Защо индианците не убиват новодошлите европейци с местните си болести
По принцип информацията варира, само че се счита, че някъде сред 20-50 милиона души са живели в Америка малко преди идването на европейците. Около 95% от тях са убити от европейски заболявания. Но въпреки това пък – за какво 19 от 20 европейци не умират от заболявания на индианците?
Краткият отговор е, че европейците просто са имали по-здрава имунна система. За това способстват няколко фактора: първо, европейците стопанисват домашни животни от хиляди години и с течение на времето сме станали (донякъде) ваксинирани против постоянно срещаните болести, съпътстващи опитомяването на такива животни. Американците, въпреки това, бяха значително ловци, а даже и в някои случаи когато гледат животни, не влизат доста в контакт с тях. Например, както Джаред Даймънд, създателят на „ Guns, Germs, and Steel “ споделя:
Второ, европейците са живели в по-гъсто обитаеми региони от коренните американци. Когато толкоз доста хора живеят дружно на относително близко разстояние (особено при липса на положителни или каквито и да било канализационни системи и други подобни), заболяванията се популяризират бързо. Телата на европейците трябваше да се приспособят да се оправят с доста от тези болести и тези, които оцеляват, към този момент имат по-добре калена имунна система вследствие на това.
Третият фактор е честите пътувания. Има огромно придвижване на групи от хора и животни из цяла Европа като те влизат във взаимоотношение едни с други, изключително през войните и поради търговията. Това води и до разпространяването на заболявания по континента (и оттатък него) и в последна сметка до някакво равнище на имунитет за оживелите.
От всичко това излиза, че европейците постоянно са изложени на доста повече патогени, в сравнение с индианците. Така имунната система на нашите хора просто се е развила да отблъсва най-лошите от някои от най-опасните болести, които пък унищожават съвсем цялото локално население в Америка. Същият този имунитет ги защищава и от заболявания, които американците могат да им трансферират или най-малко новозаселниците вършат по този начин, че новите болести, с които се сблъскват, не са толкоз смъртоносни.
Въпреки това, би трябвало да се означи, че европейците също постоянно са били убивани от заболяванията, които донасят в Новия свят. Просто с течение на времето тези, които са по-податливи на тези болести, умират и имунната система на оживелите си се развива до степен, в която няма цялото население да почине, изключително в количества, близки до 95%.
Колумб преплава огромния наследник океан през 1492 година Само три години по-късно, през 1495 година, първата зараза от сифилис избухва измежду армията на Италия при обсадата на Неапол, видимо донесена от френски бойци, които от своя страна евентуално са лепнали заболяването от испански наемници. Поради публикувания от французите сифилис в началото е бил прочут като „ френската болест “ измежду германците и англичаните. Но в другите страни се е наричал друго.
Доскоро имаше диспути за това дали сифилисът изобщо е болест на „ Новия свят “, защото са открити над 50 скелета с всички белези, че сифилис е повода за гибелта на притежателите им и наподобява са умрели преди Колумб да пристигна. Въпреки това, напредъкът в технологиите за датиране и едно скорошно (от 2011 г.) изцяло изследване на скелетите, оповестено в Годишника на физическата антропология, дефинира гибелта на тези хора, откакто Колумб се завръща от Америка.
Смята се, че първичната зараза от сифилис е умъртвила повече от няколко милиона европейци общо от всички огнища. Художникът Албрехт Дюрер означи,
…
Заболяването продължава да бъде проблем и през 20 век. Причинява се от бактерията Treponema pallidum, която нападна нервната система, сърцето, мозъка и вътрешните органи, причинявайки разнообразни здравословни проблеми и от време на време гибел. Лек се основава чак през 40-те години с появяването на пеницилина.
Сифилисът получи името си от стихотворение, написано от ренесансов академик през 16 век. Главният воин се споделя Сифилус и когато ядосва господ, той го заразява с заболяването. Тя се излъчена по сексуален път, а един от признаците са белези по ръцете и лицето. Такива сходни белези постоянно могат да бъдат открити по това време върху телата на католическите свещеници, кардинали и папи, което демонстрира, че правилото за безбрачие не постоянно се съблюдава. За информация, за католическите свещеници за първи път се взема решение да не се женят през 304 година сл. Хр. и в следствие Канон 33 гласи: „ епископи, презвитери и дякони и всички други духовници… [трябва] да се въздържат напълно от дамите си… “
