Експерт: Работодателят е длъжен да ни плаща, ако не се явим на работа при бедствено положение
По време и след бедствия въобще е невероятно да достигнем до работа заради справедливи инфраструктурни или други усложнения, което слага въпросът ще получим ли въобще някакво заплащане, в случай че не сме на работното си място и сме в неспособност да изпълняваме уговорките си към работодателя?
Подобни въпроси по отношение на възнагражденията на работещите повдига и догадка, при която лицата не са на работното си място, заради това, че са се присъединили в непринудено формирование за битка с бедствието, с което оказват помощ на отрасловите институции и директно на популацията за справяне със обстановката.
Има ясно избрани правила, какво следва да създадат работодателите в сходна обстановка. Честа процедура в такива обстановки е работодателите да принуждават своите служащи и чиновници да излизат в неплатен отпуск. Следващите редове ще дадат отговор защо подобна процедура е незаконосъобразна.
В кои случаи, при какви условия и в какъв размер служащите и чиновниците имат право на обезщетение по време на злополучие, дава отговор Тодор Капитанов, специалистът по трудово право към КНСБ.
Закона за отбрана при бедствия формулира бедствието като " доста нарушение на естественото действие на обществото, провокирано от естествени феномени и/или от човешка активност и водещо до отрицателни последствия за живота или здравето на популацията, имуществото, стопанската система и за околната среда, предотвратяването, преодоляването и превъзмогването, на което надвишава потенциала на системата за обслужване на нормалните действия по отбрана на обществото “.
Трудовото законодателство позволява два разновидността за компенсиране на трудово заплащане, в случай че работникът/служителят не е полагал труд в резултат на настъпило злополучие.
При първият вид е належащо той да е бил възпрепятстван да се яви на работа при настъпило злополучие. Съгласно закона работодателят дължи обезщетение на работника/служителя в размер на 50% от брутното трудово заплащане, за времето, за което е бил възпрепятстван да работи, само че не по-малко от 75% от минималната работна заплата, открита за страната. С групов или самостоятелен трудов контракт може да се контракти и по-голям размер.
В случаите, когато работникът/служителят е взел присъединяване в избавителните работи при злополучие, той има право на обезщетение в цялостния размер на брутното му трудово заплащане.
Обезщетението предстои на данъчно облагане.
Причините за неявяването на работа, както и присъединяване в избавителните работи се откриват от кметството, общински съвет или различен държавен орган.
Във втория случай по силата на Закона за отбрана при злополучие и подписан контракт за присъединяване в непринудено формирование, работникът/служителят краткотрайно прекратя работата си по трудовото правно отношение, с цел да извърши гражданското си обвързване. В този случай отсъствието му се оформя като неплатен отпуск, а за времето на неявяване получава заплащане от държавния бюджет.
Предотвратяването, преодоляването и превъзмогването на последствията от бедствия са измежду дребното случаи, в които Кодекса на труда позволява полагане на ексклузивен труд.
Съгласно Кодекса на труда работниците/служителите имат право на отпуск за осъществяване на публични отговорности: за времето на образование и присъединяване в доброволните формирования за отбрана и бедствия. Работодателят е задължен да позволява подобен отпуск на работник/служител, придобил качество на доброволец. Доброволните формирования се основават от кмета на общината по решение на общинския съвет.
За времето на образование или осъществяване на задания по попречване или преодоляване на бедствия, пожари и премахване на последствията от тях, доброволецът се счита в неплатен отпуск, който му се признава за трудов стаж. За времето на участия в тези мероприятия, работникът/служителят получава заплащане за сметка на държавния бюджет.
За да бъде позволен отпуска е належащо кметът на общината да уведоми работодателя на доброволеца за присъединяване в мероприятията и да издаде документ, удостоверяващ присъединяване на доброволеца, не по-късно от три дни след привършване на мероприятието.
Подобни въпроси по отношение на възнагражденията на работещите повдига и догадка, при която лицата не са на работното си място, заради това, че са се присъединили в непринудено формирование за битка с бедствието, с което оказват помощ на отрасловите институции и директно на популацията за справяне със обстановката.
Има ясно избрани правила, какво следва да създадат работодателите в сходна обстановка. Честа процедура в такива обстановки е работодателите да принуждават своите служащи и чиновници да излизат в неплатен отпуск. Следващите редове ще дадат отговор защо подобна процедура е незаконосъобразна.
В кои случаи, при какви условия и в какъв размер служащите и чиновниците имат право на обезщетение по време на злополучие, дава отговор Тодор Капитанов, специалистът по трудово право към КНСБ.
Закона за отбрана при бедствия формулира бедствието като " доста нарушение на естественото действие на обществото, провокирано от естествени феномени и/или от човешка активност и водещо до отрицателни последствия за живота или здравето на популацията, имуществото, стопанската система и за околната среда, предотвратяването, преодоляването и превъзмогването, на което надвишава потенциала на системата за обслужване на нормалните действия по отбрана на обществото “.
Трудовото законодателство позволява два разновидността за компенсиране на трудово заплащане, в случай че работникът/служителят не е полагал труд в резултат на настъпило злополучие.
При първият вид е належащо той да е бил възпрепятстван да се яви на работа при настъпило злополучие. Съгласно закона работодателят дължи обезщетение на работника/служителя в размер на 50% от брутното трудово заплащане, за времето, за което е бил възпрепятстван да работи, само че не по-малко от 75% от минималната работна заплата, открита за страната. С групов или самостоятелен трудов контракт може да се контракти и по-голям размер.
В случаите, когато работникът/служителят е взел присъединяване в избавителните работи при злополучие, той има право на обезщетение в цялостния размер на брутното му трудово заплащане.
Обезщетението предстои на данъчно облагане.
Причините за неявяването на работа, както и присъединяване в избавителните работи се откриват от кметството, общински съвет или различен държавен орган.
Във втория случай по силата на Закона за отбрана при злополучие и подписан контракт за присъединяване в непринудено формирование, работникът/служителят краткотрайно прекратя работата си по трудовото правно отношение, с цел да извърши гражданското си обвързване. В този случай отсъствието му се оформя като неплатен отпуск, а за времето на неявяване получава заплащане от държавния бюджет.
Предотвратяването, преодоляването и превъзмогването на последствията от бедствия са измежду дребното случаи, в които Кодекса на труда позволява полагане на ексклузивен труд.
Съгласно Кодекса на труда работниците/служителите имат право на отпуск за осъществяване на публични отговорности: за времето на образование и присъединяване в доброволните формирования за отбрана и бедствия. Работодателят е задължен да позволява подобен отпуск на работник/служител, придобил качество на доброволец. Доброволните формирования се основават от кмета на общината по решение на общинския съвет.
За времето на образование или осъществяване на задания по попречване или преодоляване на бедствия, пожари и премахване на последствията от тях, доброволецът се счита в неплатен отпуск, който му се признава за трудов стаж. За времето на участия в тези мероприятия, работникът/служителят получава заплащане за сметка на държавния бюджет.
За да бъде позволен отпуска е належащо кметът на общината да уведоми работодателя на доброволеца за присъединяване в мероприятията и да издаде документ, удостоверяващ присъединяване на доброволеца, не по-късно от три дни след привършване на мероприятието.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ