Как се посреща най-дългата нощ в годината в различните страни?
По време на зимното слънцестоене земното величие се намира на най-голямото ъглово разстояние от небесния екватор. В Северното полукълбо това астрономическо събитие се случва на 22 декември (21 декември през високосните години). Различните нации тълкували слънцестоенето по собствен метод, само че в множеството култури той е знак на прераждане, обзет от легенди и вярвания. За това по какъв начин се посреща най-дългата нощ в годината в разнообразни страни излиза наяве от материала на РИА Новости.
© БГНЕС
Исландия
Исландците честват Йол на 22 декември - в превод от скандинавски " колело ". През Средновековието на този ден по нивите се плаят огньове и благославят реколтата, като се пие лют сайдер. Децата обикалят по домовете със алегорични дарове: ябълка, представляваща Слънцето, клончета от карамфил - знак на безсмъртието и стръкове жито - за добра годишна продукция. Отгоре всичко е поръсено с брашно, което означаваше триумф, светлина и живот. В Исландия имат вяра в голяма йолска котка с огнени очи. На непослушните деца и лентяите, които не са готови за зимното слънцестоене, им дават обещание, че чудовището ще пристигна в къщата и ще изяде приготвената вечеря.
Индия
В Индия този празник се назовава Санкранти. Той е отдаден на бога на слънцето Суря. Празнуват го в средата на януари, запалвайки огньове предната вечер - знак на слънчевата топлота, затопляща земята. Индусите украсяват вратите на къщите с листа от манго, а на пометените подове рисуват с брашно. В центъра на рисунката е жълто цвете и куп кравешки тор (кравата е свещено животно измежду индусите). За обяд те ядат млечна оризова каша: локалните имат вяра, че тя способства за смирението и възвишението на мисълта. Уличните празненства постоянно са съпроводени от каляска, украсена с цветни гирлянди и флагове - знак на виталния път. Мъжете я карат под съпровода на тромпети и барабани, заобиколени от акробати и артисти.
Русия
В Русия празникът на зимното слънцестоене от дълго време се назовава Коляда (по името на едно от божествата на античните славяни). На този ден в езически времена чествали Нова година и се разхождали - обикаляли улиците в маски на животни, пеейки обичайни коледни песни. Един от главните атрибути на празника е колело, символизиращо Слънцето, което набира мощ след Коляда. Занасяли го в планината, подпалвали го и го пускали. Момичетата гадаели в най-дългата нощ през годината, защото се счита, че по това време границата сред света на хората и извънземните сили съвсем изчезва. На празничната софра би трябвало да има пайове и каша с мед, а в ъгъла - пиршество за духовете на мъртвите.
Япония
В Япония зимното слънцестоене Тодзи е придружено от любопитни традиции. Традиционно на този ден ядат тиква и взимат гореща вана с локални цитруси юзу (декоративен лимон). Японците са уверени, че тази гала освежава тялото и духа, защищава от заболявания и ободрява: " Ако се къпете с юзу, няма да боледувате цяла година. "
Скандинавия
В скандинавските страни зимното слънцестоене се отбелязва на 13 декември. Този ден е отдаден на Света Лусия - съгласно легендата тя стояла с фенер на фар и осветявала пътя на брачна половинка си, който влизал в морето. Зли демони умъртвили дамата, само че даже след гибелта й бил забелязан фантом с фенер на скалата. В наше време в Стокхолм и Хелзинки на 13 декември се организира специфична гала: като въплъщение на Лусия, едно от девойките е облечено в бяла рокля и на нея ѝ поставят венец от горящи свещи. Тогава стартира шествието на кукерите. На масата вкъщи се сервират кифлички с шафран, рулца със стафиди, джинджифилови бисквитки и греяно вино.
Иран
Иранците от антични времена означават Шаб-е Ялда. Празникът се празнува в последния ден от Персийския месец Азар. На този ден е всекидневно цялото семейство да се събере у дома и да се четат стихове. Масата е украсена със свещи, които оказват помощ да се преживее най-дългата нощ в годината. За храна има наложително дини, нар и ядки. Смята се, че тези ястия ще предпазят тялото от заболявания през зимата. В края на 13 век иранският стихотворец Саади написа в своята стихосбирка: " Тази заран няма да пристигна, до момента в който не свърши нощта на Ялда. "
Китай
Тук на 22 декември се чества Дунчжи. В античен Китай се считало, че този празник е тясно обвързван с концепцията за салдото на ин и ян: от зимното слънцестоене стартира нов цикъл и се задейства мъжката мощ на природата, ян. Императорът канел астрономи и гадатели при него за вълшебен ритуали и жертвоприношения. В деня на Дунчжи е всекидневно да се поменат предците и да се вършат жертвоприношения под формата на ритуални пари. В северната част на Китай се подготвят „ кнедли за зимно слънцестоене “, а на юг вършат танъюан - цветни топки от оризово брашно.
© БГНЕС Исландия
Исландците честват Йол на 22 декември - в превод от скандинавски " колело ". През Средновековието на този ден по нивите се плаят огньове и благославят реколтата, като се пие лют сайдер. Децата обикалят по домовете със алегорични дарове: ябълка, представляваща Слънцето, клончета от карамфил - знак на безсмъртието и стръкове жито - за добра годишна продукция. Отгоре всичко е поръсено с брашно, което означаваше триумф, светлина и живот. В Исландия имат вяра в голяма йолска котка с огнени очи. На непослушните деца и лентяите, които не са готови за зимното слънцестоене, им дават обещание, че чудовището ще пристигна в къщата и ще изяде приготвената вечеря.
Индия
В Индия този празник се назовава Санкранти. Той е отдаден на бога на слънцето Суря. Празнуват го в средата на януари, запалвайки огньове предната вечер - знак на слънчевата топлота, затопляща земята. Индусите украсяват вратите на къщите с листа от манго, а на пометените подове рисуват с брашно. В центъра на рисунката е жълто цвете и куп кравешки тор (кравата е свещено животно измежду индусите). За обяд те ядат млечна оризова каша: локалните имат вяра, че тя способства за смирението и възвишението на мисълта. Уличните празненства постоянно са съпроводени от каляска, украсена с цветни гирлянди и флагове - знак на виталния път. Мъжете я карат под съпровода на тромпети и барабани, заобиколени от акробати и артисти.
Русия
В Русия празникът на зимното слънцестоене от дълго време се назовава Коляда (по името на едно от божествата на античните славяни). На този ден в езически времена чествали Нова година и се разхождали - обикаляли улиците в маски на животни, пеейки обичайни коледни песни. Един от главните атрибути на празника е колело, символизиращо Слънцето, което набира мощ след Коляда. Занасяли го в планината, подпалвали го и го пускали. Момичетата гадаели в най-дългата нощ през годината, защото се счита, че по това време границата сред света на хората и извънземните сили съвсем изчезва. На празничната софра би трябвало да има пайове и каша с мед, а в ъгъла - пиршество за духовете на мъртвите.
Япония
В Япония зимното слънцестоене Тодзи е придружено от любопитни традиции. Традиционно на този ден ядат тиква и взимат гореща вана с локални цитруси юзу (декоративен лимон). Японците са уверени, че тази гала освежава тялото и духа, защищава от заболявания и ободрява: " Ако се къпете с юзу, няма да боледувате цяла година. "
Скандинавия
В скандинавските страни зимното слънцестоене се отбелязва на 13 декември. Този ден е отдаден на Света Лусия - съгласно легендата тя стояла с фенер на фар и осветявала пътя на брачна половинка си, който влизал в морето. Зли демони умъртвили дамата, само че даже след гибелта й бил забелязан фантом с фенер на скалата. В наше време в Стокхолм и Хелзинки на 13 декември се организира специфична гала: като въплъщение на Лусия, едно от девойките е облечено в бяла рокля и на нея ѝ поставят венец от горящи свещи. Тогава стартира шествието на кукерите. На масата вкъщи се сервират кифлички с шафран, рулца със стафиди, джинджифилови бисквитки и греяно вино.
Иран
Иранците от антични времена означават Шаб-е Ялда. Празникът се празнува в последния ден от Персийския месец Азар. На този ден е всекидневно цялото семейство да се събере у дома и да се четат стихове. Масата е украсена със свещи, които оказват помощ да се преживее най-дългата нощ в годината. За храна има наложително дини, нар и ядки. Смята се, че тези ястия ще предпазят тялото от заболявания през зимата. В края на 13 век иранският стихотворец Саади написа в своята стихосбирка: " Тази заран няма да пристигна, до момента в който не свърши нощта на Ялда. "
Китай
Тук на 22 декември се чества Дунчжи. В античен Китай се считало, че този празник е тясно обвързван с концепцията за салдото на ин и ян: от зимното слънцестоене стартира нов цикъл и се задейства мъжката мощ на природата, ян. Императорът канел астрономи и гадатели при него за вълшебен ритуали и жертвоприношения. В деня на Дунчжи е всекидневно да се поменат предците и да се вършат жертвоприношения под формата на ритуални пари. В северната част на Китай се подготвят „ кнедли за зимно слънцестоене “, а на юг вършат танъюан - цветни топки от оризово брашно.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ