Доц. д-р Йорданка Манкова представи книгата си Цер и лек да намериш“ в Мездра
По покана на Община Мездра известната етноложка и фолклористка доцент доктор Йорданка Манкова показа в гр. Мездра своята най-нова книга - „ Цер и лек да намериш “, монографично научно проучване на обичайното народолечение във Врачанско.
Премиерата почетоха представители на локалната културна общественост, както и дългогодишната репортерка на Българска телеграфна агенция за нашия район Цветана Евгениева, близка другарка на авторката.
„ Цер и лек да намериш “ е книга, на която посветих повече от 20 години събирателска работа и още 3-4 години на подготовката й за щемпел, показа Йорданка Манкова. Целях да покажа това изобилно, неоценимо благосъстояние на предците ни, което е събрано от националните лечители и за което по време на моите срещи с тях съм откривала в погледите им вярата, че няма да загине, че ще остане и за бъдните времена. Защото им споделях: Аз и ти ще си отидем от този свят, само че влезе ли знанието ти в „ машинката “ (в оня магнетофон, който ми „ изяждаше “ душичката по зверинските кошари), там към този момент няма да се загуби - то ще остане за поколенията.
Народните лечители са ми дали главния конструктивен материал, върху който е построена книгата. Тя включва разглеждане на груповия облик на националния врач с неговия честен, духовен кодекс в лечителството. Включва обаче и два очерка (б. а. за националните лечителки Пена Филчова (Дърманката) от с. Манастирище и за Рада Бальова от с. Зверино), които демонстрират лечителят като човек, с персоналната му житейска орис. С това, че той не е единствено врач, той е живата енциклопедия на селището - знае и нормалните практики, знае и националните носии, знае и по какъв начин да нашари чергата, знае по какъв начин да изтъче свилено платно… Те са хора от битовото ни всекидневие, които, с изключение на всичко друго, са се „ отделяли “ от обществената общественост, от селищната общественост, поради това, че са натрупали повече познания, повече мъдрост, повече умения и лечебни практики, с които са излизали на една борба, сериозна борба против заболяванията.
Тези познания са онаследени, хилядолетен е опитът на националните лечители, не всеки може да стане подобен. По принцип лечителството се предава по кръвен път, по родствена връзка - от майка на щерка, от баба на внучка, от татко на наследник, от дядо на внук. Има едно изискване, което е доста особено за обичайна ни просвета: предаването на тези познания става, когато лечителят, към този момент на напреднала възраст, не е в положение да реализира лечителската си активност. Но законите на патриархалните обичаи са налагали да бъде осъществена приемствеността, континуитетът в националната просвета, с цел да не се загуби. И лечителят наложително би трябвало да съобщи знанията си на своята бъдеща следовница или следовник.
Важно за лечителите е онази демонстрация на характерите им, която ги издава като състрадателни, доброжелателни към болните. Те дотам са загрижени за здравето на нуждаещите се от помощ, че в теренните ми мемоари съм записала доста случаи, в които лечителят загърбва домашните са отговорности, загърбва стоката си, загърбва грижата си за земята и потегля, с цел да помогне на болния.
Народният врач е естествено образован човек, той добре осъзнава, че идва време, когато би трябвало да отстъпи (б. а. пред научната медицина), само че дава всичко от силите си, от знанията си, с цел да може да помогне на хората, които са почукали на вратата му.
Направих този обзор на груповия образ на националните лечители, тъй като считам, че сме длъжни на тези хора, които са трансформирали лечителството в своя житейска орис и са се грижили за опазването на човешкия живот, сподели в умозаключение Йорданка Манкова. Направихме го, дружно с вас, с цел да сторим един бездънен, подобаващ реверанс пред името и делата на тези лечители. Които заслужават нашата признателност, че са полагали денонощни грижи за запазване на човешкото здраве. “
„ Това е книга, която е създавана през вековете от националния талант, от националните лечители, които със своите познания и умения са „ вписвали “ всичко това, което Йорданка Манкова е събрала и допълнила със своето надарено научно и креативно перо, показа Цветана Евгениева. Това, което ще прочетете в тази книга, е изцяло достоверно, от изворния материал, от хората, с които тя се е срещала и, което е доста значимо - носи тяхната страст. Носи тяхната обич, както към това, което вършат, по този начин и към хората, за които го вършат.
Народните лечители са едни чисти хора, които, въпреки и не изключително образовани, са търсили лек за всеки, който отиде при тях и който има потребност от помощ. Според мен, това не е книга единствено за здравето на тялото, а книга за душата, за душата на националните лечители. На тези хора, които са посветили целия си живот на това да оказват помощ на другите - и са го правили с чисто сърце, с обич, с безрезервност.
За тях моралът е бил над всичко. Те не могат да върнат човек, нуждаещ се от тяхната помощ. Дори да не могат да намерят лек за неговата болежка, те са го пращали при различен врач. Те са вършели тази лечебна активност нито за пари, нито за признателност - даже и това не са очаквали. Те са го правели, тъй като са били уверени, че това е дарбата, която са наследили от своите предци и която би трябвало да предадат на своите деца.
„ Няма ги към този момент бабите и дядовците, от които съм записвала, споделя Йорданка Манкова. И добре, че го направих тогава, тъй като след мене никой повече не потегли по този път. Времето е непреклонно, духовната просвета и обичай нацяло едно столетие си отиде окончателно. Удовлетворена съм, че съумях да я запиша, да я проучвам, да я опиша в книгите си и по този начин да я запазя за настоящето и за бъдещите генерации. Сигурна съм, че този изворов материал ще послужи на млади откриватели, които ще продължат да разравят пластовете на националната психика. “
В тази връзка, тя е споделяла пред мен, добави Цветана Евгениева: „ Смисълът на живота ми е в придвижването, в силата, в изгарянето. Всеки ден да правиш нещо. Да работиш на драго сърце и наслада. Да живееш в естетика със себе си, със фамилията си, сътрудниците, приятелите. Да оставиш, въпреки и дребна, диря и да усетиш, въпреки и дребното, самопризнание на хората за твоя труд. Аз го имам и съм горда с това. Така че не живях на вятъра: разорах, доколкото можах, необятната етнографска равнища на популацията от врачанския край и събрах положителни плодове от нея. Със удовлетворение мога да кажа, че за мен това беше сладко занятие. “
С тази книга, сподели в умозаключение Цветана Евгениева, Йорданка Манкова извърши почтено желанието на двете национални лечителки (б. а. Пена Дърманката и Рада Бальова) и на още десетки, с които се е срещала и разговаряла: да смъкна от „ машинката “ техните думи, да ги запише и изясни, с цел да стигнат до доста хора, за поколенията и да останат в човешката памет - подарък в скъпоценната съкровищница на националното творчество. “
Премиерата добави включеният в книгата етюд за самобитната национална певица и лечителка Рада Бальова от с. Зверино „ От горела ка̀ща пиронче съм “, прочетен от Тодорка Василева, член на Литературен клуб „ Христо Ботев “ при НЧ „ Просвета 1925 “ - Мездра.
„ Отиде си един живот, събрал в себе си доста сложни години и доста национална мъдрост, написа в упоменатия етюд Йорданка Манкова. „ От горела ка̀ща пиронче “ беше баба Рада, само че забито крепко в темелите на българщината. И отнесе със себе си цялостен един цвят, съхранил мемоари за предци и татковци, за отминали празници и традиции, за насъбрани познания и публичен опит, за здравия корен на българския дух. Остава ни образецът й с нейното удивително умеене да се радва на живота, да търси хубостите му и да се опива от мъдростта му. И утехата, че скъпото злато от национални песни, от национални познания и насъбран публичен опит, което в ония плодородни към момента за такива срещи години съумях да запиша, ще бъде съхранено в музейните архиви и на неговия вечен искра ще могат да се радват и нейните внуци и правнуци, и бъдещите й следовници. “
А в очерка си за друга отишла си от този свят национална лечителка - Пена Дърманката от с. Манастирище, Йорданка Манкова написа: „ Целувам с признателност десницата ти, блага бабо Пено! Благодаря на ориста си, че ме срещна с теб, че ми даде опция да опозная благородството на душата ти. Чистотата на сърцето ти, туптяло през всичките ти дни до през днешния ден поради добруването на хората, всеки път ме е удивлявала. При всяка моя среща с теб съм им се възхищавала! Себеотдайната ти работа в името на човешкото здраве е почтена за подражателство, поради което ти причинявам бездънен реверанс - на теб и на всички други като теб, знайни и незнайни национални лечители, с помощта на които народът ни е оцелявал през годините. Благодарност ти претърпявам и за опита и знанията ти на национален врач, които показа с мен и които съм въвела в музейните архиви, с цел да останат и да бъдат потребни и за бъдните генерации. Прибавям към тях и моите старания, и моите вяра и убеденост, че те няма да бъдат забравени и ще останат в съкровищницата на фолклорната ни просвета, тъй като са белязани със знака на непреходното и безконечното. “
Премиерата почетоха представители на локалната културна общественост, както и дългогодишната репортерка на Българска телеграфна агенция за нашия район Цветана Евгениева, близка другарка на авторката.
„ Цер и лек да намериш “ е книга, на която посветих повече от 20 години събирателска работа и още 3-4 години на подготовката й за щемпел, показа Йорданка Манкова. Целях да покажа това изобилно, неоценимо благосъстояние на предците ни, което е събрано от националните лечители и за което по време на моите срещи с тях съм откривала в погледите им вярата, че няма да загине, че ще остане и за бъдните времена. Защото им споделях: Аз и ти ще си отидем от този свят, само че влезе ли знанието ти в „ машинката “ (в оня магнетофон, който ми „ изяждаше “ душичката по зверинските кошари), там към този момент няма да се загуби - то ще остане за поколенията.
Народните лечители са ми дали главния конструктивен материал, върху който е построена книгата. Тя включва разглеждане на груповия облик на националния врач с неговия честен, духовен кодекс в лечителството. Включва обаче и два очерка (б. а. за националните лечителки Пена Филчова (Дърманката) от с. Манастирище и за Рада Бальова от с. Зверино), които демонстрират лечителят като човек, с персоналната му житейска орис. С това, че той не е единствено врач, той е живата енциклопедия на селището - знае и нормалните практики, знае и националните носии, знае и по какъв начин да нашари чергата, знае по какъв начин да изтъче свилено платно… Те са хора от битовото ни всекидневие, които, с изключение на всичко друго, са се „ отделяли “ от обществената общественост, от селищната общественост, поради това, че са натрупали повече познания, повече мъдрост, повече умения и лечебни практики, с които са излизали на една борба, сериозна борба против заболяванията.
Тези познания са онаследени, хилядолетен е опитът на националните лечители, не всеки може да стане подобен. По принцип лечителството се предава по кръвен път, по родствена връзка - от майка на щерка, от баба на внучка, от татко на наследник, от дядо на внук. Има едно изискване, което е доста особено за обичайна ни просвета: предаването на тези познания става, когато лечителят, към този момент на напреднала възраст, не е в положение да реализира лечителската си активност. Но законите на патриархалните обичаи са налагали да бъде осъществена приемствеността, континуитетът в националната просвета, с цел да не се загуби. И лечителят наложително би трябвало да съобщи знанията си на своята бъдеща следовница или следовник.
Важно за лечителите е онази демонстрация на характерите им, която ги издава като състрадателни, доброжелателни към болните. Те дотам са загрижени за здравето на нуждаещите се от помощ, че в теренните ми мемоари съм записала доста случаи, в които лечителят загърбва домашните са отговорности, загърбва стоката си, загърбва грижата си за земята и потегля, с цел да помогне на болния.
Народният врач е естествено образован човек, той добре осъзнава, че идва време, когато би трябвало да отстъпи (б. а. пред научната медицина), само че дава всичко от силите си, от знанията си, с цел да може да помогне на хората, които са почукали на вратата му.
Направих този обзор на груповия образ на националните лечители, тъй като считам, че сме длъжни на тези хора, които са трансформирали лечителството в своя житейска орис и са се грижили за опазването на човешкия живот, сподели в умозаключение Йорданка Манкова. Направихме го, дружно с вас, с цел да сторим един бездънен, подобаващ реверанс пред името и делата на тези лечители. Които заслужават нашата признателност, че са полагали денонощни грижи за запазване на човешкото здраве. “
„ Това е книга, която е създавана през вековете от националния талант, от националните лечители, които със своите познания и умения са „ вписвали “ всичко това, което Йорданка Манкова е събрала и допълнила със своето надарено научно и креативно перо, показа Цветана Евгениева. Това, което ще прочетете в тази книга, е изцяло достоверно, от изворния материал, от хората, с които тя се е срещала и, което е доста значимо - носи тяхната страст. Носи тяхната обич, както към това, което вършат, по този начин и към хората, за които го вършат.
Народните лечители са едни чисти хора, които, въпреки и не изключително образовани, са търсили лек за всеки, който отиде при тях и който има потребност от помощ. Според мен, това не е книга единствено за здравето на тялото, а книга за душата, за душата на националните лечители. На тези хора, които са посветили целия си живот на това да оказват помощ на другите - и са го правили с чисто сърце, с обич, с безрезервност.
За тях моралът е бил над всичко. Те не могат да върнат човек, нуждаещ се от тяхната помощ. Дори да не могат да намерят лек за неговата болежка, те са го пращали при различен врач. Те са вършели тази лечебна активност нито за пари, нито за признателност - даже и това не са очаквали. Те са го правели, тъй като са били уверени, че това е дарбата, която са наследили от своите предци и която би трябвало да предадат на своите деца.
„ Няма ги към този момент бабите и дядовците, от които съм записвала, споделя Йорданка Манкова. И добре, че го направих тогава, тъй като след мене никой повече не потегли по този път. Времето е непреклонно, духовната просвета и обичай нацяло едно столетие си отиде окончателно. Удовлетворена съм, че съумях да я запиша, да я проучвам, да я опиша в книгите си и по този начин да я запазя за настоящето и за бъдещите генерации. Сигурна съм, че този изворов материал ще послужи на млади откриватели, които ще продължат да разравят пластовете на националната психика. “
В тази връзка, тя е споделяла пред мен, добави Цветана Евгениева: „ Смисълът на живота ми е в придвижването, в силата, в изгарянето. Всеки ден да правиш нещо. Да работиш на драго сърце и наслада. Да живееш в естетика със себе си, със фамилията си, сътрудниците, приятелите. Да оставиш, въпреки и дребна, диря и да усетиш, въпреки и дребното, самопризнание на хората за твоя труд. Аз го имам и съм горда с това. Така че не живях на вятъра: разорах, доколкото можах, необятната етнографска равнища на популацията от врачанския край и събрах положителни плодове от нея. Със удовлетворение мога да кажа, че за мен това беше сладко занятие. “
С тази книга, сподели в умозаключение Цветана Евгениева, Йорданка Манкова извърши почтено желанието на двете национални лечителки (б. а. Пена Дърманката и Рада Бальова) и на още десетки, с които се е срещала и разговаряла: да смъкна от „ машинката “ техните думи, да ги запише и изясни, с цел да стигнат до доста хора, за поколенията и да останат в човешката памет - подарък в скъпоценната съкровищница на националното творчество. “
Премиерата добави включеният в книгата етюд за самобитната национална певица и лечителка Рада Бальова от с. Зверино „ От горела ка̀ща пиронче съм “, прочетен от Тодорка Василева, член на Литературен клуб „ Христо Ботев “ при НЧ „ Просвета 1925 “ - Мездра.
„ Отиде си един живот, събрал в себе си доста сложни години и доста национална мъдрост, написа в упоменатия етюд Йорданка Манкова. „ От горела ка̀ща пиронче “ беше баба Рада, само че забито крепко в темелите на българщината. И отнесе със себе си цялостен един цвят, съхранил мемоари за предци и татковци, за отминали празници и традиции, за насъбрани познания и публичен опит, за здравия корен на българския дух. Остава ни образецът й с нейното удивително умеене да се радва на живота, да търси хубостите му и да се опива от мъдростта му. И утехата, че скъпото злато от национални песни, от национални познания и насъбран публичен опит, което в ония плодородни към момента за такива срещи години съумях да запиша, ще бъде съхранено в музейните архиви и на неговия вечен искра ще могат да се радват и нейните внуци и правнуци, и бъдещите й следовници. “
А в очерка си за друга отишла си от този свят национална лечителка - Пена Дърманката от с. Манастирище, Йорданка Манкова написа: „ Целувам с признателност десницата ти, блага бабо Пено! Благодаря на ориста си, че ме срещна с теб, че ми даде опция да опозная благородството на душата ти. Чистотата на сърцето ти, туптяло през всичките ти дни до през днешния ден поради добруването на хората, всеки път ме е удивлявала. При всяка моя среща с теб съм им се възхищавала! Себеотдайната ти работа в името на човешкото здраве е почтена за подражателство, поради което ти причинявам бездънен реверанс - на теб и на всички други като теб, знайни и незнайни национални лечители, с помощта на които народът ни е оцелявал през годините. Благодарност ти претърпявам и за опита и знанията ти на национален врач, които показа с мен и които съм въвела в музейните архиви, с цел да останат и да бъдат потребни и за бъдните генерации. Прибавям към тях и моите старания, и моите вяра и убеденост, че те няма да бъдат забравени и ще останат в съкровищницата на фолклорната ни просвета, тъй като са белязани със знака на непреходното и безконечното. “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ