Българите наричали слънчогледа „вампирско плашило”
По време на документалното и теренно изследване при подготовката на плана „ Как се вади шарлан ” са откритити забавни материали, събития и разкази, свързани с историята на занаята. Голяма част от тях не можели да намерят място в обновената експозиция в Шарланджийската работилница на Етнографския музей навън /ЕМО/ „ Етър ” в Габрово. Уредникът от отдел „ Занаяти ” Росица Бинева показва забавни обстоятелства.
„ До началото на ХХ век в доста области от страната популацията употребява единствено растително масло, създадено от орехи, сусам и лен. В България слънчогледът е пренесен след Освобождението от Русия, само че развъждането му като земеделска просвета стартира едвам след 1918 година. За къс интервал се трансформира в главната маслодайна просвета на българското земеделие ”, акцентира Бинева.
Тя добавя, че в своите изследвания Петко Китипов – откривател на занаята шарланджийство, написа: „ Спомням си по какъв начин едвам към 1925 година обработването на слънчоглед се разпространяваше в софийските села и шопите с задоволство разбираха, че „ вампирското чучело ” (слънчоглед – б.а.) давало и „ благина ”… В началото на ХХ век по дворовете отглеждат по едно-две стъбла слънчоглед и есенно време, когато узрее питата го слагат на къщната врата, с цел да пази дома от вампири. ”
Китипов споделя, че когато нощем вампирът пристигна, с цел да влезе в къщата вижда питата и стартира да брои зърната в нея, обърква се, отново стартира и по този начин до момента в който пропеят петлите и той би трябвало да изчезне.
Друг образец, който дава този откривател е обвързван с просвещаване на селското население. Китипов разгласява текст в Земеделски календар от 1914 година. В него агроном поучава земеделците да засяват слънчоглед: „ тъй като дава масло, което дори може да се използва и за ястие ”.
„ До началото на ХХ век в доста области от страната популацията употребява единствено растително масло, създадено от орехи, сусам и лен. В България слънчогледът е пренесен след Освобождението от Русия, само че развъждането му като земеделска просвета стартира едвам след 1918 година. За къс интервал се трансформира в главната маслодайна просвета на българското земеделие ”, акцентира Бинева.
Тя добавя, че в своите изследвания Петко Китипов – откривател на занаята шарланджийство, написа: „ Спомням си по какъв начин едвам към 1925 година обработването на слънчоглед се разпространяваше в софийските села и шопите с задоволство разбираха, че „ вампирското чучело ” (слънчоглед – б.а.) давало и „ благина ”… В началото на ХХ век по дворовете отглеждат по едно-две стъбла слънчоглед и есенно време, когато узрее питата го слагат на къщната врата, с цел да пази дома от вампири. ”
Китипов споделя, че когато нощем вампирът пристигна, с цел да влезе в къщата вижда питата и стартира да брои зърната в нея, обърква се, отново стартира и по този начин до момента в който пропеят петлите и той би трябвало да изчезне.
Друг образец, който дава този откривател е обвързван с просвещаване на селското население. Китипов разгласява текст в Земеделски календар от 1914 година. В него агроном поучава земеделците да засяват слънчоглед: „ тъй като дава масло, което дори може да се използва и за ястие ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ