Адвокат: При неизбежната отбрана не е необходимо да има съответствие между оръжията на нападател и жертва
По закон всеки има право да пази имуществото, достойнството, достолепието и здравето си, казусът е, че на процедура това не се ползва. Когато някой влиза с щурм в дома ти, той го прави с желание да злоупотреби или да наранява. По случая на доктор Иван Димитров от Пловдив, който простреля крадецът Жоро Джевизов, нахлува в гаража му, с цел да го ограби, последвал е конфликт и пукотевица. По-късно крадецът е открит мъртъв наоколо до дома на доктора. За това дали в тази ситуация се касае за неизбежна самозащита или за съзнателно ликвидиране, има ли несъвършенство в закона и ползва ли се двоен стандарт в правораздаването ни, от Novini.bg попитахме юрист Цанко Стефанов Славчев, член на Софийска адвокатска гилдия.
Според Вас тук касае ли се за неизбежна самозащита или за съзнателно ликвидиране?
Както е известно от теорията и практиката, отбраната е в границите на нужните лимити, когато те не са превишени. Тогава сме изправени пред фигурата на неизбежната защита по чл.12, ал.1 Наказателен кодекс и действието не е публично рисково. Преценката за нуждата на рамките на отбрана и тяхното превишаване постоянно е съответна, в съобразие с данните по делото. В закона няма легално условие отбраняващият се да подбере допустимо най-лек и неусетен за нападателя метод на отбрана, още по-малко да избяга, както и за равноценност сред породените и провокирани вреди. Казаното е по този начин, тъй като законът разрешава практикуване на дейна отбрана. Тогава, когато отбраната очевидно не подхожда на характера и заплахата на нападението, е налице нейно превишаване и сме изправени пред изпълване наличието на нормата на ал.2 на чл.12 Наказателен кодекс.
Съгласно изнесената от Окръжна прокуратура - Пловдив информация, вечерта на 01 против 02 март 2018 година доктор Димитров е бил самичък в дома си. Съпругата и децата му били отвън Пловдив. Около 01.30 ч. на 02 март 2018 година той забелязал, че в гаража му свети, а след това осветлението угаснало и вратата била открехната. За да ревизира какво се случва, към 02.00 часа доктор Димитров се облякъл, взел нелегално притежавания от него револвер, с муниции в пълнителя, напуснал жилището и излязъл на открито, в двора на кооперацията. На вратата на своя гараж се засякъл с Жоро Джевизов, който бил самичък и не се подчинил на думите на обвинения да спре, нито на творби от него изстрел. Вместо това Джевизов се опитал да се измъкне и избяга, като почнал да замеря доктор Димитров с разнообразни предмети, при което последният бил засегнат над глезена. От своя страна доктор Димитров почнал да стреля по Джевизов, до момента в който патроните в пълнителя на револвера му привършили. Един от патроните улучил потърпевшия в гърдите, само че той съумял да избяга и да се добере до мястото, където е открит мъртъв сутринта, защото патронът е засегнал белият му дроб. След като Джевизов напуснал двора на доктор Димитров, последният извикал в дома си собствен другар, с който разчистил двора и опитал да заличи следи, включително и от кръв, както и да събере гилзите. Доктор Димитров двукратно отказал да се обади на тел. 112, макар апелите на приятеля му и на вуйна му. Изхвърлил и нелегално притежавания от него револвер. На сутринта две лица са били молени от него да изтрият наличните записи от видеокамери на притежавани от тях наоколо обекти.
Няма подозрение, че в нощта на деяниято доктор Димитров е защитавал своя живот и жилище. За страдание неговото интензивно държание, осъществено посредством потребление на нелегално притежавано огнестрелно оръжие, изстрелвайки цялостен пълнител, също по този начин необаждането на тел.112, с цел да се потърси своевременна помощ от способените органи, опитът за прикриване на следите, посредством разчистване на кръвта и опита да се изтрият видеозаписите, водят до извода, че в сегашния проблем не е налице институтът на неизбежната защита, а се касае за осъществяване на закононарушения по член 119 от Наказателен кодекс /убийство при превишаване рамките на неизбежна отбрана/ и по член 339 от Наказателен кодекс /държане на муниции за огнестрелни оръжия, без да има за това съответно разрешително/.
Доктор Димитров е могъл да избегне нападението от страна на Жоро Джевизов по различен метод, без да се стига до умъртвяването му, като отбраната е излязла от дължимите лимити и към този момент не подхожда на характера и заплахата на нападението. Наказателният състав на член 119 от Наказателен кодекс е специфичен състав на умишленото ликвидиране, което се санкционира по-леко от елементарното съзнателно ликвидиране по член 115 Наказателен кодекс. Съставът на член 119 от Наказателен кодекс е директно обвързван с института на неизбежната защита и по-конкретно с превишаването й, дефинирано в член 12, алинея 2 Наказателен кодекс. Убийството по член 119 от Наказателен кодекс е осъществено при условия, които не съдържат всички признаци на неизбежната защита по член 12, алинея 1 от Наказателен кодекс, защото липсва другия детайл на този институт-да е налице сходство сред отбраната и характера и заплахата на нападението. Квалификацията по член 119 от Наказателен кодекс е директно обвързвана с превишаване рамките на неизбежната защита.
При неизбежната защита не е належащо да съществува сходство сред оръжието, с което работи нападателят и оръжието, с което се пази нападнатият. При превишаване рамките на неизбежна защита на преценка подлежат не свойствата и характерностите на защитното средство, а дали то е употребявано в подобен размер и активност, че да отблъсне нападението, причинявайки, колкото се може по-леки вреди на нападателя.
Трябва ли да се трансформират текстове в закона, с цел да има по-голяма правдивост?
За страдание сходни случаи у нас не са необичайност. Да, смятам, че института на неизбежната защита би трябвало да бъде изменен, като законодателят следва да подходи извънредно деликатно към тези промени.
Има ли случаи на несъответстващо използване на закона от правоприлагащите органи?
Към сегашния миг има огромна процедура на съдилищата по сходни случаи. Практиката се уеднаквява посредством тълкувателни решения. Тълкувателните решения оказват помощ, с цел да бъде избегнато тъкмо това, а точно несъответстващото използване на закона от правоприлагащите органи.
Има ли двойни стандарти в българското правораздаване? Припомняме, че при подобен случай, иконописецът Иван Опиц, влезе в пандиза за преднамерено убийството на апаш.
Интересен въпрос. В случая няма по какъв начин да приказваме за двоен стандарт, защото следствието по този проблем е в начална фаза. Има осъществени процесуално следствени дейности от проверяващите органи, като допускам, че занапред следва осъществяването на други такива. Едва по-късно и при положение, че се стигне до дело и наказание, тогава ще стане ясно дали има разнообразни стандарти при аналогични случаи.
Трябва ли да се смъкват всички обвинявания от доктора и той да бъде освободен?
Прокуратурата взема решение кое лице да притегли като обвинен и кое не. Отговорът на въпроса следва ли да се смъкват всички обвинявания от лекар Димитров, би трябвало да бъдат преценени съгласно събраните по делото доказателства. Съобразявайки се обаче с изнесената от Окръжна прокуратура - Пловдив информация, смятам, че не би трябвало. Относно освобождението на същия - да, смятам, че не са налице основанията за вземането на най-тежката мярка за отклоняване „ Задържане под стража “ по отношение на лекар Димитров. Същия не е престъпно проявен, живее на домашният си адрес, допускам, че има годен документ за идентичност, работи, има семейство. Не смятам, че същия би могъл да се укрие или да извърши ново закононарушение.
Ще повлияе ли публичният напън върху правосъдното решение?
Вярвам в правосъдната система и се надявам публичния напън да не окаже въздействие върху решението на съда. Все отново той построява своето решение на база всички събрани по делото доказателства. Сигурен съм, че съда ще издаде обективен акт. Чудовищни ли са към този момент размерите на битовата престъпност, изключително в дребните обитаеми места? Министерството на вътрешните работи води статистика по отношение на престъпността, съгласно която с всяка минала година разкриваемостта на закононарушенията се усилва, затова престъпността понижава. Общоизвестно е обаче, че битовата престъпност в дребните обитаеми места е голяма, а разкриваемостта сведена до нула. Считам, че чиновниците на Министерство на вътрешните работи, които са призвани да опазват публичния ред и сигурност, следва да покачат своята подготовка.
Сблъсквали ли сте се с фрапиращи случаи в практиката си?
Предполагам, че от своята процедура, всеки един сътрудник би могъл да уточни най-малко по няколко такива. И точно заради това, с цел да бъдат избегнати сходни случаи, следва всеки жител да поставя повече старания за развиването на своята правна и морална просвета. Вярвам, че всички ние, жителите на страната, бихме могли при повече предпочитание и усърдност, да реализираме огромни резултати.
Адвокат Цанко Славчев е член на Софийска адвокатска гилдия. Професионалното ми развиване в областта на правото стартира през 2004 год., откакто приключих Академията на Министерство на вътрешните работи. През 2009 год., придобива магистърска степен по компетентност „ Право “ в Югозападен университет „ Неофит Рислки “, град Благоевград. Опитът му в наказателното право дължи на годините работа в Министерство на вътрешните работи, бранш Криминална полиция, група „ Престъпления срещу личността “ или така наречен „ Тежки закононарушения “. През 2010 год., започнах работа като юрист в адвокатско сдружение, а през 2011 год. основах лична адвокатска фирма.
Според Вас тук касае ли се за неизбежна самозащита или за съзнателно ликвидиране?
Както е известно от теорията и практиката, отбраната е в границите на нужните лимити, когато те не са превишени. Тогава сме изправени пред фигурата на неизбежната защита по чл.12, ал.1 Наказателен кодекс и действието не е публично рисково. Преценката за нуждата на рамките на отбрана и тяхното превишаване постоянно е съответна, в съобразие с данните по делото. В закона няма легално условие отбраняващият се да подбере допустимо най-лек и неусетен за нападателя метод на отбрана, още по-малко да избяга, както и за равноценност сред породените и провокирани вреди. Казаното е по този начин, тъй като законът разрешава практикуване на дейна отбрана. Тогава, когато отбраната очевидно не подхожда на характера и заплахата на нападението, е налице нейно превишаване и сме изправени пред изпълване наличието на нормата на ал.2 на чл.12 Наказателен кодекс.
Съгласно изнесената от Окръжна прокуратура - Пловдив информация, вечерта на 01 против 02 март 2018 година доктор Димитров е бил самичък в дома си. Съпругата и децата му били отвън Пловдив. Около 01.30 ч. на 02 март 2018 година той забелязал, че в гаража му свети, а след това осветлението угаснало и вратата била открехната. За да ревизира какво се случва, към 02.00 часа доктор Димитров се облякъл, взел нелегално притежавания от него револвер, с муниции в пълнителя, напуснал жилището и излязъл на открито, в двора на кооперацията. На вратата на своя гараж се засякъл с Жоро Джевизов, който бил самичък и не се подчинил на думите на обвинения да спре, нито на творби от него изстрел. Вместо това Джевизов се опитал да се измъкне и избяга, като почнал да замеря доктор Димитров с разнообразни предмети, при което последният бил засегнат над глезена. От своя страна доктор Димитров почнал да стреля по Джевизов, до момента в който патроните в пълнителя на револвера му привършили. Един от патроните улучил потърпевшия в гърдите, само че той съумял да избяга и да се добере до мястото, където е открит мъртъв сутринта, защото патронът е засегнал белият му дроб. След като Джевизов напуснал двора на доктор Димитров, последният извикал в дома си собствен другар, с който разчистил двора и опитал да заличи следи, включително и от кръв, както и да събере гилзите. Доктор Димитров двукратно отказал да се обади на тел. 112, макар апелите на приятеля му и на вуйна му. Изхвърлил и нелегално притежавания от него револвер. На сутринта две лица са били молени от него да изтрият наличните записи от видеокамери на притежавани от тях наоколо обекти.
Няма подозрение, че в нощта на деяниято доктор Димитров е защитавал своя живот и жилище. За страдание неговото интензивно държание, осъществено посредством потребление на нелегално притежавано огнестрелно оръжие, изстрелвайки цялостен пълнител, също по този начин необаждането на тел.112, с цел да се потърси своевременна помощ от способените органи, опитът за прикриване на следите, посредством разчистване на кръвта и опита да се изтрият видеозаписите, водят до извода, че в сегашния проблем не е налице институтът на неизбежната защита, а се касае за осъществяване на закононарушения по член 119 от Наказателен кодекс /убийство при превишаване рамките на неизбежна отбрана/ и по член 339 от Наказателен кодекс /държане на муниции за огнестрелни оръжия, без да има за това съответно разрешително/.
Доктор Димитров е могъл да избегне нападението от страна на Жоро Джевизов по различен метод, без да се стига до умъртвяването му, като отбраната е излязла от дължимите лимити и към този момент не подхожда на характера и заплахата на нападението. Наказателният състав на член 119 от Наказателен кодекс е специфичен състав на умишленото ликвидиране, което се санкционира по-леко от елементарното съзнателно ликвидиране по член 115 Наказателен кодекс. Съставът на член 119 от Наказателен кодекс е директно обвързван с института на неизбежната защита и по-конкретно с превишаването й, дефинирано в член 12, алинея 2 Наказателен кодекс. Убийството по член 119 от Наказателен кодекс е осъществено при условия, които не съдържат всички признаци на неизбежната защита по член 12, алинея 1 от Наказателен кодекс, защото липсва другия детайл на този институт-да е налице сходство сред отбраната и характера и заплахата на нападението. Квалификацията по член 119 от Наказателен кодекс е директно обвързвана с превишаване рамките на неизбежната защита.
При неизбежната защита не е належащо да съществува сходство сред оръжието, с което работи нападателят и оръжието, с което се пази нападнатият. При превишаване рамките на неизбежна защита на преценка подлежат не свойствата и характерностите на защитното средство, а дали то е употребявано в подобен размер и активност, че да отблъсне нападението, причинявайки, колкото се може по-леки вреди на нападателя.
Трябва ли да се трансформират текстове в закона, с цел да има по-голяма правдивост?
За страдание сходни случаи у нас не са необичайност. Да, смятам, че института на неизбежната защита би трябвало да бъде изменен, като законодателят следва да подходи извънредно деликатно към тези промени.
Има ли случаи на несъответстващо използване на закона от правоприлагащите органи?
Към сегашния миг има огромна процедура на съдилищата по сходни случаи. Практиката се уеднаквява посредством тълкувателни решения. Тълкувателните решения оказват помощ, с цел да бъде избегнато тъкмо това, а точно несъответстващото използване на закона от правоприлагащите органи.
Има ли двойни стандарти в българското правораздаване? Припомняме, че при подобен случай, иконописецът Иван Опиц, влезе в пандиза за преднамерено убийството на апаш.
Интересен въпрос. В случая няма по какъв начин да приказваме за двоен стандарт, защото следствието по този проблем е в начална фаза. Има осъществени процесуално следствени дейности от проверяващите органи, като допускам, че занапред следва осъществяването на други такива. Едва по-късно и при положение, че се стигне до дело и наказание, тогава ще стане ясно дали има разнообразни стандарти при аналогични случаи.
Трябва ли да се смъкват всички обвинявания от доктора и той да бъде освободен?
Прокуратурата взема решение кое лице да притегли като обвинен и кое не. Отговорът на въпроса следва ли да се смъкват всички обвинявания от лекар Димитров, би трябвало да бъдат преценени съгласно събраните по делото доказателства. Съобразявайки се обаче с изнесената от Окръжна прокуратура - Пловдив информация, смятам, че не би трябвало. Относно освобождението на същия - да, смятам, че не са налице основанията за вземането на най-тежката мярка за отклоняване „ Задържане под стража “ по отношение на лекар Димитров. Същия не е престъпно проявен, живее на домашният си адрес, допускам, че има годен документ за идентичност, работи, има семейство. Не смятам, че същия би могъл да се укрие или да извърши ново закононарушение.
Ще повлияе ли публичният напън върху правосъдното решение?
Вярвам в правосъдната система и се надявам публичния напън да не окаже въздействие върху решението на съда. Все отново той построява своето решение на база всички събрани по делото доказателства. Сигурен съм, че съда ще издаде обективен акт. Чудовищни ли са към този момент размерите на битовата престъпност, изключително в дребните обитаеми места? Министерството на вътрешните работи води статистика по отношение на престъпността, съгласно която с всяка минала година разкриваемостта на закононарушенията се усилва, затова престъпността понижава. Общоизвестно е обаче, че битовата престъпност в дребните обитаеми места е голяма, а разкриваемостта сведена до нула. Считам, че чиновниците на Министерство на вътрешните работи, които са призвани да опазват публичния ред и сигурност, следва да покачат своята подготовка.
Сблъсквали ли сте се с фрапиращи случаи в практиката си?
Предполагам, че от своята процедура, всеки един сътрудник би могъл да уточни най-малко по няколко такива. И точно заради това, с цел да бъдат избегнати сходни случаи, следва всеки жител да поставя повече старания за развиването на своята правна и морална просвета. Вярвам, че всички ние, жителите на страната, бихме могли при повече предпочитание и усърдност, да реализираме огромни резултати.
Адвокат Цанко Славчев е член на Софийска адвокатска гилдия. Професионалното ми развиване в областта на правото стартира през 2004 год., откакто приключих Академията на Министерство на вътрешните работи. През 2009 год., придобива магистърска степен по компетентност „ Право “ в Югозападен университет „ Неофит Рислки “, град Благоевград. Опитът му в наказателното право дължи на годините работа в Министерство на вътрешните работи, бранш Криминална полиция, група „ Престъпления срещу личността “ или така наречен „ Тежки закононарушения “. През 2010 год., започнах работа като юрист в адвокатско сдружение, а през 2011 год. основах лична адвокатска фирма.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ