По време на Студената война ще открием, че са правени

По време на Студената война ще открием, че са правени най-различни операции за добиването на информация. Всеки се пробва да чуе какво мисли другия и всеки е евентуален зложелател, изключително в случай че се намирате в Съюз на съветските социалистически републики. Дългата ръка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) може да стигне на всички места. Очаква се през демокрацията тъкмо този тип операции да се редуцира, най-малко за известно време, само че за огромна изненада на мнозина, до сходни стъпки не се стига.

През декември 1991 година дипломат е Робърт С. Щраус и дотогава даже не подозира какви тъкмо са връзките сред Москва и Вашингтон – има някаква визия, само че за първи път ще разбере от шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Вадим В. Бакатин доколко са се вихрили разузнавачите. На една такава среща Бакатин ще даде всички устройства и информация, която е била записана, на посланика.

Ще съобщи, че към този момент не са нужни, изключително откакто страната отваря една нова страница. Как се стига до там? По време на Студената война, американското посолство ще бъде известно като къщата на микрофоните или бръмбарите, в случай че ви харесва. Всичко стартира през далечната 1979 година и се създава напълно от руснаци с техни материали. През 1985 година има прекъсване на работата за известно време. По това време Съединени американски щати към този момент знае, че тази постройка е толкоз добре подслушвана, че просто няма смисъл да се употребява и няма да има никакви секрети.

При първите инспекции излиза наяве, че има странни детайли даже в бетона, който се е употребявал. Освен микрофони, в него се откриват и други забавни стъпки. Работниците са оставили диоди, които не са свързани, също така има ключове, тръби и други отпадъци, които могат да затруднят в допълнение металните детектори. Някои устройства се откриват съвсем незабавно, други се оказват точно огромни железни предмети, които обаче работят като антени, тъй като наоколо до тях има подслушвателно устройство.

На места се намират даже захранващи устройства, освен това от ново потомство. Ето за какво скоро самите американци ще назовават посолството – Църквата на Светата Телеметрия. На фасадата с малко по-тъмни тухли се оформя и надписа Съюз на съветските социалистически републики. Повечето американски дипломати и юристи са на мнение, че постройката би трябвало да бъде съборена и издигната още веднъж. Дори и след премахването на някои детайли, дипломатите въпреки всичко довършват постройката и се нанасят в нея.

Старото посолство

Още от 1933 година има история на следене, подслушване, както и изнудване на американската защита на посолството, в Москва тази процедура е една от обичаните, само че и американците не са по-розови, тяхната игра също е повече от забавна. Преди Втората Световна война, посолството на Съединени американски щати употребява телеграф, с цел да комуникира. Ето за какво незабавно са изпратени рускини за пехотата, която пази посолството. Главният телеграфчик има съветска държанка, водачът на консула е сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). По-важното в този случай е, че посолството избира в този интервал всичко да бъде известно и да се стигне до концепцията, че Съединени американски щати е другар.

През 1946 година руски възпитаници ще подарят копие на Великият щемпел на Съединени американски щати под формата на орнамент, който да стои върху стената на посланика. Въпросният обаче се слага в кабинета на посланика вкъщи му. Неговият лакей живее в мазето на дипломатическата постройка и от самото начало същият е постоянно заключен и без ключ в друго лице. Оказва се, че нито един американец не е изискал да има достъп. Историята продължава до 1952 година Именно тогава Сергей – прислужникът ще реши, че би трябвало да сложи спомагателни бръмбари.

През 1960 година Хенръ Кабот Лодж Джуниър ще занесе въпросния подарък в ОН, до момента в който руснаците се оплакват от полета на U-2. Пред погледа на всички дипломати ще се покаже, че посланикът е бил подслушван години наред. Подобни артефакти са открити в други посолства на Съединени американски щати из Европа. Американският секретар Джордж П. Шулц ще бъде публично предизвестен от Централно разузнавателно управление на САЩ, че в Москва на всички места има микрофони.

Едва по-късно ще опише по какъв начин е стоял в особено пригодена шумоизолирана стая в посолството в Москва, където звукова преграда стопира подслушването. През 1969 година двете страни се схващат, че имат потребност от нови здания, затова Съединени американски щати ще даде територия за основаването на такова за Съюз на съветските социалистически републики, като в подмяна ще получи територия за своето лично.

Договорът остава отворен за 120 дни, в които могат да се прибавят нови условия. Американците не могат да изпратят свои строители в Москва, а и Съюз на съветските социалистически републики изяснява, че техни служащи са построили всички останали в столицата, затова няма потребност от терзания. По това време американското разузнаване взема решение, че в действителност може да се оправи с подслушвателните, само че не всичко е тъкмо по този начин, както наподобява. Агентите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) постоянно ще се месят и ще трансформират целият план на посолството и то когато и да е.

Всички стаи са офиси, само че нищо повече. Американските документи демонстрират кой кабинет ще се заема от съответен посланик, къде ще бъде посланикът, къде се намират значимите точки и по този метод демонстрират къде тъкмо би трябвало да се слагат микрофоните. Американците получават на ниска цена бетон, до момента в който руснаците имат разнообразни искания и изискват доста други условия. Всеки доставен материал ще се изследва в детайли и при проблеми незабавно ще се спре градежа и на двете места.

Около 30 сътрудника са изпратени, с цел да наблюдават работата на към 100 служащия във Вашингтон. Броят на американските бригадири е едвам 20-30 души за към 800 служителя. Всеки съветски сътрудник има цялостен лист на работещите, издава специфични пропуски и ревизира прецизно всеки на градежа, до момента в който американците не вършат нищо сходно по въпроса. Видео наблюдението на американците скоро е прекратено по време на работа и въобще не се възобновява. През 1982 година американската национална сигурност изпраща сътрудници с знания върху подслушването, с цел да оценят положението на новата постройка.

Техният доклад идва в няколко думи, само че най-точното изложение е „ Посолството е цялостно с микрофони като кошер с пчели. “. НСА изпраща за повторно ФБР, като те вършат свое настрана следствие и удостоверяват същото. Рейган най-сетне е известен за обстановката, в която се намира. През 1985 година работата стопира ненадейно по настояването на Съединени американски щати и тогава тяхното посолство е приключено на 65%. Всички останали здания като тези с жилища на дипломатите, както и ресторанта и други помощни са приключени до края на годината, само че посолството остава като артефакт, който чака своята орис.

Боб Хоуп

И дотогава множеството американци се чудят дали въобще ще има потребност от посолство, откакто обстановката е излязла отвън надзор. През май 1990 година Боб Хоуп ще направи шоу на тревната повърхност пред незавършената постройка. Около 300 души се събират, само че Боб припомня, че най-вероятно и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са на линия, с цел да се насладят на същинско шоу. За комика, тази постройка има толкоз подслушвателни буби, че умерено може да стане на ниска цена мотел. Друга негова обичана смешка е:

„ Не споделям, че има микрофони, само че доскоро се погледнах в огледалото и си споделих „ Боже, какъв брой съм хубав! “. Тогава от огледалото чух различен глас, който ми отвърна „ Ха, това е най-хубавата ти смешка за деня. “ “. Около 1987 година се предлага постройката да бъде съборена и издигната още веднъж, този път единствено от американци. Други оферират въобще да не се прави посолство в Москва. Самата постройка коства към 23 милиона $. На финалът се стига до решение да се съборят горните три етажа от постройката.

Общо тя е 8 етажа. Въпросните ще се заменят с нова модулирана стомана и ще дават нужната отбрана на най-важните стаи. С тази смяна стартират и други. Половината паркинг се префасонира на офиси, по-късно няма боулинг зала, както дипломатите са желали, а информационен център. Когато Щраус си мисли, че повече няма да има проблеми, шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ще му даде и последните микрофони, които по някакъв метод към този момент са събрани. Малко по-късно към този момент няма никакво значение, Съюз на съветските социалистически републики ще колабира тъкмо след няколко седмици и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) стопира да действа.

Високите етажи на американското посолство се трансформират в заглушени и по-сигурни здания, до момента в който на долните етажи работят служители, които мъчно получават каквито и да било секрети. Новата структура стартира през 1997 година и продължава до 2000 година След близо 2 десетилетия закъснение и сумата от 370 милиона $, дипломатите най-сетне могат да влязат в своята постройка. И до през днешния ден тъкмо тя ще бъде считана за една от най-важните и сложните за изграждане.