``Клубът: Журналистическо разследване за Нобеловия скандал, започнал през 2017 г.`` от Матилда Вос Густавсон -
Почитатели сте на Стиг Ларшон и неговата героиня Лисбет Саландер - момичето, което си играеше с огъня? В подобен случай не пропускайте документалния разказ „ Клубът: Журналистическо следствие на злоупотребите с власт зад Нобеловия скандал, почнал през 2017 година “ (изд. „ Гутенберг “) от Матилда Вос Густавсон, който излезе при започване на май.
В „ Клубът “ ще срещнете един различен Стиг Ларшон (Stieg Larson), „ неприятното момче “ на шведската литература от 1970-те години и неговия непосредствен другар Жан-Клод Арно.
В Швеция „ Клубът “ е дълго чакано заглавие и се трансформира в бестселър незабавно след публикуването си през ноември 2019 година Нарежда се в топ 10 на най-продаваните нехудожествени заглавия за 2020 година
Известният криминолог и създател в жанра Нордик ноар Лейф Г.В. Першон горещо предлага „ Клубът “: „ Изключителна книга! Ако ви се чете трилър, е доста подобаващ избор. Освен това е прелестно написана “.
„ Клубът “ има и обширен увод, който споделя незнайни у нас обстоятелства за Алфред Нобел, претекстовете му да включи премия за литература в наследството си, по какъв начин то бива осъществено макар голямата първична опозиция и спънки, за Шведската академия, една неповторима в света институция, повече за някои от нейните членове, изиграли основна роля в Нобеловия скандал, както и какво се промени в процеса по желание на Нобелист.
Разследващият репортаж „ Влиятелен културтрегер упрекнат в дълготраен полов тормоз “
„ Клубът “ е книга с предистория. Две години по-рано, на 22 ноември 2017 година авторитетният всекидневник „ Дагенс Нюхетер “ разгласява следствие на Матилда Вос Густавсон, в което 18 дами свидетелстват за полови похищения, осъществени от неназован „ Културтрегер “, брачен партньор на член на Шведската академия. Избухва скандал, съпоставим с „ Уотъргейт “. Статията провокира верижна реакция, съвсем половината членове на Шведската академия я напущат. Стига се до това през 2018 година да не бъде връчена Нобеловата премия за литература и тематиката господства шведските медии през цялата година.
През есента на 2017 година, когато „ Ню Йорк Таймс “ разгласява разкритията за Харви Уайнстийн, и се ражда придвижването #Me Too, Матилда Густавсон се запитва дали е допустимо и в Швеция да има принудител от сходен диаметър. „ Едва ли, Стокхолм не е Холивуд, културния свят тук е дребен, парите – също, споделя си тя “. Но след това ѝ хрумва едно име: Жан-Клод Арно. Густавсон стартира да проверява и „ Клубът “ кодовото наименования, с което в редакцията назовават Шведската академия.
Жан-Клод Арно, „ Културтрегера “, е французин, брачен партньор на поетесата Катарина Фростенсон, която е член на Шведската академия. В родината ѝ считат Фростенсон за кралица на поезията. През 1989 година креативният тандем Арно-Фростенсон отваря културен клуб в едно подземие в Стокхолм, „ Фурум “. С Арно като живописен началник клубът бързо се трансформира в паметно средище, посещавано от писатели, артисти, художници и от членовете на Шведската академия. За младите дарования, сцената на „ Фурум “ е катапулт към славата. Приятелят на авторката Расмус, работил като помощник в клуба, споделя:
„ Спомням си, че „ Фурум “ беше всичко, за което си бях мечтал. В това подземие идваха всички значими писатели и интелектуалци, всички, на които се възхищавах още от гимназията. Просто да слезеш по стълбите и да видиш множеството известни персони, беше единствено по себе си „ велико прекарване “; картина, като че ли оживяла от книгите, които бях чел. Романи от края на XIX век, в които некомпетентен юноша идва в столицата и внезапно пред него се отварят дверите към един прелестен нов свят, който пораства ли, пораства. Като да преживяваш изненада след изненада. Както, когато Ема от „ Мадам Бовари “ отива на бал за първи път: тя попива всичко, придвижванията, които вършат богатите, думите, с които се показват. И е мощно впечатлена от хубостта им, която не е хубостта на младостта “.
Густавсон беседва с доста хора от културните среди и се оказва, че всички знаят история за полов тормоз с причинител Арно. Ето какво ѝ споделя Стефан Ингваршон, по това време културен консултант в Шведското посолство в Москва:
„ Като млад бях храбрец. Докато работех в едно малко издателство, Арно хвана за гърдата една гостенка на наше събитие и аз го изхвърлих. Той ми се разкрещя: „ Абе ти знаеш ли кой съм? Ще ти проваля кариерата! “. Но колкото повече се изкачвах в йерархията, толкоз по-страхлив ставах. Когато постъпих в друго, по-солидно издателство, към този момент ми се струваше невероятно да му се опълча, поради всичките му връзки. А след това проведох стокхолмския книжовен фестивал Stockholm Literaturе, който е извънредно подвластен от Шведската академия “.
Посегателствата на Арно са били премълчавани в продължение на двайсет-трийсет години. В интервютата, които организира, Густавсон научава за груби издевателства, даже изнасилвания. Как е било допустимо, за какво Арно е останал недостижим? Отговорът е: поради протекцията на Шведската академия.
Шведската академия
Шведската академия е извънредно консервативна и обгърната в загадъчност институция. И това не е чудно – тя е учредена през 1786 година от Густав III (1746 – 1792) с девиза „ заложба и усет “. И до през днешния ден 18-ата ѝ членове съблюдават церемониала, постановен от шведския „ крал-слънце “. В демократична и световна страна като Швеция, където всички си приказват на малко име, „ осемнайсетимата “ се радват на статут на богоизбрани. Но институцията дължи престижа си най-много на задачата да дефинира лауреата на Нобеловата премия за литература. Прави го от 1901 година насам, както е поискал в наследството си откривателят на динамита Алфред Нобел.
Примерът на Нобел е инфекциозен и през идващите години десетки филантропи вършат дарения на институцията. Това я трансформира в най-могъщият фактор в шведския културен живот. Академията раздава към 50 награди и разпределя дотации на обща стойност към 30 милиона шведски крони (близо 2.9 милиона евро) годишно. Институцията е традиционен бастион – до 1992 година измежду членовете ѝ са определени единствено 4 дами, а точно Селма Лагерльоф (1914), Елин Вегнер (1944), Шерщин Екман (1978) и Катарина Фростенсон (1992).
Изтичане на имена на Нобелисти
Срещу Арно е имало сигнали, даже през 1997 година вестник „ Експресен “ разгласява публикация под надпис „ Секс фанатик в културния хайлайф “. Публикацията остава без последици.
Но след разкритията на Матилда Густавсон по самодейност на непрекъснатия секретар на Шведската академията Сара Даниус е стартирано адвокатско изследване и институцията прекъсва връзки с Арно. Отначало Академията застава зад Даниус – първата жена, заела поста непрекъснат секретар – само че през идващите месеци се оформят два непримирими лагера.
Междувременно адвокатското изследване открива спор на ползи, защото Шведската академия е отпускала дотации на „ Фурум “, който се оказва частично благосъстоятелност на Катарина Фростенсон. Доказано е ѝ че от Арно са изтекли имената на седмина Нобелисти за литература: Вислава Шимборска (1996), Елфриде Йелинек (2004), Харолд Пинтър (2005), Жан-Мари Густав льо Клезио (2008), Патрик Модиано (2014), Светлана Алексиевич (2015) и Боб Дилан (2016). Посегателства са се случвали и в апартамент в Париж, благосъстоятелност на Академията, който Арно е бил претрупан да стопанисва против възнаграждение.
Кой е Жан-Клод Арно?
Арно идва в Швеция в края на 1960-те години. В хода на следствието Матилда Густавсон се убеждава, че той е митоман, който разправя какви ли не истории за себе си. Предприемчив е, желае да се занимава с изкуство. Опитва като фотограф, оперен и кино режисьор. Харизматичен е и на близките им се желае да му имат вяра. Приписва си водеща роля в майските безредици в Париж през 1968 година и във френската Нова вълна в киното. Една от проговорилите свидетелки споделя, че не взимала историите му за чиста монета:
„ – Но да отсееш истината от лъжата, беше безнадеждна работа. Най-невероятните неща се оказваха правилни. Както когато авансово ми споделяше кой ще вземе Нобеловата премия за литература или кой ще бъде идващият определен в Шведската академия “.
Последствията
Веднага след публикуването на разкритията, една от жертвите на Арно подава против него тъжба в полицията. Образувано е дело и през октомври 2018 година Стокхолмският областен съд осъжда Арно на две години отнемане от независимост за обезчестяване. Той апелира и през декември 2018 година Апелативният съд удължава присъдата му на 2.5 години. През май 2019 година Върховният съд на Швеция не дава допустимост на жалбата му.
През януари 2019 година Катарина Фростенсон напуща Академията. Също и Сара Даниус, която умира след тежко заболяване на 12 октомври 2019 година, два дни след оповестението на Нобелистите за литература за 2018 и 2019 година
Нобеловата фондация, която ръководи финансовите средства, завещани от Нобел и се грижи за Нобеловия „ бранд “ се намесва – отводът на фондацията да отпусне средствата от наградния фонд е в действителност повода излъчването на Нобелист да бъде отсрочено през 2018 година Фондацията слага ултиматум на Шведската академия – или компрометиралите се нейни членове ще се отдръпват от присъединяване в директната работа по желание на лауреат, или ще разпореди задачата на друга академия (неяснота в наследството на Нобел дава такава опция, повече за това ще разберете от предговора.) Шведската академия в продължение на месеци упорства и отхвърля да се съобрази с условията. Но най-сетне го прави. Хорас Енгдал, непосредствен другар и гневен бранител на Жан-Клод Арно се отдръпва от вътрешния Нобелов комитет на Академията, изменени са и някои процедури.
Шведката академия оцеля и от 2017 година насам съставът ѝ е радикално освежен: половината от осемнайсетимата членове са определени след 2018 година Една трета от тях са дами – най-голямото процентно съответствие през цялата история на Академията. В отговор на настояванията за по-голяма бистрота, през 2019 година институцията стартира да разгласява своите годишни финансови доклади.
„ Фурум “ затваря дефинитивно порти през март 2018 година
#Me Too в Швеция: #tystnadtagning (#тишинамоля!камераработи)
Разкритията на Матилда Густавсон, разказани в „ Клубът “, са преломна точка във връзка с правата на дамите в Швеция и така наречен право на телесна самостоятелност.
Всъщност началният изстрел на #Me Too в Швеция, както и в международен мащаб, е създаден от филмовите среди. На 8 ноември 2017 година ежедневникът „ Свенска Дагбладет “ разгласява намерено писмо-протест под хаштага #tystnadtagning (#тишинамоля!камераработи) против половото принуждение, подписано от над 700 актриси. На 19 и на 20 ноември следва огромна акция: актриси четат свидетелски разкази на свои сътрудници на 12 подиуми из цялата страна.Националната телевизия предава непосредствено от „ Сьодра театерн “ в Стокхолм, където измежду публиката са кралица Силвия, престолонаследничката Виктория и министърката на културата Алис Ба Кунке.
Движението #Me Too има съществени последици в шведските театрални и кино среди. Ейрик Стюбьо, шефът на Кралския трагичен спектакъл в Стокхолм, е отхвърлен предварително през 2019 година, защото не е реагирал уместно на обвинявания за случаи на полов тормоз в ръководения от него спектакъл. Бени Фредриксон, шефът на „ Култюрхюсет Стадстеатерн “ в Стокхолм и брачен партньор на оперната певица Ан Софи декор Отер, се самоубива през 2018 година, откакто е упрекнат в полов тормоз.
Матилда Вос Густавсон (р. 1987) е журналистка във водещия шведски всекидневник " Дагенс Нюхетер ". През 2016 година е удостоена с премия " Златното перо " на Асоциацията на шведските журналисти за портретите си на известни персони, измежду които Кристина Лугн и Юнас Гардел. През 2018 година е оповестена за публицист на годината. Също по този начин, нейни разкази са оповестени в списание " Гранта ".
„ Клубът “ е на българския пазар под логото на издателска къща „ Гутенберг “, в превод от шведски език на Меглена Боденска, а художественото оформление на корицата е дело на Даниела Денчева.
„ Клубът “ от Матилда Вос Густавсон, Издателска къща Гутенберг, Превод от шведски: Меглена Боденска, София: 2022
Матилда Вос Густавсон и шведското издание на „ Клубът “, фотография: Трун Улберг
Катарина Фростенсон и Жан-Клод Арно през 1989 година Снимка: Май-Брит Ренстрьом/ТТ
Катарина Фростенсон и Жан-Клод Арно на Нобеловия прием през 2011 година Снимка: ЕПА/Хенрик Монтгомъри
Първата страница на „ Дагенс Нюхетер “ от 22 ноември 2017 година, в който е оповестена публикацията на Матилда Густавсон „ Влиятелен културтрегер упрекнат в дълготраен полов тормоз “
Сара Даниус (вляво) на Тържествената колекция на Шведската академия на 20 декември 2017 Снимка: ТТ
През 1997 година вестник „ Експресен “ разгласява сигнал на млада жена против Жан-Клод Арно
Жан-Клод Арно, 72, бива изведен от Апелативния съд, който е нараснал присъдата му. Снимка: Нюа Тидер
В „ Клубът “ ще срещнете един различен Стиг Ларшон (Stieg Larson), „ неприятното момче “ на шведската литература от 1970-те години и неговия непосредствен другар Жан-Клод Арно.
В Швеция „ Клубът “ е дълго чакано заглавие и се трансформира в бестселър незабавно след публикуването си през ноември 2019 година Нарежда се в топ 10 на най-продаваните нехудожествени заглавия за 2020 година
Известният криминолог и създател в жанра Нордик ноар Лейф Г.В. Першон горещо предлага „ Клубът “: „ Изключителна книга! Ако ви се чете трилър, е доста подобаващ избор. Освен това е прелестно написана “.
„ Клубът “ има и обширен увод, който споделя незнайни у нас обстоятелства за Алфред Нобел, претекстовете му да включи премия за литература в наследството си, по какъв начин то бива осъществено макар голямата първична опозиция и спънки, за Шведската академия, една неповторима в света институция, повече за някои от нейните членове, изиграли основна роля в Нобеловия скандал, както и какво се промени в процеса по желание на Нобелист.
Разследващият репортаж „ Влиятелен културтрегер упрекнат в дълготраен полов тормоз “
„ Клубът “ е книга с предистория. Две години по-рано, на 22 ноември 2017 година авторитетният всекидневник „ Дагенс Нюхетер “ разгласява следствие на Матилда Вос Густавсон, в което 18 дами свидетелстват за полови похищения, осъществени от неназован „ Културтрегер “, брачен партньор на член на Шведската академия. Избухва скандал, съпоставим с „ Уотъргейт “. Статията провокира верижна реакция, съвсем половината членове на Шведската академия я напущат. Стига се до това през 2018 година да не бъде връчена Нобеловата премия за литература и тематиката господства шведските медии през цялата година.
През есента на 2017 година, когато „ Ню Йорк Таймс “ разгласява разкритията за Харви Уайнстийн, и се ражда придвижването #Me Too, Матилда Густавсон се запитва дали е допустимо и в Швеция да има принудител от сходен диаметър. „ Едва ли, Стокхолм не е Холивуд, културния свят тук е дребен, парите – също, споделя си тя “. Но след това ѝ хрумва едно име: Жан-Клод Арно. Густавсон стартира да проверява и „ Клубът “ кодовото наименования, с което в редакцията назовават Шведската академия.
Жан-Клод Арно, „ Културтрегера “, е французин, брачен партньор на поетесата Катарина Фростенсон, която е член на Шведската академия. В родината ѝ считат Фростенсон за кралица на поезията. През 1989 година креативният тандем Арно-Фростенсон отваря културен клуб в едно подземие в Стокхолм, „ Фурум “. С Арно като живописен началник клубът бързо се трансформира в паметно средище, посещавано от писатели, артисти, художници и от членовете на Шведската академия. За младите дарования, сцената на „ Фурум “ е катапулт към славата. Приятелят на авторката Расмус, работил като помощник в клуба, споделя:
„ Спомням си, че „ Фурум “ беше всичко, за което си бях мечтал. В това подземие идваха всички значими писатели и интелектуалци, всички, на които се възхищавах още от гимназията. Просто да слезеш по стълбите и да видиш множеството известни персони, беше единствено по себе си „ велико прекарване “; картина, като че ли оживяла от книгите, които бях чел. Романи от края на XIX век, в които некомпетентен юноша идва в столицата и внезапно пред него се отварят дверите към един прелестен нов свят, който пораства ли, пораства. Като да преживяваш изненада след изненада. Както, когато Ема от „ Мадам Бовари “ отива на бал за първи път: тя попива всичко, придвижванията, които вършат богатите, думите, с които се показват. И е мощно впечатлена от хубостта им, която не е хубостта на младостта “.
Густавсон беседва с доста хора от културните среди и се оказва, че всички знаят история за полов тормоз с причинител Арно. Ето какво ѝ споделя Стефан Ингваршон, по това време културен консултант в Шведското посолство в Москва:
„ Като млад бях храбрец. Докато работех в едно малко издателство, Арно хвана за гърдата една гостенка на наше събитие и аз го изхвърлих. Той ми се разкрещя: „ Абе ти знаеш ли кой съм? Ще ти проваля кариерата! “. Но колкото повече се изкачвах в йерархията, толкоз по-страхлив ставах. Когато постъпих в друго, по-солидно издателство, към този момент ми се струваше невероятно да му се опълча, поради всичките му връзки. А след това проведох стокхолмския книжовен фестивал Stockholm Literaturе, който е извънредно подвластен от Шведската академия “.
Посегателствата на Арно са били премълчавани в продължение на двайсет-трийсет години. В интервютата, които организира, Густавсон научава за груби издевателства, даже изнасилвания. Как е било допустимо, за какво Арно е останал недостижим? Отговорът е: поради протекцията на Шведската академия.
Шведската академия
Шведската академия е извънредно консервативна и обгърната в загадъчност институция. И това не е чудно – тя е учредена през 1786 година от Густав III (1746 – 1792) с девиза „ заложба и усет “. И до през днешния ден 18-ата ѝ членове съблюдават церемониала, постановен от шведския „ крал-слънце “. В демократична и световна страна като Швеция, където всички си приказват на малко име, „ осемнайсетимата “ се радват на статут на богоизбрани. Но институцията дължи престижа си най-много на задачата да дефинира лауреата на Нобеловата премия за литература. Прави го от 1901 година насам, както е поискал в наследството си откривателят на динамита Алфред Нобел.
Примерът на Нобел е инфекциозен и през идващите години десетки филантропи вършат дарения на институцията. Това я трансформира в най-могъщият фактор в шведския културен живот. Академията раздава към 50 награди и разпределя дотации на обща стойност към 30 милиона шведски крони (близо 2.9 милиона евро) годишно. Институцията е традиционен бастион – до 1992 година измежду членовете ѝ са определени единствено 4 дами, а точно Селма Лагерльоф (1914), Елин Вегнер (1944), Шерщин Екман (1978) и Катарина Фростенсон (1992).
Изтичане на имена на Нобелисти
Срещу Арно е имало сигнали, даже през 1997 година вестник „ Експресен “ разгласява публикация под надпис „ Секс фанатик в културния хайлайф “. Публикацията остава без последици.
Но след разкритията на Матилда Густавсон по самодейност на непрекъснатия секретар на Шведската академията Сара Даниус е стартирано адвокатско изследване и институцията прекъсва връзки с Арно. Отначало Академията застава зад Даниус – първата жена, заела поста непрекъснат секретар – само че през идващите месеци се оформят два непримирими лагера.
Междувременно адвокатското изследване открива спор на ползи, защото Шведската академия е отпускала дотации на „ Фурум “, който се оказва частично благосъстоятелност на Катарина Фростенсон. Доказано е ѝ че от Арно са изтекли имената на седмина Нобелисти за литература: Вислава Шимборска (1996), Елфриде Йелинек (2004), Харолд Пинтър (2005), Жан-Мари Густав льо Клезио (2008), Патрик Модиано (2014), Светлана Алексиевич (2015) и Боб Дилан (2016). Посегателства са се случвали и в апартамент в Париж, благосъстоятелност на Академията, който Арно е бил претрупан да стопанисва против възнаграждение.
Кой е Жан-Клод Арно?
Арно идва в Швеция в края на 1960-те години. В хода на следствието Матилда Густавсон се убеждава, че той е митоман, който разправя какви ли не истории за себе си. Предприемчив е, желае да се занимава с изкуство. Опитва като фотограф, оперен и кино режисьор. Харизматичен е и на близките им се желае да му имат вяра. Приписва си водеща роля в майските безредици в Париж през 1968 година и във френската Нова вълна в киното. Една от проговорилите свидетелки споделя, че не взимала историите му за чиста монета:
„ – Но да отсееш истината от лъжата, беше безнадеждна работа. Най-невероятните неща се оказваха правилни. Както когато авансово ми споделяше кой ще вземе Нобеловата премия за литература или кой ще бъде идващият определен в Шведската академия “.
Последствията
Веднага след публикуването на разкритията, една от жертвите на Арно подава против него тъжба в полицията. Образувано е дело и през октомври 2018 година Стокхолмският областен съд осъжда Арно на две години отнемане от независимост за обезчестяване. Той апелира и през декември 2018 година Апелативният съд удължава присъдата му на 2.5 години. През май 2019 година Върховният съд на Швеция не дава допустимост на жалбата му.
През януари 2019 година Катарина Фростенсон напуща Академията. Също и Сара Даниус, която умира след тежко заболяване на 12 октомври 2019 година, два дни след оповестението на Нобелистите за литература за 2018 и 2019 година
Нобеловата фондация, която ръководи финансовите средства, завещани от Нобел и се грижи за Нобеловия „ бранд “ се намесва – отводът на фондацията да отпусне средствата от наградния фонд е в действителност повода излъчването на Нобелист да бъде отсрочено през 2018 година Фондацията слага ултиматум на Шведската академия – или компрометиралите се нейни членове ще се отдръпват от присъединяване в директната работа по желание на лауреат, или ще разпореди задачата на друга академия (неяснота в наследството на Нобел дава такава опция, повече за това ще разберете от предговора.) Шведската академия в продължение на месеци упорства и отхвърля да се съобрази с условията. Но най-сетне го прави. Хорас Енгдал, непосредствен другар и гневен бранител на Жан-Клод Арно се отдръпва от вътрешния Нобелов комитет на Академията, изменени са и някои процедури.
Шведката академия оцеля и от 2017 година насам съставът ѝ е радикално освежен: половината от осемнайсетимата членове са определени след 2018 година Една трета от тях са дами – най-голямото процентно съответствие през цялата история на Академията. В отговор на настояванията за по-голяма бистрота, през 2019 година институцията стартира да разгласява своите годишни финансови доклади.
„ Фурум “ затваря дефинитивно порти през март 2018 година
#Me Too в Швеция: #tystnadtagning (#тишинамоля!камераработи)
Разкритията на Матилда Густавсон, разказани в „ Клубът “, са преломна точка във връзка с правата на дамите в Швеция и така наречен право на телесна самостоятелност.
Всъщност началният изстрел на #Me Too в Швеция, както и в международен мащаб, е създаден от филмовите среди. На 8 ноември 2017 година ежедневникът „ Свенска Дагбладет “ разгласява намерено писмо-протест под хаштага #tystnadtagning (#тишинамоля!камераработи) против половото принуждение, подписано от над 700 актриси. На 19 и на 20 ноември следва огромна акция: актриси четат свидетелски разкази на свои сътрудници на 12 подиуми из цялата страна.Националната телевизия предава непосредствено от „ Сьодра театерн “ в Стокхолм, където измежду публиката са кралица Силвия, престолонаследничката Виктория и министърката на културата Алис Ба Кунке.
Движението #Me Too има съществени последици в шведските театрални и кино среди. Ейрик Стюбьо, шефът на Кралския трагичен спектакъл в Стокхолм, е отхвърлен предварително през 2019 година, защото не е реагирал уместно на обвинявания за случаи на полов тормоз в ръководения от него спектакъл. Бени Фредриксон, шефът на „ Култюрхюсет Стадстеатерн “ в Стокхолм и брачен партньор на оперната певица Ан Софи декор Отер, се самоубива през 2018 година, откакто е упрекнат в полов тормоз.
Матилда Вос Густавсон (р. 1987) е журналистка във водещия шведски всекидневник " Дагенс Нюхетер ". През 2016 година е удостоена с премия " Златното перо " на Асоциацията на шведските журналисти за портретите си на известни персони, измежду които Кристина Лугн и Юнас Гардел. През 2018 година е оповестена за публицист на годината. Също по този начин, нейни разкази са оповестени в списание " Гранта ".
„ Клубът “ е на българския пазар под логото на издателска къща „ Гутенберг “, в превод от шведски език на Меглена Боденска, а художественото оформление на корицата е дело на Даниела Денчева.
„ Клубът “ от Матилда Вос Густавсон, Издателска къща Гутенберг, Превод от шведски: Меглена Боденска, София: 2022
Матилда Вос Густавсон и шведското издание на „ Клубът “, фотография: Трун Улберг
Катарина Фростенсон и Жан-Клод Арно през 1989 година Снимка: Май-Брит Ренстрьом/ТТ Катарина Фростенсон и Жан-Клод Арно на Нобеловия прием през 2011 година Снимка: ЕПА/Хенрик Монтгомъри
Първата страница на „ Дагенс Нюхетер “ от 22 ноември 2017 година, в който е оповестена публикацията на Матилда Густавсон „ Влиятелен културтрегер упрекнат в дълготраен полов тормоз “
Сара Даниус (вляво) на Тържествената колекция на Шведската академия на 20 декември 2017 Снимка: ТТ
През 1997 година вестник „ Експресен “ разгласява сигнал на млада жена против Жан-Клод Арно
Жан-Клод Арно, 72, бива изведен от Апелативния съд, който е нараснал присъдата му. Снимка: Нюа Тидер
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ