Милион и половина българи на съд заради Кубрат и Джошуа
По неофициални данни близо 1,5 милиона българи са наблюдавали боксовия конфликт сред Кубрат Пулев и Антъни Джошуа в съботната нощ. Само една десета от тях обаче са си заплатили за услугата, всички други са разчитали на пиратски стриймове и в този момент най-надлежно подлежат на наказателна отговорност.
Ето го юридическия прочит на събитията съгласно сътрудниците от „ Правен свят “:
Дългоочакваното събитие, а точно боксовият мач сред Кубрат Пулев и Антъни Джошуа, се излъчи онлайн посредством публична британска стрийминг платформа DAZN. Достъпът до спортната намира се реализира правомерно, единствено след заплащането на съответна такса. По този метод стрийминг услугата резервира авторските си права над възпроизвежданото наличие, като позволява съответния консуматор да гледа в действително време мача, само че не и да го записва, възпроизвежда, популяризира, излъчва, предава или употребява по различен нерегламентиран метод.
Въпреки това, стотици хиляди българи гледаха събитието онлайн, употребявайки безвъзмезден стрийминг, възложен от неоторизирани снабдители, които даже споделяха хипервръзки към излъчването на мача в действително време в профилите в обществените си мрежи за набиране на повече фенове и разпространение на онлайн платформите си, както и за трупане на дивиденти чрез разпространяване на платени реклами.
Стриймингът самичък по себе си не съставлява противозаконна активност, в случай че се реализира от оторизиран снабдител на услуга. Същият съставлява „ поток “ от данни, който „ тече “ от избран сървър до потребителското устройство, прочут е и още като възпроизвеждане на видео онлайн. При него не се постанова потребителят да изтегли мечтаното наличие на файл, а има единствено достъп до него онлайн.
Съгласно общите условия за прилагане на формалния снабдител на стрийминг услугата, всички оповестени материали са обект на отбрана на правото на интелектуална благосъстоятелност, в частност авторското право, като потреблението им се позволява при експлицитна договореност с него. Налице ли е следователно правонарушение?
Съгласно настоящото българско законодателство консуматор, който получава достъп посредством стрийминг от неоторизиран източник, официално прави нарушаване на авторски права посредством правене на краткотрайно копие на част от творбата в процеса на стрийминга. Поради своя случаен темперамент и ниската степен на засягане на правата на създателите или правоносителите, тези действия не би следвало да водят до ангажиране отговорността на крайния консуматор. Действителното нарушаване на тези права се реализира от неоторизираната платформа, която възпроизвежда трайни копия на предпазени творби, и дава онлайн достъп на безграничен брой консуматори, с което значително поврежда законните ползи на правоносителите.
Деянието, осъществено от неоторизираните снабдители, се квалифицира като незаконно на съображение член 172а от Наказателния кодекс, а точно „ Който записва, възпроизвежда, популяризира, излъчва или предава, или употребява по различен метод непознат обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без нужното по закон единодушие на носителя на съответното право, се санкционира с отнемане от независимост до пет години и с санкция до пет хиляди лв.. “ В случай, че действието се дефинира по квалицирания състав в ал.4 на същата наредба, а точно като такова в изключително огромни размери, се планува наказване отнемане от независимост от две до осем години и санкция от 10 хиляди до петдесет хиляди лв.. Поставеният разделителен аршин във връзка с размера според трайната правосъдна процедура съставлява паричната равноценност на предмета на закононарушението, която надвишава 100 и четиридесет пъти откритата в страната минимална работна заплата.
Налице е и европейска процедура във връзка на стрийминг услугите, заради високата степен на опасност от нарушение на авторските права. В тази тенденция е Решение на Съда на Европейския съюз по преюдициалното питане по дело C‑527/15, отправено от първоинстанционен съд в Холандия, което решение не разрешава разпространяването на програмен продукт, основан да дава на потребителите нерегламентиран достъп до предпазено наличие.
Важен аспект при анализирането на нарушаването на авторските права в съответната догадка е правилото, съдържащо се в наредбата на чл.3 от Директива 2001/29/ЕО „ Право на обществено оповестяване на творби и право на даване на обществено разположение на други закриляни обекти “, за която според трайната процедура на Съд на Европейския съюз се смята, че същата предстои на разширително пояснение. Така да вземем за пример в дело C‑160/15 (GS Media) Съд на Европейския съюз постановява, че авторскоправната протекция върху мета-образуванията на интернет пространството (хипервръзките) се разгръща и върху общественото им разпространяване и слагането им в уеб страница към обекти, закриляни от авторското право, които са свободно налични на различен уеб страница, без позволение от носителя на авторското право, в случай че се откри, че са предоставени за облага. В този случай, знанието за противоправността на даването се допуска.
Съд на Европейския съюз приема, че следва да са налице две кумулативни предпоставки, а точно гласност и оповестяване, с цел да се дефинира дали ползвателят прави акт на оповестяване, като се взема под внимание дали лицето осъзнава изцяло последствията от своето държание, изразяващо се в даване на достъп до обект, предпазен от авторското право. Задължително се прави преценка в случаите, когато без въпросния неоторизиран снабдител потребителите поначало не биха могли да употребяват публикуваното наличие, както и дали същото може да доближи до безграничен кръг лица.
Комисията за отбрана на потребителите поучава всеки консуматор да се твърди в легитимността на уеб страницата за стрийминг, който употребява, за определяне дали не е попаднал на неточен източник. Измамните уеб сайтове крият опасности за неопитните консуматори, като им оферират недействителни абонаменти. Също по този начин, мрежата на Европейските потребителски центрове ECC-Net в брошурата си „ Безопасен стрийминг “ припомня на потребителите за постоянно срещаната процедура от страна на пиратските платформи, които целят да привлекат консуматори с крадено наличие, като в това време съществува риск от реализиране на неоторизиран достъп до поверителна информация и персонални данни на съответния консуматор. Липсата на ясна информация за създателите на творбите и за режима на тяхното потребление е ясна индикация, че същите не се оферират законно онлайн.
Снимки: LAP.bg
