По време на Втората световна война, в Олдърни – малко

По време на Втората международна война, в Олдърни – малко парче земя на Британските острови на Ламанша, се обитава нацисткият концентрационен лагер Силт.

Според National Geographic историята на лагера не е изследвана научно през последните 75 години, от края на Втората международна война, до момента в който през предишното десетилетие група археолози не отпътуват за Силт.

В това ново изследване, оповестено в списанието Antiquity, откривателите разкриват по какъв начин нацисткия лагер на острова се трансформира с течение на времето, преминавайки от място на няколкостотин пандизчии до безусловно работещ концентрационен лагер, в който живеят 1000 души.

Най-важното е, че проучването се концентрира в ужасяващите изтезания и принуждение, породени на пандизчиите на островa, като открива свирепост, която с времето се е отмила от недокосваните крайбрежия на острова. Едно от тях е под земята тунел, открит от откриватели, който евентуално е употребен за превозване на дами пандизчии до вила, която служи и като обществен дом наоколо до лагера.

Според археолога Каролайн Стърди Коулс, основен създател на публикацията, макар че някои локални поданици на Олдърни поддържат напъните на изследването, английските управляващи, както и друга част от локални поданици не се радват изключително да се вади историята на нацисткия лагер.

„ Като английски жител и откривател не бях чувал за зверствата, осъществени в Олдърни по време на Втората международна война, до момента в който не започнах изследването за докторантурата си “, споделя Стърди Колс, която преподава археология на споровете и следствие на геноциди в Университет в Стафордшир в Англия. „ Беше ми прочут фактът, че германците са окупирали островите по Ламанша, само че в действителност не знаех, че са построили тези лагери. “

Нацистите стъпват на островите по Канала през юли 1940 година, откакто Франция попадна в ръцете им.

Те не губят време и ги прибавят като постове към бреговата си отбранителна система „ Атлантическа стена “, която се простира по западния завършек на Европа. Нацистите основават лагера Силт, с цел да изградят укрепления на острова.

Проучването на концентрационния лагер стартира през 2010 година. Колс и нейният екип употребяват археологически способи от криминалистиката, с цел да учат исторически въздушни фотоси и архивни записи, посредством които да реконструират историята на лагера.

Те употребява също и системата LiDAR – радар, който прониква в земята и на процедура е метод за проучване без да се копае в земята и да се рискува цялостта на възможни находки. По принцип LiDar става все по-популярен измежду археолозите, работещи в сензитивна среда.

Сред най-значимите им открития е под земята тунел на мястото на лагера, който води до дома на коменданта. Изглежда, че тунелът се употребява постоянно и откривателите считат, че може да е бил за транспорт на дами, с цел да бъдат „ отведени в бардака във вилата “.

Въз основа на архивните и археологически данни откривателите съумяха да основат 3D модел на лагера Силт и да проследят архитектурното развиване на обекта през годините. Физическите елементи, които съумяват да реконструират, съответстваха с разкази на очевидците, които помнят съвсем забравения лагер за изтезания.

Когато нацистите си потеглят от островите, откакто губят войната, английските управляващи организират голям брой следствия и снемат ужасяващите показания на стотици очевидци. Един изключително кървясъл роман идва от испанец и пандизчия в лагера на име Франсиско Фонт, който си спомня за човек, „ нанизан “ на основната врата в продължение на четири дни, откакто бойците от лагера вземат решение, че е откраднал самун.

Други описват за побои, набези с кучета и престрелки. Когато пандизчия почине, очевидци споделят, че на лекаря в лагера е подредено да подписва авансово отпечатани свидетелства за гибел, в които като причина за гибелта постоянно са вписвани неща като като „ нарушена циркулация “ или „ сърдечна непълнота “, без въобще да се изследва тялото. „ Това има значение за причинителите, в случай че те са следени от цивилното население “, изясни историкът Пол Сандърс, който написа за немската окупация на островите.

Олдърни като съвсем изолирано място затруднява доставките на храна от континенталната част, което утежнява към този момент печалното количество на порциите, предоставяни на пандизчиите.

Докато нацистите записват 103 публични смъртни случаи на пандизчии в Силт, откривателите считат, че същинската численост е повече от 700.

„ Все още има дребна група хора, които желаят да оставят предишното зад себе си и да продължат, без да го гледат прекомерно доста “, споделя Греъм Маккинли, законодател от Олдърни, за новото изследване. „ Вярвам, че би трябвало да вършим доста повече, с цел да покажем на света какво в действителност се е случило тук. “