Писмо от гражданина Иво Божанов Сиромахов до правителството, парламента и Софийската община, демек до никого*
По нещастно стичане на събитията от 18 години работното ми място се намира в грозния социалистически туч, наименуван иронично Национален замък на културата. Обаче от известно време съм възпрепятстван да паркирам персоналния си автомобил на паркинга пред въпросния противен туч. За правото да паркирам на този паркинг прилежно съм си платил месечна такса, само че в този момент заради някакви чиновнически срещи, се оказа, че съм изгубил правото си да паркирам. Само тъй като някакви хора са решили да работят там, където от 18 години работя и аз.
Нямам нищо срещу тях. Уважавам правото им на труд. Може би вземат решение някакви значими неща. А може би не вземат решение. Аз нямам доверие, че някакви служители могат да имат повече права от останалите европейски жители. Смятам, че просто е станало някакво неразбирателство. И въпреки всичко запитвам – в действителност ли европейските служители имат повече права от българските жители? Демократично ли е някакви европейски жители да са по-важни от други европейски жители? Наистина ли някои европейски жители би трябвало да бъдат извозвани с полицейски конвой и сирени из целия град, а други европейски жители да не могат да отидат гладко на работа? Наистина ли стотици служители на реда би трябвало да висят непрекъснато пред НДК и да пушат тъмно, до момента в който в това време изроди изнасилват бабички и разстрелват цели фамилии? Но аз нямам на кого да задам тия въпроси. Нямам кого да попитам. Правителството ли да запитвам? Няма да ми отговорят, тъй като те не дават отговор на въпросите на инцидентни жители. Те дават отговор единствено в случай че отговорите им са написани в Брюксел. А Брюксел в този момент си има друга работа. Парламента ли да запитвам? Няма да ми отговорят, тъй като сега се чудят по какъв начин да съберат кворум за приемането на истанбулската спогодба. Общината ли да запитвам? Няма да ми отговорят, тъй като благите общински съветници в този момент са заети да вдишват с цялостни гърди мръсния софийски въздух и да издишват озон, с цел да облекчат редовите жители. Така че писмото ми е до никого. И тъй като е до никого, умерено мога да им кажа: Е*ете си майката!
Забележка: Писмото е оповестено в персоналния блог на Иво Сиромахов.
