Пламен Павлов: Определянето на Велико Търново за историческа и духовна столица е един от пътищата да се излезе от хиперцентрализма
По мотив самодейността Денят на Търновската конституция 16 април да бъде разгласен за формален празник на България, а Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни, професор Пламен Павлов – историк, учител във Великотърновския университет и член на Инициативния комитет показва своята аргументирана позиция:
Приемането на Търновската конституция отваря не нова страница, не нова глава, а цялостен нов том в хилядолетната история на България. Това е оценено по достолепие от съвременниците на този акт, би трябвало да го оценяваме и ние. След пет века неявяване на държавност, преди 140 години страната ни възкръсва, въпреки и с граници, ощетени от Великите сили. И това е допустимо точно с приемането на Конституцията в юридически смисъл и от позиция на ценностната система на модерните хора. В доста страни Денят на Конституцията е народен празник. Ние, като членове на инициативния комитет за честванията, предлагаме 16 април да стане формален празник, тъй като тази дата има магистрални последствия със своята значимост, в това число и за нашето време. Искам да напомня, че след 10-и ноември 1989 година група великотърновски интелектуалци, измежду които починалият проф. Петър Горанов, моят сътрудник проф. Милко Палангурски и други, съумяха да наложат концепцията и тя да бъде призната новото Велико Народно заседание да бъде намерено точно във Велико Търново. Тогава витаеше концепцията и настройката, че днешната ни Конституция ще бъде Втората Търновска конституция. За страдание, заради инфлацията на полезностите или за по-удобно депутатите се реалокираха в София и днешната Конституция не се назовава Търновска, макар, че действително тя съставлява един ъпгрейдван неин вид, защото съдържа главните й послания.
Без да идеализираме Търновската конституция и без да я подлагаме на критика, тя съдържа политическата мисъл и публични настройки на съвременно мислещите хора на 19-и век. Много е значимо е да не забравяме, че всички значими конституционни и държавни актове в България са осъществявани точно във Велико Търново. Ще напомня за следващ път, че освен учредяването на страната и на нейния парламентарен модел се случват тук. Да не забравяме, че признаването на Съединението става точно в нашия град. Княз Александър Батенберг подписва акта в остарялата столица и без значение, че пътува от Варна за Пловдив, минава особено през Търново, с цел да съблюдава реда, който всички чакат. Обявяването на Независимостта също неслучайно е осъществено в Търново. Това е станало освен по волята на министър ръководителя Александър Малинов - човек с невероятна осведоменост, и на самия цар Фердинанд, а е плод на цялостното държавническо мислене.
Ние сме в дълг на традицията, която са ни завещали нашите предци.
В продължение на седем века в визиите на българина няма друга столица с изключение на Търново.
Това удостоверяват доста книжовни и исторически монументи. В мисленето на нашите национални водачи – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Мамарчев, Каравелов, Раковски, Левски и други столицата на България е Търново. Решението да имаме нов административен център – София, е взето отново в Търново и това би трябвало да бъде напомнено. З атова Велико Търново заслужава да има специфичен статут, който да бъде завършен законодателно. Може да дадем образци с други страни и те са доста. Например в Полша Краков е безспорната историческа столица. У нас може да възникне въпросът какво ще вършим следователно с Плиска, Велики Преслав, аз ще допълня и Охрид. Разбира се, ще ги почитаме като остарели столици. Но отново наблягам, че в продължение на най-дълъг интервал, в съзнанието на нашите предшественици няма различен център на България, с изключение на Търново.
Велико Търново е духовна столица още от времето, когато Търновската патриаршия влиза в пентархията на петте стъбла на православието в света през 12-13 век. Братската ни македонска черква и до момента се води Охридска, нищо че нейният архиепископ нормално е в Скопие. В Полша примас архиепископът е в Краков. Така че концепцията Велико Търново да стане духовна столица може да се разшири и с нови решения за църковната ни власт. Статутът на Велико Търново в това отношение от дълго време е приет чужбина. В Белград, където са били мощите на св. Петка, и до момента, като се каже Търново, имат поради духовната столица на България, а не просто един български град или регионален център. В Гърция назовават града ни Мегало Търново. Те имат понятието Голямо (Велико) Търново, още преди да го използваме ние. Мои сътрудници историци вярно пазят тезата, че Търновската митрополия е най-голямата църковна територия в България, тя носи престижа на Патриаршията. В Русия ни дефинират като „ властител все болгарские земли – духовният епископ на цялата българска земя “.
Традицията ни задължава градът да получи специфичен статут на историческа и духовна столица, не с цел да черпи от това някакви дивиденти – материални или прочувствено самомнителен, а тъй като това е истината. Търново може би не е най-старият български град, въпреки че и по тази причина може да се спори, изследвайки находките от праисторията и тракийската ера, само че е най-българският град, градът с най-българско лъчение. И това не е мое мнение, а на хора от целия свят.
Даването на подобен статут не трябва да остава единствено една почетна купа, а и да вменява някакви функционалности. Може да дадем образец с Никополис пъкъл Иструм. Такива градове в Римската империя са имали особена автономност. Затова този статут би трябвало да има написани ясни цели - дали ще е във връзка с запазване на историческите и културни монументи, или за взимане на независими решения, само че да бъде несъмнено тъкмо и ясно.Има и друго - в България съществува хиперцентрализъм, който остава, макар 30-годишния либерален модел. Определяното на Велико Търново за историческа и духовна столица е един от пътищата да се излезе от него.
Сега се разискват нови регионални центрове. Аз самият съм русенец и без да съм изменник на родния си град, съм безапелационен, че естественият център на района е Велико Търново. Асеневци за какво не са създали столицата в Червен или Русе, макар че евентуално са от този регион? Има си географски дадености и нашите остарели царе са ги виждали. Самата геополитическа карта демонстрира къде да са тези места. Дори по времето на соца управниците, да вземем за пример в лицето на Пенчо Кубадински и Тодор Живков, осъзнаваха какво е Велико Търново за страната ни и какво е особеното място и престиж на града ни.Примери в това отношение могат да бъдат давани доста. Един от тях е със прилежащата ни република Гърция, с която сме съизмерими и като територия, и като население. Там след промяна, с изключение на столицата Атина, има състолица – Солун, който на процедура управлява цялата северна част на страната.
Затова в този момент нашите политици би трябвало да гледат отговорно на историята в това отношение и с вероятност, тъй като в определянето на статута на Велико Търново като нравствен и исторически център има голям визионерски капацитет. Да не забравяме също, че това е сериозна крачка за развиването на туризма, търговията и на стопанската система като цяло. Примерът е до нас, зависи дали ще имаме воля, задоволително непримиримост и сили да променим статуквото и България да признае своята заслужена историческа и духовна столица - Велико Търново.
Приемането на Търновската конституция отваря не нова страница, не нова глава, а цялостен нов том в хилядолетната история на България. Това е оценено по достолепие от съвременниците на този акт, би трябвало да го оценяваме и ние. След пет века неявяване на държавност, преди 140 години страната ни възкръсва, въпреки и с граници, ощетени от Великите сили. И това е допустимо точно с приемането на Конституцията в юридически смисъл и от позиция на ценностната система на модерните хора. В доста страни Денят на Конституцията е народен празник. Ние, като членове на инициативния комитет за честванията, предлагаме 16 април да стане формален празник, тъй като тази дата има магистрални последствия със своята значимост, в това число и за нашето време. Искам да напомня, че след 10-и ноември 1989 година група великотърновски интелектуалци, измежду които починалият проф. Петър Горанов, моят сътрудник проф. Милко Палангурски и други, съумяха да наложат концепцията и тя да бъде призната новото Велико Народно заседание да бъде намерено точно във Велико Търново. Тогава витаеше концепцията и настройката, че днешната ни Конституция ще бъде Втората Търновска конституция. За страдание, заради инфлацията на полезностите или за по-удобно депутатите се реалокираха в София и днешната Конституция не се назовава Търновска, макар, че действително тя съставлява един ъпгрейдван неин вид, защото съдържа главните й послания.
Без да идеализираме Търновската конституция и без да я подлагаме на критика, тя съдържа политическата мисъл и публични настройки на съвременно мислещите хора на 19-и век. Много е значимо е да не забравяме, че всички значими конституционни и държавни актове в България са осъществявани точно във Велико Търново. Ще напомня за следващ път, че освен учредяването на страната и на нейния парламентарен модел се случват тук. Да не забравяме, че признаването на Съединението става точно в нашия град. Княз Александър Батенберг подписва акта в остарялата столица и без значение, че пътува от Варна за Пловдив, минава особено през Търново, с цел да съблюдава реда, който всички чакат. Обявяването на Независимостта също неслучайно е осъществено в Търново. Това е станало освен по волята на министър ръководителя Александър Малинов - човек с невероятна осведоменост, и на самия цар Фердинанд, а е плод на цялостното държавническо мислене.
Ние сме в дълг на традицията, която са ни завещали нашите предци.
В продължение на седем века в визиите на българина няма друга столица с изключение на Търново.
Това удостоверяват доста книжовни и исторически монументи. В мисленето на нашите национални водачи – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Мамарчев, Каравелов, Раковски, Левски и други столицата на България е Търново. Решението да имаме нов административен център – София, е взето отново в Търново и това би трябвало да бъде напомнено. З атова Велико Търново заслужава да има специфичен статут, който да бъде завършен законодателно. Може да дадем образци с други страни и те са доста. Например в Полша Краков е безспорната историческа столица. У нас може да възникне въпросът какво ще вършим следователно с Плиска, Велики Преслав, аз ще допълня и Охрид. Разбира се, ще ги почитаме като остарели столици. Но отново наблягам, че в продължение на най-дълъг интервал, в съзнанието на нашите предшественици няма различен център на България, с изключение на Търново.
Велико Търново е духовна столица още от времето, когато Търновската патриаршия влиза в пентархията на петте стъбла на православието в света през 12-13 век. Братската ни македонска черква и до момента се води Охридска, нищо че нейният архиепископ нормално е в Скопие. В Полша примас архиепископът е в Краков. Така че концепцията Велико Търново да стане духовна столица може да се разшири и с нови решения за църковната ни власт. Статутът на Велико Търново в това отношение от дълго време е приет чужбина. В Белград, където са били мощите на св. Петка, и до момента, като се каже Търново, имат поради духовната столица на България, а не просто един български град или регионален център. В Гърция назовават града ни Мегало Търново. Те имат понятието Голямо (Велико) Търново, още преди да го използваме ние. Мои сътрудници историци вярно пазят тезата, че Търновската митрополия е най-голямата църковна територия в България, тя носи престижа на Патриаршията. В Русия ни дефинират като „ властител все болгарские земли – духовният епископ на цялата българска земя “.
Традицията ни задължава градът да получи специфичен статут на историческа и духовна столица, не с цел да черпи от това някакви дивиденти – материални или прочувствено самомнителен, а тъй като това е истината. Търново може би не е най-старият български град, въпреки че и по тази причина може да се спори, изследвайки находките от праисторията и тракийската ера, само че е най-българският град, градът с най-българско лъчение. И това не е мое мнение, а на хора от целия свят.
Даването на подобен статут не трябва да остава единствено една почетна купа, а и да вменява някакви функционалности. Може да дадем образец с Никополис пъкъл Иструм. Такива градове в Римската империя са имали особена автономност. Затова този статут би трябвало да има написани ясни цели - дали ще е във връзка с запазване на историческите и културни монументи, или за взимане на независими решения, само че да бъде несъмнено тъкмо и ясно.Има и друго - в България съществува хиперцентрализъм, който остава, макар 30-годишния либерален модел. Определяното на Велико Търново за историческа и духовна столица е един от пътищата да се излезе от него.
Сега се разискват нови регионални центрове. Аз самият съм русенец и без да съм изменник на родния си град, съм безапелационен, че естественият център на района е Велико Търново. Асеневци за какво не са създали столицата в Червен или Русе, макар че евентуално са от този регион? Има си географски дадености и нашите остарели царе са ги виждали. Самата геополитическа карта демонстрира къде да са тези места. Дори по времето на соца управниците, да вземем за пример в лицето на Пенчо Кубадински и Тодор Живков, осъзнаваха какво е Велико Търново за страната ни и какво е особеното място и престиж на града ни.Примери в това отношение могат да бъдат давани доста. Един от тях е със прилежащата ни република Гърция, с която сме съизмерими и като територия, и като население. Там след промяна, с изключение на столицата Атина, има състолица – Солун, който на процедура управлява цялата северна част на страната.
Затова в този момент нашите политици би трябвало да гледат отговорно на историята в това отношение и с вероятност, тъй като в определянето на статута на Велико Търново като нравствен и исторически център има голям визионерски капацитет. Да не забравяме също, че това е сериозна крачка за развиването на туризма, търговията и на стопанската система като цяло. Примерът е до нас, зависи дали ще имаме воля, задоволително непримиримост и сили да променим статуквото и България да признае своята заслужена историческа и духовна столица - Велико Търново.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ