50 години народът плаща заема Земеделски каси
По времето, когато ръководи държавното управление на Константин Стоилов, страната ни е в тежка икономическа рецесия. За да се излезе от ситуацията, е належащо сключването на външни заеми. Един от тях – този на земеделските каси от 1896 година, е подписан видимо за възстановяване ситуацията на селските стопани, само че същинската му цел е обслужване на държавния дълг.
При договарянето му министър председателят съумява да въвлече непознатите банки в конкурентна битка, която стига даже до смяна на изискванията по заема по два пъти дневно.
Управлението на Народната партия на Константин Стоилов прави опити за бърза стабилизация на финансовото състояние на страната. Министър-председателят дава път на заемната политика с френски и австрийски банки.
Парите са предопределени основно за откупуване на издигнатата до Освобождението железопътна мрежа, за създаване на нови линии, за оформянето на шосейната инфраструктура и за довършването на двете черноморски пристанища – Варненското и Бургаското.
На 27.02.1896 година, Стоилов и финансистите му, сред които видно място заема Иван Гешов, вземат решение да сключат 10-милионен заем за земеделските каси. По това време капиталът на касите бил на пръв взор непълен за потребностите за развиване на селското стопанство. От своя разбор Стоилов в действителност схванал, че касите държали в ръцете си огромни стойности. Докторът предполагал, че в очите на другите настояването на заем за земеделските каси ще наподобява прочувствено.
На 02.02.1896 година, Димитър Станчов, който бил изпратен да води договарянията с шефовете на банката, снове в салоните на известни австрийски политици, престолонаследникът Фердинанд приема православното изповедание, като кръстник става самият съветски император. Князът незабавно е приет от Русия, а по-късно и от останалите страни, подписали Берлинския контракт. Това към този момент вбесява австрийския император.
Въпреки изпратената от Григор Начович депеша до шефа на „ Лендербанк “, в устрема си да подкрепи задачата на Станчов, банката отхвърля заема – в тези среди сантименталности не съществуват.
В този тъмен миг обаче се появява светлина в тунела – френският дипломат П Камбон и съветският дипломат Нелидов, вземат решение да оказват помощ на нашите министри, с цел да имат повече въздействие в София и на Балканите. Не след дълго от Париж идва съответно предложение за новия заем. За 10-млиионния заем се желало да заложат заемите и заложените парцели в Земеделските каси.
Пред Народното събрание, Стоилов изтъкнал, че заемът се прави за земеделските каси и за угаждане потребностите на земеделското население. В последна сметка обаче заемът бил изразходван за разноските на държавния дълг.
Формално подписаният заем от 1896 година под името „ аграрни каси “ възлиза на стойност 70 млн. лв. самонараснала стойност и бил изплащан от българския народ цели 50 години.
Източник: Уикенд
