Защо САЩ ликвидираха лидера на ИДИЛ точно сега?
По-малко от три седмици след интервенцията, осъществена от специфичните американски сили през октомври 2019 година, при която убиха някогашния водач на организацията „ Ислямска страна “ Абу Бакр ал Багдади, някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи, че „ Съединени американски щати държат под око на третия човек в организацията” и му се закани. Тръмп сподели, че той е „ в огромна неволя, тъй като ние също знаем кой е”.
Няколко дни преди този момент той бе споделил, че " Вашингтон следи новия водач на терористичната организация ИДИЛ ". Това беше явен намек към новия й водач Абу Ибрахим ал-Курайши, който оглави организацията единствено няколко дни след убийството Ал Багдади.
Вашингтон знаеше и наблюдаваше, само че не взе решението да отстрани Абу Ибрахим ал-Курайши от сцената. А две години по-късно и за неприятен шанс на Тръмп, това не се случи в границите на ръководената от него възторженост, а при тази на неговия правоприемник Джо Байдън. Този абсурд отваря необятно вратата за доста въпроси и главно за това какъв е методът, по който Вашингтон се оправя с организацията „ Ислямска страна “? Каква е тайната при избирането или определянето на времето и мястото на ликвидацията на нейните водачи?
Въпросът е дали това е обвързвано с оперативни данни и нужни логистични условия за триумфа на такава комплицирана военна интервенция? Анализатори акцентират, че това решение е политическа инвестиция в американска действителна вътрешна обстановка. Ако е по този начин, кой тогава е този, който взема решение избирането на датата и мястото на подобен тип военни интервенции, по този начин да дават отговор на политическите битки и предизборни ползи на жителя на Белия дом, без значение кой е той.
Дилемата на президентите
Когато Тръмп разгласи убийството на Ал-Багдади в края на октомври 2019 година, му оставаше една година до датата на президентските избори в Америка, на които се надяваше да получи втори мандат. Преди това доста наблюдаващи попитаха какъв е залогът на Тръмп за убийството на Ал Багдади. Всички те считат, че той е бил да усили рейтинга на известността си преди изборите. Тръмп имаше огромно предпочитание да възпроизведе опита на неговия предходник Барак Обама, при който убийството на Осама бин Ладен изигра решителна роля за преизбирането му за втори мандат.
Истината обаче е, че заслугата за потвърждаване на тази връзка сред датите на ликвидирането на водачите на ИДИЛ или Ал Кайда и времето на изборите е на някогашния президент на Съединени американски щати Джордж У. Буш, който издава заповедта за убийството на създателя на ИДИЛ Абу Мусаб ал-Заркауи през 2006 година в Ирак.
Все още не са ясни аргументите, които попречиха на Тръмп тогава да бъде първият президент на Съединени американски щати, на който се приписва заслугата на ликвидирането поредно на двамата водачи на организацията „ Ислямска страна “ по време на ръководството му. Особено откакто самият той съобщи, че Съединени американски щати знаят и следят новия водач. Въпросът, който остава без отговор е, за какво Тръмп не подреди убийството на Абу Ибрахим ал-Курайши, с цел да употребява това на президентските избори?
Според някои анализатори, повода евентуално е страхът му, че сходно деяние ще отслаби връзката сред подобен вид военни интервенции в бъдеще против други водачи на терористични организации и изборните борби. Особено откакто Тръмп бе пред историческата опция, която може да не се случи при различен претендент президент на Съединени американски щати.
Генералите са главният фактор
Има обаче и анализатори, които настояват, че практическото решение за сформиране и осъществяване на лист за убийства на ислямски водачи са от компетенцията на генералите в Пентагона. Те са тези, които имат поле за маневриране при неизпълнението на някои от тези заповеди в случаите, когато не съответстват с оперативните данни или стратегически ползи на страната.
Това постанова да да се напомни казусът, при който Тръмп беше изложен на подобен отвод, когато разгласи, че е поръчал убийството на сирийския президент Башар ал Асад през 2017 година, само че министърът на защитата му тогава отхвърли да извърши заповедта.
Убийството на Абу Ибрахим ал-Курайши се случи по-малко от година преди междинните избори за конгрес, които би трябвало да се проведат на 22 ноември тази година. Дали това е задоволително да се създадем връзка сред двете събития? Няма подозрение, че изборите постоянно съставляват непрекъсната обсесия към всички решения и процедури на американски президенти, преследвани от желанието си за втори мандат.
Следователно изборното измерение не може да бъде изключено в решението на Байдън да дефинира дата за осъществяването на убийството на Ал-Курайши в този миг, с вярата да консолидира редиците на Демократическата партия, с цел да не загуби места на идните избори. Индикации за такова развиване има с оповестяването от 23-ма конгресмени от Демократическата партия, че няма да се кандидатират още веднъж.
Нерешителност и уязвимост
Въпросът е обвързван и с това, че Байдън е изправен пред доста обвинявания за неналичието на неотстъпчивост във външната политика. Като се стартира от нуклеарните договаряния с Иран и се стигне до неналичието на ясна тактика за справяне със сирийската рецесия и се приключи с метода, по който се оправи с съветските и китайските провокациите.
Наблюдатели настояват, че Байдън е намерил единствено вратата към войната против тероризма, с цел да се изправи пред тези обвинявания и да изтъкне като доказателства за своята „ неотстъпчивост “, без да се сблъсква с външни провокации, които ще му основават съществени вреди за неговото политическо бъдеще.
Самият Абу Ибрахим ал-Курайши може би е изиграл главната роля в привличането на вниманието на Байдън към нуждата да се отърве от него, когато той подреди най-голямата военна интервенция на ИДИЛ след провалянето ѝ в град Ал Багуз напролет на 2019 година Ал- Курайши искаше да се възпроизведе проектът за „ разрушение на стените “, сбъднат от неговия предходник ал Багдади, което разреши да реорганизира редиците на ИДИЛ и да я върне на сцената като главен състезател след унизителното проваляне на ислямски халифат в Ирак и Сирия.
Може би Байдън не е съумял да издържи „ плесницата “ от нападението на ИДИЛ против охранявания от кюрдски бунтовници затвор за джихадисти Гуейран в Хасака, Сирия на 21 януари т.г., при което се твърди, че са избягали пандизчии. Обстоятелствата на това произшествие и следствията от него още не са изяснени изцяло. През март 2020 година в същия затвор избухна протест, при който избяхага 12 пандизчии.
Сегашният миг беше подобаващ Пентагонът да покаже нуждата от унищожителен отговор, който да отмие срама от случая в Гуейран допустимо най-бързо. Генералите са имали разследваща информация, че ИДИЛ желае да употребява нападението против този затвор като причина за възкръсване на тактиката си - гнет против Запада и триумфално завръщане в медиите. В Гуейран има стоцици бойци на организацията и фамилиите им, които съставляват сериозна опасност за сигурността на района и света. Ликвидирането на водача на организацията по-малко от две седмици след интервенцията в пандиза Геран от една страна, удостоверява способността на Съединените щати да отговорят на всевъзможни закани, от друга, това може да се счита като израз за степента на болката породена от джихадистите на Вашингтон и неговите съдружници в Сирийските демократични сили.
Ал-Курайши може би е прекрачил алената линия, което е довело до ускорение на решението на Вашингтон да се отърве от него. А Байдън може да е намерил в това късмет да предприеме мощна стъпка, която да го включи в листата на американските президенти, които са ликвидирали водачи на терористични организации по време на тяхното ръководство. Това е съвсем нужда в американската политика – и може да бъде употребявано в акцията за идните междинни избори - персонално негов и на администрацията му.
Няколко дни преди този момент той бе споделил, че " Вашингтон следи новия водач на терористичната организация ИДИЛ ". Това беше явен намек към новия й водач Абу Ибрахим ал-Курайши, който оглави организацията единствено няколко дни след убийството Ал Багдади.
Вашингтон знаеше и наблюдаваше, само че не взе решението да отстрани Абу Ибрахим ал-Курайши от сцената. А две години по-късно и за неприятен шанс на Тръмп, това не се случи в границите на ръководената от него възторженост, а при тази на неговия правоприемник Джо Байдън. Този абсурд отваря необятно вратата за доста въпроси и главно за това какъв е методът, по който Вашингтон се оправя с организацията „ Ислямска страна “? Каква е тайната при избирането или определянето на времето и мястото на ликвидацията на нейните водачи?
Въпросът е дали това е обвързвано с оперативни данни и нужни логистични условия за триумфа на такава комплицирана военна интервенция? Анализатори акцентират, че това решение е политическа инвестиция в американска действителна вътрешна обстановка. Ако е по този начин, кой тогава е този, който взема решение избирането на датата и мястото на подобен тип военни интервенции, по този начин да дават отговор на политическите битки и предизборни ползи на жителя на Белия дом, без значение кой е той.
Дилемата на президентите
Когато Тръмп разгласи убийството на Ал-Багдади в края на октомври 2019 година, му оставаше една година до датата на президентските избори в Америка, на които се надяваше да получи втори мандат. Преди това доста наблюдаващи попитаха какъв е залогът на Тръмп за убийството на Ал Багдади. Всички те считат, че той е бил да усили рейтинга на известността си преди изборите. Тръмп имаше огромно предпочитание да възпроизведе опита на неговия предходник Барак Обама, при който убийството на Осама бин Ладен изигра решителна роля за преизбирането му за втори мандат.
Истината обаче е, че заслугата за потвърждаване на тази връзка сред датите на ликвидирането на водачите на ИДИЛ или Ал Кайда и времето на изборите е на някогашния президент на Съединени американски щати Джордж У. Буш, който издава заповедта за убийството на създателя на ИДИЛ Абу Мусаб ал-Заркауи през 2006 година в Ирак.
Все още не са ясни аргументите, които попречиха на Тръмп тогава да бъде първият президент на Съединени американски щати, на който се приписва заслугата на ликвидирането поредно на двамата водачи на организацията „ Ислямска страна “ по време на ръководството му. Особено откакто самият той съобщи, че Съединени американски щати знаят и следят новия водач. Въпросът, който остава без отговор е, за какво Тръмп не подреди убийството на Абу Ибрахим ал-Курайши, с цел да употребява това на президентските избори?
Според някои анализатори, повода евентуално е страхът му, че сходно деяние ще отслаби връзката сред подобен вид военни интервенции в бъдеще против други водачи на терористични организации и изборните борби. Особено откакто Тръмп бе пред историческата опция, която може да не се случи при различен претендент президент на Съединени американски щати.
Генералите са главният фактор
Има обаче и анализатори, които настояват, че практическото решение за сформиране и осъществяване на лист за убийства на ислямски водачи са от компетенцията на генералите в Пентагона. Те са тези, които имат поле за маневриране при неизпълнението на някои от тези заповеди в случаите, когато не съответстват с оперативните данни или стратегически ползи на страната.
Това постанова да да се напомни казусът, при който Тръмп беше изложен на подобен отвод, когато разгласи, че е поръчал убийството на сирийския президент Башар ал Асад през 2017 година, само че министърът на защитата му тогава отхвърли да извърши заповедта.
Убийството на Абу Ибрахим ал-Курайши се случи по-малко от година преди междинните избори за конгрес, които би трябвало да се проведат на 22 ноември тази година. Дали това е задоволително да се създадем връзка сред двете събития? Няма подозрение, че изборите постоянно съставляват непрекъсната обсесия към всички решения и процедури на американски президенти, преследвани от желанието си за втори мандат.
Следователно изборното измерение не може да бъде изключено в решението на Байдън да дефинира дата за осъществяването на убийството на Ал-Курайши в този миг, с вярата да консолидира редиците на Демократическата партия, с цел да не загуби места на идните избори. Индикации за такова развиване има с оповестяването от 23-ма конгресмени от Демократическата партия, че няма да се кандидатират още веднъж.
Нерешителност и уязвимост
Въпросът е обвързван и с това, че Байдън е изправен пред доста обвинявания за неналичието на неотстъпчивост във външната политика. Като се стартира от нуклеарните договаряния с Иран и се стигне до неналичието на ясна тактика за справяне със сирийската рецесия и се приключи с метода, по който се оправи с съветските и китайските провокациите.
Наблюдатели настояват, че Байдън е намерил единствено вратата към войната против тероризма, с цел да се изправи пред тези обвинявания и да изтъкне като доказателства за своята „ неотстъпчивост “, без да се сблъсква с външни провокации, които ще му основават съществени вреди за неговото политическо бъдеще.
Самият Абу Ибрахим ал-Курайши може би е изиграл главната роля в привличането на вниманието на Байдън към нуждата да се отърве от него, когато той подреди най-голямата военна интервенция на ИДИЛ след провалянето ѝ в град Ал Багуз напролет на 2019 година Ал- Курайши искаше да се възпроизведе проектът за „ разрушение на стените “, сбъднат от неговия предходник ал Багдади, което разреши да реорганизира редиците на ИДИЛ и да я върне на сцената като главен състезател след унизителното проваляне на ислямски халифат в Ирак и Сирия.
Може би Байдън не е съумял да издържи „ плесницата “ от нападението на ИДИЛ против охранявания от кюрдски бунтовници затвор за джихадисти Гуейран в Хасака, Сирия на 21 януари т.г., при което се твърди, че са избягали пандизчии. Обстоятелствата на това произшествие и следствията от него още не са изяснени изцяло. През март 2020 година в същия затвор избухна протест, при който избяхага 12 пандизчии.
Сегашният миг беше подобаващ Пентагонът да покаже нуждата от унищожителен отговор, който да отмие срама от случая в Гуейран допустимо най-бързо. Генералите са имали разследваща информация, че ИДИЛ желае да употребява нападението против този затвор като причина за възкръсване на тактиката си - гнет против Запада и триумфално завръщане в медиите. В Гуейран има стоцици бойци на организацията и фамилиите им, които съставляват сериозна опасност за сигурността на района и света. Ликвидирането на водача на организацията по-малко от две седмици след интервенцията в пандиза Геран от една страна, удостоверява способността на Съединените щати да отговорят на всевъзможни закани, от друга, това може да се счита като израз за степента на болката породена от джихадистите на Вашингтон и неговите съдружници в Сирийските демократични сили.
Ал-Курайши може би е прекрачил алената линия, което е довело до ускорение на решението на Вашингтон да се отърве от него. А Байдън може да е намерил в това късмет да предприеме мощна стъпка, която да го включи в листата на американските президенти, които са ликвидирали водачи на терористични организации по време на тяхното ръководство. Това е съвсем нужда в американската политика – и може да бъде употребявано в акцията за идните междинни избори - персонално негов и на администрацията му.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ




