Коя е най-малката известна планета?
По множеството критерии Земята е дребна планета. Най-голямата планета в Слънчевата система, Юпитер, може да побере над 1300 Земи в размера си. Но Земята не е най-малката планета в Слънчевата система – тази купа се връчи на Меркурий, откакто Плутон беше „ намален “ в планета джудже през 2006 година Но дали съществуват още по-малки планети? И в случай че да, знаем ли за такива?
Не е изненадващо, че доста дребни екзопланети или планети, обикалящи към други звезди, са извънредно сложни за забелязване. Но от тези, които откривателите са разкрили, най-малка е Kepler 37-b. Откритa през 2013 година благодарение на „ пенсионирания “ през 2018 година галактически телескоп Kepler, тази планета е по-малка от Меркурий и е почти със същия размер като нашата Луна.
Съпоставка на размерите на нашата Луна, Kepler 37-b и Меркурий. Източник: Public domain „ Открихме много планети, сходни по мярка на Земята, само че не и такива по-малки от нея “, сподели Томас Баркли, астрофизик от Центъра за галактически полети Goddard на NASA и основен създател на публикацията от 2013 година, която за първи път оповестява за планетата Kepler 37-b.
Пасажен способ
Както всички екзопланети, открити от галактическия телескоп Kepler, планетата Kepler 37-b беше открита с помощта така наречен пасажен способ. Докато далечни планети обикалят към своите звезди, те минават пред (правят откъс пред) своите звезди. Това предизвиква леко затъмняване на блясъка на звездата. За звезди и планети в вярната позиция по отношение на нашата Слънчева система откривателите могат да проучват амплитудата на затъмняването и да създадат извод освен за съществуването на планета, само че и за някои от нейните свойства – състав, разстояние до звездата и размер.
Както подсказва името й, тази дребна екзопланета обикаля към звездата Kepler 37, която е на към 209 светлинни години от Земята. Kepler 37 е същият вид звезда като Слънцето, само че е малко по-малка и по-хладна. Освен на планетата Kepler 37-b, звездата е хазаин на три други планети, макар че никоя от тях не е толкоз дребна, колкото нея. За да удостовери размера на звездата Kepler-37 и на Kepler 37-b, екипът на Баркли работи с сътрудници, които употребяват астеросеизмология, което съставлява разбор на естествените съмнения в яркостта на звездата.
Схематично показване на пасажния способ. Източник: NASA Kepler 37-b е каменист свят, ситуиран доста по-близо до своята звезда, в сравнение с Земята – или даже Меркурий – е до Слънцето. Поради това на Kepler 37-b са нужни едвам 13,4 земни дни, с цел да обиколи своята звезда. Подобно на Меркурий, този свят евентуално има извънредно сурови условия на повърхността и няма атмосфера.
Какво е планета?
А дали в действителност Kepler 37-b е планета? Със сигурност тя не е като никоя от планетите в Слънчевата система. Всъщност, съгласно Баркли, определението за планета е съобразено най-много с нашата Слънчева система. Според Международния астрономически съюз (IAU) една планета би трябвало да орбитира към звезда, да е задоволително огромна, с цел да образува сферична форма и да е „ разчистила “ орбитата си от всевъзможни други обекти.
Артистична илюстрация на галактическия телескоп Kepler. Телескопът изследва над 500 000 звезди и открива и удостоверява 2 778 екзопланети за интервал от съвсем 10 години. Източник: NASA При екзопланетите е по-трудно да се дефинира сигурно дали една екзопланета в действителност разчиства от орбитата си парчета и други обекти с сходен размер. Въпреки това съгласно откривателите Kepler 37-b най-вероятно извършва това изискване. „ Обектът е задоволително огромен и има задоволително мощна гравитация. Освен това той е задоволително покрай своята звезда, с цел да почисти орбитата си “, показа Баркли. „ Така че сигурно той би трябвало да се смята за планета във всяко отношение. “
Nancy Grace Roman Space Telescope
Въпреки че Kepler 37-b носи купата „ най-малка планета “ от повече от десетилетие, тя няма да носи това название вечно. Откакто галактическият телескоп Kepler беше спрян през 2018 година, откривателите измислят нови способи за разкриване на екзопланети. За тази цел ще спомогне римският галактически телескоп Nancy Grace, плануван за изстрелване най-късно през май 2027 година, за който Баркли е действен откривател.
Артистична илюстрация на телескопа Nancy Grace, плануван за изстрелване през 2027 година Целите на задачата включват търсене на извънслънчеви планети благодарение на гравитационни микролещи, дружно с проучване на хронологията на Вселената и премерване на резултатите от тъмната сила, координация на общата доктрина на относителността и кривината на пространство-времето. Източник: NASA Телескопът ще употребява метода на микролещите – тип гравитационна леща за разкриване на екзопланети. При този способ събитията се следят, когато гравитацията на звезда „ огъва “ образно светлината от по-далечна фонова звезда. При съвършена позиция по-близката звезда работи като леща за фоновата звезда, увеличавайки нейната светлина. Ако по-близката звезда има планета, светлината се усилва повече. Така учените могат да проучват дребния скок в светлината, с цел да създадат извод за свойствата на екзопланета, обикаляща към по-близката звезда.
Според NASA телескопът Nancy Grace има дарба да открие към 2600 екзопланети посредством сканиране на небето за тези събития. Новият телескоп „ съвсем несъмнено ще открие планети, по-малки от Kepler 37-b “, показа Баркли.
Повече за идната задача Nancy Grace Roman Space Telescope можете да откриете тук.
