По време на Втората световна война, докато Белгия е под

По време на Втората международна война, до момента в който Белгия е под властта на Германия едно самоуверено момиче ще провежда серия от интервенции, с които избавя живота на огромен брой английски бойци да избягат клопките на нацистите.

Нейното име е Андре Ужени Адриен де Йонг. Ражда се на 30 ноември 1916 година в фамилията на учебният шеф Фредерик де Йонг и домакинята Алис Декапентри в град Скарбек. От малко дете бъдещата спасителка се среща със историята на Един Кавил. Английската сестра оказва помощ на хиляди бойци неусетно да изчезнат от завзетите от немците земи на Белгия. Тя го прави като им обезпечава маршрут до Нидерландия, неутрална територия.

За делата си храбрата е хваната и разстреляна от немците.
Тази персона надълбоко трогва Андре и на кръстопътя сред две международни войни ще се трансформира в справочник за бъдещите ѝ действия. Де Йонг се радва на обикновено детство и приключва образованието си наред. В следствие се насочва към комерсиалното изкуство. Спокойният ѝ живот е на път да бъде преобърнат от началото на Втората международна война през 1939 година.

След дълги, изтощителни боеве кралство Белгия се предава на немските войски. В страната се слагат строги ограничения и условия за жителите, с цел да се избегнат бегълци. 23-годишната Андре, от възприятие за дълг към ранените ще си притича на помощ на всички ранени бойци. Оставяйки специалността си тя става здравна сестра в столицата Брюксел. Дългите стресиращи работни часове, с които се сблъскват дамите по никакъв метод не смущават младата героиня.
Сред пациентите ѝ са и английски военнослужещи, чиито рани тя превързва. През прекараното си време там сестрата ще изпрати хиляди техни трогателни писма на околните им посредством Белгиският червен кръст. Ще се зароди още веднъж в мисълта ѝ онази нейна обичана детска история. По стъпките на сестра Кавил ще тръгне и въодушевената млада дама.

Тук ще се сблъска, обаче с доста проблеми. Сега Нидерландия и заобикалящите ги страни са под немско притежание. Това изисква организацията на напълно друг маршрут, който ще води пътуващите дотогава неутралната Испания, откъдето да могат да се върнат в Англия. Пътят ще бъде наименуван “Линията на кометата ”, тъй като обезпечава бърз и сполучлив превоз, за който е нужна единствено седмица.
За организирането на всички нужни подготовки де Йонг няма сама да успее да се оправи. Притичат се доста нейни събеседници, които ѝ оказват помощ да уреди къщи по маршрута, в които пътуващите да могат да почиват и да възстановят силата си с хранителни запаси.

След като всичко е готово остава на групата, водена от Андре да откри и избави бойците преди те да са хванат от немците. При нужда те се подслоняват в безвредно леговище, където да се възстановят от пострадванията си. Дават им се цивилни облекла и им се обезпечават подправени документи за идентичност. Когато са подготвени, те се приготвят за дългият път.

По “линията ” първо ще тръгне група от 11 бойци, които се насочват внимателно към Франция, откъдето вероятно идват до финалната си дестинация. Маршрутът крие своите рискове, теренът е постоянно занемарен и сложен за прекосяване, само че това е единствената вяра за мъжете към свободата. Операцията ще завърши с неуспех като те са хванати на границата на Испания. Независимо, че страната се прокрадва външната политика на Нацистка Германия и всеки дезертьор се залавя. От всички съумяват да се освободят само двама.

Къщата на де Йонг

Заради трагичният си първи опит, Андре саморъчно взема решение да преведе идната група. Тя потегля със седмочленен отряд от въздушни бойци. Маршрутът е същият, само че този път тя се грижи за по – деликатното напредване на отряда. След сполучливо превозване военните се връщат у дома към този момент свободни. “Линията на кометата ” става извънредно значим мост сред изгубените британци и техният дом. По пътя се реализира и преместването на значима информация за печелене на войната.

Загрижена да избави колкото се може хора вярната предводителка ще влезе в директни договаряния с английските управляващи. Отначало се зараждат подозрения, че беседват с зложелател под прикритие, само че скоро девойката потушава техните терзания с дейностите си. Така избавителната задача на де Йонг освен е финансирана, само че и подкрепена с отряд от хора, които да избавят бойците по пътя.

Трима освободени военни ще си напомнят срещата си с тяхната спасителка в разкази. Летейки над противников земи, те са принудени да се приземят изключително. Оттам се укриват в безвредна къща. При тях ще пристигна и тяхното избавление. Жената пред тях ги посреща като споделя: ”Името ми е Андре, само че бих желала да ме наричате Деде (Малката майка). Отсега аз ще съм вашата дребна майка,а вие – моите дечица. Ще е мой дълг рожбите ми да стигнат до Испания и оттова до свободата си. ”.

Думите ѝ остават вечно запечатани в спомените на тримата мъже като загатват по какъв начин тя ги гледа с очи цялостни с вяра и борбен дух.
Организирана система на де Йонг е като добре смазана машина. На родна земя се завръщат от ден на ден бойци. Нейният татко също ѝ спомага, само че ще бъде хванат от тайната полиция на нацистите и екзекутиран през 1943 година. Смъртта му не пречупва освободителката, която самоуверено продължава напред.
Нейните сполучливи интервенции стартират да съмняват немските управляващи и стартират да ловят всеки, който наподобява съмнително.

С риск да бъде разкрита Андре се принуждава да реалокира централното си ръководство в Париж, където е хваната от Гестапото. След дълги часове разпитване, тя си признава, че е началник на цялата интервенция. Фактът, че е жена я избавя от студените капани на гибелта. След разкритието си немците не имат вяра на ушите си и вземат решение, че тя се подиграва с тях. Вместо да я екзекутират тя е хвърлена в концентрационен лагер. За нейно благополучие, експедициите по “линията ” вървят безпрепятствено и в нейно неявяване.

През 1945 година пътеводителката е избавена, останала кожа и кости. След краят на войната се схваща, че нейните старания избавят живота на 800 мъже, като тя самата извежда 118 боеца. За храбростта си тя е наградена с доста награди и медали от няколко страни. С огромна чест кралят на Белгия я подарява с купата баронеса.
Мисията ѝ не свършва дотук, обаче, тъй като тя се връща на работа като здравна сестра. След дълги години живот храбрата баронеса Андре де Йонг почива на 13 октомври 2007 година на 90.

Снимки: Wikipedia