Врачанската поетеса Виктория Иванова представи в Мездра своята стихосбирка „Кодирана памет за обичане”
По покана на Литературен клуб „ Христо Ботев ” и на Библиотеката при Народно читалище „ Просвета 1925 ” врачанската поетеса Виктория Иванова гостува в Мездра, с цел да показа своята най-нова стихосбирка „ Кодирана памет за обичане ”. Премиерата почетоха представители на локалната литературна общественост.
„ Кодирана памет за обичане ” е деветата поетична книга на авторката, която е родена в Бяла Слатина, само че живее и твори във Враца, където работи като библиотекар в Регионална библиотека „ Христо Ботев ”. Издадена е през предходната година с финансовата поддръжка на Общински фонд „ Култура “ към Общински съвет - Враца под щемпела на Издателство „ Медиа груп 2014 “, а корицата и художественото й оформление са дело на Печатница „ ЛГ график “. Стихосбирката включва 80 поетични произведения, обединени от тематиката за любовта.
„ Написах тези стихове по време на пандемията от Covid-19, когато се затворихме, не се събирахме и не общувахме между тях, както преди, показа Виктория Иванова, Това отчуждение ме стресира, осъзнах какъв брой ни липсва обичта и какъв брой ни е нужна. Това обръщение насочвам посредством своите стихове и към читателите: дано да има повече любов сред хората! Важното е да умеем да съхраним тази любов, макар провокациите, пред които ни изправя животът. “
„ Когато поезията приказва с посланията си, кодът е един за всички нас - обичане, отбелязва в предговора на книгата нейният редактор Ивелина Цветкова. Обич е всичко! И единствено можем да сме щастливи, че имаме памет, тъй като можем да запомним обичта и да я предадем нататък. Тя е като допиране, от което ти става прелестно и искаш да докоснеш някого другиго, с цел да не стопира. Такава е и тази книга „ Кодирана памет за обичане “ - предава нататък уроци за любов - по какъв начин се диша, живее, чака, твори… “
По време на премиерата авторката прочете определени стихове от своята последна стихосбирката, сред които „ Театър по време на карантина “, „ Библейско “, „ Сърцето “, „ Заричай ме “, „ Очакване “ и други Изненада прелестно феновете на изящната книжовност и с едно от най-новите си стихотворения - „ Стара планина “, въодушевено от хубостите на най-голямата планинска верига в България.
Впечатленията си от съприкосновението си с поетичния свят на Виктория Иванова споделиха Светла Дамяновска, Павлина Русева, Емилия Гарванска, Бистра Цолова, Кирил Радовенски и други За край врачанската поетеса получи цветя и поздравления и раздаде подписи.
***
Виктория Иванова е член на Съюза на българските писатели и на Дружеството на врачанските писатели. Нейни стихове са оповестени в редица национални литературни издания (в. „ Пулс ”, „ Български публицист ”, сп. „ Пламък ”, „ Везни ” и др.), както и в районния периодически щемпел. Тя е една от дребното български поетеси, преведени на албански език.
Носител е на първа премия от Международния фестивал „ Мелнишки вечери на поезията ” (2004). Отличавана е и в други поетични състезания - „ За един по-човечен свят ”, „ Жени и вино, вино и дами ” и др.
Освен на „ Кодирана памет за обичане “ (2021), е създател на стихосбирките „ Измислени криле ” (1997), „ Нощем ” (2001), „ Само дъжд ” (2003), „ Налей ми кафявия здрач на очите си ” (2006), „ Пътеводна галактика ” (2008), „ По брега на безсънието ” (2009), „ Капки горест ” (2010) и „ Белег от различен живот “ (2015).
***
БИБЛЕЙСКО
В пристанището на нощта
акостират сънища на пръсти.
Бурята вилнее и в този момент!
Дори и капитанът се прекръсти.
На морето му се доспа
и вълните са сюрреалистични,
но сънуват в тайните недра
картини апокалиптични.
Но преди да потъне света,
хората осъзнават смяна.
И Бог подвига ръка!
И се трансформира проекта!
Заплахата подвига бял флаг
по въздух, вода и суша!
Единственият човешки враг
в душите ни се ослушва.
Митичният транспортен съд на Ной
е нашият избавителен транспортен съд,
защото в него - аз, ти, и той,
отплаваме дружно всички хора!
Това е оздравителният акт
в святото последно измерение!
Спасяваме поотделно своя свят
само в общото Божие създание!
Виктория Иванова
„ Кодирана памет за обичане ” е деветата поетична книга на авторката, която е родена в Бяла Слатина, само че живее и твори във Враца, където работи като библиотекар в Регионална библиотека „ Христо Ботев ”. Издадена е през предходната година с финансовата поддръжка на Общински фонд „ Култура “ към Общински съвет - Враца под щемпела на Издателство „ Медиа груп 2014 “, а корицата и художественото й оформление са дело на Печатница „ ЛГ график “. Стихосбирката включва 80 поетични произведения, обединени от тематиката за любовта.
„ Написах тези стихове по време на пандемията от Covid-19, когато се затворихме, не се събирахме и не общувахме между тях, както преди, показа Виктория Иванова, Това отчуждение ме стресира, осъзнах какъв брой ни липсва обичта и какъв брой ни е нужна. Това обръщение насочвам посредством своите стихове и към читателите: дано да има повече любов сред хората! Важното е да умеем да съхраним тази любов, макар провокациите, пред които ни изправя животът. “
„ Когато поезията приказва с посланията си, кодът е един за всички нас - обичане, отбелязва в предговора на книгата нейният редактор Ивелина Цветкова. Обич е всичко! И единствено можем да сме щастливи, че имаме памет, тъй като можем да запомним обичта и да я предадем нататък. Тя е като допиране, от което ти става прелестно и искаш да докоснеш някого другиго, с цел да не стопира. Такава е и тази книга „ Кодирана памет за обичане “ - предава нататък уроци за любов - по какъв начин се диша, живее, чака, твори… “
По време на премиерата авторката прочете определени стихове от своята последна стихосбирката, сред които „ Театър по време на карантина “, „ Библейско “, „ Сърцето “, „ Заричай ме “, „ Очакване “ и други Изненада прелестно феновете на изящната книжовност и с едно от най-новите си стихотворения - „ Стара планина “, въодушевено от хубостите на най-голямата планинска верига в България.
Впечатленията си от съприкосновението си с поетичния свят на Виктория Иванова споделиха Светла Дамяновска, Павлина Русева, Емилия Гарванска, Бистра Цолова, Кирил Радовенски и други За край врачанската поетеса получи цветя и поздравления и раздаде подписи.
***
Виктория Иванова е член на Съюза на българските писатели и на Дружеството на врачанските писатели. Нейни стихове са оповестени в редица национални литературни издания (в. „ Пулс ”, „ Български публицист ”, сп. „ Пламък ”, „ Везни ” и др.), както и в районния периодически щемпел. Тя е една от дребното български поетеси, преведени на албански език.
Носител е на първа премия от Международния фестивал „ Мелнишки вечери на поезията ” (2004). Отличавана е и в други поетични състезания - „ За един по-човечен свят ”, „ Жени и вино, вино и дами ” и др.
Освен на „ Кодирана памет за обичане “ (2021), е създател на стихосбирките „ Измислени криле ” (1997), „ Нощем ” (2001), „ Само дъжд ” (2003), „ Налей ми кафявия здрач на очите си ” (2006), „ Пътеводна галактика ” (2008), „ По брега на безсънието ” (2009), „ Капки горест ” (2010) и „ Белег от различен живот “ (2015).
***
БИБЛЕЙСКО
В пристанището на нощта
акостират сънища на пръсти.
Бурята вилнее и в този момент!
Дори и капитанът се прекръсти.
На морето му се доспа
и вълните са сюрреалистични,
но сънуват в тайните недра
картини апокалиптични.
Но преди да потъне света,
хората осъзнават смяна.
И Бог подвига ръка!
И се трансформира проекта!
Заплахата подвига бял флаг
по въздух, вода и суша!
Единственият човешки враг
в душите ни се ослушва.
Митичният транспортен съд на Ной
е нашият избавителен транспортен съд,
защото в него - аз, ти, и той,
отплаваме дружно всички хора!
Това е оздравителният акт
в святото последно измерение!
Спасяваме поотделно своя свят
само в общото Божие създание!
Виктория Иванова
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ