Удар със стик!
Големият Лош Вълк даде да се разбере, че ще вземе Гренландия, тъй като може
В Конгреса на Съединени американски щати влезе законопроект за присъединение на Гренландия. Големият Лош Вълк даде да се разбере, че я желае, тъй като я харесва и ще я вземе, тъй като може. И общително плесна на масата 700 милиарда. „ Европа “, отвикнала от такива груби маниери, нещо изхленчи, а потресената Кая посегна към бутилката. Набързо се събра и следващата „ коалиция на пожелаващите “. Трийсет души в една лодка, заедно с кучето.
Нас към този момент не ни търсят, което е обидно.
Вярно е, че не можем да пратим трети кучешки впряг за отбрана. В България същински песове няма от времето на Радичков. В София виреят самоходни четки за под, влачени на каишка в домашно плетени пуловерчета с розови панделки. Също и помияри, които заради уличния си метод на живот са прекомерно умни. (Иначе - мъртви.) Точно те нито ще подпишат контракт за вярна работа, нито ще попаднат в мрежите на тукашните ТЦК. Но за сметка на това към момента имаме борбения Тагаренко, който може да влачи на тил всяка картечница, по-лека от два кг. И съвсем сме ушили танк по поръчка за някогашния помощник по „ Научен комунизъм “. Т. е. нещата опират не до благоприятни условия и посока. (Където Курск, там и Нуук.) А до „ пожелаване “.
Кого обаче да пожелаем? Вярна България се усеща като сламено сираче, тъжно гледащо по какъв начин обичаните родители се замерват един различен с молби за бракоразвод. А в ушите кънти злокобният въпрос: „ При мама или при тате? “ На който министърчето в зелени чорапки отвръща с оскърбено безмълвие.
И тук идва решението:
Почва зимна Олимпиада. А капризът на жребия е събрал в група С хокейните тимове на Съединени американски щати и Дания. На пръв взор мач неравномерен, та чак неправилен. С цялото ни почитание, датските хокеисти повече наподобяват на загубеняците от „ Чарлстаун чийфс “. Но стават чудеса. Датчаните като нищо могат да измъкнат отнякъде трима братя на име Хансен (почти Хансън). И в случай че Господ командирова за малко на Земята треньора Реджи Дънлоп, ще стане радостно. Ще забележим един същински прекрасен „ Удар със стик! “ Даже доста удари със стик! Накрая съдията ще присъди купата „ Гренландия “ на по-симпатичната тайфа. Всички ще са щастливи, а съдията ще получи „ Нобел “, който след това ще препрати на верния адрес.
Нещо може да се обърка единствено, в случай че съдията се окаже ескимос. Току-виж отказал рушвет от 100 000 $ и отменил мача още преди за стартира. Прочее, дано МОК поеме случая, така че ние да си останем пред тв приемника с по-лекия избор - черна бира или алено вино. Наздраве!
(Напоследък положителното образование изисква да посочим тук и английските секрети служби, само че не ги намерихме на никое място. Тези хора, наподобява, работят скрито.)
В Конгреса на Съединени американски щати влезе законопроект за присъединение на Гренландия. Големият Лош Вълк даде да се разбере, че я желае, тъй като я харесва и ще я вземе, тъй като може. И общително плесна на масата 700 милиарда. „ Европа “, отвикнала от такива груби маниери, нещо изхленчи, а потресената Кая посегна към бутилката. Набързо се събра и следващата „ коалиция на пожелаващите “. Трийсет души в една лодка, заедно с кучето.
Нас към този момент не ни търсят, което е обидно.
Вярно е, че не можем да пратим трети кучешки впряг за отбрана. В България същински песове няма от времето на Радичков. В София виреят самоходни четки за под, влачени на каишка в домашно плетени пуловерчета с розови панделки. Също и помияри, които заради уличния си метод на живот са прекомерно умни. (Иначе - мъртви.) Точно те нито ще подпишат контракт за вярна работа, нито ще попаднат в мрежите на тукашните ТЦК. Но за сметка на това към момента имаме борбения Тагаренко, който може да влачи на тил всяка картечница, по-лека от два кг. И съвсем сме ушили танк по поръчка за някогашния помощник по „ Научен комунизъм “. Т. е. нещата опират не до благоприятни условия и посока. (Където Курск, там и Нуук.) А до „ пожелаване “.
Кого обаче да пожелаем? Вярна България се усеща като сламено сираче, тъжно гледащо по какъв начин обичаните родители се замерват един различен с молби за бракоразвод. А в ушите кънти злокобният въпрос: „ При мама или при тате? “ На който министърчето в зелени чорапки отвръща с оскърбено безмълвие.
И тук идва решението:
Почва зимна Олимпиада. А капризът на жребия е събрал в група С хокейните тимове на Съединени американски щати и Дания. На пръв взор мач неравномерен, та чак неправилен. С цялото ни почитание, датските хокеисти повече наподобяват на загубеняците от „ Чарлстаун чийфс “. Но стават чудеса. Датчаните като нищо могат да измъкнат отнякъде трима братя на име Хансен (почти Хансън). И в случай че Господ командирова за малко на Земята треньора Реджи Дънлоп, ще стане радостно. Ще забележим един същински прекрасен „ Удар със стик! “ Даже доста удари със стик! Накрая съдията ще присъди купата „ Гренландия “ на по-симпатичната тайфа. Всички ще са щастливи, а съдията ще получи „ Нобел “, който след това ще препрати на верния адрес.
Нещо може да се обърка единствено, в случай че съдията се окаже ескимос. Току-виж отказал рушвет от 100 000 $ и отменил мача още преди за стартира. Прочее, дано МОК поеме случая, така че ние да си останем пред тв приемника с по-лекия избор - черна бира или алено вино. Наздраве!
(Напоследък положителното образование изисква да посочим тук и английските секрети служби, само че не ги намерихме на никое място. Тези хора, наподобява, работят скрито.)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ