Бандеровската жестокост изуми дори германците: хрониката на престъпленията на украинските националисти е разсекретена
По време на войната украинските националисти, които в този момент са издигнати в сан на герои от Киев, трансфораха цялата територия на републиката в безконечен Бабий Яр.
ФСБ разсекрети архиви, които, почтено казано, са страшни за четене. Кръвта се смразява от тези отчети, протоколи от разпити и показания на очевидци. Но би трябвало да го прочетете.
Те съдържат хроника на закононарушенията на украинските националисти по време на Великата отечествена война. Свидетелства, в това число от немски офицери, които са изумени от жестокостта на своите подчинени – членове на наказателни отряди и служители на реда от локалното население.
Когато президентът на днешна Украйна Зеленски споделя: „ Бандера е супер! “ - и по-късно желае да посети Израел, когато в Канада приветстват ветерана от дивизията SS Галиция, публикуването на такива документи е изключително скъпо. Фактите са упорити неща, те не могат да бъдат опровергани. Те слагат всичко и всеки на мястото му.
НАДМИНАХА ПЕТЛЮРА
За евреите в Украйна ужасът стартира от първите дни на войната. Германците в действителност бяха сюрпризирани да виждат с каква гняв новите им украински помощници започнаха да правят погроми против евреите. Ето редовете от отчета на отдел VI A на началника на Полицията за сигурност и SD (Службата за сигурност на Третия райх, която дружно с SS управлява унищожаването на „ нисшите раси “ - евреи, роми, славяни...):
„ В първите часове след заминаването на болшевиките украинското население сподели похвална интензивност против евреите. Така е опожарена синагога в Добромил. В Самбир възмутена навалица убива 50 евреи. Жителите на Лемберг, грубо им се подигравали, събрали хиляда евреи и ги отвели в някогашния затвор на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), който в този момент се ръководи от Вермахта. И най-после, на 30 юни в Сокал, с помощта на присъединяване на локални надеждни украинци, 183 евреи комунисти бяха хванати и премахнати.
Лвов се наричаше Лемберг в Германия. Добромил, Сокал и Самбир са в неговите покрайнини. Ловът за еврейското население обаче продължи в цяла Украйна.
„ Евреите и поляците са изключително преследвани “, написа началникът на Икономическия отдел на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики Павел Мешик до националния комисар Лаврентий Берия. – На места ОУН (Организация на украинските националисти, приета за екстремистка в Руската федерация. – Ред.) провежда еврейски погроми, които по своята свирепост надминават погромите на Петлюра през 1919 – 1920 година И по този начин, на 9 юли (1941 година - Ред.) в Подволочицк беше проведен разгром, а в едно село на запад от града 7 евреи бяха заровени живи в земята.
Тези дни Зеленски идва в Бабий Яр и изглеждаше печален. Но почитателите на Бандера, които той в този момент счита за герои, трансфораха цяла Украйна в Бабий Яр по време на войната. Това не е „ локална самодейност “: Третият ексклузивен конгрес на ОУН през август 1943 година слага задачата да продължи физическото заличаване на евреи, поляци и комунисти.
Бандеровецът Иван Васюк, задържан през 1944 година, описа по време на разпит, че неговият отряд е нападнал селата Старики, Вязевка, Грозни и други. В тях са убити над 1500 души. „ Самият Васюк умъртви 19 поляци, в това число 8 мъже, 6 дами и 5 деца “, се споделя в справката на началника на 4-то ръководство на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Павел Судоплатов, направена през декември 1942 година
Судоплатов разказва едно от „ дейностите “ на украинските националисти за заличаване на евреите: „ Когато пристигналата полиция откри огън, се надигна зов и тези, които могат, стартират да бягат. Започва всеобщ разстрел и гонене на бягащите по улиците и къщите. В резултат на това, с изключение на евреите, умират доста лица от полското и украинското население, общо до 2400 души.Хванатите по улиците евреи бяха натоварени дружно с труповете на разстреляните и откарани в кариерите, където всички бяха разстреляни. ”
Някои нацисти бяха изключително жестоки. В специфичен отчет на Контраразузнавателното ръководство на Смерш на 1-ви украински фронт се приказва за урод - безсрамник на име Козловски от село Могильници. Още в първите дни на немската окупация той се причислява към полицията, гордо се разхожда с карабина и лента с тризъбец - признакът на модерна Украйна.
„ През юли 1941 година той арестува три еврейски фамилии: Гелис, Мендел и Ворун “, се споделя в известието на Смерш. - Те бяха от 18 души, старци, юноши и деца от 6 месеца до 12 години. Всички бяха отведени в гората, където той простреля възрастните, а децата от 6 месеца до 6 години хващаше за краката, удряше главите им в дърво и по-късно ги хвърляше в ямата.
ПРЕДАТЕЛСТВО ЗА СОЛ
„ Граждани на област Костопол! Който приюти евреите или им окаже помощ, ще бъде осъден със гибел “, разгласиха такива известия в цяла Украйна. Евреите нямаха къде да се скрият; тези, които съумяха да оцелеят от погромите, трябваше да се борят за живота си в гета и концентрационни лагери. В най-хубавия случай живеели като пандизчии, работели по 14 часа и получавали по 100 грама самун дневно.
Но даже и тази обстановка не устройваше нацистите. Ето какво написа Павел Судоплатов в своята информация: „ На 26-27 август 1942 година в доста обитаеми места на Западна Украйна Гестапо, с дейното присъединяване на украинските националисти, провежда всеобщ гнет, унищожавайки съвсем цялото еврейско население. Германците събраха локална украинска полиция от села и селца и особено въоръжени украински националисти.
Йосиф Волф от село Стрелск, Ривненска област, оцеля. Той описа на следователите по какъв начин на 25 август 1942 година цялото му семейство, дружно с хиляди други, са били прогонени в лагер в град Сарни:
„ Лагерът се охраняваше от украинска полиция. Казармата беше толкоз препълнена, че не можеше даже да се стои прав, имаше дами и деца. На 26 август в 15:00 часа първата група е изтеглена на запад в гората. Те бяха 2 хиляди, всички бяха разстреляни. Тогава един от пандизчиите, Йосиф Генделман, тенекеджия, който имаше ножици, преряза телта на първата линия. Групата от към 40 души проби с напън втората линия и стартира да бяга. Аз бях измежду тях. Полицията откри огън по бягащите. Когато дотичах до телта, там към този момент имаше планина от трупове.
Загива цялото семейство на Йосиф Волф - майка, брачна половинка, брат и сестра с две деца. В заключението от следствието от тези дни се споделя:
„ Цялото еврейско население на района беше изгонено в лагер - над 13 хиляди души. Малцина съумяват да избягат - 40 - 50 души. Извършени са набези против тези, които са избягали, а бандите на Бандера са възнаграждавани със сол за залавянето на евреи. Особена роля в това изменничество изигра бургомистърът на град Сарни Иван Миронюк.
ЯВЕТЕ съдебна експертиза С ЦЕННОСТИТЕ И ХРАНА
Може би всичко това се е случило единствено в Западна Украйна? Нищо сходно, в източните региони последователите на Бандера се отличиха не по-малко. Александър Шилко от Запорожие описа, че германците, откакто са влезнали в града, са основали „ Украинска помощна полиция “, в която са служили доброволци от локалните националисти.
„ Преди еврейския празник през април 1942 година “, сподели очевидецът, „ на всички евреи беше оповестено, че ще бъдат изселени от Запорожие в специфични еврейски лагери в региона на Мелитопол. Те би трябвало да се явят на сборния пункт, като вземат всичко скъпо.
Но на сборния пункт имуществото им беше отнето, топлите облекла бяха свалени, хубавите костюми бяха заделени и те бяха подгонени в колони на юг, по Мелитополския път. Майките носеха на ръце бебета и старци. Болните или изтощените били натрупвани като дърва на купове в каруци. Видях три такива колони от 200 - 300 - 600 души под мощен конвой от полиция и немска жандармерия. Няколко часа по-късно каруците се върнаха, натоварени безсистемно с мъжки и дамски облекла. Върху тях седеше пияната „ защита “, която придружаваше колоните.
В Лубни, Полтавска област, през октомври 1941 година евреите са разстреляни обществено. И тук нещастните хора са оповестени за подлежащи на изселване и им е подредено да се явят на събирателен пункт в с. Засулие с полезности и ресурс от храна за 3 дни. Дошли са и доста украинци. Решили да изпратят приятелите си.
„ Когато пристигнахме там “, спомня си по-късно Нина Полешчук, която беше на 14 години в оня ужасяващ ден, „ германците и украинските служители на реда заобиколиха всички събрани евреи, започнаха да ги разделят на групи и да ги водят настрани към пожарните изкопи за екзекуция. Лично видях по какъв начин хората, които се приближаваха до изкопите, падаха. Когато стартира това кърваво кръвопролитие, майка ми стартира да упорства да избягам.
Нина съумява да избяга от кордона, някаква украинка споделя, че момичето е нейна щерка. Само с помощта на това служителят на реда я пуска.
Полицаите и нацистите постоянно използваха хитрости, с цел да привлекат хора, които се криеха. Ето показанията на Михаил Томасевич, някогашен преподавател, а по-късно шеф на полицията в град Белая Церковь, Киевска област:
„ Преди да стана шеф на полицията, по-голямата част от еврейското население към този момент беше разстреляно. Но някои от евреите се криеха. За да ги разпознава, жандармерията провежда клопки посредством полицията. В целия град беше оповестено, че занапред нататък евреите ще могат да живеят свободно, само че единствено в избрани къщи. Бяха отделени пет къщи, заведох всички евреи, които се заселиха в тях, в специфичен указател и беше основана специфична директория „ Жидове “. Когато задачата беше реализирана, всички евреи, към 50 души, бяха задържани и разстреляни.
„ ПАН, ЮДА “
Не единствено националистите, само че и елементарните украинци бяха инфектирани с антисемитизъм. Сред архивните документи има свидетелства на някогашния червеноармеец Берлянт, който се оказва обграден в Киев. Тогава германците разрешиха на пленените поданици на Киев да живеят вкъщи, откакто се записват. „...По време на разпита скрих еврейската си народност, записах се като украинец и получих документи като заложник “, сподели той. „ Но на идващия ден на пазара ме срещна някогашен сътрудник Никишев, който знаеше, че съм евреин. Той ме задържа и ме заведе в украинската полиция.
Полицията изтезава Берлянт - след третия разпит той не устоя и признава, че е евреин. Попада в концлагер... И оцелява - по някакво знамение.
Но с жителката на Киев Дина Проничева се случиха в действителност чудеса. На 29 септември 1941 година тя, дружно с хиляди други, е отведена в Бабий Яр. Ето нейните свидетелски показания:
„ Видях хора до мен да падат от скалата след изстрелите. Още преди да стрелят по мен, се хвърлих надолу. Паднах върху труповете на преди малко разстреляните хора и се престорих на мъртва. Чух по какъв начин германците слизат и стрелят по ранените. Беше ме боязън да мръдна, един служител на реда пристигна при мен, видя, че няма кръв по мен, извика германеца и сподели, че наподобявам жива. Затаих мирис, един от тях ме ритна по този начин, че се оказах легнала с лице нагоре. Германецът стоеше с единия крайник на гърдите ми, а другия на опакото на дланта ми - ръката ми. След като се увериха, че не отвръщам на това, те си потеглиха.
Дина беше засипана с пръст, само че въпреки всичко съумява да излезе. Тя се крие три дни, само че по-късно влезе в една от къщите. „ Казах на домакинята, че съм се изгубила и помолих да ми покаже пътя към града. Тя като че ли се съгласи да направи това, намигна на сина си, към 17-годишен, той изчезна някъде и няколко минути по-късно се появи с немски офицер. Той ме уточни: „ Пан, предател “.
Когато Дина още веднъж е отведена на разстрел в Бабий Яр, тя и още едно момиче съумяват да изскочат от задната част на камиона и да избягат. След войната тя става очевидец при преследването на нацистите: през 1946 година в Киев и 20 години по-късно в Германия.
ПОГРОМИТЕ
" Оставете момчетата да се поразтъпчат "
Украинските националисти постоянно упрекваха самите евреи в закононарушения като предлог за погроми. На 5 юли 1941 година в село Рудки убиват 15 евреи и опожаряват къщите и синагогата им. Това се изяснява с отмъщението за убийството на водача на локалните националисти Кирнични.
А в Борислав, след идването на немците, в двора на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са открити няколко натрупа. Националистите пуснаха слух, че са убити от евреите, а градският комисар Бесараб, също националист, провежда разгром против евреите. 250 евреи са убити напряко по улиците. „ Населението на града, виждайки ужасите на кланетата, се обърна към Бесараб с молба да спре. Бесараб отговори, „ оставете момчетата да се разтъпчат “, описа очевидецът Давид Оренщай.
ЦИНИЗЪМ
Първо грабеха, а след това убиваха
Бандеровците направиха положителни пари от убитите евреи. Задължителна част от всяко нахлуване беше ограбването на еврейските къщи. Човекоподобните зверове вземаха облеклата и полезностите от тези, които щяха да бъдат след мигове отпратени на оня свят.
В Бердичев е препоръчано на евреите да платят обезщетение: който не даде парите на полицията, рискува живота си. Евреите, на които беше отнето всичко, мъчно набираха средства. Но, както описа жителят на града Борис Коткин, настояването за заплащане се повтори 3 пъти.
Началникът на полицията в град Узин в региона на Белоцерковская прибираше евреите напряко от улицата. Той определял откуп от 5 хиляди рубли, пускал ги, откакто получавал парите, само че по-късно нареждал още веднъж да ги задържат. „ Когато броят на евреите в пандиза доближи 20 души, германците се показваха и ги отвеждаха, с цел да бъдат разстреляни “, сподели някогашният шеф на полицията в Белая Церковь Михаил Томасевич.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
ФСБ разсекрети архиви, които, почтено казано, са страшни за четене. Кръвта се смразява от тези отчети, протоколи от разпити и показания на очевидци. Но би трябвало да го прочетете.
Те съдържат хроника на закононарушенията на украинските националисти по време на Великата отечествена война. Свидетелства, в това число от немски офицери, които са изумени от жестокостта на своите подчинени – членове на наказателни отряди и служители на реда от локалното население.
Когато президентът на днешна Украйна Зеленски споделя: „ Бандера е супер! “ - и по-късно желае да посети Израел, когато в Канада приветстват ветерана от дивизията SS Галиция, публикуването на такива документи е изключително скъпо. Фактите са упорити неща, те не могат да бъдат опровергани. Те слагат всичко и всеки на мястото му.
НАДМИНАХА ПЕТЛЮРА
За евреите в Украйна ужасът стартира от първите дни на войната. Германците в действителност бяха сюрпризирани да виждат с каква гняв новите им украински помощници започнаха да правят погроми против евреите. Ето редовете от отчета на отдел VI A на началника на Полицията за сигурност и SD (Службата за сигурност на Третия райх, която дружно с SS управлява унищожаването на „ нисшите раси “ - евреи, роми, славяни...):
„ В първите часове след заминаването на болшевиките украинското население сподели похвална интензивност против евреите. Така е опожарена синагога в Добромил. В Самбир възмутена навалица убива 50 евреи. Жителите на Лемберг, грубо им се подигравали, събрали хиляда евреи и ги отвели в някогашния затвор на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), който в този момент се ръководи от Вермахта. И най-после, на 30 юни в Сокал, с помощта на присъединяване на локални надеждни украинци, 183 евреи комунисти бяха хванати и премахнати.
Лвов се наричаше Лемберг в Германия. Добромил, Сокал и Самбир са в неговите покрайнини. Ловът за еврейското население обаче продължи в цяла Украйна.
„ Евреите и поляците са изключително преследвани “, написа началникът на Икономическия отдел на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики Павел Мешик до националния комисар Лаврентий Берия. – На места ОУН (Организация на украинските националисти, приета за екстремистка в Руската федерация. – Ред.) провежда еврейски погроми, които по своята свирепост надминават погромите на Петлюра през 1919 – 1920 година И по този начин, на 9 юли (1941 година - Ред.) в Подволочицк беше проведен разгром, а в едно село на запад от града 7 евреи бяха заровени живи в земята.
Тези дни Зеленски идва в Бабий Яр и изглеждаше печален. Но почитателите на Бандера, които той в този момент счита за герои, трансфораха цяла Украйна в Бабий Яр по време на войната. Това не е „ локална самодейност “: Третият ексклузивен конгрес на ОУН през август 1943 година слага задачата да продължи физическото заличаване на евреи, поляци и комунисти.
Бандеровецът Иван Васюк, задържан през 1944 година, описа по време на разпит, че неговият отряд е нападнал селата Старики, Вязевка, Грозни и други. В тях са убити над 1500 души. „ Самият Васюк умъртви 19 поляци, в това число 8 мъже, 6 дами и 5 деца “, се споделя в справката на началника на 4-то ръководство на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Павел Судоплатов, направена през декември 1942 година
Судоплатов разказва едно от „ дейностите “ на украинските националисти за заличаване на евреите: „ Когато пристигналата полиция откри огън, се надигна зов и тези, които могат, стартират да бягат. Започва всеобщ разстрел и гонене на бягащите по улиците и къщите. В резултат на това, с изключение на евреите, умират доста лица от полското и украинското население, общо до 2400 души.Хванатите по улиците евреи бяха натоварени дружно с труповете на разстреляните и откарани в кариерите, където всички бяха разстреляни. ”
Някои нацисти бяха изключително жестоки. В специфичен отчет на Контраразузнавателното ръководство на Смерш на 1-ви украински фронт се приказва за урод - безсрамник на име Козловски от село Могильници. Още в първите дни на немската окупация той се причислява към полицията, гордо се разхожда с карабина и лента с тризъбец - признакът на модерна Украйна.
„ През юли 1941 година той арестува три еврейски фамилии: Гелис, Мендел и Ворун “, се споделя в известието на Смерш. - Те бяха от 18 души, старци, юноши и деца от 6 месеца до 12 години. Всички бяха отведени в гората, където той простреля възрастните, а децата от 6 месеца до 6 години хващаше за краката, удряше главите им в дърво и по-късно ги хвърляше в ямата.
ПРЕДАТЕЛСТВО ЗА СОЛ
„ Граждани на област Костопол! Който приюти евреите или им окаже помощ, ще бъде осъден със гибел “, разгласиха такива известия в цяла Украйна. Евреите нямаха къде да се скрият; тези, които съумяха да оцелеят от погромите, трябваше да се борят за живота си в гета и концентрационни лагери. В най-хубавия случай живеели като пандизчии, работели по 14 часа и получавали по 100 грама самун дневно.
Но даже и тази обстановка не устройваше нацистите. Ето какво написа Павел Судоплатов в своята информация: „ На 26-27 август 1942 година в доста обитаеми места на Западна Украйна Гестапо, с дейното присъединяване на украинските националисти, провежда всеобщ гнет, унищожавайки съвсем цялото еврейско население. Германците събраха локална украинска полиция от села и селца и особено въоръжени украински националисти.
Йосиф Волф от село Стрелск, Ривненска област, оцеля. Той описа на следователите по какъв начин на 25 август 1942 година цялото му семейство, дружно с хиляди други, са били прогонени в лагер в град Сарни:
„ Лагерът се охраняваше от украинска полиция. Казармата беше толкоз препълнена, че не можеше даже да се стои прав, имаше дами и деца. На 26 август в 15:00 часа първата група е изтеглена на запад в гората. Те бяха 2 хиляди, всички бяха разстреляни. Тогава един от пандизчиите, Йосиф Генделман, тенекеджия, който имаше ножици, преряза телта на първата линия. Групата от към 40 души проби с напън втората линия и стартира да бяга. Аз бях измежду тях. Полицията откри огън по бягащите. Когато дотичах до телта, там към този момент имаше планина от трупове.
Загива цялото семейство на Йосиф Волф - майка, брачна половинка, брат и сестра с две деца. В заключението от следствието от тези дни се споделя:
„ Цялото еврейско население на района беше изгонено в лагер - над 13 хиляди души. Малцина съумяват да избягат - 40 - 50 души. Извършени са набези против тези, които са избягали, а бандите на Бандера са възнаграждавани със сол за залавянето на евреи. Особена роля в това изменничество изигра бургомистърът на град Сарни Иван Миронюк.
ЯВЕТЕ съдебна експертиза С ЦЕННОСТИТЕ И ХРАНА
Може би всичко това се е случило единствено в Западна Украйна? Нищо сходно, в източните региони последователите на Бандера се отличиха не по-малко. Александър Шилко от Запорожие описа, че германците, откакто са влезнали в града, са основали „ Украинска помощна полиция “, в която са служили доброволци от локалните националисти.
„ Преди еврейския празник през април 1942 година “, сподели очевидецът, „ на всички евреи беше оповестено, че ще бъдат изселени от Запорожие в специфични еврейски лагери в региона на Мелитопол. Те би трябвало да се явят на сборния пункт, като вземат всичко скъпо.
Но на сборния пункт имуществото им беше отнето, топлите облекла бяха свалени, хубавите костюми бяха заделени и те бяха подгонени в колони на юг, по Мелитополския път. Майките носеха на ръце бебета и старци. Болните или изтощените били натрупвани като дърва на купове в каруци. Видях три такива колони от 200 - 300 - 600 души под мощен конвой от полиция и немска жандармерия. Няколко часа по-късно каруците се върнаха, натоварени безсистемно с мъжки и дамски облекла. Върху тях седеше пияната „ защита “, която придружаваше колоните.
В Лубни, Полтавска област, през октомври 1941 година евреите са разстреляни обществено. И тук нещастните хора са оповестени за подлежащи на изселване и им е подредено да се явят на събирателен пункт в с. Засулие с полезности и ресурс от храна за 3 дни. Дошли са и доста украинци. Решили да изпратят приятелите си.
„ Когато пристигнахме там “, спомня си по-късно Нина Полешчук, която беше на 14 години в оня ужасяващ ден, „ германците и украинските служители на реда заобиколиха всички събрани евреи, започнаха да ги разделят на групи и да ги водят настрани към пожарните изкопи за екзекуция. Лично видях по какъв начин хората, които се приближаваха до изкопите, падаха. Когато стартира това кърваво кръвопролитие, майка ми стартира да упорства да избягам.
Нина съумява да избяга от кордона, някаква украинка споделя, че момичето е нейна щерка. Само с помощта на това служителят на реда я пуска.
Полицаите и нацистите постоянно използваха хитрости, с цел да привлекат хора, които се криеха. Ето показанията на Михаил Томасевич, някогашен преподавател, а по-късно шеф на полицията в град Белая Церковь, Киевска област:
„ Преди да стана шеф на полицията, по-голямата част от еврейското население към този момент беше разстреляно. Но някои от евреите се криеха. За да ги разпознава, жандармерията провежда клопки посредством полицията. В целия град беше оповестено, че занапред нататък евреите ще могат да живеят свободно, само че единствено в избрани къщи. Бяха отделени пет къщи, заведох всички евреи, които се заселиха в тях, в специфичен указател и беше основана специфична директория „ Жидове “. Когато задачата беше реализирана, всички евреи, към 50 души, бяха задържани и разстреляни.
„ ПАН, ЮДА “
Не единствено националистите, само че и елементарните украинци бяха инфектирани с антисемитизъм. Сред архивните документи има свидетелства на някогашния червеноармеец Берлянт, който се оказва обграден в Киев. Тогава германците разрешиха на пленените поданици на Киев да живеят вкъщи, откакто се записват. „...По време на разпита скрих еврейската си народност, записах се като украинец и получих документи като заложник “, сподели той. „ Но на идващия ден на пазара ме срещна някогашен сътрудник Никишев, който знаеше, че съм евреин. Той ме задържа и ме заведе в украинската полиция.
Полицията изтезава Берлянт - след третия разпит той не устоя и признава, че е евреин. Попада в концлагер... И оцелява - по някакво знамение.
Но с жителката на Киев Дина Проничева се случиха в действителност чудеса. На 29 септември 1941 година тя, дружно с хиляди други, е отведена в Бабий Яр. Ето нейните свидетелски показания:
„ Видях хора до мен да падат от скалата след изстрелите. Още преди да стрелят по мен, се хвърлих надолу. Паднах върху труповете на преди малко разстреляните хора и се престорих на мъртва. Чух по какъв начин германците слизат и стрелят по ранените. Беше ме боязън да мръдна, един служител на реда пристигна при мен, видя, че няма кръв по мен, извика германеца и сподели, че наподобявам жива. Затаих мирис, един от тях ме ритна по този начин, че се оказах легнала с лице нагоре. Германецът стоеше с единия крайник на гърдите ми, а другия на опакото на дланта ми - ръката ми. След като се увериха, че не отвръщам на това, те си потеглиха.
Дина беше засипана с пръст, само че въпреки всичко съумява да излезе. Тя се крие три дни, само че по-късно влезе в една от къщите. „ Казах на домакинята, че съм се изгубила и помолих да ми покаже пътя към града. Тя като че ли се съгласи да направи това, намигна на сина си, към 17-годишен, той изчезна някъде и няколко минути по-късно се появи с немски офицер. Той ме уточни: „ Пан, предател “.
Когато Дина още веднъж е отведена на разстрел в Бабий Яр, тя и още едно момиче съумяват да изскочат от задната част на камиона и да избягат. След войната тя става очевидец при преследването на нацистите: през 1946 година в Киев и 20 години по-късно в Германия.
ПОГРОМИТЕ
" Оставете момчетата да се поразтъпчат "
Украинските националисти постоянно упрекваха самите евреи в закононарушения като предлог за погроми. На 5 юли 1941 година в село Рудки убиват 15 евреи и опожаряват къщите и синагогата им. Това се изяснява с отмъщението за убийството на водача на локалните националисти Кирнични.
А в Борислав, след идването на немците, в двора на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са открити няколко натрупа. Националистите пуснаха слух, че са убити от евреите, а градският комисар Бесараб, също националист, провежда разгром против евреите. 250 евреи са убити напряко по улиците. „ Населението на града, виждайки ужасите на кланетата, се обърна към Бесараб с молба да спре. Бесараб отговори, „ оставете момчетата да се разтъпчат “, описа очевидецът Давид Оренщай.
ЦИНИЗЪМ
Първо грабеха, а след това убиваха
Бандеровците направиха положителни пари от убитите евреи. Задължителна част от всяко нахлуване беше ограбването на еврейските къщи. Човекоподобните зверове вземаха облеклата и полезностите от тези, които щяха да бъдат след мигове отпратени на оня свят.
В Бердичев е препоръчано на евреите да платят обезщетение: който не даде парите на полицията, рискува живота си. Евреите, на които беше отнето всичко, мъчно набираха средства. Но, както описа жителят на града Борис Коткин, настояването за заплащане се повтори 3 пъти.
Началникът на полицията в град Узин в региона на Белоцерковская прибираше евреите напряко от улицата. Той определял откуп от 5 хиляди рубли, пускал ги, откакто получавал парите, само че по-късно нареждал още веднъж да ги задържат. „ Когато броят на евреите в пандиза доближи 20 души, германците се показваха и ги отвеждаха, с цел да бъдат разстреляни “, сподели някогашният шеф на полицията в Белая Церковь Михаил Томасевич.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ