Енергийната комисия замрази за година либерализацията на цената на тока
По време на днешното съвещание на енергийната комисия на Народно събрание бяха прегледани три обособени законопроекта - на Българска социалистическа партия, " ИТН " и ГЕРБ и Движение за права и свободи, в този дух. Основните претекстове са, че към момента няма подготвеност за цялостното отваряне на пазара, макар че то трябваше да се случи още преди близо 10 години.
Според в този момент настоящите законови разпореждания в Закона за енергетиката промяната на електроенергийния пазар за битовите консуматори трябваше да стартира отчасти от 1 юли тази година. Оттогава се предвиждаше да отпадне ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като публичен снабдител. Освен това базовата цена за семействата, която в сегашния миг се дефинира от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) като контролирана, трябваше да се дефинира от Министерският съвет. Регулираните цени напълно би трябвало да отпаднат от началото на 2026 година.
Един от вносителите на измененията от ПГ на " Българска социалистическа партия за България " Драгомир Стойнев сподели по време на съвещанието, че задачата не е да се анулира либерализацията за битовите консуматори, а единствено тя да се отсрочи с една година, съобщи Българска телеграфна агенция.
Според социалистите отварянето на енергийния пазар ще бъде удар за битовите клиенти, макар че в Закона за енергетиката е очакван временен интервал с таван на цената, определян от Министерския съвет.
Подготвяната енергийна промяна ще засегне към 1/3 от електроенергийния пазар в България и повече от 4,6 млн. битови консуматори. В същото време либерализацията на пазара не е добре премислена и би довела до безпорядък и тежки обществени проблеми, изясни водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова още при внасянето на законопроекта за отлагането на измененията с една година. Към претекстовете си в законопроекта социалистите цитираха и данните на Евростат, съгласно които България е преди всичко по енергийна беднотия в Европейския съюз, над 2 млн. от българите са енергийно небогати, а 30% не могат да покриват разноските си за отопление.
Председателят на Комисията по енергетика и народен представител от ПГ на ГЕРБ-СДС Делян Добрев уточни, че с отлагането на либерализацията на пазара на електрическа енергия на едро от 1 юли 2024 година за 1 юли 2025 година, преходният интервал до цялостната либерализация ще се съкрати, тъй като за семействата си остава тя да стартира от 1 януари 2026 година и в трите законопроекта.
Снимка: БТА
По думите му с приемането на предлаганите промени ще има една година, в която да се попълни Фондът за енергийна сигурност и да се сътвори някаква сигурност.
" Това не е предложение да се анулира либерализацията, а да се забави първата стъпка на тази либерализация с една година, като крайният период за либерализиране на пазара на електрическа енергия остава същият - 31 декември 2025 година ", посочи Добрев.
Снимка: БТА
Народният представител от ПГ на " ИТН " Павела Митова изясни, че от парламентарната група оферират също отсрочване на либерализация на пазара в границите на една година. По думите й главните аргументи за това са обществените последствия, които би имала тази либерализация в този миг. Според нея би трябвало да се създаде механизъм за едно транспарантно ръководство, с което да се премине към такава либерализация на пазара.
Зам.-председателят на Комисията по енергетиката и народен представител от " Продължаваме промяната - Демократична България " Радослав Рибарски акцентира, че не вижда какво ще се промени с следващото отсрочване на промяната на пазара на електрическа енергия. Той смята, че пазарът на електрическа енергия е извънредно удобен за въвеждане на една такава промяна. " Всички разбрахме, че няма нищо друго сред обезщетителния механизъм за небитови и този, който ще използван за битовите консуматори ", съобщи Рибарски. Депутатът се тормози, че след 1 юли 2025 година ще останат единствено 6 месеца, в който хората ще бъдат " изкарани " на напълно либерализиран пазар.
Рамадан Аталай от ПГ на Движение за права и свободи прикани да се одобряват разискваните законопроекти, с цел да може да се приготви обществото и енергетиката за последващия временен интервал, който е нужен за въвеждането на цялостната либерализация на пазара. Той уточни, че отварянето на пазара ще значи затварянето на въглищните централи, на които депутатите са дали обещание, че ще работят до 2038 година и това също би трябвало да бъде взето под внимание.
Снимка: БТА
Председателят на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Иван Иванов разяснява, че в реалност все още няма подготвеност да въвеждане на либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите консуматори.
Настоящата смяна обаче ще затрудни КЕВР , тъй като в този момент наредбата, която регулаторът е изготвил, планува от 1 юли да се извършат дейности, които при отсрочване с 1 година на либерализацията на пазара на едро на електрическата сила, не могат да бъдат изпълнени. Иван Иванов добави, че в случай че тази смяна беше направена още през февруари, нямаше да затрудни по този начин КЕВР. Причината е, че регулаторът сега не е претендирал от енергоразпределителните сдружения заявки за цени, тъй като досега се считаше, че публичният снабдител няма да бъде подобен след 1 юли.
В момента това ще забави енергийните сдружения за подаване на заявките и Иванов се притеснява, че това мъчно ще стане до края на април. Дори и това да се случи, връщането към настоящия модел, в който НЕК ще продължи да бъде публичен снабдител, ще изисква още 3 месеца. Това по всяка възможност ще наложи срокът, в който да влязат новите ценови решения, да не бъде 1 юли, а да бъде преместен с 1 месец.
В последна сметка Комисията по енергетиката в Народното събрание одобри и трите промени в Закона за енергетиката , с които се отсрочва либерализацията на пазара на електрическа енергия.
Тъй като и трите законопроекта за промени в Закона за енергетика са идентични, ще се изготви общ отчет и сред първо и второ и четене те ще се обединят, посочи Делян Добрев. Той уточни, че в програмата на Народното събрание в планувано да се гледа единствено законопроектът на " Българска социалистическа партия за България " в петък, само че към него ще се прибавят и другите два законопроекта.
" Категорично няма подготвеност за либерализацията за бита ", съобщи и ръководителят на КЕВР Иван Иванов пред депутатите, макар че регулаторът е извършил всички свои задължения и е трансформирал всички нужни наредби.
Той беше безапелационен, че нито един търговец на електрическа енергия не е изискал лиценз за краен доставчик. Причината е, че в Закона за енергетиката не са планувани редът и методът за това. В текстовете е планувано крайни доставчици да станат сегашните електроснабдителни сдружения, работещи на територията на страната.
Председателят на КЕВР напомни още, че Европейска комисия нотифицира либерализацията на енергийните пазари единствено при съществуването на формулировка на енергийна беднотия, критерии и ограничения за поддръжка на уязвимите консуматори.
При състояние, че бъде върнат остарелият модел на действие на пазара, може да има известни проблеми, добави Иванов. При определянето на цените от КЕВР енергийните сдружения внасяха своите ценови заявки през март и на тяхна база енергийният регулатор определяше цените за бита. Сега периодите са изтекли и Иванов означи, че надали ще могат да се оправят до 1 юли с определянето на цената за новия регулаторен интервал.
Представители на трите електроснабдителни сдружения обявиха, че имат подготвеност до дни да внесат своите ценови заявки. Те също поддържаха концепцията за отсрочване на либерализацията до 1 юли 2025 година, акцентирайки голям брой нерешени проблеми, в това число и за фактурирането на силата. Калина Трифонова (EVN България) беше безапелационна, че под опасност е ликвидността на трите сдружения, чиято роля в енергийната система е значима.
Депутатите в енергийната комисия поддържаха и трите импортирани оферти за смяна в Закона за енергетиката и текстовете ще бъдат обединени сред първо и второ четене, анонсира ръководителят на комисията Делян Добрев (ГЕРБ). Той означи, че концепцията за отлагането на либерализацията се поддържа от всички, само със съжалението, че не се е случило по-рано.
Според в този момент настоящите законови разпореждания в Закона за енергетиката промяната на електроенергийния пазар за битовите консуматори трябваше да стартира отчасти от 1 юли тази година. Оттогава се предвиждаше да отпадне ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като публичен снабдител. Освен това базовата цена за семействата, която в сегашния миг се дефинира от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) като контролирана, трябваше да се дефинира от Министерският съвет. Регулираните цени напълно би трябвало да отпаднат от началото на 2026 година.
Един от вносителите на измененията от ПГ на " Българска социалистическа партия за България " Драгомир Стойнев сподели по време на съвещанието, че задачата не е да се анулира либерализацията за битовите консуматори, а единствено тя да се отсрочи с една година, съобщи Българска телеграфна агенция.
Според социалистите отварянето на енергийния пазар ще бъде удар за битовите клиенти, макар че в Закона за енергетиката е очакван временен интервал с таван на цената, определян от Министерския съвет.
Подготвяната енергийна промяна ще засегне към 1/3 от електроенергийния пазар в България и повече от 4,6 млн. битови консуматори. В същото време либерализацията на пазара не е добре премислена и би довела до безпорядък и тежки обществени проблеми, изясни водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова още при внасянето на законопроекта за отлагането на измененията с една година. Към претекстовете си в законопроекта социалистите цитираха и данните на Евростат, съгласно които България е преди всичко по енергийна беднотия в Европейския съюз, над 2 млн. от българите са енергийно небогати, а 30% не могат да покриват разноските си за отопление.
Председателят на Комисията по енергетика и народен представител от ПГ на ГЕРБ-СДС Делян Добрев уточни, че с отлагането на либерализацията на пазара на електрическа енергия на едро от 1 юли 2024 година за 1 юли 2025 година, преходният интервал до цялостната либерализация ще се съкрати, тъй като за семействата си остава тя да стартира от 1 януари 2026 година и в трите законопроекта.
Снимка: БТА
По думите му с приемането на предлаганите промени ще има една година, в която да се попълни Фондът за енергийна сигурност и да се сътвори някаква сигурност.
" Това не е предложение да се анулира либерализацията, а да се забави първата стъпка на тази либерализация с една година, като крайният период за либерализиране на пазара на електрическа енергия остава същият - 31 декември 2025 година ", посочи Добрев.
Снимка: БТА
Народният представител от ПГ на " ИТН " Павела Митова изясни, че от парламентарната група оферират също отсрочване на либерализация на пазара в границите на една година. По думите й главните аргументи за това са обществените последствия, които би имала тази либерализация в този миг. Според нея би трябвало да се създаде механизъм за едно транспарантно ръководство, с което да се премине към такава либерализация на пазара.
Зам.-председателят на Комисията по енергетиката и народен представител от " Продължаваме промяната - Демократична България " Радослав Рибарски акцентира, че не вижда какво ще се промени с следващото отсрочване на промяната на пазара на електрическа енергия. Той смята, че пазарът на електрическа енергия е извънредно удобен за въвеждане на една такава промяна. " Всички разбрахме, че няма нищо друго сред обезщетителния механизъм за небитови и този, който ще използван за битовите консуматори ", съобщи Рибарски. Депутатът се тормози, че след 1 юли 2025 година ще останат единствено 6 месеца, в който хората ще бъдат " изкарани " на напълно либерализиран пазар.
Рамадан Аталай от ПГ на Движение за права и свободи прикани да се одобряват разискваните законопроекти, с цел да може да се приготви обществото и енергетиката за последващия временен интервал, който е нужен за въвеждането на цялостната либерализация на пазара. Той уточни, че отварянето на пазара ще значи затварянето на въглищните централи, на които депутатите са дали обещание, че ще работят до 2038 година и това също би трябвало да бъде взето под внимание.
Снимка: БТА
Председателят на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Иван Иванов разяснява, че в реалност все още няма подготвеност да въвеждане на либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите консуматори.
Настоящата смяна обаче ще затрудни КЕВР , тъй като в този момент наредбата, която регулаторът е изготвил, планува от 1 юли да се извършат дейности, които при отсрочване с 1 година на либерализацията на пазара на едро на електрическата сила, не могат да бъдат изпълнени. Иван Иванов добави, че в случай че тази смяна беше направена още през февруари, нямаше да затрудни по този начин КЕВР. Причината е, че регулаторът сега не е претендирал от енергоразпределителните сдружения заявки за цени, тъй като досега се считаше, че публичният снабдител няма да бъде подобен след 1 юли.
В момента това ще забави енергийните сдружения за подаване на заявките и Иванов се притеснява, че това мъчно ще стане до края на април. Дори и това да се случи, връщането към настоящия модел, в който НЕК ще продължи да бъде публичен снабдител, ще изисква още 3 месеца. Това по всяка възможност ще наложи срокът, в който да влязат новите ценови решения, да не бъде 1 юли, а да бъде преместен с 1 месец.
В последна сметка Комисията по енергетиката в Народното събрание одобри и трите промени в Закона за енергетиката , с които се отсрочва либерализацията на пазара на електрическа енергия.
Тъй като и трите законопроекта за промени в Закона за енергетика са идентични, ще се изготви общ отчет и сред първо и второ и четене те ще се обединят, посочи Делян Добрев. Той уточни, че в програмата на Народното събрание в планувано да се гледа единствено законопроектът на " Българска социалистическа партия за България " в петък, само че към него ще се прибавят и другите два законопроекта.
" Категорично няма подготвеност за либерализацията за бита ", съобщи и ръководителят на КЕВР Иван Иванов пред депутатите, макар че регулаторът е извършил всички свои задължения и е трансформирал всички нужни наредби.
Той беше безапелационен, че нито един търговец на електрическа енергия не е изискал лиценз за краен доставчик. Причината е, че в Закона за енергетиката не са планувани редът и методът за това. В текстовете е планувано крайни доставчици да станат сегашните електроснабдителни сдружения, работещи на територията на страната.
Председателят на КЕВР напомни още, че Европейска комисия нотифицира либерализацията на енергийните пазари единствено при съществуването на формулировка на енергийна беднотия, критерии и ограничения за поддръжка на уязвимите консуматори.
При състояние, че бъде върнат остарелият модел на действие на пазара, може да има известни проблеми, добави Иванов. При определянето на цените от КЕВР енергийните сдружения внасяха своите ценови заявки през март и на тяхна база енергийният регулатор определяше цените за бита. Сега периодите са изтекли и Иванов означи, че надали ще могат да се оправят до 1 юли с определянето на цената за новия регулаторен интервал.
Представители на трите електроснабдителни сдружения обявиха, че имат подготвеност до дни да внесат своите ценови заявки. Те също поддържаха концепцията за отсрочване на либерализацията до 1 юли 2025 година, акцентирайки голям брой нерешени проблеми, в това число и за фактурирането на силата. Калина Трифонова (EVN България) беше безапелационна, че под опасност е ликвидността на трите сдружения, чиято роля в енергийната система е значима.
Депутатите в енергийната комисия поддържаха и трите импортирани оферти за смяна в Закона за енергетиката и текстовете ще бъдат обединени сред първо и второ четене, анонсира ръководителят на комисията Делян Добрев (ГЕРБ). Той означи, че концепцията за отлагането на либерализацията се поддържа от всички, само със съжалението, че не се е случило по-рано.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ