По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в употреба жилищни здания през първото тримесечие на 2023 година е 1 289, а новопостроените жилища в тях са 4 427.

Спрямо първото тримесечие на 2022 година постройките са с 18 повече, или с 1,4%, а жилищата в тях понижават със 153, или с 3,3 на 100, сочат данните, представени от Българска телеграфна агенция.

От въведените в употреба новопостроени жилищни здания през първото тримесечие на 2023 година със стоманобетонна структура са 77,9 на 100, с тухлена - 19,6 на 100, с друга - 2,2 на 100, и с панелна - 0,3 на 100.

Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (81%), следвани от жилищните кооперации (12,9%).

В съпоставяне с първото тримесечие на 2022 година се следи нарастване в броя на новопостроените къщи, до момента в който броят на жилищните кооперации и постройките от разбъркан вид понижава.

Най-много жилищни здания са въведени в употреба в областите София (столица) - 228 здания с 1 430 жилища, Пловдив - 175 здания с 396 жилища, и Бургас - 141 здания с 525 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (36,1 на сто), следват тези с три стаи (31,5 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи - 5,4 на 100.

Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2023 година е 470,2 хиляди кв. м, или с 0,3 на 100 повече в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година, а  жилищната повърхност понижава с 1,5 на 100 и доближава 367,0 хиляди кв. метра.

Същевременно междинната потребна повърхност на едно новопостроено жилище нараства от 102,4 кв. м през първото тримесечие на 2022 година на 106,2 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.

Най-голяма междинна потребна повърхност на едно новопостроено жилище е записана в областите Търговище - 222,6 кв. м, и Габрово - 186 кв. м, а най-малка - в областите Благоевград - 76,5 кв. м, и Монтана - 78,9 кв. метра.