Игнасио Молина, анализатор: Няма как партиите против отделянето на Каталуня да спечелят изборите
Победа на партиите, подкрепящи независимостта, на каталунските избори през днешния ден, е евентуален сюжет, както и провеждането на нов избор поради неналичието на болшинство, само че важниият въпрос след вота е по какъв начин ще се трансформират връзките в Испания - тези сред централното държавно управление в Мадрид и 17 самостоятелни области, дружно с Каталуня.
Това сподели в изявление за " Дневник " Игнасио Молина, старши откривател в Кралския институт за стратегически проучвания " Елкано " и Департамента по политология и интернационалните връзки в Автономния универитет на Мадрид.
Специализирал е в други висши образователни заведения в Мадрид и Гранада, като гостуващ откривател в Дъблин, Харвард и Оксфорд. Помагал е като специалист и съветник на Европейския парламент, Европейската комисия и разнообразни испански институции.
Г-н Молина, какво да чакаме от изборите през днешния ден?
- Проучванията демонстрират дребни разлики сред лагерите и обрисуват сериозна интензивност - сред 75 и 80 % от гласоподавателите, жителите ще са доста мобилизирани. Те обаче демонстрират и че Каталуня е доста разграничена.
От едната страна са 45%, които гласоподават за трите националистически партии: на някогашния министър председател Карлес Пучдемон, който е в Брюксел, на някогашния му заместител Ориол Жункерас, който е в пандиза, и най-радикалната, крайнолява Кандидатура за национално единение (CUP), от която - любопитно - никой не отиде нито в пандиза, нито в чужбина. Тук надпреварата беше сред Пучдемон и Жункерас и то до момента не докара до огромни разделения, само че може да се стигне до такива в групата на националистите и да зародят проблеми посред им. Блокът на конституционалистите - социалистите, Народната партия на премиера Мариано Рахой и " Граждани " - също ще имат към 45%. Вероятно ще получат малко по-малко от националистите, само че няма да има огромна разлика.
Най-интересното е тук е, че Народната партия ще има най-лоши резултати, а до момента в който Пучдемон и Жункерас се състезават между тях, водената от Инес Аримадас Граждани може да получи най-високите резултати. А социалистите пробват тактика на сдържаност и търсят способи да привлекат остарели националистически гласоподаватели. Така остават към 8% за каталунската версия на " Подемос ", която поддържа кмета на Барселона. Не са националисти, само че не са и конституционалисти и са по средата, против статуквото. При подобен парламент ще е доста мъчно да се сформира болшинство, да се ръководи.
" Подемос " наподобява ще има ного специфична роля, да вземем за пример на балансьор?
- Да, на доктрина те ще са решаващата партия балансьор, само че ще им е мъчно. Ако поддържат национализма - а те не са националисти, това би ги събрало в една група с партиите на независимостта и би навредило на " Подемос " (в момента трета мощ в националалния испански парламент - бел. ред.) в останалата част на Испания. Ако поддържат конституционалистите, те (избирателите в други испански области - бел. ред.) ще помислят, че посланието на " Подем " е за битка против конституцията от 1978. Трудно би им било обаче да застанат до Народната партия или " Граждани ", чиито позиции те отхвърлят като статукво.
Възможностите са три: първата е националистите да получат болшинство със напълно дребна преднина - тъй като въпреки да са с изравнени сили с конституционалистите, те получават полза от изборната система (повече за особеностите на системата четете тук) и може да им е необходим единствено малко по-добър резултат. Дори обаче това да се случи, надали ще могат да задвижат " процеса " за самостоятелност - към този момент осъзнаха компликациите, които имат, защото нямаше никаква интернационална поддръжка, фирмите си потеглят от Каталуня, обществото е раздеено, някои свършиха в пандиза - явно, даже да завоюват и да сформират държавно управление, спорът продължава. Ще е по-малко тежък, отколко беше тази есен, само че ще продължи.
Това значи ли, че не може да се получи затворен кръг - обещания, избори, декларация за самостоятелност?
- Много мъчно ми се вижда да стане по този начин. Може да са на власт, само че тактиката им ще е в доста по-малка степен едностранна. Ще желаят договаряния с държавното управление, само че няма да опитат да вършат протест или въстание. Мисля, че тази опция изцяло отпада.
Другите сюжети?
- Вторият е да се повторят изборите, в случай че не може да се образува болшинство три месеца след съставянето на парламент. Мисля, че това не е невероятно, изключително когато се види, че " Подемос " не могат елементарно да изберат страна. Може би национализмът би получил изгода, само че би претърпял и загуби, тъй като след още два месеца ще е по-малко поляризирана средата в Каталуня след всичко случило се.
А третият вид е малко по-сложен - водачът на социалистите, който пробва да излъчва обръщение на помиряване, да стане министър председател самичък с едвам 22-25 места при парламент с 135 (и условието за най-малко 67 места за болшинство - бел. ред.) и да го поддържат другите конституционалистки партии - Народната партия и " Граждани " и вероятно " Подемос ", с цел да има прав на малцинството. Това, което е невероятно, е " Подемос " да поддържа Народната партия и " Граждани ". На процедура е невероятно и конституционалистите да имат безусловно болшинство. Ако това можеше да се случи, щеше да ръководи водачът на " Граждани " Инес Аримадас.
Да чакаме ли, че всеки от тези резултати би бил проваляне за Рахой?
- Лош - да, само че не безусловно проваляне. Може да показа концепцията, че е съумял да спре независимостта, даже да ръководят националистите, само че по-малко коренно и едностранно, той може да изтъкне това като прочут успех. Но съм склонен, че резултатите ще са неприятни за Народната партия и че има доста рецензии към Рахой, че да вземем за пример, в случай че " Граждани " завоюва, това ще се отрази на отношението към партията на национално равнище за сметка на ръководещите на Рахой.
Може ли да се стигне до предварителни избори в цяла Испания?
- Рахой ще направи всичко допустимо да не се случи, тъй като не би имал изгода. " Граждани " усилват поддръжката си сега в цяла Испания, а тази за Народната партия спада. Смятам, че той ще направи всичко по силите си, с цел да може изборите да са чак през 2020 година (когато би трябвало да са постоянните - бел. ред). Икономиката се оправя добре и той ще разчита, че може да завоюва време и да се охлади каталунският спор.
Партиите имаха доста и разнородни оферти в стратегиите си, само че не беше ли идеята за самостоятелност на процедура единствената тематика в акцията?
- За страдание да. Не се говореше за обучение или други значими пълномощия на Женералитат (органите на локалната власт на Каталуня - бел. ред.), нито даже за фирмите, които си потеглиха по време на рецесията. Само за пандиза, за независимостта, без значение дали става дума за партии в лявата или в дясната част на спектъра. Важната тематика беше националната и обществото мощно се сегментира.
Каква беше ролята на каталунския евроскептицизъм в акцията?
- Каталунският шовинизъм - споделян от почти половината от гласоподавателите в Каталуня - си мислеше, че европеизмът може да му предложи решения и да застане на негова страна против Испания и че при рецесия като последната Европейски Съюз ще гледа със благосклонност към идеята на национализма. Когато това не се случи и ръководителят на комисията Жан-Клод Юнкер, Европарламентът, Комисията и Европейският съвет обявиха позициите си, това отприщи евроскептична реакция. В Каталуня немалка част от популацията излезе с обръщение от Европейски Съюз за отбрана на демокрацията - нещо, което предстои на рецензии и е противоречиво, тъй като действително може да се оспори дали идеята може да се свърже с демокрацията, поради раздялите в обществото, нарушеното господство на закона и т. н. Разбира се, може да се усили възприятието на отчаяние и машинация от Европейски Съюз. В каталунския шовинизъм това се вижда - изключително при Пучдемон.
Испански и каталунски вестици неколкократно писаха, че в хода на акцията се стига до испанофобия от каталунците и каталунофобия у испанците. Има ли фактически такива настроения в страната?
- Не, не няма сходни връзки нито у каталунците, нито у останалата част от Испания. В обществените мрежи обаче е елементарно да има противодействия сред поляризирани хора. В момента има доста напрежение в самата Каталуня. Имаше водачи, които демонстрираха испанофобия, расизъм и възприятие за предимство и отправяха сходни заявления - а безспорно имаше такива и от другата страна. Но не трябва да се преувеличава.
Мисля, че Испания прекалено много години преживяваше тероризма на (баската сепаратистка организация) ЕТА. Това не се случи - хората в Испания не отхвърлят баските. В случая на каталунците е малко по-сложно, имаше доста обиди от каталунците към Испания и това провокира у някои яд, а и умора; само че не мисля, че ситуацията е толкоз съществено. Ще има обаче известно съмнение сред тези, които се усещат испанци и другите, които се усещат каталунци. Но приказваме за напрежение на първо място в границите на Каталуня.
Вярвате ли, че резултатът ще се отрази на структурата на Испания и връзките сред Мадрид и самостоятелните области?
- Това е огромният въпрос. Очевидно е, че независимостта не е на дневен ред, тъй като страната е способна да я спре, а и най-много тъй като в самата Каталуня няма недвусмислено болшинство, което да реализира това (на референдума за самостоятелност на 1 октомври гласоподаваха по-малко от половината от гласоподавателите - бел. ред.). Говори се за нова фаза, в която да има конституционна промяна, да се приказва за парите, които получават самостоятелните области, за властта на районните държавни управления. Това би била градивна фаза, която би могла да докара испанската страна до цялостна федерализация. Засега можем единствено да отхвърлим крайните благоприятни условия - самостоятелност, нов референдум, по-голяма концентрация.
През последните пет години имаше необикновен тип пулс. Каталунският шовинизъм си даде сметка, че е мощен, само че не задоволително, с цел да победи Испания. А испанските институции си дадоха сметка, че са мощни и могат да спрат независимостта и че се появява ново испанско национално възприятие, само че те не задоволително мощни, с цел да спрат национализма. Може би урокът би трябвало да е и двете страни, познавайки силата и слабостите си, да са малко по-конструктивни. В този развой обаче би трябвало да бъдат въвлечени и останалите самостоятелни области. Това не може да е въпрос единствено сред Мадрид и Каталуня - има и други 16 - и това може да докара до доста комплициран развой на договаряния. Дано е градивен. За момента съм черноглед поради деликатността на обстановката, само че в дълготраен проект съм оптимист, тъй като не би имало по какъв начин да се избегнат решения, способни да запазят положителното общуване отсега нататък.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (180)
Това сподели в изявление за " Дневник " Игнасио Молина, старши откривател в Кралския институт за стратегически проучвания " Елкано " и Департамента по политология и интернационалните връзки в Автономния универитет на Мадрид.
Специализирал е в други висши образователни заведения в Мадрид и Гранада, като гостуващ откривател в Дъблин, Харвард и Оксфорд. Помагал е като специалист и съветник на Европейския парламент, Европейската комисия и разнообразни испански институции.
Г-н Молина, какво да чакаме от изборите през днешния ден?
- Проучванията демонстрират дребни разлики сред лагерите и обрисуват сериозна интензивност - сред 75 и 80 % от гласоподавателите, жителите ще са доста мобилизирани. Те обаче демонстрират и че Каталуня е доста разграничена.
От едната страна са 45%, които гласоподават за трите националистически партии: на някогашния министър председател Карлес Пучдемон, който е в Брюксел, на някогашния му заместител Ориол Жункерас, който е в пандиза, и най-радикалната, крайнолява Кандидатура за национално единение (CUP), от която - любопитно - никой не отиде нито в пандиза, нито в чужбина. Тук надпреварата беше сред Пучдемон и Жункерас и то до момента не докара до огромни разделения, само че може да се стигне до такива в групата на националистите и да зародят проблеми посред им. Блокът на конституционалистите - социалистите, Народната партия на премиера Мариано Рахой и " Граждани " - също ще имат към 45%. Вероятно ще получат малко по-малко от националистите, само че няма да има огромна разлика.
Най-интересното е тук е, че Народната партия ще има най-лоши резултати, а до момента в който Пучдемон и Жункерас се състезават между тях, водената от Инес Аримадас Граждани може да получи най-високите резултати. А социалистите пробват тактика на сдържаност и търсят способи да привлекат остарели националистически гласоподаватели. Така остават към 8% за каталунската версия на " Подемос ", която поддържа кмета на Барселона. Не са националисти, само че не са и конституционалисти и са по средата, против статуквото. При подобен парламент ще е доста мъчно да се сформира болшинство, да се ръководи.
" Подемос " наподобява ще има ного специфична роля, да вземем за пример на балансьор?
- Да, на доктрина те ще са решаващата партия балансьор, само че ще им е мъчно. Ако поддържат национализма - а те не са националисти, това би ги събрало в една група с партиите на независимостта и би навредило на " Подемос " (в момента трета мощ в националалния испански парламент - бел. ред.) в останалата част на Испания. Ако поддържат конституционалистите, те (избирателите в други испански области - бел. ред.) ще помислят, че посланието на " Подем " е за битка против конституцията от 1978. Трудно би им било обаче да застанат до Народната партия или " Граждани ", чиито позиции те отхвърлят като статукво.
Възможностите са три: първата е националистите да получат болшинство със напълно дребна преднина - тъй като въпреки да са с изравнени сили с конституционалистите, те получават полза от изборната система (повече за особеностите на системата четете тук) и може да им е необходим единствено малко по-добър резултат. Дори обаче това да се случи, надали ще могат да задвижат " процеса " за самостоятелност - към този момент осъзнаха компликациите, които имат, защото нямаше никаква интернационална поддръжка, фирмите си потеглят от Каталуня, обществото е раздеено, някои свършиха в пандиза - явно, даже да завоюват и да сформират държавно управление, спорът продължава. Ще е по-малко тежък, отколко беше тази есен, само че ще продължи.
Това значи ли, че не може да се получи затворен кръг - обещания, избори, декларация за самостоятелност?
- Много мъчно ми се вижда да стане по този начин. Може да са на власт, само че тактиката им ще е в доста по-малка степен едностранна. Ще желаят договаряния с държавното управление, само че няма да опитат да вършат протест или въстание. Мисля, че тази опция изцяло отпада.
Другите сюжети?
- Вторият е да се повторят изборите, в случай че не може да се образува болшинство три месеца след съставянето на парламент. Мисля, че това не е невероятно, изключително когато се види, че " Подемос " не могат елементарно да изберат страна. Може би национализмът би получил изгода, само че би претърпял и загуби, тъй като след още два месеца ще е по-малко поляризирана средата в Каталуня след всичко случило се.
А третият вид е малко по-сложен - водачът на социалистите, който пробва да излъчва обръщение на помиряване, да стане министър председател самичък с едвам 22-25 места при парламент с 135 (и условието за най-малко 67 места за болшинство - бел. ред.) и да го поддържат другите конституционалистки партии - Народната партия и " Граждани " и вероятно " Подемос ", с цел да има прав на малцинството. Това, което е невероятно, е " Подемос " да поддържа Народната партия и " Граждани ". На процедура е невероятно и конституционалистите да имат безусловно болшинство. Ако това можеше да се случи, щеше да ръководи водачът на " Граждани " Инес Аримадас.
Да чакаме ли, че всеки от тези резултати би бил проваляне за Рахой?
- Лош - да, само че не безусловно проваляне. Може да показа концепцията, че е съумял да спре независимостта, даже да ръководят националистите, само че по-малко коренно и едностранно, той може да изтъкне това като прочут успех. Но съм склонен, че резултатите ще са неприятни за Народната партия и че има доста рецензии към Рахой, че да вземем за пример, в случай че " Граждани " завоюва, това ще се отрази на отношението към партията на национално равнище за сметка на ръководещите на Рахой.
Може ли да се стигне до предварителни избори в цяла Испания?
- Рахой ще направи всичко допустимо да не се случи, тъй като не би имал изгода. " Граждани " усилват поддръжката си сега в цяла Испания, а тази за Народната партия спада. Смятам, че той ще направи всичко по силите си, с цел да може изборите да са чак през 2020 година (когато би трябвало да са постоянните - бел. ред). Икономиката се оправя добре и той ще разчита, че може да завоюва време и да се охлади каталунският спор.
Партиите имаха доста и разнородни оферти в стратегиите си, само че не беше ли идеята за самостоятелност на процедура единствената тематика в акцията?
- За страдание да. Не се говореше за обучение или други значими пълномощия на Женералитат (органите на локалната власт на Каталуня - бел. ред.), нито даже за фирмите, които си потеглиха по време на рецесията. Само за пандиза, за независимостта, без значение дали става дума за партии в лявата или в дясната част на спектъра. Важната тематика беше националната и обществото мощно се сегментира.
Каква беше ролята на каталунския евроскептицизъм в акцията?
- Каталунският шовинизъм - споделян от почти половината от гласоподавателите в Каталуня - си мислеше, че европеизмът може да му предложи решения и да застане на негова страна против Испания и че при рецесия като последната Европейски Съюз ще гледа със благосклонност към идеята на национализма. Когато това не се случи и ръководителят на комисията Жан-Клод Юнкер, Европарламентът, Комисията и Европейският съвет обявиха позициите си, това отприщи евроскептична реакция. В Каталуня немалка част от популацията излезе с обръщение от Европейски Съюз за отбрана на демокрацията - нещо, което предстои на рецензии и е противоречиво, тъй като действително може да се оспори дали идеята може да се свърже с демокрацията, поради раздялите в обществото, нарушеното господство на закона и т. н. Разбира се, може да се усили възприятието на отчаяние и машинация от Европейски Съюз. В каталунския шовинизъм това се вижда - изключително при Пучдемон.
Испански и каталунски вестици неколкократно писаха, че в хода на акцията се стига до испанофобия от каталунците и каталунофобия у испанците. Има ли фактически такива настроения в страната?
- Не, не няма сходни връзки нито у каталунците, нито у останалата част от Испания. В обществените мрежи обаче е елементарно да има противодействия сред поляризирани хора. В момента има доста напрежение в самата Каталуня. Имаше водачи, които демонстрираха испанофобия, расизъм и възприятие за предимство и отправяха сходни заявления - а безспорно имаше такива и от другата страна. Но не трябва да се преувеличава.
Мисля, че Испания прекалено много години преживяваше тероризма на (баската сепаратистка организация) ЕТА. Това не се случи - хората в Испания не отхвърлят баските. В случая на каталунците е малко по-сложно, имаше доста обиди от каталунците към Испания и това провокира у някои яд, а и умора; само че не мисля, че ситуацията е толкоз съществено. Ще има обаче известно съмнение сред тези, които се усещат испанци и другите, които се усещат каталунци. Но приказваме за напрежение на първо място в границите на Каталуня.
Вярвате ли, че резултатът ще се отрази на структурата на Испания и връзките сред Мадрид и самостоятелните области?
- Това е огромният въпрос. Очевидно е, че независимостта не е на дневен ред, тъй като страната е способна да я спре, а и най-много тъй като в самата Каталуня няма недвусмислено болшинство, което да реализира това (на референдума за самостоятелност на 1 октомври гласоподаваха по-малко от половината от гласоподавателите - бел. ред.). Говори се за нова фаза, в която да има конституционна промяна, да се приказва за парите, които получават самостоятелните области, за властта на районните държавни управления. Това би била градивна фаза, която би могла да докара испанската страна до цялостна федерализация. Засега можем единствено да отхвърлим крайните благоприятни условия - самостоятелност, нов референдум, по-голяма концентрация.
През последните пет години имаше необикновен тип пулс. Каталунският шовинизъм си даде сметка, че е мощен, само че не задоволително, с цел да победи Испания. А испанските институции си дадоха сметка, че са мощни и могат да спрат независимостта и че се появява ново испанско национално възприятие, само че те не задоволително мощни, с цел да спрат национализма. Може би урокът би трябвало да е и двете страни, познавайки силата и слабостите си, да са малко по-конструктивни. В този развой обаче би трябвало да бъдат въвлечени и останалите самостоятелни области. Това не може да е въпрос единствено сред Мадрид и Каталуня - има и други 16 - и това може да докара до доста комплициран развой на договаряния. Дано е градивен. За момента съм черноглед поради деликатността на обстановката, само че в дълготраен проект съм оптимист, тъй като не би имало по какъв начин да се избегнат решения, способни да запазят положителното общуване отсега нататък.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (180)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ