По последни данни се твърди, че повече от 200 хиляди

По последни данни се твърди, че повече от 200 хиляди руснаци са избягали в Сърбия с вярата, че няма да бъдат извикани на фронта. Надеждата им, че ще съумеят да се спасят и да продължат своята акция против Путин, на практика удря на камък. Оказва се, че сега множеството избягали са преследвани от домакините, както и от другите разследващи институции на Русия, които оперират на територията на Сърбия.

Връзката сред двете страни може да се опише като обединяване в неуспеха. Любовната игра сред Сърбия и Русия е почнало още в края на Първата Световна война и желанието им да изградят толкоз мечтаната панславска концепция. След Втората Световна война има упования, че Сталин и Тито ще намерят общ език и ще стартират да работят върху светлото бъдеще на комунизма, което никой не съумя да види.

Про-руските графити и сериозната агитация може да се открие по улиците на Белград, а към това ще открием, че поддръжката на сръбския народ е близо 70%. Не излиза наяве дали поддържат Русия или просто са срещу НАТО, само че мнозина не престават да имат вяра, че НАТО има сериозен пръст в този спор. Не би трябвало да се изненадваме от обстоятелствата, Сърбия има своите проблеми, изключително в края на 1999 година със конфликтите в Косово.

Говорили сме доста пъти за по този начин наречената мека мощ или меко въздействие на съветското разузнаване с опит да сплотят двете страни. Традиционната връзка постоянно се прави благодарение на Сръбската Православна черква, а отворените прегръдки на Сърбия съумяха да пуснат даже изгонени съветски дипломати от Европа, които в този момент се намират в Белград.

Някои забавни деятели като Дамян Кнезевич са известни с преследването на мигранти и последователи на Европейски Съюз, както и съперници на концепцията за инвазия в Украйна. През декември 2022 година Кнезевич и неговите съратници влизат в бар по време на среща на съветското демократично общество, стига се до конфликти, кражба на знамето на въпросните фенове на съветска народна власт и фотоси от наказателната интервенция.

Подобен мечтател и занаятчия на пропагандата може да се похвали с най-различни достижения. Пътува до Санкт Петербург, с цел да разпъне 600-метров байрак с Русия и Сърбия, по-късно посещава Мариупол и Донецк, през последните месеци в Белград се занимава с разпъването на транспаранти и доста други.

Сърбинът даже посещава офиса на ЧВК Вагнер, където държи тирада и по-късно посещава персоналния бар на Пригожин, където единствено няколко месеца по-късно ще бъде погубен военния сътрудник Владлен Татарски, който поддържа войната. Кнезевич дефинира своята активност като демократична благотворителна активност и търсене на поддръжка от руснаците, както и от сръбските бежанци в Косово.

Външно министерство на Сърбия е съумяло да прогони към 4-ма души, цитирайки проблеми с държавната сигурност. От ноември 2023 година излиза наяве, че анти-западни политици като Александър Вулин са ангажирани със основаването на руско-сръбска работна група, която да подсигурява следенето на съветски жители, известни със своето политическо и военно бягство. Верен приятел на Вулин е съветския народен консул по сигурност – Николай Патрушев.

Александър Вулин

Двамата основават комисия, която да следи съветски деятели, НПО-та и самостоятелни публицисти. През 2023 година Вулин подава оставка, откакто предстои на наказания. Само четири месеца по-рано Вулин е прибавен в листа със наказания за корупция, като Съединени американски щати заплашва, че в случай че няма преустановяване на активността, най-вероятно ще има наказания против Сърбия.

Настроението сред сърби и руснаци, изключително опозиционери до Путин, доближава нови висоти през последните месеци. Някои сръбски национални медии настояват, че съветските мигранти идват в Белград, с цел да снимат висококачествени сръбски филми. За да е още по-неприятно, лицата на такива опозиционери се появяват в публични сръбски медии.

Зад тях стои един от сръбските крайно-десни политици – Миса Вачич. Някои от неговите уеб сайтове са известни с разпространението на агитация, а самият Вачич е любопитна фигура, която има какво да опише за себе си. Любимият му квартал в Белград е отрупан с графити на Доналд Тръмп, Владимир Путин и Арсен „ Моторола “ Павлов. Последният не е изключително прочут, само че за него е ясно, че е измъчвал военнопленници в Украйна, а по-късно през 2016 година е открит мъртъв.

Вачич се гордее с обстоятелството че всички картини били финансирани от неговия персонален джоб, а най-важното е, че по този метод и синът му можел да гледа великите хора на славянската душа. Вачич се е опитвал да стане президент на Сърбия, само че това по никакъв метод не му пречи да отиде на изборите с кола, окичена с съветски знамена и знаци „ Z “. Логично е, че финишира на последно място, само че това не го тормози изключително. Бил е един от интернационалните покровители на референдумите за окупиране на Украйна.

Миса Вачич

Очаквано е, че всички посочени персони в тази история, са безапелационни, че Сърбия ще се издигне още веднъж до Югославия, без значение какво мислят близките съседки, с които в миналото точно основоположникът на Югославия е прекъснала всички връзки. Мнението на Вачич е, че би трябвало да се изпратят и наемници, които да пазят сърбите в Косово. Хора като Сергей Белус също се намират в Сърбия, въпреки и с години да отразяват военните събития в Украйна.

Най-странното е, че руснакът е бил любим на Пригожин, който е захранвал неговата професионална работа в Сърбия. Една от главните задания е да извършва специфични интервенции в страните от някогашна Югославия. Проблемът е, че Пригожин е спрял финансирането, откакто е отпътувал за фронта, а най-вероятно и повече няма да финансира сходни интервенции в Сърбия.

Топлите връзки със Сърбия дават едно положително преимущество, през август тази година, московския стадион Зорки е посипан с палатки от наемници, които идват Краногорск и други по-далечни райони на Русия и Сърбия. Московският кмет Андрей Воробьов и неговия другар Роман Каратаев от ФСБ са натоварени със задачата да открият задоволително балкански наемници, защото не са съумели да попълнят квотата с доброволци от Москва.

Синът на Слободан Милошевич – Марко, също е жител на Русия от 2000 година и през последните месеци се разкрива като мощен деятел, изключително откакто подвига монумент на татко си в Москва. Някои съветски медии го виждат даже на събиранията на Нощните вълци. Странното е, че Марко Милошевич дава обещание големи триумфи при възможна политическа акция в Сърбия, до момента в който личните му другари не са толкоз сигурни в думите му.

Марко Милошевич

Сръбските крайно-десни представители неведнъж са се пробвали да дават подробен лист с качествени наемници от балканите, които да продадат на Русия, а в подмяна да получат оръжие, с което да разпалят война в Косово. Информацията е показана от проверяващите публицисти в „ Order of the Republic “, само че защото документите още не са доказани и верифицирани, мнозина заобикалят да разясняват тези проекти. Въпреки това не е мъчно да открием, че през последната година в действителност имаше нараснало напрежение в Косово.

Въпреки многократните опити и превеждането на сръбската войска в бойна подготвеност към Косово, до сходно напрежение към момента не се е стигнало. От друга страна ще открием, че даже съветските медии наливат масло в огъня и не престават да настояват, че въоръжен спор в Косово може да се счита за единственото решение.

Москва има съществено въздействие върху Сърбия и доста постоянно тъкмо тази страна е лостът за всевъзможни зловредни дейности. Разследване на Bellingcat показва, че през 2016 година са изпратени разузнавачи, които да рекрутират сръбски наемници и членове на Нощните вълци, които да извършат прелом в Черна гора. Единственият проблем е, че даже Александър Вучич да приключи връзки с Москва, неговите лоялни хрътки ще застанат до него, а не до кремълската агентура, както се чака. Въпреки огромните дружби, Белград не стопира да продава оръжие на Киев.

Поради проблемите в Близкия изток и обстоятелството, че има прекалено много внимание към войната там, множеството фенове на целокупна Сърбия не са получили своето финансиране от Русия, нито своето оръжие, с което да стартират провокацията в Косово.

През септември 2021 година разбори показват, че Европейските хрумвания и провокации пред демокрацията в Западните Балкани, може да се пропука доста съществено. Именно тогава съветският посланик Валери Левитски споделя, че това е следващата местна провокация сред албанци и сръбски жители, които се стремят да задействат етническо пречистване и да прогонят сръбското малцинство в района.

При мненията за основаването на косовска войска, същият посланик изрази съществено терзание по отношение на концепцията, че същите бойци от косоварската освободителна войска ще бъдат употребявани против Сърбия. Дори НАТО подлага на критика Косово през 2018 година за опита да събере войска от 5000 души, защото дейностите им били доста неприятно изчислени във времевия интервал. Белград постоянно употребява предоставени документи от Москва, като на тяхна база слага своите стратегически ходове.

На финалът няма доста информация дали спор в Косово може да се случи през идната година. Интересен факт е, че някои от сръбските военни представители са пътували до Москва и за обменяли опит по отношение на военна тактика. Сърбия на практика страда от това, от което България страда през предишния век – Македония. Очевидно е, че едно такова раздробяване ще продължи да държи контрола над нашата западна съседка.