ Топлоцентрала “, ще се организира среща с създателя, която ще запознае от близко публиката с концепцията на „ Реконструкции на предстоящето II” .

„ Проектът продължава дългогодишния интерес на художника към времето като културна структура и политически натоварена категория. Включвайки статуи, обекти и многоканална видео апаратура, основани особено за пространството на галерията, планът е проучване на процесите, посредством които структурираните показа за природата оформят метода, по който я възприемаме, използваме и трансформираме. Терзиев слага под въпрос одобрените режими на рационално мислене и тяхното въздействие върху връзките сред просвета, технология и естествени процеси “, описват от екипа на плана.

По думите им в центъра на изложбата стои времето: „ Не като чиста последователност, а като културно и политическо изискване, което дефинира модели на надзор, класификация и употреба. В този подтекст „ Реконструкции на предстоящето II “ преглежда модерния рационализъм като основен механизъм в превръщането на природата в запас, материал и облик “.

„ През последните години разбирам една галерия като пресечна точка сред разнообразни претекстове и въпроси, които ме вълнуват. Отправната точка тук несъмнено, е екологичната паника, евентуалната екологична злополука, в която обитаваме в сегашния миг. Адресирам тази злополука със средствата на изкуството – по какъв начин се отнасяме към това, което назоваваме природа и заобикаляща среда и изобщо нещата, които не са конструирани от човек. „ Реконструкции на предстоящето II “ разрешава фенът да преживее тези алтернативи през облици и разнообразни медии “, споделя Красимир Терзиев .

„ Дървото е главният веществен и концептуален детайл на плана. Внесените в галерията стволове са подложени на жестове на декомпозиране, реасамблиране и промяна, които разкриват напрежението сред органичното и културните режими на структуриране. Централният видео съставен елемент на изложбата е петканална апаратура, която развива интереса на Терзиев към обстановки, в които облиците пораждат от взаимоотношението сред естествени сили и софтуерни устройства. Камери, закрепени към клони, записват придвижване, определяно от динамичността на средата, създавайки отбор от пет взаимосвързани ритъма, оформящи общо образно и звуково поле “, описват от галерията.

По думите им серията „ Мондриан в дърводобива “ прибавя изчерпателен слой към изложбата: „ Използвайки действителни индустриални способи за оптимизация на дървения материал, създателят демонстрира по какъв начин напречният прорез на ствола – резултат от струпване на време, се трансформира в геометрична решетка, напомняща естетиката на Пийт Мондриан. Срещата сред ствола (природа) и решетката (Kunst/култура) акцентира по какъв начин модерният рационализъм редуцира сложността на естествените форми до нереални, стандартизирани структури “.

Красимир Терзиев е роден през 1969 година в Добрич, България. Живее и работи в София. Той е интердисциплинарен художник и откривател, чиято работа обгръща разнообразни медии, като видео/филм, снимка, живопис/рисунка и текст, поставяйки под въпрос границите сред действителност и нереалност, като в същото време изследва разнородните преходи и напрежения сред глобализирания свят, доминиран от поразителното разнообразие от алегорични изображения, и неговите материални основи в софтуерния, физически и човешки „ хардуер ". Има докторска степен по културната антропология от Софийския университет (2012 г.) и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997). През 2011 получава премията за модерно българско изкуство Unlimited, а през 2007 година – премията на Гауденц Руф за ново българско изкуство. Творбите му са част от сбирките на Centre Pompidou/MNAM, Париж, Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна, Art Collection Telekom, Бон, Софийска градска художествена изложба, Kunstsammlung Hypovereinsbank, Мюнхен. Член-основател е на центъра за медийни изкуства „ Интерспейс и взе участие в неговата активност от 1998 до 2004 година, от 2007 година е член на Института за модерно изкуство, София.

/ДД