По думите на зам.-директора на Европейския съвет за външна политика България в Брюксел са били сюрпризирани от неуверената позиция на България
Всички решения за замразените съветски активи имат директно отражение върху България. Това разяснява Весела Чернева в ефира на Нова ТВ по отношение на вест на " Файненшъл таймс ", че френският президент Еманюел Макрон е предал немския канцлер Фридрих Мерц по тематиката за замразените съветски активи и това е отворило нова линия на напрежение в Европа.
От нейните думи излиза наяве, че в нощта против петък Европейският съвет е взел решение да подсигурява заем за Украйна със лични европейски средства, вместо с непосредствено потребление на замразените съветски активи – вид, който канцлерът Мерц настояваше да бъде прибавен.
„ Европа направи това, което трябваше – обезпечи към 90 милиарда евро помощ за Украйна за идната година и половина. Това беше значим и явен политически сигнал “, акцентира Чернева.
Според нея смяната в първичния проект е пристигнала, откакто Макрон е подкрепил позицията на Белгия и Италия.
„ Франция е мощно задлъжняла страна с близо 6% бюджетен недостиг и за нея това решение е политически и финансово по-трудно за пояснение даже в сравнение с за Германия “, уточни Чернева. И добави, че аргументът на Париж – боязън от ответни дейности на Русия при потребление на активите – е „ много на ниска цена “, защото европейският бюджет по този начин или другояче се образува от парите на всички страни членки.
Според Чернева това ще се отрази и на България. По думите ѝ гарантирането на заема с европейския бюджет значи, че ще се употребяват неусвоени средства, в това число такива, от които България е можела да се възползва.
„ Това значи, че част от средствата, които бихме могли да предоговорим и усвоим, към този момент няма да са налични “, изясни тя.
Чернева подсети, че третият транш по Плана за възобновяване за България още веднъж ще бъде изплатен в понижен размер. „ Общо страната няма да получи над 700 милиона лв. поради неналичието на промени във върховенството на закона и най-много поради измененията, свързани с антикорупционната комисия “, сподели тя.
Заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика означи и неувереното държание на България по тематиката.
„ Само за една седмица България смени позицията си три пъти – първо поддържа потреблението на замразените активи, след това се причисли към белгийско-италианската декларация и най-после поддържа така наречен проект Б дружно с още 23 страни “, уточни Чернева, като добави, че това е направило усещане в Европа и е било възприето като несериозно държание в основен миг.
По отношение на отхвърли на Унгария и Словакия да дадат гаранции, Чернева бе безапелационна: „ Това е най-лошият вероятен вид. Когато не искаш да носиш отговорност, след това няма по какъв начин да очакваш доверие и по-добри условия при договарянето на идната финансова рамка. “
Всички решения за замразените съветски активи имат директно отражение върху България. Това разяснява Весела Чернева в ефира на Нова ТВ по отношение на вест на " Файненшъл таймс ", че френският президент Еманюел Макрон е предал немския канцлер Фридрих Мерц по тематиката за замразените съветски активи и това е отворило нова линия на напрежение в Европа.
От нейните думи излиза наяве, че в нощта против петък Европейският съвет е взел решение да подсигурява заем за Украйна със лични европейски средства, вместо с непосредствено потребление на замразените съветски активи – вид, който канцлерът Мерц настояваше да бъде прибавен.
„ Европа направи това, което трябваше – обезпечи към 90 милиарда евро помощ за Украйна за идната година и половина. Това беше значим и явен политически сигнал “, акцентира Чернева.
Според нея смяната в първичния проект е пристигнала, откакто Макрон е подкрепил позицията на Белгия и Италия.
„ Франция е мощно задлъжняла страна с близо 6% бюджетен недостиг и за нея това решение е политически и финансово по-трудно за пояснение даже в сравнение с за Германия “, уточни Чернева. И добави, че аргументът на Париж – боязън от ответни дейности на Русия при потребление на активите – е „ много на ниска цена “, защото европейският бюджет по този начин или другояче се образува от парите на всички страни членки.
Според Чернева това ще се отрази и на България. По думите ѝ гарантирането на заема с европейския бюджет значи, че ще се употребяват неусвоени средства, в това число такива, от които България е можела да се възползва.
„ Това значи, че част от средствата, които бихме могли да предоговорим и усвоим, към този момент няма да са налични “, изясни тя.
Чернева подсети, че третият транш по Плана за възобновяване за България още веднъж ще бъде изплатен в понижен размер. „ Общо страната няма да получи над 700 милиона лв. поради неналичието на промени във върховенството на закона и най-много поради измененията, свързани с антикорупционната комисия “, сподели тя.
Заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика означи и неувереното държание на България по тематиката.
„ Само за една седмица България смени позицията си три пъти – първо поддържа потреблението на замразените активи, след това се причисли към белгийско-италианската декларация и най-после поддържа така наречен проект Б дружно с още 23 страни “, уточни Чернева, като добави, че това е направило усещане в Европа и е било възприето като несериозно държание в основен миг.
По отношение на отхвърли на Унгария и Словакия да дадат гаранции, Чернева бе безапелационна: „ Това е най-лошият вероятен вид. Когато не искаш да носиш отговорност, след това няма по какъв начин да очакваш доверие и по-добри условия при договарянето на идната финансова рамка. “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ