За Гренландия - без изненади
Механизмът на водене на договаряния е извънредно елементарен, само че и също по този начин извънредно ефикасен
Време е малко разумност и баланс да се появят на терена
Никога не съм разбирал по какъв начин Тръмп може да е толкоз години на терена, да има толкоз поредно и ясно политическо държание, само че всеобщо анализатори и политици да не го схващат.
Тръмп е интегрална част от международния хайлайф от десетилетия. От средата на 80-те години, към този момент над 40 оборота на планетата към слънцето, Тръмп е позната за международната общност фигура. Легендарните му имотни покупко-продажби в Ню Йорк се учат из бизнес класовете по целия свят. Сградите му са пример за разкош. Човек, живеещ под мост в Индия, отъждествяваше името на Тръмп с триумф и добра търговия. И това десетилетия преди той да слезе от ескалатора и да разгласи, че се кандидатира за президент. Все отново обаче болшинството от анализатори и политици не престават да не схващат по какъв начин оперира Тръмп.
Механизмът му на водене на договаряния е извънредно елементарен, само че и също по този начин извънредно ефикасен. Алгоритъмът е почти следния. Имаме проблем, който Тръмп желае да реши. Нещо, което желае да получи. Той отива при отсрещната страна и не желае това нещо непосредствено. Той желае три пъти повече. Поне. Ако му би трябвало Х (дали ще е парцел в Манхатън, договорка с Китай или неподвижен парцел като Гренландия е без значение, механизмът е идентичен), той идва на масата за договаряния и желае 3 пъти по Х. Не просто желае 3Х, а изисква 3Х. И то го прави по един безапелационен и даже нахален метод. Прави го за да провокира потрес у съперника, който да подскочи като ощипан на неразумната рекламация. През цялото време на договарянията Тръмп оказва оптимален напън. Медиен, политически, стопански, боен, в случай че е належащо. Без жалост, без срам, без крачка обратно. Постоянен, целеустремен, неуморен напън.
В паралел с натиска и експанзията, той основава безпорядък. Изпраща свои представители, които пускат димни пердета и изпращат разнопосочни знаци. Докато той изяснява по какъв начин няма да отстъпи и заплашва с дейности, които постоянно му се постанова и да хастари физически, с цел да се взимат заканите му съществено, негови емисари вършат мъглива завеса от контра-предложения, подмятания и клевети. Враговете на Тръмп, без да желаят, му оказват помощ в процеса. Той разчита на това, че медиите и представителите не вдяват тактиката му. Те в допълнение вкарват звук в системата с нападателни офанзиви против него, налудничави догатки до каква степен би стигнал Белия дом, разбори и съчинения-разсъждения, чиято рудиментарна причина не се корени в справедлив и здравомислещ разбор на действителността, а в тяхната дълбока злоба към Тръмп. Колкото повече звук в системата, толкоз повече безпорядък, толкоз повече съперника е без почва под краката си, толкоз по-емоционална става цялата работа, толкоз по-вероятно е да се допусне неточност.
И тя неизбежно идва. Опонентът в един миг мигва. Воден от страсти, а не от рационалност, съперникът позволява неточност. Изпуска предложение, демонстрира уязвимост, разтреперва се от яд или боязън. Все едно, резултатът е еднакъв - Тръмп получава контра-предложение на неговото в началото безразсъдно такова. То е, най-често, в пъти по-малко от неразумното в началото искане. Но е и в пъти повече от действителната му цел. Ако е желал в реалност Х и в случай че е претендирал обществено 3Х, той получава най-после 2Х. Да, по-малко от обществено аргументираното, само че доста повече от действително мечтаното. Това са справедливи процеси, при които рискът е, че за незапознатата аудитория Тръмп наподобява непостоянен и променлив, само че това, в последна сметка работи за него. Той е противоположното на непостоянен и променлив. Изключително целенасочен и квалифициран, той си работи по конспекта и си пази ползите.
Този модел на държание сме го виждали неведнъж. Помним договорката с Европейски Съюз, нали? Всички бяха в същия шаш - по какъв начин можело, по какъв начин трябвало, по какъв начин било щяло. Накрая какво? Сделката се подписа и тя е добра и за Съединени американски щати, и за Европа. Помним ли митата против Китай? То не бяха вайкания, то не бяха чудения, то не беше знамение. Резултатът? Сделка в интерес на Съединени американски щати. Въобще, с митата всички обясняваха по какъв начин щяло било прелом да се случи освен в Америка, само че и по света. Какво стана най-после? Митата работят за Щатите по един в действителност прелестен метод. Да не приказваме, че върнаха реципрочността и действителността в огромната политика. Всеки един въпрос протича по този логаритъм. И все пак при всеки идващ, същите хора, по лист, са още веднъж сюрпризирани и смутени от политиката на Тръмп. Единствената обяснима причина за това е да са изцяло неориентирани. Всичко друго е алогично.
Ето, вижте в този момент по какъв начин по безусловно същия механизъм протичат и дебатите към Гренландия. Излиза Тръмп и споделя „ желая Гренландия “. Това означавали ли, че желае Гренландия? Със сигурност я желае. Но би ли се задоволил и с по-малко? Например с извънредни права върху естествените изкопаеми и/или с (не)ограничено право да разполагат войски и бази? Със сигурност. А дали по началото задачата не му е Дания и нейните европейски съдружници в района най-малко да поемат защитата и да имат наличие на острова? Много евентуално.
Дали главната му задача не е да подсигурява, че Русия и Китай няма да имат достъп до Гренландия, пък по какъв начин ще се подсигурява той да е второстепенен въпрос? Не споделям, че съм осведомен за мислите на президента. Казвам, че познавам механизма, по който взимат решения в Белия дом. Това не е някакво скрито познание, което е налично за малко на брой. Това е обществено налична информация, която всеки, който умее да следи и проучва процесите, ще разбере.
Вижте, Доналд Тръмп е историческа фигура. Като всяка историческа фигура, той има своите механизми за справяне с провокациите на времето. Който е гледал неговата тирада в Давос е видял тъкмо това, за което приказвам. Да, неговите способи са малко остри, може би на моменти екстравагантни. Но няма значение дали котката е черна или бяла. Има значение дали лови мишки. А тази котка лови мишки несъмнено. Доналд Тръмп написа история пред очите ни. Въз основа на неговата политика се чертаят нови идеологически хоризонти, които ще дефинират международната политика за дълги години напред. Време е анти-Тръмп нервността да спре. Време е малко разумност и баланс да се появят на терена. И е време да оставим партийните ентусиасти, маркирани като „ специалисти “ по тематиката „ Америка “, да спрат да въздействат на публичното мнение по тази тематика. Досега една прогноза не им се е сбъднала. Хубаво е тази действителност да се регистрира като чуваме да приказва някой от Института по неверни прогнози.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.
Време е малко разумност и баланс да се появят на терена
Никога не съм разбирал по какъв начин Тръмп може да е толкоз години на терена, да има толкоз поредно и ясно политическо държание, само че всеобщо анализатори и политици да не го схващат.
Тръмп е интегрална част от международния хайлайф от десетилетия. От средата на 80-те години, към този момент над 40 оборота на планетата към слънцето, Тръмп е позната за международната общност фигура. Легендарните му имотни покупко-продажби в Ню Йорк се учат из бизнес класовете по целия свят. Сградите му са пример за разкош. Човек, живеещ под мост в Индия, отъждествяваше името на Тръмп с триумф и добра търговия. И това десетилетия преди той да слезе от ескалатора и да разгласи, че се кандидатира за президент. Все отново обаче болшинството от анализатори и политици не престават да не схващат по какъв начин оперира Тръмп.
Механизмът му на водене на договаряния е извънредно елементарен, само че и също по този начин извънредно ефикасен. Алгоритъмът е почти следния. Имаме проблем, който Тръмп желае да реши. Нещо, което желае да получи. Той отива при отсрещната страна и не желае това нещо непосредствено. Той желае три пъти повече. Поне. Ако му би трябвало Х (дали ще е парцел в Манхатън, договорка с Китай или неподвижен парцел като Гренландия е без значение, механизмът е идентичен), той идва на масата за договаряния и желае 3 пъти по Х. Не просто желае 3Х, а изисква 3Х. И то го прави по един безапелационен и даже нахален метод. Прави го за да провокира потрес у съперника, който да подскочи като ощипан на неразумната рекламация. През цялото време на договарянията Тръмп оказва оптимален напън. Медиен, политически, стопански, боен, в случай че е належащо. Без жалост, без срам, без крачка обратно. Постоянен, целеустремен, неуморен напън.
В паралел с натиска и експанзията, той основава безпорядък. Изпраща свои представители, които пускат димни пердета и изпращат разнопосочни знаци. Докато той изяснява по какъв начин няма да отстъпи и заплашва с дейности, които постоянно му се постанова и да хастари физически, с цел да се взимат заканите му съществено, негови емисари вършат мъглива завеса от контра-предложения, подмятания и клевети. Враговете на Тръмп, без да желаят, му оказват помощ в процеса. Той разчита на това, че медиите и представителите не вдяват тактиката му. Те в допълнение вкарват звук в системата с нападателни офанзиви против него, налудничави догатки до каква степен би стигнал Белия дом, разбори и съчинения-разсъждения, чиято рудиментарна причина не се корени в справедлив и здравомислещ разбор на действителността, а в тяхната дълбока злоба към Тръмп. Колкото повече звук в системата, толкоз повече безпорядък, толкоз повече съперника е без почва под краката си, толкоз по-емоционална става цялата работа, толкоз по-вероятно е да се допусне неточност.
И тя неизбежно идва. Опонентът в един миг мигва. Воден от страсти, а не от рационалност, съперникът позволява неточност. Изпуска предложение, демонстрира уязвимост, разтреперва се от яд или боязън. Все едно, резултатът е еднакъв - Тръмп получава контра-предложение на неговото в началото безразсъдно такова. То е, най-често, в пъти по-малко от неразумното в началото искане. Но е и в пъти повече от действителната му цел. Ако е желал в реалност Х и в случай че е претендирал обществено 3Х, той получава най-после 2Х. Да, по-малко от обществено аргументираното, само че доста повече от действително мечтаното. Това са справедливи процеси, при които рискът е, че за незапознатата аудитория Тръмп наподобява непостоянен и променлив, само че това, в последна сметка работи за него. Той е противоположното на непостоянен и променлив. Изключително целенасочен и квалифициран, той си работи по конспекта и си пази ползите.
Този модел на държание сме го виждали неведнъж. Помним договорката с Европейски Съюз, нали? Всички бяха в същия шаш - по какъв начин можело, по какъв начин трябвало, по какъв начин било щяло. Накрая какво? Сделката се подписа и тя е добра и за Съединени американски щати, и за Европа. Помним ли митата против Китай? То не бяха вайкания, то не бяха чудения, то не беше знамение. Резултатът? Сделка в интерес на Съединени американски щати. Въобще, с митата всички обясняваха по какъв начин щяло било прелом да се случи освен в Америка, само че и по света. Какво стана най-после? Митата работят за Щатите по един в действителност прелестен метод. Да не приказваме, че върнаха реципрочността и действителността в огромната политика. Всеки един въпрос протича по този логаритъм. И все пак при всеки идващ, същите хора, по лист, са още веднъж сюрпризирани и смутени от политиката на Тръмп. Единствената обяснима причина за това е да са изцяло неориентирани. Всичко друго е алогично.
Ето, вижте в този момент по какъв начин по безусловно същия механизъм протичат и дебатите към Гренландия. Излиза Тръмп и споделя „ желая Гренландия “. Това означавали ли, че желае Гренландия? Със сигурност я желае. Но би ли се задоволил и с по-малко? Например с извънредни права върху естествените изкопаеми и/или с (не)ограничено право да разполагат войски и бази? Със сигурност. А дали по началото задачата не му е Дания и нейните европейски съдружници в района най-малко да поемат защитата и да имат наличие на острова? Много евентуално.
Дали главната му задача не е да подсигурява, че Русия и Китай няма да имат достъп до Гренландия, пък по какъв начин ще се подсигурява той да е второстепенен въпрос? Не споделям, че съм осведомен за мислите на президента. Казвам, че познавам механизма, по който взимат решения в Белия дом. Това не е някакво скрито познание, което е налично за малко на брой. Това е обществено налична информация, която всеки, който умее да следи и проучва процесите, ще разбере.
Вижте, Доналд Тръмп е историческа фигура. Като всяка историческа фигура, той има своите механизми за справяне с провокациите на времето. Който е гледал неговата тирада в Давос е видял тъкмо това, за което приказвам. Да, неговите способи са малко остри, може би на моменти екстравагантни. Но няма значение дали котката е черна или бяла. Има значение дали лови мишки. А тази котка лови мишки несъмнено. Доналд Тръмп написа история пред очите ни. Въз основа на неговата политика се чертаят нови идеологически хоризонти, които ще дефинират международната политика за дълги години напред. Време е анти-Тръмп нервността да спре. Време е малко разумност и баланс да се появят на терена. И е време да оставим партийните ентусиасти, маркирани като „ специалисти “ по тематиката „ Америка “, да спрат да въздействат на публичното мнение по тази тематика. Досега една прогноза не им се е сбъднала. Хубаво е тази действителност да се регистрира като чуваме да приказва някой от Института по неверни прогнози.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ