Петър Волгин в ПИК и Ретро: Румен Радев – гарант срещу национално предателство
По време на първия си президентски мандат Румен Радев се оправи чудесно с главната си задача – да бъде институционална опция на ГЕРБ. На базата на опълчването на всесилната тогава партия на Борисов Радев последователно усилваше цифрата на последователите си. В електорален проект той направи това, което малко на брой наблюдаващи смятаха за допустимо. Не единствено запази лявата си база, само че и прибави към нея забележителен брой десни гласоподаватели. Наистина се случи нещо необикновено. Хора, които преди пет години назоваха Радев „ ватник “, „ мурзилка “, „ сътрудник на Кремъл “, ревизираха съществено позицята си и поддържаха президента за втори мандат. Забележителна е тази трансформация, изключително в случай, че „ достоверната десница “ си имаше формален претендент. Лозан Панов въплъщаваше това, за което „ градското дясно “ упорства от години – първостепенното значение на правосъдната промяна (каквото и да значи това). На пръв взор какъв по-естествен президентски претендент на „ умните и красивите “! Оказа се обаче, че огромна част от тях са предпочели Радев вместо Панов. Просто тъй като по време на първия си мандат президентът беше съумял да убеди даже и тях, че заслужава да му се гласоподава доверие.
свързани новини139547на 19.12.2021
Преди пет години доста се говореше и за това, че новоизбраният президент Радев няма никакъв политически опит. Дори и наблюдаващи, които му симпатизираха, се притесняваха, че изчезналият опит ще му се отрази зле, че „ старите кучета “ в политиката ще си вършат с него каквото си желаят. Действителността обаче сподели противоположното. Въпреки че президентът в действителност нямаше никакъв опит в партийно-политическите интриги, той сподели забележителен политически усет. Най-добре това се видя при експлоадирането на митингите против ръководството на ГЕРБ през лятото на 2020 година Радев намерено се солидаризира с протестиращите и на процедура още тогава завоюва втория си президентски мандат.
Румен Радев прояви забележителни умения и във външнополитическите каузи. Там задачата му беше изключително комплицирана. Трябваше да извърши две, изглеждащи несъвместими неща. Първо, да резервира русофилския електорат и второ, да не дава мотив на огромните евроатлантически началници да го гледат с съмнение. Румен Радев съумя да направи и двете. Еднозначно поддържа плана „ Триморие “, чиято антируска устременост е явна. Дори малко се престара в поддръжката си. В същото време продължи да приказва позитивно за Русия, като кулминационната точка на това говорене стана прословутата му имитация по време на предизборния спор с проф. Герджиков: „ Крим е съветски. Че кой да е? “ Вярно, по-късно от президентството трябваше дълго да изясняват на американските ни другари какво в действителност е желал да каже Радев, само че това към този момент нямаше значение, тъй като изборите бяха минали.
свързани новини73845на 29.12.2021
След като Румен Радев завоюва втория си мандат, мнозина наблюдаващи започнаха да си задават въпроса за неговата свръхзадача през идващите пет години. За първите пет беше ясно – да бъде опция на ГЕРБ. Обаче какво ще прави оттук нататък? ГЕРБ към този момент са отвън властта и в изолираност, тъй че няма необикновен смисъл от продължение на борбата с партията на Борисов. А спечелилата парламентарните избори „ Продължаваме промяната “ минава надали не за „ президентската партия “. На този декор политическият комфорт на Радев наподобява обезпечен. Дали е по този начин обаче?
Най-напред би трябвало да отбележим, че определянето на „ Продължаваме промяната “ като „ президентска партия “ е много пресилено, а с течение на времето може да се окаже и надълбоко погрешно. Наистина Кирил Петков и Асен Василев станаха известни на необятната аудитория точно тъй като Румен Радев ги включи в първото си служебно държавно управление през 2021 година Освен това двамата непрекъснато акцентират какъв брой общи са вижданията им с президента и по какъв начин мислите и дейностите им се движат в една посока. Тук можем да прибавим думичката „ към този момент “. Като помислим малко повече, ще установим, че ръководителите на Политическа партия и Румен Радев имат много разлики в политическите си визии. Петков и Василев са типичните „ деца “ на свръхлибералния капитализъм. Те са научени, че в пазарното общество право на благополучие имат единствено съумелите. За разлика от тях Румен Радев има много по-силно развито обществено възприятие. Тази разлика може и да наподобява маловажна в този момент, само че колкото повече време минава, толкоз по-доловима ще става.
Другото разграничение сред фронтмените на Политическа партия и президента визира позициите им по основни външнополитически тематики. Да стартираме със Северна Македония. Веднага след спечелването на изборите Кирил Петков и други съществени лица от Политическа партия започнаха да вършат едни витиевати изказвания, които можем да обобщим по този начин – ние си държим на нашата позиция, но в името на добросъседството, на европейското единение и т. н., и т. н. можем и да отстъпим. Явно Румен Радев също е забелязал тази подготвеност за безпринципно оттегляне, тъй като на няколко пъти както той, по този начин и тогавашният длъжностен министър председател Стефан Янев трябваше да прецизират, че позицията ни във връзка настояванията на Скопие остава непроменена.
Другият разлом, който може да възникне сред държавното управление и президента в региона на външната политика, визира изглеждащото мощно евентуално разполагане на още войски на НАТО на българска територия. Стефан Янев, който към този момент е министър на защитата, категоричо съобщи несъгласието си с едно сходно развиване на нещата. Трудно ми е да допускам, че кариерният боен Янев е направил това изявление без знанието на своя принципал Румен Радев. Очевидно е, че по тази тематика чрез министъра на защитата приказва самият президент. Радев овреме желае да предизвести кабинета, че би трябвало доста деликатно да намерения дали да разреши превръщането на България в плацдарм на военни дейности против Русия. Ето тук може да се оформи едно огромно несъгласие. „ Продължаваме промяната “, която е най-голямата партия в ръководещата коалиция, има недвусмислена проамериканска позиция. Нейните ръководители биха създали всичко, което Държавният департамент изиска от тях. Даже биха го създали, преди да пристигна формалното искане.
Румен Радев може и би трябвало да бъде опция точно на сходно политическо държание, граничещо с националното изменничество.
свързани новини139547на 19.12.2021
Преди пет години доста се говореше и за това, че новоизбраният президент Радев няма никакъв политически опит. Дори и наблюдаващи, които му симпатизираха, се притесняваха, че изчезналият опит ще му се отрази зле, че „ старите кучета “ в политиката ще си вършат с него каквото си желаят. Действителността обаче сподели противоположното. Въпреки че президентът в действителност нямаше никакъв опит в партийно-политическите интриги, той сподели забележителен политически усет. Най-добре това се видя при експлоадирането на митингите против ръководството на ГЕРБ през лятото на 2020 година Радев намерено се солидаризира с протестиращите и на процедура още тогава завоюва втория си президентски мандат.
Румен Радев прояви забележителни умения и във външнополитическите каузи. Там задачата му беше изключително комплицирана. Трябваше да извърши две, изглеждащи несъвместими неща. Първо, да резервира русофилския електорат и второ, да не дава мотив на огромните евроатлантически началници да го гледат с съмнение. Румен Радев съумя да направи и двете. Еднозначно поддържа плана „ Триморие “, чиято антируска устременост е явна. Дори малко се престара в поддръжката си. В същото време продължи да приказва позитивно за Русия, като кулминационната точка на това говорене стана прословутата му имитация по време на предизборния спор с проф. Герджиков: „ Крим е съветски. Че кой да е? “ Вярно, по-късно от президентството трябваше дълго да изясняват на американските ни другари какво в действителност е желал да каже Радев, само че това към този момент нямаше значение, тъй като изборите бяха минали.
свързани новини73845на 29.12.2021
След като Румен Радев завоюва втория си мандат, мнозина наблюдаващи започнаха да си задават въпроса за неговата свръхзадача през идващите пет години. За първите пет беше ясно – да бъде опция на ГЕРБ. Обаче какво ще прави оттук нататък? ГЕРБ към този момент са отвън властта и в изолираност, тъй че няма необикновен смисъл от продължение на борбата с партията на Борисов. А спечелилата парламентарните избори „ Продължаваме промяната “ минава надали не за „ президентската партия “. На този декор политическият комфорт на Радев наподобява обезпечен. Дали е по този начин обаче?
Най-напред би трябвало да отбележим, че определянето на „ Продължаваме промяната “ като „ президентска партия “ е много пресилено, а с течение на времето може да се окаже и надълбоко погрешно. Наистина Кирил Петков и Асен Василев станаха известни на необятната аудитория точно тъй като Румен Радев ги включи в първото си служебно държавно управление през 2021 година Освен това двамата непрекъснато акцентират какъв брой общи са вижданията им с президента и по какъв начин мислите и дейностите им се движат в една посока. Тук можем да прибавим думичката „ към този момент “. Като помислим малко повече, ще установим, че ръководителите на Политическа партия и Румен Радев имат много разлики в политическите си визии. Петков и Василев са типичните „ деца “ на свръхлибералния капитализъм. Те са научени, че в пазарното общество право на благополучие имат единствено съумелите. За разлика от тях Румен Радев има много по-силно развито обществено възприятие. Тази разлика може и да наподобява маловажна в този момент, само че колкото повече време минава, толкоз по-доловима ще става.
Другото разграничение сред фронтмените на Политическа партия и президента визира позициите им по основни външнополитически тематики. Да стартираме със Северна Македония. Веднага след спечелването на изборите Кирил Петков и други съществени лица от Политическа партия започнаха да вършат едни витиевати изказвания, които можем да обобщим по този начин – ние си държим на нашата позиция, но в името на добросъседството, на европейското единение и т. н., и т. н. можем и да отстъпим. Явно Румен Радев също е забелязал тази подготвеност за безпринципно оттегляне, тъй като на няколко пъти както той, по този начин и тогавашният длъжностен министър председател Стефан Янев трябваше да прецизират, че позицията ни във връзка настояванията на Скопие остава непроменена.
Другият разлом, който може да възникне сред държавното управление и президента в региона на външната политика, визира изглеждащото мощно евентуално разполагане на още войски на НАТО на българска територия. Стефан Янев, който към този момент е министър на защитата, категоричо съобщи несъгласието си с едно сходно развиване на нещата. Трудно ми е да допускам, че кариерният боен Янев е направил това изявление без знанието на своя принципал Румен Радев. Очевидно е, че по тази тематика чрез министъра на защитата приказва самият президент. Радев овреме желае да предизвести кабинета, че би трябвало доста деликатно да намерения дали да разреши превръщането на България в плацдарм на военни дейности против Русия. Ето тук може да се оформи едно огромно несъгласие. „ Продължаваме промяната “, която е най-голямата партия в ръководещата коалиция, има недвусмислена проамериканска позиция. Нейните ръководители биха създали всичко, което Държавният департамент изиска от тях. Даже биха го създали, преди да пристигна формалното искане.
Румен Радев може и би трябвало да бъде опция точно на сходно политическо държание, граничещо с националното изменничество.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ