Почитаме Св. Харалампий – покровител на пчеларите. Дали обаче е

Почитаме Св. Харалампий – настойник на пчеларите. Дали обаче е мотив за забавление и за хората, които се занимават с пчеларство, какви са проблемите в бранша и какво би трябвало да знаем за тях и считания за суперпродукт мед?

Галин е избрал пчелите пред парите. И оставил перспективна работа, с цел да прави мед. „ От към този момент 15 години се грижа за най-интересните инсекти, най-малко за мен, на планетата – това са пчелите ”, споделя Галин Рачев пред.

Първоначално пчелите били занимание. Но пристрастеността победила и през днешния ден Галин споделя, че за него работят милиони служащи. „ Всъщност, като се замислим, единствено в единия от пчелините ми има като брой пчели повече от популацията на България ”, споделя той. И с изключение на доста на брой, пчелите се оказват скъпи учители за Галин.

„ Пчелите са в действителност доста специфични създания, от които всяка година, всякога продължаваш да учиш, да наблюдаваш. Те си имат един непоколебим ред, в който даже да се опиташ да промениш нещо, те след теб си го вземат решение и си го оправят по този начин, както би трябвало да им е ”, счита пчеларят.

А най-важният урок е:
„ Трябва да се научим да вървим паралелно с природата, а не против нея ”.
През последните години обаче пчелите са подложени на от ден на ден тествания и надали могат да понесат повече – от една страна смяната на климата, въпреки това потреблението на от ден на ден и повече на пестициди. И това към този момент дава отражение.

„ Добивът на мед в районите, в които са моите пчелини, е намалял повече от два пъти. Може да кажем, че клоним към този момент към три. Това съгласно мен се дължи на урбанизацията като цяло ”, споделя Галин Рачев.

Пчеларството е прекомерно дребен сегмент от българското земеделие и отсам следват и още проблеми. „ Пчеларите имаме един доста сериозен проблем и той е, че нямаме водачи, нямаме мощна организация, която да има ясни цели, които да отстояваме и да бъдем единни.
Всеки дърпа за себе си, пробва се да прави нещо самичък, самосиндикално.
Има доста пчелари, които имат друга работа, работят и употребяват пчелите като съботно-неделно занятие, от което могат да си донесат някакви спомагателни приходи ”, изяснява експертът.

Според Галин, за жалост, огромна част от пчелните артикули са манипулирани. „ Ако самият мед, който е кръстен мед, е манипулиран, в буркана е поставено нещо друго като добавка към меда за по-голям тонаж, по-голямо количество и по ниска цена – това от една страна. А въпреки това – жестоко тъпчене на всевъзможни правила и правила е да отидеш на някакво място и
да продават мед от мурсалски чай, или мед от дива мента, или мед от рози.
Ето тук до нас има рози, тук е розовата котловина, около нас всичко е в рози. Пчелите не вършат мед от рози. Пчелите носят прашец от рози, само че не вършат мед от рози и в случай че някой някъде желае да ви продаде мед от рози, това е най-големият образец за най-малкото за несериозно отношение ”, споделя Рачев.

Разказва и това, че е мит, че медът цялостен с витамини и минерали.
„ 1% от наличието на меда е витамини и минерали.
Медът е богат на ензими и в действителност това е, което хората би трябвало да знаят и запомнят. Ако желаеме витамини и минерали, ще си ги набавите от пчелния прашец, само че медът е богат на ензими и това в действителност го прави безконечен ”, разяснява той.

Не е мит обаче работливостта на пчелите. „ Няма никакъв мит за това, че пчелата, откогато се роди, не стопира да работи. 90% от пчелите в кошера са дами ”, показва Галин Рачев.

А пчелите създават освен мед. „ Освен меда, ние добиваме пъстър прашец, който е моят безспорен любимец като пчелен артикул, пчелно млечице, прополис, восък ”, акцентира Рачев.

Според Галин от ден на ден младежи желаят да се занимават професионално със пчеларство. Държавата обаче не е регулирала законово добре сектора, което да даде сигурност на производителите.