Растения мигрират към планински върхове заради климатичното затопляне
По планинските върхове в Европа израстват невиждани по тези места растения вследствие на климатичното стопляне, сочат резултатите от проучване, представени от Франс прес.
Растения се срещат на все по-голяма надморска височина в планините, като през последното десетилетие върховете са "колонизирани " 5 пъти повече от нови растителни типове спрямо интервала 1957-1966 година Изследването обхванало 302 обекта в Алпите, Пиренеите, Карпатите, на архипелага Шпицберген, в Шотландия и Скандинавия.
"Голямата акселерация " в биологичен, метеорологичен и химичен проект, следена от 50-те години на предишния век от общността на учените, през днешния ден е забележима на най-отдалечените места на планетата - планинските върхове ", се споделя в официално съобщение на Френския център за научни проучвания.
Изследването, основано върху ботанически данни за 145-годишен интервал, демонстрира, че растителните типове на обектите са се нараснали с 87 на 100. През интервала 1957-1966 година на планински връх имало приблизително 1,1 нови типа, а през 2007 -2016 година - 5,4 нови типа. Въпросното колонизиране е обвързвано даже с растения, за които е известно, че мигрират постепенно.
"Тази наклонност подхожда на покачването на температурите ", отбелязва екипът от 53-ма учени от 11 страни. Те напомнят, че планинските върхове са подложени на изключително бързо климатично стопляне. Планинските системи могат да бъдат мощно наранени в бъдеще. Макар първоначално биоразнообразието да се усилва, без да се стигне до изгубване на типове в близко бъдеще, това не може да продължи дълго. Учените предизвестяват, че по планинските върхове ще изчезнат някои растителни типове, които не могат да си съперничат с други по-конкурентоспособни типове, мигрирали от региони на по-малка надморска височина.
Растения се срещат на все по-голяма надморска височина в планините, като през последното десетилетие върховете са "колонизирани " 5 пъти повече от нови растителни типове спрямо интервала 1957-1966 година Изследването обхванало 302 обекта в Алпите, Пиренеите, Карпатите, на архипелага Шпицберген, в Шотландия и Скандинавия.
"Голямата акселерация " в биологичен, метеорологичен и химичен проект, следена от 50-те години на предишния век от общността на учените, през днешния ден е забележима на най-отдалечените места на планетата - планинските върхове ", се споделя в официално съобщение на Френския център за научни проучвания.
Изследването, основано върху ботанически данни за 145-годишен интервал, демонстрира, че растителните типове на обектите са се нараснали с 87 на 100. През интервала 1957-1966 година на планински връх имало приблизително 1,1 нови типа, а през 2007 -2016 година - 5,4 нови типа. Въпросното колонизиране е обвързвано даже с растения, за които е известно, че мигрират постепенно.
"Тази наклонност подхожда на покачването на температурите ", отбелязва екипът от 53-ма учени от 11 страни. Те напомнят, че планинските върхове са подложени на изключително бързо климатично стопляне. Планинските системи могат да бъдат мощно наранени в бъдеще. Макар първоначално биоразнообразието да се усилва, без да се стигне до изгубване на типове в близко бъдеще, това не може да продължи дълго. Учените предизвестяват, че по планинските върхове ще изчезнат някои растителни типове, които не могат да си съперничат с други по-конкурентоспособни типове, мигрирали от региони на по-малка надморска височина.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ