Норвежецът, който спря нацистите да направят атомна бомба
Победата на всяка една война стартира и свършва с избора на съперници. Нацистка Германия прави една голяма стратегическа неточност, която през днешния ден разреша на света да съществува по този метод. Грешката е, че води война против всички, а когато съперниците са прекалено много, проблемите порастват в геометрична градация. Малцина знаят, че в края на войната има един неразрешен плод, който ще реши изхода на всяко стълкновение – нуклеарното оръжие. И до момента в който американците ще вземат премията за основаването му, дано не забравяме, че германците въобще не са били надалеч, прочее тяхната концепция е била повече от впечатляваща и в случай че не са липсвали някои специфични хора, възможностите да пропуснем Чернобил за сметка на доста други офанзиви, са повече от действителни. Жоаким Ронеберг е един от хората, които въобще не обичат нацистите.
Той се ражда през 1919 година и след експлоадирането на войната, бърза да избяга в Шотландия. През 1938 година е бил част от националната организация за наблюдаване и с тези познания напуща страната, осъзнавайки, че е един от най-ценните хора на Норвегия. Успява да избяга с още 8 свои приятеля и получава цялостното военно образование, с което да стартира да работи против нацистите. Достигайки ранга на първи лейтенант, същият човек е определен да води най-различни саботажи на територията на Норвегия. Целта му значително е да унищожава железопътни линии и да отстрани колкото се може повече военна техника. Имайки поради любовта към окупаторите, не е мъчно да открием, че се оправя извънредно добре. И тогава идва интервенция Gunnerside.
Целта е унищожаването на Норвежката водна ел. централа. Защо тъкмо тя? Наличието на тежка вода ще разреши на нацистите да ускорят своя развой по основаването на нуклеарна бомба. Тежката вода съдържа спомагателни атоми, които могат да оказват помощ за завършването на процеса. Единственият проблем е, че самите резервоари се намират подземен и опитите за въздушен удар няма да доведат до крайния резултат. Необходими са хора, които да преминат през територията и да съумеят да стигнат до точката на интерес. Ето за какво екипът минава към 45 километра в една от най-жестоките зими. На 27-28 февруари екипът от саботьори съумява да стигне до централата и да стартира да слага своите експлозиви. Норвежецът извършва своята задача брилянтно, тъй като никой не съумява да разбере какво в действителност се е случило с централата.
След като екипът напуща и бомбите стартират да се взривяват, немците считат, че най-вероятно следващото снежно свлачище е съумяло да засегне някоя от немските мини. Норвежецът си спомня по какъв начин екипът му е чакал изгрева, с цел да е сигурен, че вредите са безвъзвратни. След това потеглят към точката за евакуация, а и няма доста време за любуване, преследвачите им са към 2800 немски боеца. След близо 14 дни прекосяване през комплицирания маршрут, екипът съумява да влезе в неутрална Швеция, изминавайки към 400 километра. Помощният екип от спомагателни 6 души съумява да се скрие в Норвегия и в никакъв случай не е открит. Около 18 резервоара с тежка вода или близо половин звук като тегло, експлодират по време на офанзивата.
Щетите не съумява да оказват помощ и за задържането и добиването на още 400 кг. Фабриката е била издигната още веднъж през 1943 година Този път с задачата се заемат към 161 тежки бомбардировача B-17 и B-24, като след ударът във Веморк, те се насочват към нитрогенната централа в Ржукан. По това време норвежкото държавно управление в заточение, което се намира в Лондон, публично не е според и не дава позволение на сходна офанзива, като по това време се записва и първият политически скандал сред Норвегия и Англия. По време на бомбардировките са убити 21 почтени служащия, както и още 14 цивилни, само че с това завършват и всички опити да се набави количеството тежка вода.
До през днешния ден не е ясно какъв брой близо са били германците до основаването на нуклеарно оръжие, само че мнозина са безапелационни, че са работили в вярната посока. Хуакин получава най-високата премия на Норвегия – боен кръст с мечове. Получава сходни звания от Съединени американски щати, Англия и Франция. Макар и постоянно да не се приказва за него и няколко пъти да се пускат филми, норвежецът е един от некоронованите спасители на света и въпреки да се постанова наново осъществяване на интервенцията, той дава нужното време, с цел да може съперникът да смъкна публично своя гард. Ронеберг умира на 21 октомври 2018 година на 99 година и умерено можем да заявим, че е съумял да извърши един от най-хубавите и славни подвизи във втория световен спор.
Снимки: Wikipedia
