По-рано тази седмица в Индонезия беше открита срещата на върха

По-рано тази седмица в Индонезия беше открита срещата на върха на Г-20. На нея се състоя дълго чаканата среща сред президента на Съединени американски щати Джо Байдън и китайския президент Си Дзинпин. Фактът, че те въобще се срещнаха, значи, че срещата е била сполучлива. Това, че тя продължи три часа, също е окуражаващо, защото несполучливите срещи нормално завършват бързо и са последвани от несъществени взаимни изказвания, каквито досега към момента не са оповестени. Това допуска почтеност, наличие и заричане за бъдещи диалози всъщност.

Всъщност първите отчети от срещата удостоверяват това. Двамата явно са били съгласни по тематики като заплахата от нуклеарните оръжия и вероятността държавният секретар Антъни Блинкен да посети Китай в бъдеще. Твърди се, че Си даже е декларирал, че американският модел на народна власт е стар.

Както настоявам от една година, напредъкът на този фронт се дължи не на добродетелите на някоя от страните, а на геополитическите действителности, в които те работят. За Съединените щати борбата се крепи на стопанската система. От позиция на Съединени американски щати Китай към момента не е обезпечил свободен достъп до своя пазар за американски артикули и манипулира цената на юана, с цел да усили оптимално търговията и вложенията.

Вашингтон твърди, че поради размера на вложенията и технологиите, предоставени от американските компании, Китай би трябвало да бъде радушен. Китай не беше в положение да извърши американските претенции, без да подкопае личната си стопанска система. По този метод беше положена американската основа.

За Китай американските стопански условия означаваха военна опасност. Пекин не можеше да се съобрази със Съединените щати и се опасяваше от американски боен отговор. Китай е експортна мощ и благосъстоянието му зависи от способността на стоките му да минават от пристанищата на източното му крайбрежие към Южнокитайско море, в Тихия океан и по-късно в света.

Теоретично Съединените щати биха могли да минират или затворят тези пристанища с други средства. Отговорът на Китай беше да наподобява допустимо най-агресивен, с цел да убеди Съединени американски щати, че икономическите му претенции могат да значат война и че Китай може да победи американския флот.

Съединени американски щати в никакъв случай не са имали за цел да разрушат китайската стопанска система. Те са имали за цел да употребяват опасността от разрушаването ѝ, с цел да повлияят на отговора на Пекин. По същия метод Китай в никакъв случай не е възнамерявал да стартира война със Съединени американски щати. Той е желал да убеди Съединени американски щати, че това е задоволително действителна опция, с цел да провокира смяна в политиката. Всеки от тях изглеждаше яростен, само че всеки от тях внимаваше да не притиска другия прекомерно мощно.

Две неща доведоха до развръзката. Първото беше нападението на Русия над Украйна. Готовността на Вашингтон да води хитра война, като съчетае американски оръжия с украински сили, показва дарба, която Китай не вярваше, че Съединените щати имат в репертоара си.

Съюзът на Китай с Русия се разпадна, преди да бъде основан. Той беше умислен да се опълчи на Съединените щати на два театъра. Китай преоцени военната мощност, волята и структурата на съюза на Америка и видя, че един боен спор е по-опасен за Китай, в сравнение с за Съединени американски щати.

Втората причина беше продължаващото утежняване на китайската стопанска система. Дългосрочна циклична мощ сътвори голям спад, който заплаши обществената непоклатимост на страната. Регулациите върху вноса от Китай и вложенията в Китай можеха да влошат още повече неприятното състояние. Казано по различен метод, Китай има огромен залог в техните връзки. Съединените щати - нямат.

При неналичието на военна опасност Съединени американски щати се възползваха от евтините китайски артикули. Съединени американски щати могат да завоюват малко от военна борба и доста от икономическо съдействие. Китай няма предпочитание за война, която може да загуби, а Съединени американски щати нямат интерес от икономическа рецесия в Китай. Икономическото намаляване е доста примамливо, стига да е допустимо. Срещата от тази седмица демонстрира, че то може и да е допустимо. /БГНЕС

-----------

Джордж Фридман, разбор за „ Геополитикал фючърс ”.

Авторът е интернационално приет геополитически прогнозист и пълководец по интернационалните въпроси, създател и ръководител на „ Геополитикал фючърс ”.